05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

[Iskri4ka]

НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Според Учителя Дънов „ѣ" - двойно (ят) е Небесният знак на Кирилицата и е печат на ангел Елохил, който довежда двамата братя от края на Вселената, за да им даде славянската писменост. Тази буква е Небесният знак на Славянското войнство и на Славянството.

В славянския език гласната „ѣ" - двойно (ят) е била широка гласна, затова се запазва много дълго време в българския език. Това е я-това гласна и следва мека съгласна буква. Тя е широко „е", което е най-характерната черта на българската фонетика на старобългарския език. Преминала през вековете тази буква и този Небесен знак се запазва до 1945 година. Този знак обозначава якането в североизточния говор, за разлика от югозападния говор. Пример: мляко-млечен. В новобългарския език "ѣ"-двойно се запазва. Изговаря се двояко като "я" или като „е" в зависимост от фонетичните условия. Пример: мляко в източния говор и „млеко" в западния говор.

След освобождението от турско робство 1878 година се правят много опити за изхвърляне на тази буква от българската азбука. През 1892 година министър на просветата Георги Живков от кабинета на Стефан Стамболов (1887-1894) назначава комисия, която изработва проект за правопис на българския книжовен език. В комисията влизат Милетич и Балан, които стесняват употребата на двойно „ѣ". Министър Георги Живков през 1894 г. е отстранен. След известно време напуска политиката след убийството на Стефан Стамболов през м. юли 1895 г. Небесният знак действа.

През 1895 година Константин Величков като министър на просветата в правителството на Константин Стоилов (1894-1899) назначава комисия, която изработва проект, където се предлага двойното „ѣ" да се изхвърли от азбуката и според изговора да се пише с буква „я" или с буква „е". През 1898 г. си подава оставката вследствие на разногласия със Стоилов. По-късно Константин Величков емигрира от България, подгонен от противниците си и умира в Гренобъл. А Константин Стоилов почива 1901 г., наскоро след падането на правителството му. Небесният знак действа.

През 1899 година Иван Вазов като министър на просветата назначава комисия за правопис. Но след месец той е освободен от длъжност и тази комисия не започва работа въобще. И така той остава незасегнат от Небесния знак. Оттегля се от политиката и се отдава на литературна дейност.

На 5 февруари 1899 година се прави ново упътване за правописа от новият министър Тодор Иванчев, като се запазва двойното „ѣ" (ят) до 1921 година. Това е Дриновския-Иванчевски правопис. Буквата „е" двойно (ят) се произнася като „я", когато на нея пада ударение и след нея не следва мека сричка.

Пример: грях, живял, вяра. Буквата „ѣ" двойно (ят) се произнася като „е", когато върху нея не пада ударение и когато след нея дойде мека сричка. Пример: грехове, грешен, живели, вери.

През 1921 година министър на просветата е Ст. Омарчевски от правителството на Ал. Стамболийски. Те решават да реформират правописа за неговото опростяване и демократизиране, като влиза в сила от 22 юли 1921 година със закон през 1922 година, като между другото изхвърлят двойното „ѣ" (ят) и на нейно място се пише „я" или буква „е" според книжовният изговор на думите. Например: бял-бели, голям-големи. На 9 юни 1923 година става преврат и Стамболийски е убит. Десет дни след преврата за нов министър на просветата е назначен Ал. Цанков, който е организатор на преврата. А Цанков назначава комисия и през август 1923 година Цанков публикува ново упътствие за правопис на българският език, утвърден през 1928 година със специален закон. Връща се стария правопис, като се връща и двойното „е". Този правопис се запазва до 1944 година. Ал. Цанков доживява дълбока възраст и умира в чужбина, без да може да го достигне възмездието на комунистите заради избиването на хиляди комунисти през време на септемврийското въстание от 1923 година, вдигнато от комунисти и земеделци. Небесният знак го запазва.

През месец февруари 1945 година, шест месеца след 9 септември 1944 година, когато комунистите идват на власт, предишните стронници на правописна реформа се активизират и те срещат разбиране от новата власт да се изхвърли стария правопис, за да не им напомня за царското време. Веднага се прави реформа през февруари наредба - закон от 27 февруари 1945 година и се изхвърля двойното „ѣ" (ят), с цел да се внесе единство в писмената форма на книжовния език. Понеже двойното „ѣ" (ят) има двояка звукова стойност, затова се изхвърля като знак и буква и остава „я" и „е" според книжовният изговор на думата. Какво става по-нататък?

След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г., се назначава Регентство от 3 човека: Богдан Филов, ген. Михов и принц Кирил Преславски - брат на цар Борис, което е избрано от 25-то обикновено Народно събрание на 9 септември 1943 г. Забележете датата - 9 септември 1943 г. Точно след една година, на 9 септември 1944 г. се създава ново правителство на Отечествения фронт. То уволнява старото Регентство и назначава ново, от 3 човека на 9.IХ.1944 г.: В. Ганев, Цв. Бобошевски и Тодор Павлов.

До лятото на 1945 г. Регентството узаконява всички решения и законопроектите, изпращани му от ОФ правителството. Регентството упражнява от името на малолетния цар Симеон II конституционните си задължения. Така че наредбата - закон на 27 февруари 1945 г. за промяна на правописа се узаконява от Регенството от името на цар Симеон II. Според чл. 25 и 26 от Търновската конституция, монархическата власт се упражнява от Регентството, при смъртта на царя и при малолетен престолонаследник.

В името на Симеон II, цар на българите, е сменен стария ръкопис с новия ръкопис, където е изхвърлено двойното ѣ (ят).

На 8 септември 1946 г. се провежда Референдум за Република. На 15 септември 1946 г. България е обявена за Народна Република. Цар Симеон II е царувал от 28 септември 1943 г. до 15 септември 1946 г., чрез 3 регенти.

Царското семейство, с малолетния бивш цар Симеон II, напускат България. България става парламентарна Република.

Небесният знак разкрояваше съдби и исторически събития.

България като държава, в разстояние на един период от 45 години, на няколко пъти е застрашена да загуби своята национална зависимост и държавност. Спасява я един исторически камък, обозначен и положен от Учителя Дънов на 7-те Рилски езера при второто езеро. Историята за историческия камък е записана в книгата „Изгревът", том III, стр. 170-172.

Какъв е изводът? Българите трябва да върнат НЕБЕСНИЯТ ЗНАК в своята азбука. Небесният знак трябва да бъде отпечатан и да стои като герб на славянското знаме, което ще обедини всички славяни чрез Словото на Учителя Дънов. И Русия трябва да върне Небесният знак в азбуката си и да се превърне чрез него в Свята Русия. В Небесния знак е заложена свободата на българите и обединението на цялото Славянство.

Защото съставителят на Кириловото житие пише за Константин-Филсоф: „Наскоро Бог му се яви. Той тутакси състави буквите и започна да пише евангелските слова: В начало бе Словото. Словото бе у Бога и Бог бе Словото." Но тук се дава Небесния знак - двойното „ѣ" (ят) и то се записва с Него.

„В началото бе Словото. И Словото бе у Бога. И Словото бе Бог" Небесният знак е изписан в глагола „бе" последователно и на трите места. Това е знамето на Славянството. Това е знакът Божий, че Бог даде славянското писмо чрез двамата братя Кирил и Методий. В старите Библии навсякъде е обозначено с двойно „ѣ" (ят). Учителят Дънов дойде в България и предаде Словото Божие чрез Небесния знак и писа с Небесния знак.

Българи и славяни, върнете Небесния знак във вашата азбука, за да бъде над вас Божието благословение и Божията ръка да ви закриля! Амин!

7. България е Духовният кредитор на Европа. На българския народ е определено да се повдигне. България, Невидимия Свят я пази, защото България ще бъде стълбовете, диреците на новата Култура чрез Словото на Учителя. България ще бъде благословена, бъдещето е на Славяните. Бъдещето е на България, защото Бог е решил да я благослови чрез Словото си.

8. Светите братя Кирил и Методий, родени в Солун от славянски род, българи родени, създават славянската.азбука през 855 г., за да може Словото на Бога да се чете и пише на славянски, т.е. старобългарски.

В „Проглас към Евангелието" се казва за Буквеното Слово следното:

„Слушайте сега с целия си ум, слушайте цял славянски народ, слушайте Словото, защото от Бога дойде, Словото, което кърми човешките души, Словото, което крепи сърцата и умовете, Словото, което подготвя да познаем Бога."

Учителят Дънов казва: "Кирил и Методий, Светилата на Славянския род, ви измъкнаха от тъмнината и ви облякоха със Светлина. Кирил и Методий свързаха българския народ с Небето".

9.1. През 853 г. хан Борис, в съюз с моравския княз Ростислав, започват война с Людвиг Немски и са победени. Задължават се чрез договор да приемат християнството от Римската църква.

2. През 855-856 г. България сключва мир с Византия поради честите нахлувания през границата.

3. През 863 г. хан Борис води война заедно с Людвик Немски срещу Великоморавия и постигат успех.

4. Неуспешно приключва войната и с Хърватско. В първите 10 години от управлението си хан Борис губи всички войни, които води!

5. През есента на 863г. Византия по суша и море напада България, за да я накара да скъса съюза си с немското кралство и да я откъсне от сближение с Римската църква.

6. Няколко години по българските земи броди суша. Добитъкът измира от мор. През 863 г. не е паднала капка дъжд. Нападат скакалци и унищожават реколтата. Настъпва глад и мор по човеците и добитъка. През месец август започват земетръси, които траят 40 дни. Божията поличба и ръка Господня със своят меч виси над българските земи и над хан Борис.

7. Хан Борис вижда, че Божий знак и Божията ръка се намесва и той е принуден да сключи мир през 863 г. Единственото условие на византийския император Михаил III е българите да приемат християнството от Цариградската църква. Божието вдъхновение и Силите Господни принуждават владетеля да покръсти народа си и да приеме християнството през 864 година.

8. През 865 г. неуспешен болярски бунт срещу покръстването. Княз Борис, като призовал името Христово, с 48 верни боляри излизат пред градските врати, посрещнати от седем духовници със свещи в ръце. На въстаниците им се сторило и им се привидяло, че върху тях пада огромна пламнала сграда, и че конете на княза и болярите му вървели изправени на крака, и ги поразявали. Това видение предизвиква у всички страх и изненада и те били сковани, и не могли да мръднат. Така бунтът бил потушен, като Борис убива 52 боляри и техните семейства. А през 866 г. изпраща в Рим на папа Николай I оръжието, с което е бил въоръжен, когато в името Христово се справил с противниците си. На връщане делегацията донася прочутите 106 отговора на папа Николай I, придружени от двама римски епископи и множество папски мисионери. Те не признали покръстването по източен византийски образец и започнали на свой ред да покръстват народа. Така че българския народ е бил кръстен два пъти - по източен - Византийски образец през 864 г. и по западен - Римски образец през 866 г.

И още нещо много важно. Според два паметника и особено в преписката на инокът Тодор Доксов, братов син на княз Борис през 907 г. се пише така: „Този Борис покръсти българите в годината Етх Бехти..."

Годината „Етх" по българския календар е 866 г. А „Бехти" е месец пети, ден пети, винаги неделя, когато е българския празник за принасяне на пролетната жертва със заклано агне. А това е 28 април. През 866 г. 28 април е неделя, ден за българския празник - принасяне на жертва със заклано агне.

Но през 866 г. 28 април, неделя, е също Християнския празник - Възкресение Христово, или Великден. Това е празника на еврейската Пасха, когато се коли пасхалното агне, за да им напомни на денят за излизането на евреите от Египет, когато са заклали агнето и с кръвта му се намазали домовете си, за да ги подмине поразяващия Ангел, който е убил първородните на египтяните за една нощ. Затова се нарича и пасхално агне.

Исус Христос също е оприличен на пасхално агне, когато е бил повесен на кръст, а Господнята вечеря е заменила Пасхата. „Защото Христос, Пасхата наша, заклан биде жертва за нас" (I Кор., глава 5, ст.7).

Така покръстването на българите става на 2 големи празника - този на принасяне пролетното агне на българския бог - Тангра и този, на Христовата пасха, където Христос е обявен за Агнец Божий, който е дал кръвта си за Новия завет - учението на Христа. А това е Възкресение Христово, или Великден.

Покръстването става като небесно знамение за сливане на двата празника в ЕДИН, под ръководството на Тангра и Исус Христос.

А пасхалното агне на покръстването представлява онези заклани 52 боляри и техните семейства при потушаване на бунта от Борис, който в името Христово ги съсича с онзи меч, който делегацията поднася на папа Николай I.

Така че покръстването на българите преповтаря българския празник за жертвеното агне, еврейската пасха и Христовата пасха. Всичко се слива в едно. Годината - Етх Бехти - 28 април 866 г.

На 14 февруари 869 г. Константин-Кирил, създател на славянската азбука, умира. През 870 г. България признава върховенството на Цариградската църква и получава българска архиепископия. През 885 г. Методий умира и учениците му са пръснати

9. Във война през 870 г. срещу Сърбия хан Борис и войските му са разбити и синът му Хръсате, първородният, заедно с още 12 боляри са пленени и оковани във вериги. Лично Борис ги освобождава чрез подписването на мир със сърбите.

10. През 886 г. пристигат останалите живи ученици: Кирил, Наум и Анге-ларий в България и започват въвеждането на славянската писменост в България.

10. През 889 г. княз Борис се отказва от престола, става черноризец и се оттегля в един от манастирите край Плиска. Възкачен е на престола първородният му син Хръсате, под името Владимир. Още с пленничеството си при сърбите той прекарвал времето си в пиянства, пиршества и разврат. Започва масово гонение срещу християните и разрушава голямата построена християнска базилика в Плиска. Решава да въведе отново езичеството на дедите си.

Тогава княз Борис сваля монашеската дреха, препасва военен пояс, облича царски дрехи и сваля първородния си син от престола, и за измяна на делото на баща си, според българските закони, го ослепява. На престола възкачва третия си син - Симеон. Свиква в Преслав събор през 893 г. На този събор славянският език бил обявен за официален и богослужебен в българската държава. Византийското духовенство било прогонено от страната и заменено с български свещеници. Това довело до нова война през 893-894 г. между България и Византия.

Византия подбужда маджарите да нападнат от север България. След загубени сражения българите търсят помощта на стария княз Борис.

Той наредил 3-дневен пост, накарал ги да се покаят и да се обърнат за помощ към Бога. След това започнала жестока битка, в която българите победили по Божия милост през 896 г. Това е единствената спечелена военна победа на княз Борис. Тя е посветена Богу, за защита на славянската писменост и официалния славянски език и за подмяна на богослужебните книги с кирилица и на славянски език.

След това княз Борис отново надянал светата монашеска дреха и отива в манастир, където почива на 2.май 906 г.

11. През 1897 г. върху Петър Дънов слиза Божественият Дух - изявява се Учителят на Бялото Братство.

През 1912 г. в Петър Дънов се вселява Христовият Дух - проявява се Мировият Учител на Великото Бяло Братство.

През 1922 г. Господният Дух на Силите се проявява чрез Слово в беседите на Петър Дънов и се проявява Всемировият Учител Беинса Дуно в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство на Изгрева в София.

Вождът на Спасението е Всемировият Учител Беинса Дуно.

12. Официалната царска и болярска власт подлагат на гонение богомилското учение, което е Христовото учение и богомилите ги прокуждат из България. Това е причина за падане на България два века под Византийско робство - от 1018 до 1186 година. Освобождаването на България се дължи на богомилите, които подкрепят цар Асен и цар Петър. По-късно, на черковния събор през 1211 година, се провежда събор срещу богомилите и се издигат първите клади, на които са изгаряни живи от Борил. По-късно, през 1350 г., отново се свиква черковен събор в Търново срещу богомилите. Богомилите са пръснати и изгонени в Европа и занасят онези идеи, които по-късно създават Ренесанса на Европа. А България през 1393-96 г. пада под турско робство за следващите 500 години. Така се изпълнява Божието възмездие чрез турския ятаган и чрез турското владичество за следващите пет века.

13. Освобождението на България от 5-вековното турско робство се дължи на Бялото Братство. То изпрати от Небето свой служител и се роди, и бе възкачен като император Александър II през 1855 г. Той бе един велик Дух на Славянството, който бе изпратен с три задачи. Първата задача бе да освободи Русия от крепостничеството, което стори през 1861 г. Втората задача бе, да освободи България от турското робство и което стори през 1878 г. чрез руско-турската война и Сан Стефанския мирен договор. Третата задача бе, да обедини славянството, за да може то да се подготви за идването на Всеми-ровия Учител, който бе роден в плът и бе на 14 години, когато България бе освободена. Но това му бе попречено и след две неуспешни покушения той бе убит на 1.III.1881 г. чрез атентат. Когато се възкачва на престола, когато се възвестява чрез биене на камбани, две от камбаните падат на земята. Това е била поличба на съдбата. Когато на 19.II.1861 г. отменя крепостното право в Русия, заявява: „Аз съзнавам, че аз изпълних великий дълг". Преди да подпише манифеста за обявяване на войната на 12.IV.1877 г., явява му се ангел Господен, укрепва го и настоява да изпълни повелята Господня. Той се вслушва в гласа на Бога, обявява войната, спечелва войната и освобождава България. Затова император Александър II е двоен освободител: един път за Русия и втори път, за България.

14. На 9.VIII.1886 г. е извършен държавен преврат от офицери русофили, които свалят Александър Батемберг от престола. След това следва конт-рапреврат и начело застава Стефан Стамболов като министър-председател (1887-1894 г.) Отношенията между българското и руско правителство се обтягат и Русия скъсва дипломатическите си отношения с България на 6 ноември 1886 г. След 10 години те се възстановяват на 2.II.1896 г., с кръщаването на престолонаследника Борис III по източен православен обред. А на 2.III.1896 г. Високата Порта връчва Ферман от султана, че признава Фердинанд за княз на васална България, а с втори Ферман го определя за генерал - губернатор на източна Румелия. Така се възстановяват отношенията с Русия и Турция.

15. През 1853 г., чрез Кримската война, на Русия се налага следният мирен договор: да се откаже от влияние в Молдова и Влашко, да напусне южна Бесарабия, да прибере своите кораби в Азовско море и да не поддържа военен флот в Черно море, да загуби свободата да плава по Черно море и да се откаже от покровителството на християнските народи в Турция, извоювани чрез договора през 1774 г. С освобождението на България Русия излиза на Кавказ, излиза на Черно море и започва възхода й като Велика Сила в Европа.

16. Призванието е дадено чрез Учителя Петър Дънов. То му е било съобщено на 8 октомври 1898 г. от ангел ЕЛОХИЛ. През 1911 г. в гр. В. Търново Учителят споделя пред първите ученици следното:

"Ангел ЕЛОХИЛ е Върховен Водител и Ръководител на българския народ и на целокупното Славянство.

Духът ЕЛОХИЛ е Ръководител на българския народ. Той е ангелът, който е поставен от Бога да води българският народ и цялото Славянство. Политическата си свобода българите дължат нему. И той ще се яви между Славяните, но те няма да го разпънат ,както направиха евреите."

Призванието е първом прочетено лично от Учителя на първата среща на Веригата, пред първите трима ученици: Д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов. След това го е чел пред благотворително дружество „Милосърдие" като публична беседа.

Учителят е имал идеята Призванието да бъде изпратено в Народното събрание в София, за да бъде прочетено пред народните представители. Това обаче не е направил, поради политическите събития вътре в страната след Бълканската война и Междусъюзническата война, и последвалият погром на България. Официалните власти и църквата подемат злостна кампания срещу Учителя, поради което Той се отказва да го изпрати в Народното събрание. Близките до Учителя братя са Го помолили да се отпечата, за да могат да го разпространят на членовете от Духовната верига, чийто ръководител е Учителят. Дълго време Той не се е съгласявал, но най-после разрешил. Текстът се набира. След извършване на набора и след като са излезли шпалтите за корекция, отново, поради започналата злостна атака срещу Него, Той наредил да се отмени отпечатването, наборът с буквите да се разпилее, а направените шпалти за корекция предал на братята за съхранение. Такъв един лист е имал и Пеню Киров от Бургас. Той го преписва собственоръчно на тетрадка, като го записва буква по буква. От него по-късно е направил препис Минчо Сотиров, който е също от Бургас, като го е преписвал точно и обозначил дните и часовете на преписа. Минчо Сотиров е офицер от кариерата. През Балканската война е полкови командир, а през Европейската война е командир на Бдинския полк. Когато го е преписвал през 1915 г., той е с чин майор и командир на полк. В онези времена на този пост се назначават само офицери, завършили военна академия, с качества и с доблест. Той много добре е бил запознат кой е Петър Дънов, и че това е Учителят на Всемирното Велико Бяло Братство. Затова неговият препис е точен и ние ползвахме преснето фото копие на неговия препис като оригинал.

През време на Школата 1922-1944 г. са правени няколко преписа, като всеки преписвач е осъвременявал думите и по този начин е изменял текста на Учителя. След заминаването на Учителя, от 1944 г. до 1990 г. са правени също преписи от предишни коригирани преписи. Така че съществуват много разпръснати и видоизменени текстове на Призванието. Ето защо, по случай 130-го-дишнината от рождението на Учителя, 1864-1994 г., се организира концерт и рецитал на Призванието на 22 май 1994 г. в Драматичен театър „София", на който, за пръв път, след близо 100 години, публично бе оповестено Призванието с неговия оригинален текст.

Призванието бе отпечатано в отделна книжка, със стария ръкопис, през м. май 1994 г. По този начин бе предоставен оригиналният текст и се спира възможността да се променя своеволно текста на Учителя. Сега това е вторият опит за предоставяне и отпечатване на оригиналния текст с обяснителни бележки, но с новия ръкопис.

17. Учителят бе в кръв и плът между българите и славянството!

Мировият Учител бе в Дух и Сила между българите и славянството!

Всемировият Учител бе в Слово! Словото Му бе от Бога и Бог бе Словото Му в слава Божия между българите и славянството.

Той, Всемировият Учител, е всьо и вся за днешното и идното човечество от Шестата раса.

Ако преди две хиляди години дойде Синът Божий чрез Исус Христос, то днес Бог дойде чрез Бащата, чрез Всемировият Учител - Беинса Дуно.

Дойде на земята, всред народа български, в семейство славянско и род славянски, в обетованата страна от Духа Божий - майка България, светилница и хранилница на Словото Му.

Амин.