Jump to content

Recommended Posts

БОЛЕН ЧОВЕК

 

Когато човек заболее, първо трябва да констатира в себе си болен ли е, или минава някакво психическо състояние, което временно се отразява върху организма като болезнено състояние. Най-опасното положение за човека е, когато вярва, че е болен, без да има някаква болест, или когато мисли, че е здрав, а всъщност е болен. Ето защо, човек трябва положително да знае болен ли е или здрав. 79-112

 

Кои са болни хора? - Които вършат грехове и престъпления, те са все болни хора. 133-178

 

Страхът, отслабването на паметта, подозрението са болезнени прояви на човека. Това показва, че почти всички хора са болни в известно отношение - физическо, сърдечно или умствено, поради което трябва да се лекуват. 82-316

 

Който не се радва на живота, на работите си, на успехите си, той е болен човек. 88-37

 

Чуете ли някой да казва, че животът му е дотегнал и иска да се освободи от него, ще знаете, че той е болен човек. И като болен, той не може да стигне до границата на смъртта, докато не изплати дълговете си - те го мъчат. Ще работи дни, месеци и години, докато ги изплати. При това, човек не може непрекъснато да бъде болен. Състоянията му се менят, той е ту здрав, ту болен. 82-262

 

Защо страда болният? - Защото няма здраве, няма достатъчно жизнени сили в себе си. Животът е течение, ток от сили, които трябва да се вливат във всеки човек. 51-294

 

Радвайте се, когато боледувате и страдате. Това са условия за придобиване на истината, за придобиване на Божиите блага. 102-262

 

Когато хората са здрави, те се проявяват по един начин; когато са болни - по друг начин. Те стават нервни, взискателни, искат да имат двама-трима души около тях, да им помагат. Те са нетърпеливи, дразнят се лесно. Има болни, които са много внимателни, деликатни, признателни. Те стават меки, говорят тихо, спокойно. 113-133

 

Болният, като лежи, обръща се ту надясно, ту наляво. Той постоянно се оплаква: леглото му било тясно, юрганът не бил нов, чаршафът не бил чист и т.н. 102-189 Болният човек е индиферентен, не се интересува от нищо друго, освен от мисълта по-скоро да оздравее. 81-102

 

Каквото да кажете или да дадете на болния, той все ще намери нещо лошо в него. За болния всичко в света е дисхармонично. Тази дисхармония се дължи само на неговото болезнено състояние... Благодарение на своята болка, той не може да оценява нещата, не може да определи истинската им стойност. 143-252

 

Болният не мисли добре, не чувства правилно.

 

25-27

 

Съкрушените по сърце са болни, защото болестите имат отношение към човешкото сърце. 25-294

 

Особено чувствителни са болните хора. 80-194 Болният е честен човек, на никого зло не прави, освен на себе си. С какво си причинява пакости? С мързела. 84-48

 

Болният човек трябва да бъде затворен за себе си, защото няма какво да даде, но отворен към другите, за да приема от тях. 81-49

 

Ако човек боледува повече, отколкото трябва, той придобива голяма мекота, дори до мекушавост. Това не е добре. 68-183

 

Болният е човек без воля. Какво може да постигне той? 91-81

 

Запитайте болния какво иска, той ще отговори: Да оздравея. - След това? - Нищо друго не искам... - Болният е на крив път. Прав е да иска здраве, но това е само за дадения момент, когато е болен. И в това състояние той трябва да има желание да учи, да работи, да стане силен и добър. 36-36

 

Болестите, които нападат човека, са добро средство за съсредоточаване на мисълта. Ако болките му са силни, той не мисли за нищо друго, освен за тях. Обаче, има опасност, като мисли много за болката си, да не я усили, или да не дойде до убеждението, че болестта му е неизлечима. Да мисли човек, че болестта му е неизлечима, това значи да изгуби вяра в разумността на Природата. 81-90

 

„Всичко е свършено с мене!" - Питам: Можеш ли да мислиш? - Мога. - Можеш ли да чувстваш? -Мога. - Искаш ли да живееш? - Искам. - Тогава ще знаеш, че работата ти ще се оправи. Достатъчно е един човек да те обича, за да се оправят работите ти и да живееш. Когато пожелае, Бог може да ти върне живота. От тебе се иска само едно: да изправиш погрешки-те си. 65-230

 

Виждате как един болен се огъва на една, на друга страна и обещава да изправи характера си, като оздравее. Обаче той оздравява и остава пак същия. 108-166

 

Зная един случай (обажда се една сестра), дето синът на едно семейство заболя много сериозно, и лекарят се произнесе, че няма да оздравее, затова го причестиха. Но със силни молитви той оздравя, защото обеща, че като оздравее, ще бъде послушен, ще има вяра в Бога и т.н. Като оздравя обаче, забрави обещанието си, започна да нагрубява родителите си и дори казваше на баща си: „Ти си магаре, защо не можа да ме излекуваш?" - Той, разбира се, не се излекувал духовно, не почерпил урок от дошлото страдание. 116-107

 

Лекувам някой болен, излекувам го, на другия ден го гледам пак болен. 137-31

 

Истинският човек седи по-високо от физическото му естество. И да боледува някога, той гледа на болестите като на нещо вън от себе си. 105-77

 

Хората представят система от скачени съдове, според която, ако един човек се разболее или страда, хиляди хора боледуват или страдат заедно с него... Законът е такъв. 106-210

 

Трябва ли целият свят, всички хора да боледуват? - Ако всички хора боледуват, кой ще ги гледа? 32-111

 

Болният пита, как ще оздравее. Три неща са нужни за оздравяването: здрава храна, чист планински въздух и светлина. Покрай това, нужен е и човек да го гледа: да го пере, да го къпе, да го храни, да го утешава. Според мене, достатъчно е човек да измени начина на храненето си, за да оздравее. Щом има здрава храна, чист въздух и светлина, въпросът се разрешава. При тези условия и без да се насърчава, болният ще оздравее. 91-95

 

Болният всякога има нужда от помощта на близките си. 143-144

 

От грижите на окръжаващите към болния се съди за любовта им към него. Приятелите, познатите му се интересуват, питат как е със здравето си. Майката, бащата, братята, сестрите му също се интересуват, следят температурата му, очакват да дойде лекарят, да каже нещо за болния. Ако температурата му се повиши, те веднага тичат за лекар. 113-133

 

Има болни хора в света, но те изпитват милосърдието на здравите. Това много не ги ползва. Те трябва да бъдат здрави, за да се развиват правилно. 63-72

 

Когато организмът направи някаква малка грешка, охлузи например своята кожа, той ще почувства една малка болка, която е от езика на живата Природа и показва, че организмът е погрешил и се е отклонил от правия път на Природата. Тя ни най-малко не спъва тоя организъм, като го туря в някой затвор или изпрати някои свои служители да му четат морал, или да го налагат с бой, или да го убиват, защото се отклонил от правия път, но тя му казва само: „Спри се и тръгни в противоположна посока." А при това, на повреденото място тя изпраща всички най-добри работници, които започват да поправят сторените повреди и може би след един час, един-два деня или една година всичко е в ред и порядък - живият организъм продължава своята работа безспир. Разумността, следователно, макар и да се проявява в едва забележим размер, управлява целесъобразно живота на тоя организъм. 151-92

 

Болен си, викаш лекар. Той ще те прегледа, ти ще му платиш, но болестта пак остава в тебе. - Докога ще стои в мене? - Докато признаеш, че всички блага, всички благословения в твоя живот идат от Бога. Ще признаеш и ще благодариш. Иначе, ще заболееш и никой не може да ти помогне. 102-261

 

Който е боледувал, само той знае какво нещо е болестта. Той е минал през такива опитности, каквито здравият не познава. Не е лошо човек да е боледувал или да е бил крив. Здравето се цени чрез болестта, а правото - чрез кривото. 109-67

 

Не мислете, че е необходимо непременно да боледувате. Болестта е само условие за смяна на състоянията. 68-183

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×
×
  • Създай нов...