Jump to content

GDD

Recommended Posts

Аудио - чете Димитър Калев

Архивна единица

От книгата, "Двата пътя". Младежки окултен клас (1922). Първо оригинално издание. Кърджали,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Методи за чистене

12 школна лекция

на I Мл. ок. клас

17.V.1922 г. сряда

София

Тайна молитва.

/Прочетоха се останалите теми за „Приложението на кармата в живота“/.

Аз няма да се спра да обяснявам кармата, но ще направя едно малко пояснение. Представете си един младеж, който е бил с другари и се е напил. Случва се завалява дъжд, образува се кал. Понеже за първи път се е напил, той не може да влада своето тяло. Излиза навън, пада в калта. У него се заражда желание да стане. Стане, падне, стане – падне, стане, изтрезнява и се поглежда – цял окалян. Няма да се спирам върху причините защо се е напил. Как може да си изчисти дрехите е въпросът. Някои може да разправят на дълго и широко как са го завели другарите му, как се е напил и т.н. Дрехите как може да се изчистят и неговото тяло как може да се изчисти – то е въпросът. Следователно, на вас ще ви дам два метода чрез прецеждане, чрез филтриране и чрез изпарение. Тези два метода как ще ги познавате? Онази вода, която се е размътила, трябва да се филтрира. Да допуснем, че в тази вода има съзнание. При потъването в земните пластове най-първо тя ще почувствува скръб, голяма скръб, че изгубва светлината и отива в мрака и тъмнина. Потъва един, два, три, четири, пет, шест, може и десет пласта и след туй срещне един каменист пласт, дето спира движението надолу и тя излиза нагоре, излиза и почувствува радост. Значи, при филтрирането скръбта започва от началото, а радостта после се явява. Сега един от методите за ликвидиране с кармата е филтриране, потъване в материята, пречистване и излизане навън. Вторият метод е чрез изпаряване. При изпаряването, радостта започва най-първо, в началото, а скръбта отпосле. И то как? – Представете си онази водна капка, която се освобождава от излишни грехове, отива към Бога, казва: „Освободих се от страдание“. Тази малка капчица се радва, разперила крила, но срещне едно студено течение, изстине, сгъсти се и пада надолу. Като падне долу, окаля се и пак дойде скръбта, без да разбира, че в своето падане тя е принесла полза някому. Сега вие сте изложени на тия два метода. Като се филтрирате, скръбта е отначало, а радостта отпосле, като се изпарявате, радостта е отначало, а скръбта отпосле. Тъй че, ако скръбта ви дойде после, вие не се филтрирате, а се изпарявате. Тогава само ще продължавате пътя си на страданието, понеже като паднете ще имате скръб, нали? Не пресичайте тази скръб, влизайте направо в земята, продължавайте докато излезете от другия край и ще имате радост. Ще съедините двата края на страдание и двата края на радост, ще образувате един кръг. Който не разбира закона ще има всякога една радост, едно страдание, едно страдание една радост, едно страдание и няма да знае защо са тия работи.

Кой метод ще изберете? – Единият метод – филтрирането, е за сърцето, изпарението е за ума ви. Следователно, тия два метода са необходими, ще се съединят. Умът ще пречиствате не само чрез изпарение, а и чрез филтриране. Нали хората казват: трябва да се изпарят тия мисли из главата ти навън, да излязат и да се повърнат и да образуват един кръг. Когато дойде филтрирането, човек е почнал да прогресира, но работата е опасна, че вие сте дошли в един период на застой. Знаете ли какъв застой? Природата има застой, дето няма нито филтриране, нито изпарение – туй, което в обществото се нарича индиферентност. Някой казва: „Индиферентен съм, каквото и да се случи“. Вие трябва да знаете какво ще се случи. Сега кармическият закон може да се разгледа само от страната на неговите страдания, но кармическият закон има и други отношения. Допуснете следующето изяснение: На вас ще дам да носите празно шише в джоба си красиво, запушено. Идвате при чешмата и забравяте да напълните шишето. Тръгвате по пътя, жажда чувствувате, изваждате шишето – празно, няма вода. Значи при чешмата вие може да сте имали някои философски разсъждения: как е направен света, колко са далеч звездите, колко милиона години има откак е създадено слънцето, кои са причините за социалното положение, но сте забравили да напълните шишето. Най-първо ще напълниш шишето, а след туй ще разискваш тия въпроси. В този случай шишето трябва да го напълните. Ако не го напълните, ще страдате. Има други положения, други примери ще ви дам. Значи, празното шише трябва да се напълни.

Второто положение: Турите на гърба си един кош с хляб от 70–80 кг все хубави самуни. Вие сте толкова лаком, искате да го занесете на 40–50 километра да го продадете. Но законът е такъв, че срещате бедни деца и трябва да дадете на децата да ви олекне. Горко ти, ако не дадеш на децата! Докато идеш до 50 км гърбът ти ще се обели. В този случай ще празниш коша си, а при чешмата ще пълниш шишето. Ако не изпразниш коша, ще дойдат същите страдания. Пълният кош с хляб ще раздавате на дясно и на ляво, докато остане само един хляб за теб. И тогава ще бъдете доволни и щастливи. Ако вие сте нещастен, две причини има: първата причина е, че вие не сте напълнили шишето; втората причина е, че не сте раздали хляба. Сега вие нали сте в класа? Всяка една ваша постъпка, щом почнете да страдате, обяснете си я: шишето ли не напълнихте, или хляба не раздадохте. Не само да спорите и да философствувате, не, но близката причина ще търсите, причините, които сега създават кармата. Тя не би се проявила, ако не се създаде в настоящето една близка причина. Сега вие казвате: „причината на кармата“. Когато човек е изгубил любовта си, кармата е дошла на мястото. Когато радостта се е изгубила, скръбта е дошла на мястото. Когато правдата се е изгубила, безправието е дошло на мястото. Когато милосърдието се е изгубило, насилието е дошло на мястото. И тъй, всичките недъзи, които съществуват днес, показват какво ни липсва. Следователно, кармата от какво се ражда? – Онзи, който е изгубил любовта, иска да я завладее чрез насилие. Всяко същество, което се опита да завладее душата ни, да ни наложи каквито и да е връзки, ги налага и на себе си. Защото тия форми, които то образува, са затвори и в същите затвори и то ще влезе.

Ще ви приведа един окултен разказ: Един стар адепт в миналото имал голяма омраза към мишките, че създал един капан, в който мишките да се хващат. Но той съгрешил, и Господ го направил мишка. Влязъл в същата дупка, видял този капан отворен, отива да го изследва. „Тази пастърмица може да ми причини добро“. Издебва, и хайде вътре. Затваря се този ум, който бил направил този капан. Никакви капани не курдисвайте в ума си или в сърцето си, защото в този капан вие ще влезете. Този капан, може да минат десет, сто хиляди години, той ще ви чака. Може да се върнете назад в окултната наука, може да се превърнете на муха, може да се превърнете на глистя, на една микроба. Може да се повърнете даже на сред път и пак да започнете от начало. Не си правете илюзии. Казват: „Няма повръщане в еволюцията“. Има повръщане – то е за простите. И като ви повърнат тогава през всичките мисли, които сте създали, вие ще минете и ще опитате всичкото нещастие в туй отношение. Казват: „Каквото посееш, това и ще пожънеш“. Ако се върнеш назад, ще пожънеш всичките последствия. Сега туй е едно философско разсъждение. Да се пазите от ония твърдения, че човек не може да се повръща назад. Повръщане има. И, ако ангелите в своето падане се върнаха и им израснаха опашки, рога и копита – то е голямо падение – сега, ако туй е за ангелите, то същият закон важи и за човеците. Той не е изключен. Сега в своя стремеж вие ще се стараете да се държите до Божествения закон на Любовта и да ликвидирате кармата си чрез него. Няма да се борите с цялата карма, няма да я туряте в ума си, няма да мислите за нея. Защото щом извикате кармата, трябва да знаете, че едновременно с нея се извикват два велики закона. Извиква се Любовта. Сега има твърдение: някой казва, че може сам да ликвидира със своята карма. Да, щом съзнае, че Любовта е единственото богатство на душата, може. Но той трябва да се попита дали тази любов е единствената любов; той да се попита, дали обича всички същества еднакво. Сега ще ви дам едно пояснение. Представете си разбойник, който е направил стотини престъпления. За него обществото има най-лошото мнение. Но този разбойник в един добър момент избавя една страждуща душа, една жена, да кажем, той я избавя. Някоя мечка се е готвила да я разкъса и той я избавя. Как мислите, тази жена как ще мисли за този разбойник? Може ли светът да я убеди, че той е лош? Не, за нея той ще бъде добър. Следователно, и най-добрият човек може в известен момент да извърши едно престъпление. Всички ще мислят, че е най-добрият човек, обаче за едного може да бъде лош.

Сега какво разбрахте от двата примера? Кое е по-хубаво: човек да дава или да взема? Кое е по-хубаво: да учиш или да те учат? Кое е по-хубаво: да любиш или да те любят? /Отговарят: да любиш/. Тогава ти, който любиш, на теб ти е приятно, ама нему, когото любиш, приятно ли му е? Ако и той те люби? Ти даваш, и онзи иска да дава, тогава вие двама ще се спречквате. Представете си, че и двамата искате да давате или и двамата искате да вземате. Върху този въпрос ще мислите: Какво значи да те любят и да любиш. Втория път само ще ви запитам. Няма да пишете конкретно. Какво значи да даваш и какво значи да вземеш?

Вие трябва да си изясните от чисто окултно гледище, да имате едно определено становище. Всяка една мисъл трябва да бъде строго определена. Когато любиш, трябва да любиш без принуждение. И когато те любят, да те любят без насилие. Онзи, когото любят, той прави услугата, онзи, който люби, той е нещастник. И следователно той казва на онзи, когото люби: „Облекчи ме от моя товар“. Това значи „аз любя“. Аз в моя език разбирам: снеми от моя товар, искам да туря малко на твоя товар. Понеже те виждам, че си силен, искам да туря на твоя гръб. А другият казва: „Да, аз се радвам, че си ме намерил годен, турете половината от товара“. Единият люби и другият люби, или на окултен език казано товарът е разделен по равно на двама. Или пък, то е същото сравнение – празното шише и пълния кош. Аз искам между вас да се установят други връзки, по-благородни, защото мнозина от вас нито към себе си имате почит, нито към другите. Някои казват: „Хората се много обичат“. Човек трябва да има най-първо почитание към себе си, към своето висше съзнание, към душата си и тогава да има почитание към другите души, към окръжающите го. Имате котка, която обичате, ще я вземете за главата, за опашката, ще я стискате, ще правите карамболи, после ще я гладите и пак ще се примирите. Но, ако дойде до човека и речете тъй да постъпите, както с котката, той крайно ще се обиди. Казваме: „Да любим“. Как? Тъй, както котката, да я обърнем на гръб, да я стискаме за опашката, ушите. Когато ще пристъпим да разискваме за човешката любов, трябва да се знае каква е тя, конкретно какво значи, какви трябва да бъдат отношенията. Те са математически отношения, строго определени отношения. Щом ги имате, ще образувате хармония, щом ги нямате – дисхармония. Сега за пример, двама като се срещнат, вие веднага казвате: „Той не знае колкото мене“. После, като го срещнете: „Той не е толкова висок като мене“. – Да, казва, аз съм нисък, но съм по-дебел, после аз съм по-учен. Друг ще тури друго качество, да каже, че е равен. И се започва борба. И следователно, ние базираме тази любов на знание, на това-онова. А Любовта е един закон, независим от всички социални отношения. Всички може да опитате. Нито учението може да я задържи, нито силата, нито парите. И ако не е така, покажете един човек, който да има знание, богатство и сила, и да е щастлив. Вие мислите, че ще бъдете изключение, че вие, като влезете в живота за вас ще има изключение. Не. – И вие, като влезете, ще бъдете една такава глупава запетая, турена не на място. Защото запетаята е потребна за малка почивка, но може да турите тази запетая там, дето няма почивка. Любовта аз наричам на физическото поле по възможност най-малката почивка, да кажем да се задъхваш или да поемаш въздух; да вземеш едно впечатление, то е най-малката любов.

Сега стария възглед вие ще го пазите за себе си, старото няма да рушите, ще посаждате само. Аз ви уча само на посаждане. Върху старото дърво ще присаждате тия новите присадки. Защото, ако вие разрушите старото дърво, ще спънете всяка еволюция. Защото от туй гледище великите хора в света са израз на цялото човечество. От духовния свят ще се съберат множество монади ще съединят своята деятелност и сила и ще дадат израз на един велик човек на земята. Тъй, както едно дърво може да изпрати един посланик в друго дърво, така в един велик човек на земята или учител, в него е съсредоточена всичката интелигентност на всички тия възвишени монади или души, които целокупно действуват в дадения случай. Следователно и вие сте такава съвокупност. Сега трябва да се приготвите, защото за бъдеще ще дойде и вашият ред на туй колело. И вие ще се запалите, но нито по-рано, нито по-късно. И вие трябва да намерите толкова огън, че като дойде, да се запалите. Трябва да наберете тази опитност. Само че сега, като гледате запалена свещ и вие искате да се запалите. Не бързайте. Туй колело, което се движи, като се върти, ще дойде на време. Защото сега, вземете в България, всеки, който е станал пръв министър все се намира в затвора. При сегашните условия всеки един човек се усеща в един затвор, или чака затвор, не паметник. Римляните с евреите въздигнаха кръст за Христа. Сегашните християнски народи въздигнаха църкви. Но в тия църкви не е Христос. Трябва още време докато узреят хората за туй великото, Божественото. Помежду вас трябва да се образуват връзки, но чисти връзки, не на сила. Да мислите по закона на свободата. Чисти и възвишени връзки! Връзки, без да се връзвате, ограничения, без да се ограничавате, т.е. като направите един капан, да има две врати. Мишката, като изяде пастърмата, да излезе из втората врата. И като намерите пастърмата изядена, да кажете: „Тази мишка много хубаво е направила“.

Тайна молитва

Сега наскоро ще ви дам една задача. Няма да бъде много трудна. Трябва да я изпълните. Една задача ще ви дам, но не сега. Сега, ако ви я дам, задачата няма да принесе тия плодове, които се изискват.

Сега да видим как ще решите въпроса и по това ще видя да ви дам ли тази задача или не. Да видим как ще решите въпроса, защото и в двата случая има ограничение. Който люби, се ограничава и когото любят, се ограничава. Да кажем търговецът люби, ходи, търси стоките. Когото любят и той си губи времето. Той чака, понеже го любят, очаква. Тъй щото едновременно и двамата любят. Тогава загубата как трябва да се поправи? Именно тогава се явява кармата, ако любовта не се проявява хармонично и у двамата. Като почнеш да любиш и да те любят, кармата почва да расте. Щом възлюбленият един ден не се яви на местото, питат: „Защо не дойде?“ А онзи, когото любят, питат го: „Защо не дойде на време?“. Значи, има известни ограничения, известни огорчения.

Сега за бъдеще вас ви трябва новата философия. Има друго едно разрешение, социално разрешение. Най-хубавото разрешение ще трябва и него да научите. Другояче, ако не го научите, за бъдеще ще имате по сто юларя, сто остена и всеки ден господарят ще опитва най-хубавия юлар и остен. Може някои да се изхабят. Питам ви: след като употребят отгоре ви сто юларя и сто остена, какво ще научите? Те са настоящи въпроси, минаваме от сегашното в бъдещето, т.е. да мине вашето съзнание, да се трансформира съзнанието от сегашното в едно по-висше съзнание. Този преходен период, за да го минете, трябва ви едно усилие, да се трансформира, известни граници на съзнанието трябва да се премахнат. Защото някои в класа, ако мислите да си оправите работите, може да ги оправите временно, но два пъти ще ги оправите, три пъти ще ги забъркате. Всеки окултен ученик, който иска да си оправя работите, той два пъти ще ги оправи, три пъти ще ги разбърка. А въпроса може да го решите рязко в неговата пълнота, без никакви заобикалки. Като разрешите въпроса, ще дойде нова светлина, ново разбиране, ново схващане вътре в живота. За туй познание, ако аз бих ви дал тия окултни познания, не зная кои от вас биха издържали. Вие всинца ще кажете: „Ще издържим“, но някому стомахът ще се развали, някого главата ще заболи, някой ще оглушее, някой ще ослепее, ще дойдат много страдания. Тази висша енергия вътре в нервната система ще произведе цяла една пертурбация. Ако вие не сте в съгласие с великия Божествен закон да ви помагат, вие ще се стопите. За туй, именно, ученикът трябва да се подготвя дълго време и тогава да стъпи на краката си. Да добие по-силни вибрации, да придобие издръжливост. Та има причини да не се даде туй знание, понеже е сила, а тази сила ще разстрои неговото тяло. Малко ще ви обясня, с малки правила ще ви обясня. Ще правите опити няколко пъти да видим как ще се закали нервната система. Най-първо ще ви турим на една скара отгоре, разбирам фигуративно, на една скара ще ви турим, с духало ще увеличим топлината на 500 градуса, после под 600 градуса, после ще я увеличим на 600, 1000, 1200, 1500, 2000, 3000, 4000, 5000, да видим колко ще издържите. При 400 градуса желязото се топи. Значи, ако там се стопите, като желязото сте, ако се топите при 600 градуса, олово сте. Нали астрологически се определя силата?. При колко се топи медта? Платината се топи при 1800, 2000 градуса. Добре, така ще дойдат знанията. Но сега до колко може да издържите? При каква температура може да се стопите, без да изгорите? В алхимията се образува наистина горене. При алхимията искаме не горене, а топене. Един въглен, ако може да го стопим, ние ще го трансформираме от едно състояние в друго, ако го изгорим, процесът ще бъде обратен.

Сега тия мисли ги нахвърлям не да се плашите, трябва да бъдете смели, аз ви казвам какви са законите. По този път сме минали всички, и вие ще минете, понеже нашият път е най-лесен. Методите са най-сложни, но пътят е най-правият, лесен е. И тъй, ще мислите. Първият въпрос: да любиш или да те любят. И тогава ще определите кога се е появила любовта – във връзка с любовта в съзнанието туй „да любиш“ кога се е появило. И кога се е явило в съзнанието „да те любят“. Според вашето схващане как са се родили в живота тия две състояния на съзнанието. Направете един прост опит. Той е следующият. Да улесня съзнанието ви. Може да вземете една хубава череша. Най-първо направете опита, когато сте сит. Вземете най-хубавата череша, да видим колко време ще я държите. Най-първо вие искате да я държите, обичате я, но, колкото у вас идва гладът, във вашето съзнание се губи нейната красота и у вас ще се роди едно желание да я изядете. Забележете главните промени, които стават в съзнанието. Даже до следующата сряда може да направите този опит. Череши има, направете този опит. Вземете една или пет хубави череши, но да сте сити, нека седят. Вижте как ще дойде желанието да ги изядете. Значи сте минали в съзнанието да те любят. Ще кажете на черешата: „досега аз те любих, пък от сега нататък ти ще ме любиш“. Тъй и онзи, който люби, ще бъде погълнат. По-малките изядат по-големите. Всякога е тъй в света. Не голямото е силно, а малкото. Само онези от вас, които имат свободно време може да направите един малък опит. Някои може да направите разлика в съзнанието, някои може да не направите. Ще бъдат интересни тия аналитически процеси. Гледайте да бъдете спокойни. И ако изпъкне нещо в съзнанието от миналото, кога се е родило туй желание у човека. А сегашните спънки, които съществуват между вас, ние ще ги изгладим. Има няколко начина за изглаждане. Художникът, като сгреши някъде, той има начин за изтриване, с боите се нацапва. Някой като сгреши, с гума изтрива. Но има начини и без изтриване. Понеже всяка погрешка е вътре в съзнанието, който разбира законите, чрез трансформиране вътре в съзнанието може да я премахне. Той е най-трудният закон, който сега може да приложим. В човешкото съзнание е направено всичко. От там трябва да започнем трансформирането. Да оставим за втори път.

  • Thanks 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Двата пътя". Младежки окултен клас - година първа (1922).

Издателство: "Бяло Братство", София, 2011 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Двата пътя", София, 1934 г., стар правопис -

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Дванадесета лекция 17 май 1922 г., сряда, София

МЕТОДИ ЗА ЧИСТЕНЕ

Тайна молитва.

Четоха се останалите теми върху Приложението на кармата в Живота.

Сега ще дам един пример за обяснение на кармата. Един млад момък отива с другари да се повесели. Влизат в една кръчма и започват да пият; младият момък за пръв път пие, вследствие на което скоро се напива и забелязва, че не може да владее тялото си, едва се държи на краката си. Напили се добре, всички заедно излизат от кръчмата. Улиците са кални, понеже наскоро е валял дъжд; младият момък започва да залита из улиците - тук падне, там падне, цял се окаля. Докато стигне до дома си, той изтрезнява, но вече е цял ока- лян - калта е кармата на неговия живот, от която той трябва да се изчисти.

Аз не се спирам върху причините как и защо е пил с другарите си, как се е окалял; можете да кажете, че той не е желал да пие, че другарите му го подвели и т.н., но важният въпрос е как може този момък да изчисти дрехите си от калта, как може да изчисти сърцето си от желанието да пие питиета, от които да губи съзнанието си. Затова ще ви дам три метода, чрез които можете да се чистите: чрез утаяване, чрез филтриране, или прецеждане, и чрез дестилация, или изпаряване.

Как ще познаете при какви случаи да приложите първия и при какви - втория или третия метод за чистене? Ако водата е мътна, т.е. ако към нея са примесени твърди, неразтворими вещества, тя може да се пречисти по първия или по втория начин - чрез утаяване или чрез прецеждане, т.е. филтриране. Когато Природата иска да изчисти водата, тя я прекарва през земните пластове да се пречисти - в този случай земните пластове са филтрите, които пречистват водата. Ако има съзнание, при потъването си в земните пластове водата първо ще изпита скръб, страдание, че губи светлината си и отива в мрак и тъмнина. В движението си надолу водата потъва дълбоко, минава през няколко пласта, докато най-после срещне някакъв каменист или глинест пласт, който не пропуска водата надолу, и тук тя спира движението си; като не може да потъва надолу, водата намира някакъв изход, излиза на повърхността на земята и щом излезе, тя започва да се радва, че отново е видяла светлината. Значи при филтрирането скръбта е в началото, а радостта - в края. Филтрирането, което се състои в потъване в материята, в пречистване и излизане на повърхността, е метод за ликвидиране с кармата. Утаяването е подобен на филтрирането процес, но придружен с по-малко скърби и страдания. Колкото по-големи са скърбите и страданията, толкова и пречистването е по-голямо.

Друг важен метод за пречистване е изпаряването, или дестилацията. При изпаряването радостта е в началото, а скръбта - накрая. Защо тук процесът е обратен? Когато водата се нагрява, водните пари се отделят и отиват нагоре в пространството, към Бога; тогава водните капчици се радват, че са се освободили от грехове, от страдания. Водната капка разперва крилцата си и хвръква нагоре, но по пътя си среща студено течение и веднага изстива, сгъстява се и отново пада надолу; като падне долу, тя се окаля и започва да скърби, да страда - тя не разбира, че при падането си е допринесла някому добро.

И вие като водата сте изложени на пречистване по тия два метода. Като се филтрирате, вие първо скърбите, а после се радвате; като се изпарявате, първо се радвате, а после скърбите. Следователно, когато започнете да скърбите при филтрирането си, не пресичайте скръбта си, а продължете нататък, влезте дълбоко в земята, за да се пречистите, и после излезте на другия край, т.е. на повърхността на земята, където ви очаква радост и веселие. Тъй щото като съедините двата края на страданието и двата края на радостта, ще образувате един кръг, в който Животът ще протече. Който не разбира закона, той вижда, че скърбите се сменят с радости и радостите - със скърби, но няма да знае защо става това.

Питам кой от двата метода ще изберете за себе си - филтрирането е метод за сърцето, а изпаряването - за ума, обаче от време на време тия два метода ще се кръстосват, а именно: умът ще се пречиства чрез филтриране, а сърцето - чрез изпаряване. Но умът се пречиства главно чрез изпаряване, затова хората казват: „Тия мисли трябва да се изпарят от главата на човека, да излязат навън, за да се образува между чувствата и ума му един непреривен кръг на движение". Когато се подложи на един от тия два метода, човек започва вече да проглежда. Опасно е обаче, когато той дойде в застой, където не става нито филтриране, нито изпаряване - в обществото този процес се нарича индиферентност. Някой казва, че е индиферентен, че не иска да знае какво ще му се случи; не, човек трябва да се интересува от това, което става вън и вътре в него, той даже трябва да знае, да предвижда какво може да му се случи.

Сега, като говоря за кармата, има няколко положения, които човек трябва да знае - например има кармически страдания, които идват като последствия на миналото, но има страдания, които днес, по непредвиждане на известни положения, човек сам си създава. Представете си, че слагате в джоба си едно празно шише за вода и тръгвате да се разхождате. Дохождате до края на града, спирате се пред една чешма и сядате на сянка да си починете; почивате и размишлявате върху разни философски въпроси - как е създаден светът, от колко години съществуват звездите и Слънцето, как ще се разрешат социалните въпроси и т.н. В това време вие забравяте да напълните шишето с вода и тръгвате назад за дома си. Денят е летен, горещ и вие чувствате голяма жажда; изваждате шишето и виждате, че е празно - в размишленията си вие сте пропуснали да го напълните от чешмата. Следователно в случая вашите страдания се дължат на факта, че сте се увлекли в мисълта си и сте забравили да напълните шишето си с вода.

Друг пример за кармата: вземате една голяма кошница и слагате в нея седемдесет-осемдесет килограма хляб, който трябва да носите на гърба си, но пътят ви е дълъг четиридесет- петдесет километра. За да не плащате на някой човек да ви помогне, от желание за повече печалби, вие се нагърбвате сами да носите кошницата с хляб. По пътя срещате деца, на които непременно трябва да дадете от хляба си, за да ви олекне - не дадете ли, гърбът ви ще се охлузи, значи в дадения случай ще изпразните кошницата, за да не дойдат страданията. Когато сте на чешмата, там пък ще пълните шишетата си, за да не страдате от жажда. Докато сте богати, докато на гърба си носите пълна кошница с хляб, ще раздавате наляво-надясно, а за себе си ще задържите само един хляб - само така можете да бъдете доволни и щастливи.

Значи две причини има за страданията и нещастията на хората: първата причина е тази, че след като са били на чешмата, те са забравили да напълнят шишетата си с вода; втората причина за страданията е, че след като са носили пълна кошница с хляб на гърба си, никому не са дали от него. Тъй щото когато дойдат страданията и за вас, като ученици, не е достатъчно само да спорите и да философствате защо идват страданията, но задайте си ребром въпроса защо страдате - дали не сте напълнили шишетата си с вода, или не сте раздали на бедните от вашия хляб. Кармата на човека не би се явила, ако в най-близкия момент на настоящето не се създаде за това някаква причина.

Казвате: „Коя е причината да дойде кармата в живота на човека?". Когато човек изгуби Любовта си, кармата дохожда на нейно място; когато човек изгуби Радостта си, скръбта дохожда на нейно място; когато човек изгуби Правдата, безпра- вието дохожда на нейно място; когато човек изгуби Милосърдието си, страхът и насилието дохождат на негово място. Следователно недъзите в човека показват какво му липсва, т.е. какво е изгубил той в живота си; и тогава, приложи ли човек безправието, насилието, жестокостта, веднага кармата се явява. Забелязано е, че всеки, който изгубва Любовта си, иска да я завладее чрез насилие; обаче закон е: всеки, който се опита да завладее Любовта или да наложи нещо на душата на някого чрез насилие, той налага същото и върху себе си - защо? Защото формите на насилието, на ограничението, които някой налага на своите ближни, представляват затвори, в които един ден и той сам ще попадне.

За изяснение на тази мисъл ще приведа следния окултен разказ. В древността живял един адепт, който се отличавал с омразата си към мишките. За да се освободи от тях, той направил един капан и го поставил пред дупката, откъдето те излизали. За наказание и поучение на тази своя погрешка, според законите на кармата, в едно от последващите си прераждания този адепт дошъл на Земята във формата на мишка, за да опита последствията на своето изобретение. Той живял в същата дупка, където били мишките, които ловил с капана си. Един ден, като излязъл от дупката си, се натъкнал на същия капан, в който имало парченце пастърма. Спрял пред капана и започнал да прави изследвания; пожелал да влезе в капана, за да опита състава на пастърмицата, но останал изненадан: вратата на капана хлопнала и той се намерил в затвор. Какво излязло в заключение - този ум, който преди години открил капана, трябвало да попадне в затвор в него, за да опита на свой ред какво е затвор, какво значи ограничение, лишаване от свобода.

Казвам: не поставяйте никакви капани за умовете и сърцата на хората, защото сами ще паднете в тях! Хиляди години могат да минат от създаването на този капан, но няма да го избегнете - той ще ви чака векове и хиляди години, но ще ви издебне някъде. Колкото и високо да се издигнете, ще дойде ден, когато ще ви върнат от това положение и като муха, като мишка, като микроб даже, вие ще изпитате капана - ще ви затворят в него, докато научите урока си. Вие мислите, че в еволюцията няма връщане. Не си правете илюзии, не се залъгвайте да мислите, че можете да избегнете закона на кармата; в каквото и положение да сте, докъдето и да сте стигнали, ще ви върнат, за да изплатите дълговете си, и пак ще продължите. Каквито мисли и чувства сте създали и изпратили в пространството, един ден ще ги изпитате, те ще се върнат пак към вас и ще проверите техните добри и лоши резултати - това подразбира българската пословица: „Каквото посееш, това ще пожънеш", всеки ще пожъне това, което някога е посял. Тъй щото не мислете, че няма връщане, т.е. деградиране; ако Ангелите, които бяха толкова по- високо от хората, при съгрешаването си паднаха и изгубиха светлината си, какво остава за хората? Този закон се отнася до всички живи същества - от най-малките до най-големите, в него няма никакви изключения.

Затова именно, ако искате да ликвидирате със закона на кармата, дръжте се за Божествения закон, за закона на Божествената Любов. С кармата си не се борете, нито мислете за нея, за да не я предизвикате; мислете за Любовта и работете с нея като единствено средство, като единствено условие, чрез което можете да ликвидирате с кармата си. Някой казва, че сам може да ликвидира със своята карма; всеки може да ликвидира с кармата си, но при условие, че приложи Любовта в живота си. За тази цел той трябва да се запита обича ли всички същества еднакво - това може да се постигне, когато гледате на хората като на същества, в които Божественото се проявява. Например срещате един престъпник, който е извършил ред престъпления и за когото цялото общество говори лошо. В това време обаче дохожда една жена, която говори добре за него и счита, че той е добър човек - защо тази жена мисли добре за разбойника? Защото някога този човек я е спасил от явна смърт. Един ден, когато пътувала през една гора, тя срещнала мечка, която се готвела да се хвърли върху нея и да я разкъса; в този момент разбойникът се притекъл към жената и я спасил - значи в този момент в разбойника се е проявило Божественото, заради което тази жена го счита за добър човек. Тъй щото обичайте всички хора за Божественото в тях! Когато Божественото присъства в човека, и най- лошият, и престъпникът могат да извършат някакво добро, велико дело; когато Божественото отсъства от човека, и най- добрият може да извърши някакво престъпление. Трябва ли тогава този човек да минава пред хората за лош? Моментната проява не прави още човека нито добър, нито лош.

Питам какво разбрахте от двата примера - за празното шише и за пълната кошница с хляб. Кое е по-хубаво - да дава човек или да взема, да учи хората или него да учат, да люби или да го любят? Ще кажете, че е по-добре да любиш, значи който люби, той изпитва приятност. Приятно ли е на онзи, когото любят? Какво ще стане, ако и той иска да люби - единият ще дава и другият ще дава и в края на краищата двамата ще се скарат. Ако пък и двамата искат да бъдат обичани, това значи и двамата да имат желание да вземат. Какво ще стане тогава - те пак ще се скарат. Помислете върху въпроса какво значи да любиш и да те любят или какво значи да даваш или да вземаш. Като дойдете следния път в клас, ще отговорите устно на този въпрос, без да пишете нещо.

И тъй, от чисто окултно гледище вие трябва да си изясните въпроса какво значи вземане и какво - даване. Всяка мисъл, всяко чувство във вас трябва да бъде строго определено. Когато любите, трябва да любите без принуждение; когато ви любят, трябва да ви любят без насилие. Когото любят, той прави услуга на онзи, който го люби; който люби пък, той има нужда да го разтоварят, да му олекне. С други думи казано, който люби, той иска да даде част от товара си на онзи, когото люби - той му казва: „Понеже виждам, че си силен, искам да сложа част от товара си на твоя гръб" - „Радвам се, че си ме намерил достоен да взема половината от твоя товар". Да любиш и да те любят на окултен език подразбира правилно разпределение на товара между двама души. Отношенията между тия двама души представят примерите с празното шише и пълния кош: ако шишето ти е празно, ще оставиш другия да ти сипе в него вода; ако кошницата ти е пълна с хляб, ще раздаваш от нея на ония, които нищо нямат - тези две положения трябва да пазите, за да създадете помежду си взаимни отношения на почит и уважение.

Много хора нямат почит и уважение нито към себе си, нито към другите. Първо, човек трябва да има почит към себе си, към своето висше съзнание, към душата си, а тогава - и към другите, т.е. към окръжаващите. Когато имате котка в дома си, какво правите с нея - хващате я за ушите, за опашката, милвате я и тя ту се сърди, иска да ви одраска, ту се примирява. Обаче ако постъпите с човека както с котката, той ще се обиди, затова когато дойдете до човека, вие няма да изразите Любовта си към него така, както към котката - любовта към котката и Любовта към човека се различават. Любовта към човека почива на строго определени математически отношения. Ако двама души, които се обичат, спазват тия отношения, между тях ще настъпи хармония. Днес, като се срещнат двама души, единият от тях ще си помисли: „Аз съм по-учен" или „Аз съм по-висок, по-богат" и т.н.; в отговор на това другият ще си помисли: „Аз пък съм по-умен" или „Аз съм по-добър", или „Аз съм по-дебел" и т.н. Вследствие на тия сравнения между двамата ще се роди една вътрешна борба, едно състезание, което ще развали отношенията им.

Питам на какво се дължи дисхармонията в отношенията на съвременните хора - тя се дължи на факта, че те поставят Любовта си на почва на знание, на богатство и т.н. Едно трябва да имате предвид: Любовта е строго определен закон, който не зависи от никакви социални отношения. Той може да се опита. Нито учението, нито силата, нито богатството могат да задържат Любовта - това виждате на всяка стъпка в Живота; покажете един човек, който, като има сила, знание или богатство, да е щастлив. Мнозина мислят, че като влязат в Живота, Любовта ще направи изключение за тях; не, Любовта за никого не прави изключения. Всеки човек в Живота е обикновена запетая, сложена на своето място. Запетаята е знак за малка почивка, но често тази запетая може да бъде сложена там, където няма нужда от почивка. Най-малката Любов на физическия свят представлява най-малката почивка - да поеме човек малко въздух, след като се е уморил; или най-малкото впечатление, което човек получава на физическия свят, представлява най-малката Любов.

Сега, като ви говоря за новите възгледи на Живота, ни най-малко нямам предвид моментално да ликвидирате със старото, т.е. да го разрушите - старото ще остане за тор, върху който ще садите новото; върху старото дърво ще присаждате нови клончета, тъй щото вие трябва да изучавате как се садят, как се присаждат новите семена и новите присадки. Ако речете изведнъж да разрушите старото, вие ще спънете своята еволюция. Как ще отхвърлите старото, което е израз на миналата деятелност на толкова велики, гениални хора? Великите хора са израз на деятелността на цялото човечество. За да се роди един велик човек на Земята, множество монади от Духовния свят трябва да се съединят на едно място и да отправят към него своята деятелност и сила. Както дървото чрез плода си изпраща свой посланик в друго някое дърво, така безброй възвишени монади или души, като действат колективно, изпращат, т.е. съсредоточават своята интелигентност към един човек или към един Учител на Земята и той става велик. В това отношение всеки човек, колкото и обикновен да е, представлява колектив от души.

Като знаете това, всеки трябва съзнателно да работи върху себе си, защото и на него ще дойде ред да влезе в това колело. За всеки ще дойде определеното време да се запали и за тази цел той трябва да приготви в себе си нужното количество огън; този огън се подклажда от опитностите, които човек събира, без тези опитности нищо не може да се постигне. Какво правите вие - като видите една запалена свещ, искате и вие да се запалите. Не бързайте, като се движи колелото, ще дойде ред и до вас, до това време обаче човек трябва да мине през големи изпитания и страдания. Кой министър в България или в друга някоя държава не е получил кръст вместо венец? В това отношение всеки човек го очаква затвор вътре или вън от него. Нима римляните и евреите не въздигнаха кръст за Христа? Съвременните християнски народи въздигнаха много църкви в името на Христа, но Христос не е в тях. Много време се изисква още, докато хората дадат място на Божественото, на Великото в себе си; докато дойде това време, хората трябва да работят върху себе си, да създават правилни, чисти връзки помежду си, които да почиват на закона на Свободата, а не на насилието.

Връзвайте се, без да се връзвате, ограничавайте се, без да се ограничавате; с други думи казано, когато правите капан за другите или за себе си, оставете две врати свободни в него, та като влезете през едната, да излезете през другата - тогава и мишката, като влезе през едната врата и изяде пастър- мицата, ще намери втората врата отворена и ще излезе през нея, а вие, като видите, че пастърмицата е изядена, бъдете доволни, че мишката е постъпила умно.

Сега, като говоря за Любовта, трябва да ви кажа, че Любовта ограничава. И който люби, и когото любят - и двамата се ограничават; например търговецът люби парите и затова ходи, търси, обикаля тук-там, за да купи по-евтина, по-добра стока, с което губи голяма част от времето си. Но и онзи, когото любят, очаква да получи нещо и с това губи времето си - значи и за двете страни има загуба и ако тази загуба не се поправи, явява се кармата. Тъй че кармата е резултат на нехармоничната проява на Любовта между хората. Докато в Любовта на хората няма хармония, кармата между тях ще се увеличава, ще натежава все повече и повече. Ако възлюбеният не дойде в точно определеното време, веднага го питат: „Защо не дойде навреме?". Тъй щото при днешните разбирания, при днешното развитие на хората и онези, които любят, и онези, които ги любят, взаимно се ограничават.

Съвременните хора искат да се освободят от тези ограничения, но за това се изисква нова философия на Живота, ново разрешаване на социалните въпроси. Ако не се домог- нете до новата философия, ще дойдат много повече юлари и остени от тия, които днес имате. Какво ново ще научите, ако господарят ви слага всеки ден по сто юлара и по сто остена? Все ще научите нещо ново. Юларът и остенът представляват страдания, изпитания, през които човек непременно трябва да мине, за да може съзнанието му да се издигне на по-високо стъпало. Сегашното положение на човека е временно, преходно, но за да мине този период, той трябва да прави усилия, чрез които да трансформира силите на съзнанието си, да премине сегашните граници, сегашните ограничения. Ако без тези усилия мислите да оправите работите си, вие се лъжете; временно можете да ги оправите, но после ще ги объркате два пъти повече, отколкото по-рано. Ако работите съзнателно върху себе си, вие ще разрешите въпросите на живота си прямо, без никакви заобикалки и при това разрешаване ще придобиете нова Светлина, нови разбирания за Живота.

Ако при сегашните знания ви дам някои окултни закони или правила, вие едва ли бихте издържали на тях. Ще кажете, че се наемате да ги приложите, че ще бъдете изправни към тях; не, новите знания изискват нови мехове, иначе много от вашите мехове ще се пропукат тук-там и едни ще започнат да се оплакват от главоболие, други - от стомах, трети - от корем и т.н. Когато висшата енергия на тези окултни истини проникне във вашата нервна система, тя ще произведе цяла пертурбация и ако не сте във връзка с великия Божествен закон, за да ви помага, тя би ви стопила; затова окултният ученик трябва дълго време да се приготвя да стъпи самостоятелно на краката си. Този приготовителен период подразбира усилване на неговите вибрации, докато придобие по-голяма издръжливост; тази е причината, поради която окултното Знание, окултната Светлина не се дава на ученика, докато той не се кали - това знание е Сила, която може да разруши организма на онзи, който не е подготвен за нея.

Ученикът трябва да започне от най-малките опити, за да кали своята нервна система. За тази цел той първо се поставя на скара със средна температура около триста градуса, после температурата се увеличава, докато стигне до четири-пет хиляди градуса. Всеки ученик ще провери доколко може да издържа. Който издържи до четиристотин градуса, той е олово, защото оловото се топи приблизително при тази температура; който се топи на около хиляда градуса, той е желязо; ако някой се топи при хиляда седемстотин и петдесет-хиляда и осемстотин градуса, той е платина. Колкото повече издържате, толкова по-големи знания ще придобиете. Знаете ли всеки за себе си кой до колко градуса най-много може да издържа? Опитвали ли сте при колко градуса може да се топите, без да изгорите? В този случай алхимията има предвид да стопи твърдото, упоритото в човека, без да го изгори. Ако по някакъв начин можем да стопим въглена, ние ще го превърнем от едно състояние в друго, ще го трансформираме; обаче ако го изгорим, имаме съвсем друг процес.

Сега, като говоря за силата на окултната наука, с това не искам да ви плаша, но обръщам вниманието ви да бъдете смели. Всички Напреднали същества са минали по този път и вие трябва да минете по него, той е най-лесният път; неговите методи са сложни, но пътят е прав, лесен, затова работете и мислете. Мислете главно върху двете положения на Любовта - да любиш и да те любят. Задайте си въпроса кога и как се е родило желанието в човека да люби и да го любят. Според вашите разбирания как мислите, кога са се явили в съзнанието на човека тези две положения? За да си отговорите на този въпрос, направете следния опит: когато сте сити, когато сте се нахранили добре, вземете една красива череша и я погледайте малко; докато сте сити, вие ще се любувате на красивата череша, но щом започнете да огладнявате, в съзнанието ви се заражда някакво желание да изядете своята любима череша. Като правите опита, наблюдавайте промените, които стават в съзнанието ви. Сега има череши, затова всички можете да направите този опит. Когато сте сити, вземете по една или пет хубави череши и ги дръжте пред себе си - в това време вие любите; като започнете да огладнявате, вие ще гледате на черешите с друго око, с желание да ги изядете - в този момент в съзнанието ви се заражда желание черешите да ви любят. Интересно е човек да наблюдава тези тънки промени, които стават в неговото съзнание. Значи който люби, той ще бъде погълнат. В последния случай черешата любеше човека и затова той я погълна - такъв е законът; това показва, че силата е в малкото, а не в голямото. Като направите този опит, вие ще се натъкнете на интересни заключения, ще видите как се извършват процесите в съзнанието. Обаче за да придобиете верни изводи, вие трябва да бъдете съвършено спокойни.

И тъй, работете спокойно и не се смущавайте, че някои неща, било между вас или в самите вас, не са още изгладени; има много методи за изглаждане на нещата. Когато художникът направи някаква погрешка, той взема четката и заличава погрешката; когато писарят направи някаква погрешка, той взема гумата и изтрива с нея погрешката. Заличаването, изтриването на погрешките са външни методи, но когато дойде въпрос да се изправят погрешките в съзнанието на човека, там вече има съвсем други методи. Всяка външна погрешка е преди всичко погрешка в съзнанието на човека и който разбира законите, той ще изправи погрешките си чрез трансформиране на съзнанието - този е един от най-мъчните методи за приложение. Всичко се крие в съзнанието на човека, затова именно оттам трябва да започнете работата върху себе си.

Чистене на съзнанието - тази е задачата на ученика. За тази цел са посочени два главни метода: чрез филтриране и чрез дестилация. Да чистите съзнанието си, това значи да трансформирате съзнанието си, за да мине от по-ниско в по- високо състояние.

Тайна молитва.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...