Albena Публикувано 15 Ноември, 2011 Сподели Публикувано 15 Ноември, 2011 ЗАБЛУДАТА Съвременните хора трябва да се освободят от своите заблуждения. 18.8-17 Всяко нещо, което се взима от нас, то е заблуждение. Радвайте се, че сте се освободили от едно заблуждение! Защо ви е това заблуждение? Съвременният свят е пълен със заблуждения. Има хора, които след десетгодишен религиозен живот стават безверници и казват: „Ние сме били заблудени досега. Добре че се освободихме от тези заблуждения." 12-67 Ще се пазите от заблуждения! Искам всички да бъдете самостоятелни, но да не казвате, че и сами можете да направите всичко. Действайте сами, но същевременно ще употребявате вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Чрез тях ще урегулирате вашия темперамент, вашия стомах, вашата нервна система, вашето кръвообращение, вашата костна система, за да бъдете един здрав човек, способен за живот, а не човек истерик, който да се заблуждава от всичко мимолетно, минало край него. 43.3-33 ЗАВИСТТА Някой път у вас се заражда чувство на завист, не сте свободни, завиждате някому. Защо? Виждате някой по-хубаво, по-изящно облечен от вас, или пък срещнете някой духовно по-напреднал от вас. Какво трябва да направите? - Извадете огледалото си и забележете каква разлика има в изражението на очите ви, в цвета на лицето ви сега и по-напред... Ще видите, че лицето ви не е тъй красиво, не е тъй естествено, както е било попреди. 126-32 Какъв е произходът на завистта? Завистта се е явила с първата проява на творческия ум в човека и то главно в областта на неговото стяженолюбие, на желанието му да придобива повече богатства, повече знания. И всякога, когато поставят някакво препятствие в тази област, веднага в човека се явява завистта. Щом се противодейства на творческия ум на човека, той започва да се страхува да не би някой да го изпревари, да излезе пред него. Този страх събужда завист, а понякога и омраза. След това се явява гневът. Щом се разгневи човек, творческият ум започва да работи в него, но в разрушителните области. Тогава и въображението в човека взима участие и той започва да търси някакъв начин за отмъщение. В това време религиозното чувство в човека, съвестта, моралните чувства като че се парализират, докато той даде ход на своето отмъщение. Като се извърши експлозията, човек утихва, прибира се в себе си и започва да мисли. Но тук действието не спира. Всеки акт или всяка реакция има обратно действие. Няма да мине дълго време, този човек от друго място ще получи същия удар, какъвто сам е нанесъл на другите. Вторият пък ще получи същия удар от трето място и така ще се образува цяла верига на отмъщения. Докога ще се продължава това нещо? Докато най-после се намери един разумен човек, който ще даде друго разрешение на въпроса и ще спре тази верига на отмъщения. Хиляди хора могат да влязат в тази верига, но една разумна душа е в състояние да извади всички тия хора от кръга на престъплението, в което са попаднали. 51-103 И завистта е киселина за психическия живот, но тя става опасна, когато се придружава от омразата. Иначе, сама за себе си приложена, тя не е опасна... Докато работи сама, завистта не е вредна киселина, но щом дойде при нея омразата, тя става опасна. При това положение идат лошите последствия: съмнението, отмъщението и т.н. Тогава се образува сложната формула: 3204С501П. Това е киселина, която е дошла до върха на своето развитие. Дето влезе, тя произвежда големи разрушения. Не мислете, че тази киселина е въображаема. Тя съществува в психическия живот на хората и създава големи нещастия. Докато елементите й са отделени един от друг, те не оказват разрушително действие върху човека. Съединят ли се в едно цяло и образуват киселина със сложен състав, разрушителното й действие е голямо. Като се изследват свойствата на отделните елементи: омраза, завист, съмнение, отмъщение и др. ще видите, че всеки елемент е съставен от специфична материя. Опитният химик лесно ги различава. Всяка материя е проводник на съответни сили. 51-100 Завистта е опасно чувство, защото в него няма даже микроскопическа светлинка или радост... Завистливият няма никаква радост в себе си, благодарение на което и той страда, но иска другите повече да страдат. За да не получи съседът му по-голямо благо от неговото, той е готов да му извадят едното око, но на съседа - двете очи. Стремете се да превръщате енергията на завистта в положителна. И тогава, вместо да пожелавате на ближния си по-голямо зло, пожелайте му по-голямо добро от вашето... Ако завиждате, вие спъвате ближните си, но спъвате и себе си... Навсякъде в живота виждате блъскане, теглене, да не би някой да излезе пръв. 82-14, 15, 16 ЗАГУБИТЕ Не е позволено да вземеш на човека това, което е свързано с него. Парите не са свързани с човека, те са вън от него... Обаче, не е позволено да отнемеш ума или сърцето на човека. Те са неразривно свързани с него. Не е позволено да отнемеш душата на човека. Всяко нещо, вложено в нея, принадлежи на самия човек. Има цигулари, които при повреда на цигулката си, припадат и боледуват. Те са вложили нещо от душата си в своята цигулка. 148-119 Изгубиш някога 1000 лв., друг път - 10 000 лв. или 100 000 лв. и се отчаяш. Защо не застанеш здраво на краката си и кажеш: „Бог дал, Бог взел." Трябва ли при една такава загуба да изгубиш своя мир? Приложи волята си и остани тих и спокоен, като че нищо не ти се е случило. 32-200 Ако губиш богатството, знанието, силата си, ще знаеш, че си изгубил нещо човешко, а не Божествено. Не съжалявай, че си изгубил човешкото, но се стреми да придобиеш Божественото и да го запазиш. 107-146 ЗАКОНИТЕ За всяко нещо има закон. 88-155 Не мислете, че сте свободни да правите каквото искате. Не мислете, че можете да вървите против законите на Природата. Вървите ли против разумните закони на Природата, тя ще ви наложи големи глоби, които цял живот ще плащате. 88-162 Природата е пратила човека на Земята гол, написала е в сърцето му своите закони и за тях държи сметка. Тя иска да види човека в пълна изправност по отношение на тези закони. 88-163 Всяка болест е причинена от нарушаване на законите на физическия, на духовния или на Божествения свят. 143-263 Съвременният човек е нарушил законите на Божествения свят, поради което е създал ред дефекти в своя физически и психически живот. 33-130 Мнозина се питат коя е причината за болестите и аномалиите в света. - Много просто, причината за това се крие в нарушаване на великия вътрешен закон в човека - законът на Любовта. 32-200 Христовите закони, т.е. законите на Любовта, са закони на великата разумна Природа. Когато престъпва тези закони, човек непременно заболява. Тази е причината за всички болести. 30-110 Вторият закон е на Мъдростта, който изключва тъмнината и невежеството... Третият закон е на Истината, който изключва ограниченията и робството. 148-121 Има един начин, по който човек може да се освободи от закона. Този начин седи в приложение на правата мисъл. 60-195 Като върви в правия път на живота, човек лесно решава задачите си, не се отклонява, не нарушава законите на Природата. Щом кривне някъде, той вече се е отклонил или нарушил законите й. Всяко нарушаване или отклоняване води към заболяване. Отклоняването може да е станало преди много години, но последствията идат днес. Който намери причината на заболяването си, лесно се лекува. Не я ли намери, болестта не го напуща. Като знаете това, не питайте защо някой боледува и греши, а друг не боледува и не греши. Първият се поддава на действието на всякакви бацили, а вторият е неуязвим за тях. 84-15 Докато човек спазва Божиите закони, всяка клетка в неговия организъм е подложена на обновяване. Щом престане да спазва тия закони, клетките му започват постепенно да се рушат. 52-44 Всяко нарушаване на физическите закони произвежда разстройство в стомаха, корема и червата. 146-231 Всяко нарушаване на духовните закони произвежда разстройство в дробовете, т.е. в чувствата на човека. 146-231 ЗНАНИЕТО Стремете се да прилагате знанието си. Ако не го прилагате, ще се подпушите. 84-132 Който е придобил само физическото знание, той се отегчава от живота и дохожда до инертност - не му се учи, не иска да работи, даже и не му се живее. Ако е светски човек, живее ден за ден, няма вяра и упование нито в себе си, нито в окръжаващите. Ако е религиозен, предава се само на пост и молитва, отрича материалния живот, отрича всичко земно. 83-378 В стремежа си да се домогне до положителното знание, човек трябва да бъде спокоен, да не се тревожи. Колкото повече се вълнува, умът му не е свободен да възприема нещата правилно. При това положение той изпада в обезсърчение, което прекъсва хода на правилното развитие на процесите. 82-212 Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts