Jump to content

ПИСМА НА НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ


Recommended Posts

ПИСМА НА НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

         Бележка на редактора: Невена Неделчева се обръща към Любомир Лулчев по един своеобразен израз.

         В момента тя е на 7-те Рилски езера, където е Учителя и цялото Братство. През цялото време тя живее в друг свят и кореспондира с него т.е. с Лулчев.

         От друга страна и Елена Андреева е също на езерата. Същото се отнася и за нея. Тя също изпраща писма от езерата с онези, които слизат в града.

         Романът продължава. Ето защо се включва тази кореспонденция. Две любящи жени обичат един и същ мъж - Любомир Лулчев.

         Това е едно огледало на живота на онези, които са били в Школата. А животът на Учителя Дънов е в Словото Му. То Словото е огледалния образ на живота Му. То е Високият Идеал!

* * *

         Татко мой,

         На първото писмо ти изпратих един адрес. Елена ми го каза, човека не съм го виждала, но той й обещал да донася писмата. Свечерява се вече и аз едва виждам редовете, но бързам, че от тая вечер трябвало да се предаде писмото, че утре рано ще отиват. Щом като дойдоха и почнах да пиша, но свечерява се вече.

         Милички татко, много ти се моля, пиши ми ако искаш и ако ти е възможно дали ще дойдеш и ако ли не, то кажи ми, ако обичаш, кога да си дойда. Чакам, може би по Надка ще ми пратиш няколко думи, а и тя тъй много се бави. Тук е хубаво времето, планината и езерата, по всяка вероятност няма да има задължителни гимнастики и упражнения. Учителя само се отдръпва от това. Тъй наблюдавам. С мен са свикнали и може би защото не чувам нищо, но ми се струва, че не ръмжат за отделеността ми. Савка е любезна, говори ми, Паша също, Стоянка в знак на благодарност ми даде една ягода, гдето съм я пуснала да спи в палатката ми, когато валеше дъжд. По Савка следя за Учителя, като по барометър. Елена ми казва, че както ме повикал онзи ден за езерата, бил тъй любезен, че ако била тя щяла да отиде.

         Милички татко, Бог да бди над двама ни, в Неговите ръце съм предала живота ни и вярвам в милостта Му. Много, много сладко мерси.

         Твоя завинаги BENITA.

         Много, много прощавай скъпи татко, ако съм погрешила нещо. И мен ми е много мъчно, когато бъркам и приемам наказанието за да се поправя.

         Татко, татко, колко голямо сърце трябва да имаш, че чувствам те сладко.

         ЗАБЕЛЕЖКА: Benita е литературния псевдоним на Невена Неделчева.

* * *

Рила, 14 юли, 1932 год.

         Татко мой, ето дойдохме на езерата и аз бързам да ти се обадя, защото сега да го предам за да дойде по-скоро при теб. Всички са се разшетали да си правят палатки, а аз не бързам. Сега ще почна да ти разправям подробно пътешествието ми до тук. На гарата моя багаж /гърми се/ не бе предаден с общия, а отделно, не го знаем, защото вечерта не бил отнесен на местоназначението.

         Пътуването с влака бе леко и свободно, само сестри бяха в купето. На гарата в Дупница имаше само два автомобила и прочетоха имената на тия, които да се качат. Там бяха и трите стенографки, но мен нямаше. Елена помоли да отстъпи някой и бай Петър Шишков отстъпи своето, но тоя, който ръководеше тая работа, /На Дора симпатията/не позволи. Елена и тя остана с мене. След това дойде камион. И когато погледнахме, вътре като сардели натъпкани един до друг 30 души в камиона с всичките му зверове и животни. Аз казах на Елена, че тук се не качвам за нищо на света. Подробности ще ти разказвам, че не е за писане. Тогава пошушнали на Елена, че ще пристигне друг автомобил. Останахме. И ако не бяха казали, че ще има друг автомобил щях да се върна обратно в София. Като овце ги натъпкали. Останалите бяхме пет души. Тръгнахме за към града при автомобилите и из пътя поръчваха казани, купуваха кофи и Елена купи едно малко тенекенце за вода. Като чакахме автомобила, решили да влязат от една млекарница да обядват. Но аз не исках с тях в никой случай. Елена ме вика, казвам „Не искам". Тогава дойде онзи Дореният, аз си тръгнах, той ме дръпна леко за ръкава, много така ме догнете: „Махнете се господине" и се отдръпнах. - „Нахална" прецеди през зъби той и се върна назад. Елена после пак настоява. - „Кой е нахален не зная, най-после аз съм си свободна, ако искам ще влезна, отгде накъде. Най-после дойде автомобил и отидохме там, макар след 2-3 часа. Учителят казал, че няма да тръгнат догдето не идем и ние. Из целия път особено във влака, тъй като че ми нещо цъкваше и аз те виждах съвсем ясно. И из пътя вървяхме недалеч от другите. Снощи пренощувахме на една поляна, по-горе от Паничище. Нощта беше ясна, но после заваля. Аз бях разопаковала моето денкче и като заваля направихме палатката и така аз. Елена, Паша и Стоянка спахме и другите в общата палатка - като в камиона. На сутринта тръгнахме. Вървях леко все напред с бабите, но и тях оставих. Като наближих видях, че имаше посрещачи и ръкувания, тогава си седнах на нашия каменен двор и очаквах да дойде Елена и Учителя така мина благополучно всичко.

         Сега бях прекъснала за малко, построих си палатката. Елена зачука колчетата. Учителят каза где да я сложа - до Еленината т.е. зад тяхната. Но това било временно, палатките ще се слагат на раздалечени. Много ми е мъчно, че те няма, казвам физически, защото иначе постоянно чувствувам присъствието на теб и Христа. И много, много леко вървях без да се уморя. Чувам как каракачаните питат за теб. И конярят пита.

         Отиват, много, много......

Много здраве от Елена.

* * *

Езерата,

16 юлий, 1932 год.

         Татко мой, ей сега тръгнаха за петото езеро на разходка. Бях с Елена пред палатката и той Учителя мина и пита кой ще отиде. Аз си мълчах, понеже не исках да отида, само Елена каза, че ще отиде. От вчера като си направих палатката, като влязох и все вътре си стоях - спах, четох, мислих, мислех си. Тая утрин излязох късно, а и не ми се ставаше. За какво да ставам и бързам. Няма те за да бързам да приготвя закуска или обед. Тъкмо се миех и Учителя идва, пътят му е край моята палатка, аз веднага оставих канчето и се запътих да си влеза. Той мина, обърна се и ме поздрави и аз с мокро, с необърсано лице Му вдигнах ръка. Започват общите обеди, аз отказах. Питаха ме Елена и Катя. Елена е внимателна и се грижи... тя знае или не знае, но мен ми важи да постъпя както теб би те най-много зарадвало. Наблюдавайки внимателно, чрез себе си проучвам и разбирам и другите жени.

         Вървейки из пътя, като в „С Христа" аз постоянно чувствувах над себе си Него - голямата Му фигура да върви, или по право да се носи над нас. Теб също те виждах много ясно и пътя бе необикновено лек. Учителят още не е питал, поне доколкото зная за тебе, но Паша и други ме питаха ще дойдеш ли, казах, че не зная. Вчера ти изпратих едно писмо, което днес бях започнала да го пиша с подробности, но тъй като конярите тръгнаха, аз веднага го прекъснах.

         Татко мой, нали си ми татко? Много те болеше сърцето и голяма беше мъката ти, но нали и аз самата искам да съм здрава и можех да тръгна, ако ти не кажеш това. Зная, че те боли и нямам по-голяма мъка от тая, когато съм ти причинила някоя скръб и никога не съм искала и затова винаги съм се старала да не сбъркам. Тук никак не ми се стои. Планината е хубава и когато вървях из гората, идвайки насам радваха се очите ми на хубостите, които се разкриваха пред мен и търсех погледът ти както другите години и виждам те, но там негде вътре в съзнанието ми. Учителят се опита да заговори веднъж за стройността на дърветата, в смисъл, че там висши са съществата, които са работели над тях, но всички си имаха за какво да си приказват и нямаше кой да Го слуша и заинтересува. Тук най-близките палатки до мен са на Елена и Паша и тая на Савка. По нататък на Буча, на продуктите, а още по-нататък не зная, защото и не искам да зная. Снощи пак имаше песен край огъня, но струва ми се беше всичко по традиция и аз съм си заспала всред песните им. Дали Елена е ходила не зная. Старая се да бъда само горе и да чувствувам присъствието на Бога. Ако ти не дойдеш, мен не ми се стои тук - празно е. И когато гледам мястото гдето бяхме миналата година, струва ми се, че ти стоиш там самичък и тъй си тъжен и знаеш, виках те и струваше ми се, че ако отидех там щях да те видя полулегнал и тъй ми бе скръбно. Като чели сянката ти е останала тук, особено по скалите горе гдето стоеше и когато ги гледам, сърцето ми неволно те чака ей сега да се завърнеш оттам. Знаеш колко силно се чувствува, че ти стоиш там, гдето ни бяха палатките миналата година. Стоиш и гледаш от там и мен ми е тъй мъчно, че съм тука всред тези. Мисля, ако дойдат Недкини, да си изместя палатката, ако те са по-далеко, защото тъй не мога да понасям тая атмосфера. Ето започнаха да се разправят за тенекии, за къпане. Моля ти се, много ти се моля, ако обичаш кажи ми ще дойдеш ли, ако и ти сам знаеш разбира се. Хубава е планината, чист е въздухът, но празна е, няма те тук, когато те потърся да те видя - тъй с физическите си очи.

         Взела съм Занони да я чета тук, после някоя тетрадка, ако напиша...,в която реставрирам, което си ми говорил през последните седмици и когато се заливах в смях, аз все си мислех, че ще има нещо. А очите ти бяха тъй светли, както рядко са били по-рано.

         Бог да те пази, на Него се надявам и уповавам. Тук не е особено студено, макар, че вчера валя дъжд, днес имаше слънце, но сега са го позакрили облаците. Но нямаше турозукана и посрещане, гимнастики.

         Вчера когато идваше Учителят всички тъй бяха заети със своите си работи да си построяват палатки, та никой и не обърна внимание. Липсва почитание, и пак си мисля, няма с кого и Той да си продума няколко думи. Всички само блеят. Завчера, изброяват, изброяват имената, на които ще бъдат в автомобила и най-после притурят и Учителя. Просто жал ми стана, а Той, Най-големият, Най-тих, мълчи си, а те героите се разпореждат. И сега пазарим по 2 лв. на килограм за превоз от Дупница дотук. Бабите протестират, че за багажа им е взето толкова много. И от мен искат още 50 лв. Слънцето пак изгря, а ти какво ли правиш? А за палтото знай и, знай и по най-човешки макар, че никога не искам да направя нещо, което няма да ти хареса. И ако съм погрешвала, то е било от незнание какво да направя, а не от нежелание да направя, което ти би искал. Досега съм се старала да предусещам какво ти харесва и какво не ида се съобразявам с това, с искреното желание да не ти причиня никаква скръб. Пия вода и за теб, но тя знаеш ли, че казва, че иска ти да докоснеш устни до нея. А освен водата и още някой друг иска повече от нея това.

         Сърдечен привет.

Benita.

* * *

17 юли, 1932 год. Езерата

         Татко мой,

         Пиша ти под блъскането на платната на малката ми лодка, тласкани и развявани от чудно обичания от мен вятър. Когато ме вее, тъй по главата и челото, като че ми проветрява самият мозък.

         Езерото е много хубаво и вятърът взема от водите му и ги пръска чак горе при палатките. Небето е съвършено чисто. Ясно синьо и отгде иде тоя чудноват вятър не зная. Все ми се струва, че ти си играеше с нас и ни развяваш. Чакам с нетърпение Недка да дойде и ми каже нещо за теб. Вчера впрочем постоянно си стоя в палатката и чета или отивам в другите светове, но исках да кажа, че вчера чух, че Учителят говори до Еленината палатка и излязох не за да слушам, а да ми каже нещо за теб. Тъй стоях и мислено исках, но в това време дойде и седна един до Учителя, но образуваше права линия към мен, аз веднага станах и седнах до Савка, но подир малко се прибрах в палатката си. След това чувам онзи най-черния (отнася се за Михаил Иванов), който и бе седнал до Учителя да им чете нещо. Аз си запуших ушите, защото не исках да слушам. След няколко часа, стоях си тъй коленичела пред палатката си и си мислех нещо, стоях разбира се с лице към отвора, нещо си оправях и Учителят мина, станах веднага. „Какво се подвизаваш там?" ме запита Той, сочейки палатката ми. Защото излизам само по работа из нея или да подишам чист въздух. Аз само можах да Му кажа едно „Ами" и друго не знаех какво да кажа. /Почерка е разкривен, че платната само ме бутат и не мога спокойно да пиша/ . Снощи слушам Савка говори на Паша, че някой си питал кога ще стават сутринта и не само питат, а и дават нареждане да се става в 4 ч. и половина и да се ходи на изгрев и да се правят гимнастики. „А Учителят мълчи и нищо не казва" -разправя Савка. Онзи, не зная кой, пак викал „Нали Учителят в толкова часа?" А Учителят мълчал и после казал: „Ще видим". А тая сутрин от вятъра, като налягали сума палатки, не могат да ги вдигнат. Мойта я овързах с въжетата и си стои като лодка всред океана люшкана от вълните. Не ми се стои тук самичка и мисля, ако искаш да ме посрещнеш в Дупница да ми пишеш кога за да си тръгна.

         Елена бърза не зная за какво, а ето и че я викат. Ще да държи свещта да запечатим писмото. О, какъв вятър.

         Много, много мерси на моят мил татко.

         Бог да бди и ни пази. На Него уповавам.

         До най-скоро виждане и много мерси.

Твоя Benita.

* * *

18 юли, 1932 год. Езерата

         Скъпи татко, колкото повече идват тука, толкова по ми е мъчно още повече, че няма нито един ред, нито една дума. Не ми се стои тук и ако ти не дойдеш, ще си дойда. Тук почва да става като панаир. Донесе ми ябълки бай Петър вика „Хайде, хайде, бързайте, че не останаха". Смях, глъч, а мен тъй ми е мъка. Палатката ми е така, че не може наблизо да се запали огън и аз трябва изключително да чакам Елена да ми дава и вода. Много ми услужва, но мен ми е крайно неудобно. Не мога да я задължавам, а пък и нямам физическата възможност да си го направя сама. Туй да се неправи тук, например чиниите да се не миели близко до палатките и огън не мога да си запаля, а чакам Елена да занесе тенджерата на голямото огнище пак да го готви. Разбира се после я каня да вечеряме, но не зная защо струва ми се, че много я обременявам. Не се оплаквам ни най-малко, но описвам точно фактите. Ето какво се случи и днес. Бях сложила зарзавата в една тенекия половината, която в село ми служеше за чешмичка, тук хем да има и вода в какво да си сложа за миене на чинии. Мястото ми е пак край пътека - съобщава Учителевата палатка с другите и Той винаги минава край мен и винаги ме поздравява, даже по два пъти на ден, като съм вън. И другото исках да ти кажа, сложили сме чешмичката до Еленината и моята палатка. Учителят като я видял казал нещо на Елена за нея и аз й казах, че ако би я поискал да я сложи до палатката Му за да си услужва. Но не се мина нито час от тоя ни разговор, чувам, бях си в палатката, че някой вика, че удобна, или хубава била чешмичката, тенекията, мен ме догневя, но не обърнах внимание кой го казва. Подир малко нещо почувствувах, че някой се мие и видях оня най-черния от Варна (Михаил Иванов) да си изтърсва ръцете. Ох Боже! Отивам при Елена „Ма Елена не го ли виде тоз мерзавец като се мие?" - „Видях го". „Ами защо му позволи ма?" - „Не можах да му кажа, не мога да му кажа аз така". Много се измъчих и плаках и сега като ти пиша ми е черно. Отгде накъде той тъкмо тук дошъл да се мие. Казвам на Елена „ Мен ми казват нахална и невъзпитана, ама аз по-голямо нахалство от това не съм виждала". Вчера Учителя ей тук пред палатката ни говори, бяха само сестри и аз го слушах, но по право все питах за теб. Той се обърна няколко пъти и ме погледна, но продължително, но аз не разбрах нищо друго, освен че не е зле разположен към мен. Напротив много внимателен и както така слушах, изведнъж почувствувах черна сянка зад мене, обърнах се и пак видях тоя черния. Скочих веднага и си се прибрах вътре в палатката. Онзи ден им чел от Тагор нещо и Елена искаше да ми го дава да го чета, че бил хубав разказ. Не, не искам, аз само Учителеви беседи чета.

         Очаквам с нетърпение идването на Недка, чеда се измъкна оттук, а теб как очаквам само Бог знае. Пращам Елена да пита дошлите и веднага да дойде да ми каже няма ли нещо от теб.

         Като паднаха палатките на Учителя, на Савка и на Елена, а моята малка лодка устоя на бурята. Учителят казал, че Бог благославял смирените посочвайки палатката ми. Че тя е почти най-малка от всички, но нямаше нужда да тичат и да ми помагат. Имам доста работи да ти казвам, които не смея да пиша. Не за да правя донесения, но като факти. Особено бе ми мъчно гдето Елена не казала на онзи тип да се не мие. Казвам й, знаеш ли, че всяка погрешка за мен е на живот и на смърт. Мен сърцето ми се разкъса, а тя казва, че слънцето всичко изчиствало. Не се докоснах вече до тая тенекия и няма да се докосна докато не ми кажеш ти какво да направя. Тя ми носи вода и ми услужва, а много повече би ми услужила, а не му позволяше. А тя казва „Не мога". И е дежурна за готвенето с него. Аз нито ям, нито съм дежурна. Днес другите ходиха на изгрев, но гледам Учителя си подава само главата из палатката. Отиде Елена, казал и че да отиват, Той няма да ходи. И аз си легнах в палатката и си продължих съня. Щях да ходя, защото си мислих да не остана съвсем сама, а и Учителят не отиде. Тъй чувствувам, може би защото ми се иска някога да поговоря за теб, но тъй понякога чувствувам да отида при Него и да си поговорим за теб, че и Нему му е много мъчно. Сестра Попова с нея си поприказвах, тя много добра разбира и ми казва, че и тя много те чака. Казва ми, ако много бързате, ще се забави, ако не бързате, по-скоро ще дойде тук. Не бързам, побързах да й кажа, само чакам. Побързах да й кажа аз, дано да каже, че скоро ще дойдеш. - „Ще дойде тогава" - тъй й казал духът. О, дай Боже.

         Много сладко мерси.

Benita.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...