Jump to content

15. Ще разкажа един случай с моя баща


Recommended Posts

         Ще разкажа един случай с моя баща, когато аз не съм никак контролирала поведението си и не съм имала будно съзнание. Аз съм казала нещо на баща си, не помня какво, но той ми каза: „Абе дете, ти си имаш някаква мъка, пък ние сме ти криви". Много се изненадах от думите на баща си. Разбрах, че съм казала нещо с не хубав тон, без аз да го чуя. Проявила съм се грубо към баща си, а той ми отговори с любов. Засрамих се. Мислех си: Какво е крив баща ми, че аз направих нещо, което не трябваше да правя, от което страдам. Аз трябвало е да се извиня тогава, което не съм направила, защото съм мислила само за себе си. Когато започнах да правя опитите за раздяла с Любомир, аз почнах да виждам много свои грешки, които по-рано не виждах. Аз се оскърбявах от поведението му към мене, защото исках да има добро отношение. Това е човешко да искам добре да се отнасят към мене, но ако искам да постъпвам правилно, нямам право да искам. Той трябва по свобода да прояви своето отношение към мене без аз да го изисквам. Изискването е форма на насилие. Значи аз не давам свобода. Свобода значи всеки да се прояви, както намира за добре. Ако аз не харесвам и не одобрявам нещо, трябва да се отдалеча, за да го оставя свободен и аз да бъда свободна. А тъкмо това още не можех да го направя. Питах се къде е вината: у мене ли е или у него? Значи вината е у мене. Аз не мога да искам другите да постъпват към мене, както аз искам. Нямам право. Трябва да овладея желанието си и силите, които действат в мене, за да бъда свободна. Излиза, че за всичко, което става с мен, аз съм виновна. Аз съм причината и за моите страдания. Има нещо в мене, от което трябва да се освободя и при това аз сама трябва да го направя, без да искам помощ отвън. Разбрах, че в мене има неща, които не съм видяла и не съм ги осъзнавала. Не са влезли в моето будно съзнание. Те са сили, които протичат в мене и се проявяват в това, което не искам да правя, а го правя. Те развалят хубавите ми желания и намерения. Мислех си, че в мен има свят, който не е озарен от вътрешната светлина, в която искам да живея. Това е тъмнина, която помрачава красотата на живота ми. Има нещо неорганизирано, някакви неовладяни сили, някакво объркване е станало. И сега трябва да се диференцира това състояние. Организирането е процес и то разумен процес. За да стане организиране, трябва разумни сили да дойдат да действат в мен. Значи трябва да се даде път на разумните сили.

         В тези мисли виждах, че в мен прониква една вътрешна светлина, един проблясък в съзнанието ми за правилно разрешение на въпросите. Като че ли вече налучквах методите. Изпитвах радост, че най-после ще намеря път, ще намеря начин за освобождаването ми от затруднените вътрешни състояния. Разграничавах тия сили, които ме държаха в потиснатост. Разбрах, че ми предстои сериозна вътрешна работа, да се изясня и да внеса светлина в собствения си живот. Това трябва да направя сама без ничия помощ. Помощта трябва да дойде от самата мен и в мен. Струваше ми се, че вече стъпвам на поздрава почва, че по този начин ще мога да изляза на по-светъл вътрешен път.

         По едно време Любомир започна да ми говори неща, които внесоха много смут в душата ми. Той ми говореше отрицателни неща за Учителя, съмнения в Учителя, виждаше грешки в постъпките му, в поведението му, в живота му. Виждаше и несъвършенство. Аз не бях виждала отрицателни прояви в Учителя. За пръв път той ме въвеждаше в едни отрицателни мисли за Учителя, за които аз не бях нито мислила, нито видяла. Някои от нещата, за които ми говореше абсолютно отхвърлях, не ги приемах, защото аз имах лични наблюдения и опит и знаех, че това е абсолютно невярно. Обаче имаше неща, които на мен не бяха ясни и аз не разбирах защо Учителя е постъпил така. За такива неща се внесе смут. Аз не бях в състояние да ги разбера как са, за да имам определено становище. За всички неща, които не разбирах аз си казах: Ще ги разбера в бъдеще. А когато ми говореше отрицателно за Учителя за такива неща, внесе се смут в мене. Той се усъмни и в морала на Учителя. Там аз бях абсолютно убедена, че Любомир греши. Всички доводи, които ми казваше, ги отхвърлих, защото имах възможност да бъда по-близо до Учителя и да видя много неща както са. Учителят беше същество от друг свят. Той беше дошъл да помогне на българския народ. Той казваше: „Аз съм дошъл да помогна на българите, да им направя такова добро, каквото никой не им е направил. Както и да се отнасят българите към мене, каквито и хули да хвърлят по мене". Учителят беше дошъл от друг свят. Нямаше нищо на земята, което да има стойност за него. И когато Любомир ми говореше за поведението на Учителя, аз напълно отхвърлях това твърдение. Още повече, че сам Любомир имаше големи слабости в поведението си към жената. Той мъчно можеше да разбере едно чисто същество, каквото беше Учителят. Нечистият мъчно може да разбере чистия човек. Дори той вижда своята нечистота в другите. Не можеше да не видя поне веднъж в двадесет и петте години, които прекарах доста близо до Учителя като стенографка. И аз бях младо момиче, когато се запознах с Учителя, много пъти съм била при него при различни обстоятелства, но винаги съм виждала чистота и само чистота и бащинско отношение към нас младите момичета. Всичко, което ми е казвал беше невярно, направо беше клевета за Учителя. Аз не помня конкретно в какво упрекваше Учителя, но в това време той изказваше всичките свои съмнения и подозрения по отношение на Учителя. Аз не виждах Учителя такъв, какъвто той ми го представяше, но все пак той за нещо ми повлия, главно за тези неща, които не разбирах. Те са отнасяха до някои външни прояви, те бяха повече чужди мисли, които мъчно приемах, но ми оказваха влияние, защото понякога се питах, дали наистина е така както ми говори Любомир, да не би аз да съм заблудена и той да е прав? Но и така като се питах, аз нямах вътрешно спокойствие и в душата ми оставаше само смут. Всичко, което Любомир говореше против Учителя, аз го слушах, мислех върху него, но не можех да го приема. На мен то ми действаше като отрова. Учителят за мен беше едно светло същество, източник на светлина и радост, извор на мъдрост и доброта. Сега Любомир ме хвърляше в противоречие с всичко, което ми говореше. Аз се борех, много неща не приемах и все пак у мене настана една борба и едно противоречие. Аз вярвах на Любомир, не ми беше безразлично това, за което говореше, защото то се отнасяше до Учителя, когото аз бях приела с цялата си душа в пътя на ученичеството, с абсолютно доверие и любов. Аз не бих се усъмнила в нищо по отношение на Учителя, не бях видяла никаква лоша проява у него. Но ето, че Любомир ми говореше отрицателни неща за Учителя, дори искаше да ме убеди, че това, което говори е истина. Аз вярвах и на него и това ме хвърли в противоречие.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...