VI. ОТПЕЧАТВАНЕТО НА БЕСЕДИТЕ

[Iskri4ka]

VI. ОТПЕЧАТВАНЕТО НА БЕСЕДИТЕ

         Елена Андреева: Беседите, които се държаха по време на съборите се печатаха наскоро след това. Но печатането на Школните лекции и на неделните беседи се бавеше. Някога липсваха средства, може и други причини да е имало. Спомням си, че издаването на лекциите на Младежкия клас се беше забавило дълго време по липса на средства и Паша беше устроила томбола, за да може да отпечати една годишнина. Въпросът за печатането на беседите се разреши по-късно 1936 год. През тази година през ноември Учителят даде една задача. Нарекохме я „Задача за левчето". Учителят каза: „Всеки, който иска да изпълни задачата, всеки ден да отделя по един лев, който ще пуска в една касичка и да каже: „Както аз давам този лев, така всеки един да отдели по един лев за Господа". На следната година, пак през ноември Учителят попита кои са си направили задачата. Обадиха се много приятели. Той каза, сумите да ги предадем на брат Боев. На всички, които бяха направили задачата се дадоха даром всичките томчета напечатани през тази година. Сумата от задачата се употребяваше за печатането само на беседите. Задачата продължи и следните години, като всяка година се увеличаваха желаещите да изпълняват задачата. По такъв начин имаше вече доста средства, за да се печатат беседите. Тази задача продължи и след заминаването на Учителя. Докато инкриминираха беседите през 1957 год. и иззеха цялата ни литература. Печатането ставаше на разни печатници. Паша приготовляваше беседите за печат. Няколко души братя печатари вземаха участие в тази работа. Те бяха словослагатели. Набираха материала и го носеха на Паша за корекция. Паша редовно четеше редактираните от нея беседи и лекции на Учителя. Четеше ги или в ръкопис, или на шпалти, Това беше постоянна, продължителна работа, която вършеше с голямо чувство на дълг. Тази работа поглъщаше голяма част от времето й, но тя беше съзнателна и постоянна в работата си.

         Паша още много млада е била със слабо зрение. Тя като учителка носеше очила. Но впоследствие по някакви вътрешни подтици остави очилата и работеше без очила. Към 1926 год. и 1927 год. тя загуби съвършено едното си око и оттогава до края на живота си работеше само с едно око. Това беше цял подвиг, който тя извърши с такава малка зрителна възможност да даде такава голяма работа, още повече, че тя пишеше всичко на ръка. Когато дешифрираше беседите си, пишеше на машина. Но, когато извършваше редакторската си работа пишеше на ръка. Може би това беше свързано със слабото й зрение. Казваше, че така й е по-удобно. През последната година по времето на Учителя печатането на беседите ставаше в печатницата на Славчо Славянски в града на ул. „Гурко" 22. Той имаше издателство. Издаваше библиотека „Безсмъртни мисли" и разни книги на частни лица. Там печатаха беседите и лекциите. През време на бомбардировките бяха напечатани втория том от песните на Учителя, но там падна бомба и те изгоряха. Много отдавна се говореше, че братството трябва да си купи печатарска машина, за да си печата беседите. Не ми беше ясно защо повече се говореше отколкото да се направи нещо. Едва след като Учителят напусна земята, братството купи печатарска машина, която инсталираха на Изгрева в дома на една сестра, която наскоро беше си заминала. Това беше след 9.IX.1944 год. Беше военно време, нямаше свободно хартия на пазара. Имаше един брат Неделчо Попов, който работеше в Държавната печатница и той успяваше да набавя хартия. Благодарение на това можаха да се напечатат доста томчета. За всяко томче трябваше да се вземе разрешение от държавата, за да бъде напечатано. В печатницата работеха братята Влад Пашов, Кирил Стоянов и Димитър Стоянов. Към печатницата имаше книговезница, дето работеха няколко сестри. Работата тръгна добре, но не беше за дълго. Преобразованията, които новата комунистическа власт направи засегна и братството, понеже то не беше юридическа личност при прилагането на законите, закона за едрата градска собственост отчуждиха част от недвижимите братски имоти, защото бяха на частни лица, които имаха свои собствени имоти. Длъжна съм да дам едно обяснение, понеже неосведомени приятели говорят неточно. Лицата, които имаха на свое име братски имот, а имаха и свой имот, бяха готови да направят жертва на своя имот. Адвокатите посъветваха, те да държат своя собствен имот, защото властта, ако иска може да запази братските имоти. Пък, ако не иска, имотите на братството от съответните лица, които имат братски имоти като им ги вземат, те ще бъдат ощетени без да се принесе някаква полза на братството.

         Вергилий Кръстев: Ами на чие име бе записан салона?

         Е.А.: На трите стенографки беше салона. Всяка една от тях имаше по 1/3 дял записан на нейно име. Но никой не смяташе, че е техен личен имот. За изяснение ще дам моя случай. Мястото на салона беше на името на трите стенографки. Паша и Савка имаха лични имоти. Но аз нямах никакъв личен имот. Затова, когато иззеха имота за едрата градска собственост моята част не можаха да я отчуждят, но впоследствие по друг повод взеха и моята част без да платят нещо. Властта отчужди всички братски имоти по други параграфи. Всички движими и недвижими имоти. След заминаването на Учителя в ръководството на братството между членовете ни имаше неразбиране. След заминаването на Учителя имаше три съвета. През това време имаше три съвета: Братски съвет, който се грижеше за ръководството на цялото братство. Членовете на братския съвет откупиха от наследниците на Учителя правото за печатане на беседите. Имаше Просветен съвет, който се грижеше за просветната дейност на братството. В този съвет влизаше и работата с беседите и на всичко, което имахме записано от Учителя. Третият беше - Домакинският съвет, който се грижеше за братската градина, за стола на братството.

         Ние стенографите останахме да довършим работата, която не беше завършена. Паша беше заета с редактирането. Имаше да се подредят недовършени годишнини от беседите. Предстояха да се дешифрират още около 500 беседи и лекции. В Просветният съвет се взе решение всички непечатани беседи да се изработят в четири екземпляра. И така да се съхранят. Тази работа остана на мене, защото Паша беше заета с подготовката за печатането на беседите. Савка още през евакуацията заболя и пет месеца след Учителя си замина. Най-напред прегледах всичко, което имаше да се върши. На първо място завърших всичко, за което аз бях отговорна. Още в 1940 год. аз поех дешифрирането на всички текущи беседи. Най-напред дешифрирах тях, след това започнах да попълвам всички годишнини на беседите, където имаше недешифрирани. Това направих и за окултните класове. Довърших всичко, недешифрирани беседи, като ги диктувах на една сестра, за да върви работата по-бързо. Подреждах беседите и лекциите на годишнини по четири екземпляра и ги предадох на съхранение. Много от дешифрираните беседи трябваше да се препишат, за да станат четири екземпляра. Постепенно всичко беше готово, подредено, прегледано и предадено в четири екземпляра за съхранение. Тази работа успях да свърша до 1954 год.

         Когато 1957 год. дойдоха да ни изземат литературата като инкриминирана имах само едно попълнено течение - беседите на ръководителите, което не го бях предала на съхранение. Те ми го взеха. През това време бях изработила един хронологичен каталог на цялото Слово на Учителя. Моят екземпляр беше абсолютно пълен и много съжалявам, че ми го взеха. В това време Паша беше заета с редактирането на беседите, докато ни взеха печатницата. След това време зрението й беше още намаляло и трябваше да й се четат лекциите изречение по изречение, като тя правеше корекциите за да може да се изработят.

         В.К.: Значи вие четете дешифрираната беседа, а тя казва как трябва да се редактира?

         Е.А.: Е, трудно беше. После пък аз почнах да правя, пък тя да одобрява. И така работехме, но много малко време. После ние не живеехме заедно. Тя живееше на една улица, аз другаде. Трябваше нея да я водят, аз не мога да отида. Аз от 1954 год. ставите ми заболяха и условията, външните пречеха за да мога да работя. Постепенно работата спря, поради нейното и моето заболяване. Изпитание бе и за двете ни. След като аз предадох всичко подредено на съхранение, ние с Паша вече бяхме слезли в града. Паша трябваше да напусне Изгрева на 13 ноември 1960 год. Аз напуснах Изгрева на 7 април 1961 год. Нас с Паша ни изгониха от Изгрева без право на посочване на жилище. Паша отиде да живее в кухнята, в своята къща, тъй като имаше квартиранти в стаите. Аз бях по-облагодетелствувана. Живеех в дома на Гена Папазова, на ул. „Клемент Готвалд" 31. Опитахме се с Паша да поработим заедно. Аз предварително преглеждах беседата и Паша в определени дни я водеха при мене, аз четях с много малки промени направени от мене, като Катя Грива следеше ръкописа и казваше къде нещо не е съгласна с оригинала. Паша се произнасяше как да бъде и одобряваше или казваше как по-добре да бъде.

         В.К.: Значи тук на сцената излиза и Катя Грива. Тя нали е певица? Защо не си пее песните на Учителя?

         Е.А.: А тя беше много ревнива, да не се измени Словото.

         Един от най-тежките дни, които прекарах на Изгрева, след заминаването на Учителя беше денят, когато ни взеха беседите и лекциите. На 6 декември 1957 год. в 5 часа сутринта на Изгрева дойдоха повече от 50 души тайна милиция със заповед да ни вземат литературата. Те иззеха от Изгрева литературата от 25 души, а в София на двама души: Георги Томалевски и Начо Петров. Денят, в който дойдоха беше петък. Аз отивах на Младежкия клас. При чешмата на Зодиака виждам петима мъже, които познах, че не са наши приятели. Като минах покрай тях, попитаха ме дали аз съм Елена Андреева. Отговорих им, че съм аз и ми казаха да се върна, защото ще ми правят обиск. Върнах се. Те влязоха в стаята ми. Един от тях показа картата си, че идват по нареждане на Министерския съвет, да ни изземат литературата, защото е инкриминирана. Аз имах в един голям сандък непечатани беседи, оригинали и напечатани. Отворих капака и започнаха да вадят беседите и да ги тургат на камари. Попитах защо правят това? Казаха ми, че ще ги вземат. Иззеха всичко каквото имах. Всички печатани томчета, всички оригинали, напечатани серии, беседи и ненапечатани. Имах цели годишнини Утринни слова, изработени в четири екземпляра, беседи държани пред ръководителите, които бяха приготвени за съхранение, взеха и тях, взеха ми всички тетрадки, в които бях писала разни задачи, дадени от Учителя, които съм изпълнявала, взеха ми тетрадката, в която бях писала сънищата си, взеха хронологическия каталог, който бях изработила за цялото Слово на Учителя. За този каталог много съжалявам, защото нямам материал, за да мога да го възобновя. Бях го работила повече от шест месеца. Моят екземпляр беше съвсем пълен и когато взеха всичките ми тетрадки в които бях записала сънищата си и задачи, аз протестирах. Те ми казаха, че пак ще ми ги върнат след като ги прегледат. Разбира се, че не ми ги върнаха. Напълниха пет чувала с книги. От начина, по който ги туряха в чувалите разбрах, че те нямат намерение нито да ги върнат, нито да ги запазят. Те преобърнаха цялата ми къща. Всички помещения, навсякъде претърсиха, дори и бараката за въглища и дърва. Денят на обиска беше студен. И след като бяха претърсвали един час, аз разбрах, че дълго ще претърсват, поисках да запаля печката. Като отивах да взема дърва и въглища с мене идваше агент. Те ме държаха цели 12 часа от пет часа сутринта до пет часа след обед. Като едни идваха, други си отиваха. Малко преди пет часа след обед дойде един млад, нисък, набит агент, който щом влезе в стаята, всички портрети на Учителя свали, извади ги от рамките, самите портрети смачка и ги тури в чувала, а ми остави само празните рамки. Почувствах, че съм нападната от някакви вандали, които нямат нито човещина, нито култура, нито човешка обхода. В началото на обиска, когато разбрах, че ще ни вземат беседите аз много се натъжих и дълго плаках, без да им кажа нито дума. Един от тях, който може би се смути от моето поведение се опита да ме успокои като обеща, че всичко ще ни върнат, но това не стана. Този ден беше един от най-тежките в живота ми. Учителят си отиде, но Той ни остави Словото, а сега и на него посегнаха. Прибраха го.