Jump to content

19. Втората година от учителството ми


Recommended Posts

         През втората година от учителството ми Любомир пак отиде в Тетевен. Невена изпрати при мене и тя прекара около месец и половина при мене, след това той дойде, поседяха един-два дни и отидоха на Изгрева.

         Не си спомням точно по кое време, но когато се върнах веднъж на Изгрева, Любомир ми каза, че като се върнал от Тетевен той се почувствувал много зле, като се връщал от игрището „Юнак" до Изгрева е трябвало на всеки сто метра да сяда и да почива. Не е имал сили да продължи. Като се върнал на Изгрева се срещнал с Учителя и той му е помогнал. Той по това време редовно се хранеше в братския стол. След като се възстанови, той пак престана да се храни. Това му заболяване според мен беше резултат на всичко онова отрицание, което преживя срещу Учителя. След това Любомир никога не спомена за тези си преживявания.

         Около 1932 година, Любомир ми каза, че е направил връзка с царя и той го е викал за съвет. Когато ми каза, че царя го вика за съвет и че той ходи при него, аз го попитах: „Ти попита ли Учителя какво да правиш?" - „Попитах го". Казах му: „Какво ти каза Учителят?" Каза ми, че царят ще ме послуша толкова, колкото Фердинанд, неговият баща послушал Учителя. Тогава аз му казах: „Ами ти с кой акъл правиш това?" Защото от думите на Учителя се разбира, че той няма да има успех в тази работа. Той ми отговори: „Искам да опитам". Много отдавна още бях чула в Братството, че след Балканската война, когато цар Фердинанд искал да отвори Междусъюзническата война, Учителят пратил човек да му каже в никакъв случай да не отваря тази война. Тогава цар Фердинанд отговорил, че той не слуша ясновидци. От разговора, който имах с Любомир разбрах, че той се блазни от мисълта, че е царски съветник, че може да дава мнение на царя кого да назначи за министър, кого не и че може да играе такава роля. Това му харесваше повече, отколкото сам той да бъде министър. В тази си роля той се чувстваше свободен, независим, дава само мнение, без да има отговорност и задължение.

         В това време той живееше на Изгрева и беше посещаван от доста хора от града, защото гледаше на ръка. Благодарение на тази му дейност гледането на ръка - в много среди в града той беше вече известен като ясновидец. В началото имаше определени дни, когато идваха желаещите да им гледа и той им гледаше на поляната на Изгрева, където ние правехме гимнастическите упражнения и Паневритмията. Разбира се, това беше през пролетта и лятото, но не помня колко време мина откакто гледаше на хората и веднъж Учителят ми каза, да кажа на Любомир, да не гледа на поляната. Като му казах това, той нищо не възрази, никаква критика или недоволство, но престана да гледа на поляната. После разбрах, че хората отивали в дома му да им гледа.

         Като се срещах с Любомир, често ми е разказвал за разговорите си с царя. Правеше ми впечатление езика, на който са говорили, че не е на висота и аз го попитах: „Ама така ли си говориш с царя, както на мене ми казващ, с тия думи?" Той потвърди, че така си говорел с него. Аз намирах, че езикът, на който си говорят не съответствува на въпросите, с които се занимават. Те се занимават с държавни работи, с управлението на един народ, това са сериозни въпроси и отговорни въпроси. Считах, че езикът не е на висота. Аз не си дадох мнението, а само слушах каквото ми казваше, но така си мислех.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...