XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ, ПРИМЕР I

[Iskri4ka]

Вергилий Кръстев,

Ефросина Ангелова-Пенкова

XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ

ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

         Ефросина Антонова Ангелова-Пенкова работи две години в Държавния архив с оригиналните лекции и беседи на Учителя Дънов, които бяха иззети при обиска от държавните комунистически власти на 6-7.XII.1957 год. в София и по някакво чудо не са били унищожени, а съхранени и след 1977 год. обработени като архивни единици. Тя направи необходимия каталог с всички мои бележки и пояснения. Дори за мен беше трудно да се справя с него, макар, че съм запознат с целия този процес, защото изучавам го по факти повече от 30 години. В резултат има вече девет тома на „Изгревът".

         Помолих я да извади на ксерокс тези лекции и беседи от архива, които правеха впечатление на драстична промяна на Словото на Учителя Дънов, които никой не можеше да оспори. Тя бе работила с оригиналите и бе ги сравнявала с отпечатаните томчета. После при отиването ми в архива, тя ми ги показваше, аз ги преглеждах и насочвах, които да бъдат извадени на ксерокс. Когато дойде времето да се подготви „Изгревът", том IX и да се разгледа въпроса с изменението Словото на Учителя Дънов , аз я помолих да прегледа извадените на ксерокс копия оригинали, да ги подреди и да ми ги подготви. След десетневна работа тя прочете оригиналите, сравни ги с отпечатаните томчета до 1950 год. и ми представи материала за работа.

         А сега ще ви предоставим нагледно и с факти промяната на Словото на Учителя Дънов, редактирането му, преразказването му, както и отстраняване на цели пасажи от оригинала. В резултат на което, отпечатаното Слово на Учителя Дънов до 1950 год. не е оригиналното. То е целенасочено и умишлено подменено и променено. Ето два примера от 1930 год. на две последователни лекции.

         Пример I:

         Фонд 1534, опис 1, архивна единица 344 - 32 Школна лекция на Младежкия окултен клас със заглавие: „ЗАДАЧА И ОТКЛОНЕНИЕ В МЛАДЕЖКИЯ КЛАС -ЛЮБОВ КЪМ БОГА" - от 18.IV.1930 год. /Петък, сутрин/.

         Лекцията е отпечатана в томчето „Закони на доброто": Лекции от Учителя на Младежкия окултен клас; Год IX (1929-1930), т. 2 -София, 1940 (София-Литопечат) подзаглавие „Направление в живота" - стр. 137-155.

         Какво прави впечатление?

         1. Разлика в заглавието. Отгоре с почерка на Паша Теодорова е отбелязано „Готова за печат".

         2. Само едно изречение е оригинално в отпечатаната беседа: „Знанието трябва да носи в себе си добро" - страница 1 а (в оригинала), страница 137 (в томчето).

         3. Останалият текст е преразказан и редактиран - отстрани на оригинала на ксерокс-копието са посочени съответните страници в томчето, от Ефросина Пенкова, за мое улеснение за справка.

         4. Отбелязаното от нея с удивителна (!) е Слово, което ЛИПСВА в отпечатаната лекция и което ще ви го предоставим дословно, за да се убедите защо то не е включено и защо не е отпечатано в посоченото томче.

„ЗАДАЧА И ОТКЛОНЕНИЕ В МЛАДЕЖКИЯ КЛАС"

Съзерцание

         „Написахте ли изреченията, които имахте да пишете? Четете кой каквото е написал от тези думи, които ви бях дал. (Четоха се разни съчетания от тези думи, дадени от миналата лекция). Съберете сега темите и една тричлена комисия да ги прегледа, и да избере най-хубавите от тях.

         Сега във вашия специален клас, аз съм забелязал от ред години работите не вървят добре. И сега аз ще ви оставя да се ръководите сами. Понеже съм занят. За бъдеще имам нещо по-важно и ще ви оставя това, което съм ви казал, вие сами да го изучавате. Защото, в какво седи знанието? Човек не трябва само да събира. И както виждам специалния клас не постига тази цел, която трябва да се постигне. Наместо да се постигнат някои хубави качества, развива се точно противоположното, обратните качества се постигат. В това отношение аз считам, не искам да идвам в класа, понеже не се постига тази цел. А само да се мажат циреите само с масло отгоре, това е безполезно. Знанието трябва да носи в себе си доброто.

         (Стр. 1 а, в оригинала и стр. 137 в томчето)

         „Кажете ми сега едно неестествено желание. (Обади се М.) Аз не искам глупава философия. Ако е за глупава философия аз съм минал през всичките философии. Аз виждам нещата и не искам да критикувам. Но има неща, които мен са крайно нежелателни."

         (Стр. 1 а, в оригинала и стр. 137 в томчето)

         „Години аз съм търпял много работи и считам, моето време погубено. Аз не искам да имам глупави хора подир себе си. Нито пък хора, които отиват в порока, а са облечени в някоя мантия. На такива хора няма какво да проповядвам, нито пък да ги уча. Няма защо да се опорочавам и аз всеки ден да влизам в калта и да вадя хората от калта и те пак да влизат вътре. Аз това не считам за философия.

         (Стр. 2 в оригинала и стр. 139 в томчето)

         „У учените хора има вложена лъжата. И у религиозните хора има лъжа. Вие казвате така: 2 и 3 = 4. Веднага ще кажат другите, не е право. Хубаво, ако аз кажа така - 5 и 2 = 1. При дадения случай те съставляват едно цяло, събрани са. Значи, ако в дадения случай е 1, значи има някакъв закон за цялото. Какво представлява едно цяло? Това са части, имаме 5 части и 2 части съставляват 7 части. А какъв уд съставлява числото 1? Ако съберете 5-те пръсти на ръката и 2-те кости на ръката, какво съставляват тогава тези 7 части? Вие не казвате 7, но казвате една ръка. Ако вземете да изброявате, казвате, един пръст, два пръста, три, четири, пет, една кост, две кости и после казвате, една ръка. Тогава едната ръка равна ли е на един пръст? Сега, разбира се това събиране е количествено, но щом влезнете в отношенията на природата, числата са живи. Когато количествено ги събирате, има един закон, когато ги събирате като живи числа, има друг закон, който определя това събиране. Вие можете ли да съберете един съвременен вол, да го поканите в една приемна стая и вечерно време да го турите на вашето легло? При това да го покриете с юрган. Вие можете да направите това, но питам, този вол ще оцени ли всичко това? Сега преведете това, имате едно желание или една мисъл, която е подобна в своето развитие на един вол, т.е. представлява един вол. Ако това ваше желание вие го турите на най-хубавото място, това желание ще ви се отблагодари ли? Няма да ви се отблагодари. Може това желание да няма никаква лоша мисъл към вас, но то не може да ви се отблагодари.

         И аз ви казвам, мнозина от вас вървите по един много крив път. И последствията за бъдеще, след 20, 30 години ще бъдат толкова лоши, че вие ще съжалявате много. Ще кажете, трябва да се живее. Аз това не засягам. Може някой да каже, Учителят иска да каже, че някой брат ходил с някоя сестра. Не засягам аз това. Аз засягам онази поквара, че вие под булото на новото учение сте в една поквара вътре в себе си. Пред себе си вие не сте чисти. В дадения случай, когато направите една погрешка, пред себе си не казвайте, че това е погрешка. И след време ще видите тази погрешка към какви резултати води. Пък тази погрешка може да стане причина за хиляди други хора да страдат."

         (Стр. 3 в оригинала и стр. 140 в томчето)

         „Вие сте забравили какво има в онзи свят. Даже понятията ви за ангелите и тях не знаете, вие на тях ще им турите такива крила. Не са птици ангелите, като имат крила. И ръце имат и крака имат като хора. Само, че ръцете им са такива, че един ангел като си простре ръката върху тебе, ще те простре на земята. Най-малкото помръдване на ръката на един ангел има динамическа сила. Отличава се само по силата си.

         Сега целта ми не е да ви изобличавам, да се спирам специално време няма. Но вие излизате от един народ, който има няколко такива отрицателни качества. И казвам, вие не можете да се освободите от своята българщина. Аз го наричам българанство. От вашето българанство вие не можете да се освободите. Българанството се отличава с една магарешка упоритост. И после българанството се отличава с такава една безочливост и незачитане. Българинът като българин благородство няма. И той никога няма признателност за онова, което му е направено. Аз го наричам това, благородство няма. Казва, че ме е родила майка ми що от това? Иска да се жени да си има дете. Българанство е това! И после разпасаност съвършена има. Голяма разпасаност и аз вече имам пример на българанство тук, и между сестрите и между братята, навсякъде. Десет години българанство. И съм решил, да се петна повече не искам. Влизам в друга една област, дето с българанството на българина не мисля да седя. Съм викан на друго място, имам друга работа и да имам желание да седя тук, то почти се свърши."

         (Стр. 3-4 в оригинала и стр. 142 в томчето)

         „И питам, ако един учител след като е учителствувал, че учениците го вземат и го набият хубаво. Казват, заслужил си го е. Защо? Той като стане учител, трябва да бъде толкова силен, че ако той има 30 души ученици в училището, той трябва всички да ги налага, че да знаят, че той е учител. И ако той ги бие, те ще кажат, а, не се бие нашия учител! Защо? Защото е силен, не се играе с него. И като опитат учениците учителя си, той като ги наложи всичките, втория ден те ще седят пред него с почитание към него.

         (Стр. 7 в оригинала и стр. 146 в томчето)

         „В ЛЕКЦИИТЕ СИ, A3 СЪМ ЗАСЕГНАЛ ИЗВЕСТНИ ПОЛОЖЕНИЯ, ОКОЛО 10-15, КОИТО ТРЯБВА ДА ВИ СА ЯСНИ. Ти не можеш да бъдеш почитан от хората, ако не ги почиташ и ти. Ти не можеш да бъдеш обичан от хората, докато не ги обичаш и ти. Ти и пред себе си не можеш да бъдеш почитан, ако не почиташ себе си."

         (Стр. 7 в оригинала и стр. 146 в томчето)

         „Разправят за Ледбитер, ясновидеца, че е бил един от израилските малко пророци. Пише той в една книга: „Чудна работа, от 2 хиляди години толкова назад да съм останал. Едно време бях пророк", а сега изгубил той пророчеството си. Възможно е човек да изгуби своето пророчество и може да остане назад. И сега казват, като дойде Христос на земята. Но в това има едно механическо разбиране. Като дойде бащата, синовете очакват да умре бащата, или той да раздели богаството, че да останете и вие богати. Това е едно криво разбиране. Когато хората живеят по закона на любовта, всички са равни."

         (Стр. 9 в оригинала и стр. 148 в томчето)

         Забележка на Редактора: В една беседа Учителят посочва, че Ледбитер е преродения пророк Амос, но сега е забравил онова знание, което е имал.

         „Кръчмарят след като продаде своите бъчви е доволен. Та кръчмарят, който е станал причина, да се покварят хиляди домове и децата им и жените им, та ще е доволен. Да кажем, той е събрал 2 милиона, но той си е навлякъл такава съдба, за която само бъдещето ще приказва. Ще кажат, кръчмарят е разбогатял. Защо е разбогатял? Благодарим на такова разбогатяване."

         (Стр. 12 в оригинала и стр. 152 в томчето)

         „Ако досега се питате, Учителя кой го прати? Три положения има, или Бог го прати, или дявола, или аз сам съм дошъл. Тогава аз казвам, вас кой ви е пратил? Или дяволът ви е пратил, или Бог ви е пратил, или вие сами сте се пратили. Запитвам, защо си дошъл в училището? Дошъл си да се учиш."

         (Стр. 12 в оригинала и стр. 152 в томчето)

         „Та казвам сега, вие се учите и не можете да разберете де грешите. Ще каже някой, той е от Бялото Братство, той е окултен ученик. Като кажа, че аз съм полковник или подполковник, какво трябва да разбираш? Или ако кажем капитан или поручик, или подпоручик, фелдфебел или взводен и най-после прост ефрейтор и редови. Каква е разликата между един прост редовий и един генерал? Някой път редовите знаят толкова, колкото и генерала знае; а някой път и генерала знае толкова, колкото всички редови. Някой път един редовий разрешава задачата на бойното поле. И хората в света вярват едни на други. Онези, които са ви пратили, те са вложили нещо във вас, и те желаят, вие да се подигнете и да имате вяра в това, в което те са имали. Ако вие загубите вярата в това, което Бог е вложил във вас, тогава, A3 ВИ КАЗВАМ, A3 СЪМ НЕДОВОЛЕН ЗА ЕДНО ОТ ВАС. Да ви кажа сега. ЧЕ ВИЕ НЕ ОБИЧАТЕ БОГА. ТАМ СЪМ НЕДОВОЛЕН! ТАМ СЕДИ МОЕТО НЕДОВОЛСТВО. Много от вас много добре се учите, много сте интелигентни със силни способности, но и на сестрите и на братята казвам: Не обичате Бога. И вследствие на това не искам да ви занимавам повече. КОГАТО ЧОВЕК ИМА ЛЮБОВ КЪМ БОГА, ТОЙ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ГОТОВ НА ЖЕРТВА. Всичките въпроси там са разрешени. Тогава къде седи науката? Та казвам, вие всички трябва да си съставите една ясна представа за работата ви като ученици. Не да имате само една представа, но да имате една вътрешна връзка. И всяка сутрин да слушате гласът, кой глас? Този глас, за когото е казано: Страшен е гласът. Евреите като чуха, че говори Господ се изпоплашиха."

         (Стр. 13 в оригинала и стр. 153 в томчето)

         „Аз мога да се занимавам със себе си, но не и с вас, всинца ви. Не искам повече противоречия и да се разправям повече, не искам. Аз съм сит вече и моят живот и всяка една минута заради мен е скъпа. И да идвам да се разправям с вас тук, има по-способни хора, които могат да се разправят. Ако има погрешки, аз ще ги изправя. Затова 10 години ти си едно отражение на това, което съществува в братството. И аз съдя за братството по тебе. Ти си един тип на егоизъм такъв, какъвто светът не е виждал! Ти за мен си един барометър, ти не го знаеш, но аз го зная. Ти за твоята любов си в състояние да опетниш всичко. Ти си честна за себе си, но не за другите. Не си само ти, зад тебе седят и други. Пък аз не искам повече да се занимавам, да си губя времето. Не искам да се ограничавам. Пък и няма какво и мен да предизвиквате около моята стая. Аз ще затворя стаята си, не мога повече това да търпя. Аз М-и (Марий) не мога да търпя! И такава любов не искам. Аз искам да бъда свободен, да служа на Бога! Пък вие можете да си живеете, както искате. Ще ви дойдат други учители, да се разправяте. Ще дойдат някои да ви бият. Аз не искам никой да взема моята страна.

         Учителят прекъсна и излезе. Вдигна си ръката, дясната. Ние лявата.

         Класът остана дълбоко замислен и раздрусан.

         Часовникът престана да работи от 7 без 20. А времето е 7 и 20."

         (Стр. 14-15 в оригинала и стр. 155 в томчето)