Jump to content

БЕЛЕЖКИ КЪМ „ МОЯТ РОМАН" - 4


Recommended Posts

В.К.: Добре. Четем: „Разбира се, че всичко отрицателно, което Учителят ми е казвал и говорил за него никога не съм го казвала на Любомир". В какво се изразяваше в този период това отрицание, което се изявяваше? В какъв смисъл? Как протичаха тези неща?

Е.А.: Учителят не беше доволен от него и от неговото поведение.

В.К.: Да, Учителят не е доволен, но тука ти не го обясняваш добре, когато Лулчев непрекъснато ти говори срещу Учителя.

Е.А.: Как?

В.К.: Говори ти Лулчев срещу Учителя отрицателни неща.

Е.А.: Виж, а тези отрицателни неща, е вижте не мога да ги повторя. Не мога да ги повторя, ама това вече е в периода, когато той се обяви срещу Учителя.

В.К.: Да, имаше такъв период.

Е.А.: Как?

В.К.: Има такъв период, когато се обявява срещу Учителя.

Е.А.: Период, да, той се обяви, когато отиде в провинцията, там живя, когато Невена Неделчева прати учителка, когато и мене Учителят прати учителка.

В.К.: Това е периода, когато той официално се противопоставя на Учителя.

Е.А.: Да.

В.К.: Да пречи на работата.

Е.А.: Да.

В.К.: А имало ли е, присъствали ли сте на конфликтни положения между него и Учителя?

Е.А.: Може да е имало, аз не мога да ти кажа.

В.К.: Щото са ми разказвали, че е имало.

Е.А.: Знам, че Учителят му се е карал. Учителят му се е карал.

В.К.: Да. Аз на една от снимките виждам там където той е застанал Учителят и поглежда така изпитателно надолу-нагоре, Учителят е строг, мълчалив като сфинкс.

Е.А.: Да.

В.К.: Имам едни снимки, които са от „Ел-Шадай", там на Витоша.

Е.А.: Да, да.

В.К.: Учителят направо стои пред изкусителя. Оня го изкушава да Го пита това-онова, но Той Учителят стои мълчалив, затворен като сфинкс. Сега той не позна Учителя, така ли?

Е.А.: Ами как?

В.К.: А пък аз винаги исках да те питам накрая, значи той не можа да познае Учителя? Нали като проповедник Го смяташе?

Е.А.: Виж сега какво да ти кажа. Според мене не можа да Го познае. Защото, ако Го познаеше щеше ли да прави такива работи?

В.К.: Значи не можа да познае Учителя.

Е.А.: Не можа. Той не Го позна като Дух.

В.К.: Като Дух.

Е.А.: Да.

В.К.: Прави ми точно това впечатление.

Е.А.: Това, което беше Учителят, не Го позна. Поне аз съм с това впечатление.

В.К.: Четем: „Отивам да се сбогувам. Той ме посрещна много строго, скара ми се заради Любомир".

Е.А.: Е, кара ми се.

В.К.: Както може да се скара един човек заради някой друг.

Е.А.: Скара ми се, но знаеш ли какво беше?

В.К.: Не.

Е.А.: Най-напред беше строг, след това омекна, след това ме изпрати с Любов.

В.К.: Значи първо ти се скара, нали?

Е.А.: Да, скара ми се и аз мисля, че може би, ако аз бях отишла при Учителя и бях Му казала затова, което той ми говори за Него, че аз не съм съгласна, както не бях съгласна и както аз с него съм спорила, говорих, че това което ми говори за Учителя не е вярно и че Учителят не е това което говори, но не го направих. Какво да кажеш сега.

В.К.: Четем: „Същата година Любомир изпрати и Невена учителка, а той отиде в Тетевен". Какво прави той там?

Е.А.: Тетевен, там имаше някакви приятели, не знам. Там написа книгата „Генко-орлето". Той написа там „Генко-орлето".

В.К.: А Невена, къде отиде да учи?

Е.А.: Тя беше учителка в едно село в северна България, не помня кое село беше.

В.К.: Така, не помниш.

В.К.: Четем: „Спомних си дори един случай на езерата, Учителят ми каза да отида при Любомир и да го питам защо ме вика. Но той никога не ми е отговарял на този въпрос". Той понеже мислено те вика?

Е.А.: Да.

В.К.: Учителят те е накарал да отидеш при него и да питаш защо те вика, така ли?

Е.А.: Да.

В.К.: Той, Учителят какво искаше да покаже, че Той знае всичко каквото върши Любомир.

Е.А.: Може би да, това искаше да покаже.

В.К.: Той знаеше ли, че Учителят те изпраща при него? Ти каза ли му?

Е.А.: Не помня, може би да съм му казала. Аз въобще бях много отворена за него. Знаеш, не можех нищо да скрия. Пък аз въобще не съм крила.

В.К.: Значи в Тетевен той работи книгата „Генко-орлето". Понеже ставаше въпрос за неговите писания. Вие чела ли сте неговите там „Генко-орлето" и разни други неща?

Е.А.: „Генко-орлето" само съм чела, другите почти не съм чела. Не, защото виж, аз така бях толкоз много огорчена бях, че не исках. Хайде викам и без неговите писания ще мина.

В.К.: „Лулчев вече е в ролята на съветник. В тази си роля той се чувстваше свободен, независим, дава само мнение без да има отговорност и задължение". Такъв ли обичаше да бъде?

Е.А.: Как?

В.К.: Тука дава съвети на Царя нали, и тука пише, обичаше да бъде свободен, независим, дава само мнения без да има отговорност и задължение. Така ли обичаше да бъде?

Е.А.: Така искаше. Такъв беше.

В.К.: Независим, без отговорност.

Е.А.: Без отговорност, да.

В.К.: Да дава само съвети.

Е.А.: Съвети даваше.

В.К.: И да си Цар не може така да бъде.

Е.А.: Е, да де. Е, да, само той не беше Цар.

В.К.: Ха, ха ...

В.К.: Дава съвети без да поема отговорност.

Е.А.: Без да поема отговорност, без да поема някакво задължение.

В.К.: Само да се измъкне.

Е.А.: Да се измъкне, да.

В.К.: Обаче накрая не можа да се измъкне.

Е.А.: Как?

В.К.: Накрая не се измъкна.

Е.А.: Никак не се измъкна.

В.К.: Накрая не можа да се измъкне.

Е.А.: Не само не се измъкна, ами си плати.

В.К.: Не можа да се измъкне накрая.

Е.А.: Да. Плати.

В.К.: Плати за всичко.

Е.А.: Ами.

В.К.: Ще плати.

В.К.: Тука четем: „Понеже се отнасях внимателно с тях, някои от тях се приближиха към мене и бяха с приятелски чувства. Такава беше Ади. Тука момичетата, които идваха при него се интересуваха и от Учението." Сега една, която идваше при него беше Ади, така ли?

Е.А.: Да.

В.К.: Коя беше тая Ади? Откъде беше?

Е.А.: Тя беше от такова семейство унгарско.

В.К.: Унгарско семейство.

Е.А.: Да.

В.К.: Сега тука има един случай друг нали, когато, един случай пак с Ади да го приключиме, когато той посегнал на Ади, нали, тя била женена и Учителят те изпраща.

Е.А.: А, да, когато ме изпрати, да.

В.К.: Тоя случай как беше?

Е.А.: Виж сега как беше. Учителят казваше: „Ще отидеш при Ади и ще й кажеш, тя няма защо да разказва на агентите в милицията за Любомир". Но, тя се уплаши. Тя беше се оженила и може би се беше уплашила.

В.К.: Че някой ще я наклевети пред мъжът й.

Е.А.: Да не я клевети пред мъжът й.

В.К.: За нейната връзка.

Е.А.: Да. Е ходеше там, сега какво, аз не мога да знам всичко, нали? И понеже Учителят ме прати, аз отидох и каквото можах казах и я разубедих.

В.К.: Да.

Е.А.: Сега след това нещо, на другия ден Учителят веднага след клас дойде при мене да ме пита какво съм направила, защото можеше да стане голям скандал.

В.К.: И мъжът й ще повдигне въпрос.

Е.А.: Ама Бог да пази. То беше много страшно нещо и тя послуша и така.

В.К.: Значи Ади се покори?

Е.А.: Е, покори се сега, какво да правиш.

В.К.: Така и така има всичко на Изгрева. Всичко, дори изобилие.

В.К.: Тука става въпрос за побоя върху Учителя. „Наблизо до салона имаше барачка на една сестра. Тя видя, че бият Учителя и нададе вик. Побойникът избяга". Коя беше тази сестра? Спомняш ли си?

Е.А.: Името й сега в момента не си спомням. Иначе помня, знам коя беше. Сетих се. Беше Веска Козарева. Аз мисля, че за побоя е виновен Любомир.

В.К.: Да, тука си казала.

Е.А.: Не, аз категорично съм убедена в това. Разбираш ли?

В.К.: Онзи, който влиза, побойникът, счупил стъклото. Защо е счупил стъклото?

Е.А.: За да отвори вратата, щото имаше секретна брава.

В.К.: Да. Сега, след това нещо ти пишеш: „През цялото това време Учителят идваше на класовете и държеше беседи и лекции. Редовно играеше Паневритмия с нас". Сега, той не може едната ръка да си движи добре, другата можеше, но играеше Паневритмия.

Е.А.: Играеше.

В.К.: А говора беше ли замазан?

Е.А.: Накрая.

В.К.: Накрая вече.

Е.А.: Постепенно, постепенно Учителят започна най-напред да си влачи малко крака.

В.К.: Да.

Е.А.: И постепенно почна да не може да владе крака.

В.К.: Да. Сега, този побойник след няколко дни полицията го хванала и побойникът бил изпратен при Учителя да иска извинение. Сега само с това извинение ли приключи въпроса?

Е.А.: Кой?

В.К.: Побойникът са го хванали.

Е.А.: Да.

В.К.: И са го довели при Учителя да иска извинение.

Е.А.: Да.

В.К.: И така ли приключи въпроса, само с извинението?

Е.А.: Само така, защото Любомир нищо не направи. Той, неговият приятел беше в Държавна сигурност. Той работеше, беше началник на Държавна сигурност този негов приятел. Не знам кой беше.

В.К.: И приключи само с извинение.

Е.А.: Е, така приключи.

В.К.: Четем: „Ще разкажа една друга история свързана с Любомир. Идва при мене той и ми казва, че имало заведено едно следствие срещу Учителя. Но има и едно обвинение срещу него. Той закачал едно малолетно момиче". Сега, той Любомир ти разказва тоя случай нали?

Е.А.: Той ми го каза и ме моли, да отида, да извикам момичето и да го убедя да не казва нищо.

В.К.: Тъй, те моли Любомир.

Е.А.: Любомир, не Учителят.

В.К.: Виж аз тука разбрах съвсем другояче.

Е.А.: Не, не.

В.К.: Кое беше това момиче, от Братството ли беше?

Е.А.: От Братството.

В.К.: И то младо, малко.

Е.А.: Младо, малолетно.

В.К.: И го закача.

Е.А.: Е, закачил го беше, да.

В.К.: Ето, всичко е ясно. Добре. Сега това са въпросите, които имах към романа.

Е.А.: Да.

В.К.: Сега искам друго да те питам, понеже ти не си записала. Последните му дни.

Е.А.: Да.

В.К.: Неговите, когато вече го задържат нали, нещо знаеш ли в затвора като е бил след това? Последните?

Е.А.: Не, нищо не знам.

В.К.: Нищо не знаеш.

Е.А.: Нищо не знам защото в това време Учителят не беше добре.

В.К.: Да.

Е.А.: И аз не се интересувах повече от Любомир. Щото така, аз исках да се освободя от тая връзка и правех всичко каквото можех да го направя, затова.

В.К.: Добре. Сега накрая като правим резюме на романа.

Е.А.: Да.

В.К.: Той първо позна ли Учителя?

Е.А.: Какво?

В.К.: Любомир позна ли Учителя?

Е.А.: Според мене, не. Не можа да Го познае.

В.К.: Нито външно дори. Той как го схващаше външно? Все пак нали Учителят има общество, движи се в това общество и т.н.

Е.А.: Ама виж какво, той ми каза, че си излиза от тялото си Любомир и два пъти дойде при мене. Аз нали съм го писала тук. А, два пъти дойде при мене. Първият път ме помилва по косата и вторият път ме помилва по косата, когато дойде. И аз първият път не казах, щото викам, да не излезе, че и аз имам някакви настроения към него и затова не му казах. Но вторият път като дойде вече му казах туй, как съм го усетила. И той ми каза: „Ама ти усетили ме?" Тогава той ми каза, че се излъчва от тялото.

В.К.: Мен ме интересува нещо друго. Първо той нали се движи в това общество.

Е.А.: Да.

В.К.: Движи се, ходи на лекции, че слуша, чете, играе Паневритмия и т.н., а още не може да възприеме отвътре Учителя. Не Го възприема отвътре.

Е.А.: Е, виж сега.

В.К.: Това е негово разбиране.

Е.А.: Не, виж какво ми каза той: „Аз не искам да се впрегна в колата на Учителя". Не иска. Затуй ти казвам, че не Го позна. „Искам да съм свободен дух", това ми каза.

В.К.: Без отговорност. Е да, ама не дават.

Е.А.: Не разрешиха. Трябваше да бъде отговорен.

В.К.: Сега това, което е изнесено в романа допълнително ще прибавим и другите неща, които ги имаме и ще стане едно допълнение. Разрешаваш нали?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...