Jump to content

20. Още от малка нямах отношение и интерес към царските особи


Recommended Posts

         Още от малка нямах отношение и интерес към царските особи. Понеже от историята, която изучавахме бях разбрала, че много престъпления са ставали в дворците и имах чувството, че те не са чисти места. Пак от историята знаех, че и царе като са, не са нещо повече от другите хора. Дворците са място на интриги, на подлизурство, на превиване на гръбнака заради някакви интереси, на лъжи и какви ли не изостри. Това ми е било много противно. Така, че и Любомир каквото ми разказваше, не ми харесваше. Аз се въздържах и с никого не споделях това, което той ми казваше за разговорите си с царя. Дори съм му казвала, че това, което ми разказа не трябва да го разказва на никого, но може би амбицията му го караше да говори сериозни неща на места, където не трябва. Изглежда, че се ласкаеше, че царят го вика и иска съвети от него.

         Аз учителствах до края на 1935 год. когато ме уволниха. Попът на селото разбрал, че аз съм при Учителя. Той отишъл на Изгрева срещнал някои от сестрите, попитал за мене и те му казали, че съм от Братството, дори ме похвалили. След това той отишъл при владиката Стефан и разказал, че в селото има една учителка, която е дъновистка. Казал, че като човек и като учителка е много добра, но пита как да постъпи с нея. Владиката му казал да не я гони, но щом е добра да гледа да я приобщи към църквата. След това попът започна да ми предлага причастие. Няколко пъти ми предлагаше, аз все намирах различни начини да отложа. Понеже не вярвах в тези обряди, недостойно ми се виждаше да се причестя от страх. Попът тогава направил едно изложение до Министерството на просветата, в резултат на което последва моето уволнение. В началото на пролетта на 1935 год. дойде инспектор на ревизия за учебната ми работа, а също е взел и сведения за моята дейност като учителка извън учебната ми работа. При ревизията инспекторът ме попита ходя ли на Изгрева, когато отивам в София. Казах, че ходя. Впоследствие разбрах, че при ревизията се е установило, че аз имам тези идеи, но не ги пропагандирам. Бях уволнена от царство България за противорелигиозни идеи, а сега комунистите след 9.IX.1944 год. до 1986 год. ме гонят за религиозни идеи. Когато получих уволнителното писмо, аз си казах: „Свърши се наказанието ми". Ще се върна на Изгрева пак. Аз отидох в София на Изгрева и казах, че са ме уволнили. Като казах на Учителя, той остана недоволен. Разпитаме за ревизията, затова какво ме е питал инспектора. Разказах му, но Учителят беше строг. Докато бях учителка, когато се връщах на село, винаги си казвах: „Господи, кога ще бъде за последен път?" Пращането ми да учителствам го приех като наказание. Върнах се в село, предадох каквото имаше да предам в училището като учителка, след това уредих някои сметки със селяните, от които бях купувала разни продукти. В това време децата вече бяха разбрали, че съм уволнена и като ходех из селото да си уреждам сметките, голяма група деца вървяха с мене. Изглежда, че децата се бяха привързали и сега по такъв начин си изразяваха вниманието. Като видя попът, че голяма група деца вървят с мене, раздразни се и с много лоши думи, и грубо се нахвърли върху мене, с ругатни и упреци. Аз нищо не му отвърнах, но останах изненадана от поведението му. Винаги съм се отнасяла внимателно с попа, той много пъти е идвал да иска бяло брашно, ако няма да си меси просфорите, също е идвал да иска и зехтин за маслосвет. Винаги съм му услужвала и намирах, че не бях дала никакъв повод да се нахвърли срещу мене така грубо и вулгарно. Затова не се изненадах, когато впоследствие при разговор с Учителя, той ми каза, че попът е зъл човек. Аз не съм чула Учителя да се произнесе така за друг човек. Докато бях учителка много съм внимавала в обходата си, към учениците, към селяните, да не би да дам лош пример или лошо поведение, което да хвърли сянка върху Учителя. Изглежда, че и селяните бяха оценили това мое поведение, защото след уволнението ми направиха изложение с много подписи, в което искаха връщането ми като учителка. Даже друга една група от селяните, които бяха подофицери, направиха второ изложение от тяхна страна, пак за връщането ми.

         Спомням си, че след като свърших стажа си и вече трябваше да си търся работа като учителка, при следването си в Университета от 1921 год. аз бях стенографка при Учителя и през цялото време до 1928 год. дешифрирах лекциите на Общия клас. Като свърших стажа, попитах Учителя какъв съвет ще ми даде: Да правя ли постъпки да бъда назначена като учителка. Учителят ми каза: „Като отидеш учителка ще имаш един хляб. И ние ще ти дадем един хляб". Останах да работя при Учителя. Реших да се явя на конкурс за стенографка в Народното събрание, за зимната сесия. Явих се на конкурса, издържах го, но след първата смяна на работата ми в Народното събрание, началникът на стенографското бюро ме повика и ми каза, че не мога да остана на работа в Народното събрание, получило се тайно поверително писмо до Народното събрание от полицията за мене и за още петима души, че не може да останем на работа там. Попитах по каква причина ме уволняват. Не ми отговориха, защото писмото било тайно поверително. По това време председател на Народното събрание беше Александър Цанков, а той беше против Учителя.

         И така останах да работя при Учителя. Оттогава ние трите стенографки живеехме заедно. Учителят направи една барака за нас и четири години живяхме заедно. В 1931 год. есента аз отидох учителка. Малко преди края на учебната година ме уволниха -1935 год. Върнах се на Изгрева и лятото прекарах на палатка до „Парахода". Ходехме през лятото на Рила, аз ших палатки и така имах средства. Върнахме се от Рила, но положението ми не беше изяснено -ще остана ли на Изгрева да работя беседите, както беше преди да отида учителка или ще трябва да си търся друга работа. Като ми се свършиха средствата, аз отидох да работя при един брат - преписвах нещо на пишеща машина. Той забрави да ми плати.

         След уволнението ми, Учителят ме праща в инспекцията, в Министерството, да искам да бъда върната на работа. Най-после отидох при министъра на просветата, който тогава беше Спиридон Казанджиев - професор по философска пропедевтика. Той ме прие и каза, че учител с религиозно съзнание е полезен, но така е заведена преписката, че той не може да ме върне на работа. За да ме върне на работа, трябва да подам една декларация, че се отказвам от идеите си. Въпреки, че това ще бъде само формално. Аз казах, че ще си помисля, но бях категорична, че такава декларация не съм съгласна да подам. Когато се върнах при другите стенографки, казах им какво ми е казал професорът. Казах им също, че аз няма да отида да кажа на Учителя какво ми са казали в министерството, за да не би Учителят да ми каже да подам такава декларация за мой изпит. Понеже в никой случай не искам да подам такава декларация, затова няма да кажа на Учителя какво са ми казали в министерството.

         След всичко това аз разбрах, че пак трябва да се отнеса до Учителя. Отидох и го попитах конкретно какво ще ми каже - да си търся ли работа в града или ще остана да работя както преди. Казах му, че в моето отсъствие като учителка доста беседи и лекции са останали недешифрирани. Аз бях проверила това. Казах му, че аз ще имам грижата да свърша тази работа. Учителят ми каза: „Остани".

         Докато бях учителка, когато идвах на Изгрева, аз гостувах само на Паша. След като се върнах на работа при Учителя, аз пак живях две години заедно с нея в „Парахода".

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...