Jump to content

GDD

Recommended Posts

Аудио - чете Милен Колев

Архивна единица

От книгата, Трите живота. Общ окултен клас. I школна година (1922). Второ издание. Кърджали,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Трите живота", Общ окултен клас - година първа (1922),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2006 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Окултни лекции", лекции на общия окултен клас, 1-ва година ,(1922),

първо издание, София, 1922 г.

Съдържание на томчето

Мисъл и действие

16 школна лекция на общия окултен клас

15 юни 1922, София

Следующият път ще пишете върху: влиянието на музиката в живота.

Понеже това е един общ клас, вие всинца не сте еднакво подготвени, не схващате предмета еднакво, имате разни разбирания. Онези, по-ненапредналите, ученици мислят, че са равни на онези, които знаят, и се заражда по някой път една малка дисхармония. Онези, които не са израснали, трябва да се учат. Тук не е место на развлечение, а ще мислите, тук учение трябва, тук се изисква сериозна мисъл. Като кажем, „сериозна мисъл“, не, не страх да няма, най-малко 5–10 минути на ден трябва да се спира ученикът да мисли. Може да мислите върху разни предмети. Някой път имате някоя болка, мислете, именно защо страдате, имате неприятности в живота си, мислете, защо имате тези неприятности. Причините защо и за какво. Тъй обективно да ги разрешите. Не да казвате: аз съм нещастен, обществото е такова, Господ такъв ме е направил. Това не е философия, това не е разрешаване. Тази философия е на птиците: и те разрешават по този начин. Птицата, като я опъне някой сокол, спре се при някое дърво и казва: „Тук е спасението“. Или някой лалугер кат види човек, скрива се в дупката. Ще ви кажа един пример: на нивата на един турчин се завъдили няколко хиляди лалугери. Казват му: „Ей, Хасан, нивата е изядена от лалугери.“ – Тъй ли? Отива той, задига пушката си, туря сачми, да се разправи с тях. Обаче, щом вдигнал пушката, всички се изправили на задните си крака, няколко хиляди лалугери. „Ха, значи вие ме признавате за господар – казал турчинът, – харизвам ви живота“, и свалил пушката, и те се върнали. Хасан разбира причината, че те го признават за господар. Обаче, тия лалугери искат да знаят какви намерения има човекът. Обаче Хасан разсъждава тъй: „Признавам погрешката си, затова извинете ме.“ Сега вие като влезете в окултната школа, очаквате да станете човек, да се подготвите за окултен ученик. Да, за такива ум трябва, много досетлив ум ви трябва, на окултните ученици. Не да изопачавате някои факти: окултизмът не позволява да се изопачават фактите. Всеки факт трябва да се тегли със своята тяжест, ни повече, ни по-малко, тъй, неговата цена природата му е дала. Ако вие не се научите да разсъждавате тъй, знаете ли, някой път вие си давате по-голяма цена, отколкото заслужавате; а някой път си давате по-малка, цена отколкото сте в същност. И двете са крайности. Та се поражда известна дисхармония, която спъва класовете, спъва се мисълта на Учителя. Защото учениците могат да спънат своя Учител, най-малкото могат да отбият течението, а като се отбие течението, техните градини ще останат неполети. Нищо повече!

Сега аз искам да ви запозная с най-елементарните неща в природата, най-елементарните неща и да ви покажа техния вътрешен смисъл, основата: върху тази елементарна основа лежат понататъшните ваши познания, които ще имате. Защото в окултизма много окултисти са се подигали много високо, има адепти, които са се качвали до третото небе, и от там са се сгромолясвали с главата надолу. В окултизма, които са почнали сами да минават, те ще ги пуснат, но после отгоре ще ги върнат назад, ще им дадат един хубав урок: през свещения път на Божественото училище без знания не се минава. Човек трябва да знае, знания му трябват, за да може да работи. Като кажа „да знаете“, то значи, да можете всякога да проверите вашето знание, да го докажете, тъй както един ученик, който разбира своето знание: дадат му една задача и той започне да разрешава, знае правилата, той може да работи. Сега не смесвайте окултните истини с религиозните. И религията е един метод за възпитание на хората. То е един външен метод за възпитание. Църквата е един разсадник, а една окултна школа, това е едно училище за по-напреднали души. На някои умовете са подигнати, съзнанието им се е пробудило, за да може да разбират основните закони, които действуват в техния организъм, които действуват в обществото и ръководят човешката еволюция.

Сега, трябва да имате друго пред вид: вие не можете да устроите вашия дом, да бъдете щастлив, докато не разберете окултните закони, вие не можете да обичате приятелите си, докато не разберете тези закони. И затова ще се женят хората и ще се разженват, ще се сприятеляват и разприятеляват, ще се примиряват и скарват, а народите ще водят войни, докато не разберат ония окултни закони, които природата е турила в основата на съвременното общество. Но на туй общество трябва да се подчиняват. Ако не се подчиняват, тя допуща всички крайности, които сега съществуват. Явяват се болести, които помитат здравието и знанието, което имат. Често едни малки болести отслабват паметта, помрачават разсъдъка. Някой път се явяват землетресения, някой ураган, буря. Причината на землетресенията сме ние, хората. Хората със своите мисли стават причина да се явят землетресения. Да и българите не са далеч от туй разбиране. Когато в България в някое село се извършат престъпления, настава суша или градобитнини. Постепенно едно по едно като се изчистят тия прегрешения, дойде пак дъжд, а градобитнината престава. Сега ние всички сме свързани в природата. И така чувствително ние сме свързани, че може да причиним и голямо добро, и голямо зло. И за туй Господ ни е турил на тясно, не ни е дал голяма власт. Някой път вие искате да имате власт. При сегашното състояние, ако Господ би ви дал власт, вие щяхте да избесите цялото човечество. В някой ваш гняв бихте отрязали главата на някого, без да искате, и после щяхте да съжалявате.

Сега в окултната наука се изисква морална стабилност, а не обикновена стабилност. Абсолютна благонамереност се изисква от ученика, никога да не злоупотребява с онова, което му е дадено; защото щом злоупотребите, ония, които контролират – има същества, които контролират, Господ няма да забави да ги изпрати – да направят контрол и ще те накажат. Тъй както в космоса има закони, които действуват навсякъде, всичко се следи. Те ще те накажат, а после Господ ще те прости. Прощение има на погрешките, но извинение на погрешките няма. Погрешките в класа трябва да се изправят. Сега ние няма да се спираме защо и за какво. Нашето желание е погрешките, които съществуват в класа, да се изправят, а причините „защо и за какво“, за нас не важат. За нас важат да се изправят погрешките, и ако се изправят, тогава вие ще се досетите. Някои очакват да добият повече знание. При това състояние, което сега имате, и най-добрите лекции да ви се държат, не можете да се научите, защото тук се изисква една вътрешна досетливост на тия тънки психически сили, които действуват. Да кажем съвременните окултисти говорят за волята, че човек трябва да има воля. Може да има воля, някой човек, може да си стисне юмрука, веждите, и то е пак воля, обаче онзи, на когото волята е развита, може да бъде тих и спокоен, но той ще прати една мисъл толкова интенсивна и толкова тиха, че първоначално тя ще произведе едно малко заболяване, но когато тази мисъл достигне до своите крайни предели, тя ще произведе такъв преврат, какъвто светът не е виждал. Та сега, лошите хора някой път изпращат по-силни мисли, по-интенсивни мисли, а добрите хора казват: „Господ ще уреди света“. Ние трябва да казваме: светът е уреден от Бога, а ние не трябва да го разваляме. Моят живот отдавна е уреден от Бога, стига да не го развалям. Господ е уредил живота ми, той отдавна е нареден.

Мозъкът се подчинява на ума, стомахът на храносмилането, дробовете на дихателната сила, сърцето се подчинява на кръвообращението си, стига аз да не смущавам сърцето си, мозъка си, стомаха, краката, всички тия малки клетчици, в които животът функционира. Те много добре разбират работата си. Обаче, един ден, понапил си се малко, смутиш клетките си, тури те Господ на друго място. „Нашият живот е уреден“. Тази мисъл постепенно трябва да се затвърди. И, първото нещо, ние не трябва да изопачаваме живота. Като казвам „уреден е светът“, в какъв смисъл? Да допуснем, имате син, той е 5 години, вие сте вложили в банката 100, 000 лв. заради него. Туй дете е осигурено с парите, нали? Но тия пари още не са дадени на негово разположение. Бащата е писал тия пари да му се дадат, когато стане то на 21 год. До 21 год. туй дете трябва да се възпитава, как да употреби този капитал. Като казвам: вие сте осигурени, не подразбирам, че вие имате право да вършите каквото искате, да разполагате с тоя капитал, не, не, но капиталът е вложен и трябва да се учите, че когато дойде този капитал да внесе резултати, да знаете колко да употребите от него, а другояче, ще разпилеете парите и няма да разберете смисъла на живота, защо сте дошли. Сега за пример, знаете ли днешният ден каква беше вашата програма като ученици? Днешният ден имаше една важна програма. Вие като станахте тази сутрин колцина се отправихте към Баща си да му кажете: „Татко аз ти благодаря за онова съзнание, което си ми дал, благодаря ти за условията, които ми даде да ходя на училище; за приятелите, за обществото, за средата, за всички тия сили“. Колцина казаха това? Някой от вас първото нещо, са се умили, чели са набързо „Отче наш“, дай да си похапнем и хайде на работа. Но тия работи, са посторонни. Ако аз съм поет, тя е посторонна работа, ако аз съм философ, тя е посторонна работа. Казват: той е отличен философ. Ее, като философствуваме, какво ще докажем? Аз ще докажа причините как е създаден светът. И често знаете ли как доказваме ние на учените хора? Ние ставаме смешни! Има такъв един пример – то е един анекдот из българския живот – доколко е верен, аз не зная, но аз ви го давам като един анекдот. Синът от едно семейство, от едно бедно затънтено село, дето къщите са колиби, без керемиди и се мажат къщите там с говежди извержения – да не мислите, че е нещо лошо – по едно щастие отива в Европа и свършва по естествените науки. Връща се в селото и вижда едно голямо извержение залепено на тавана, и той започнал да доказва на баща си по какъв закон извержението е отишло там и му разправя философии. Бащата казал: „Синко, аз видях майка ти как току що го лепна на тавана, а какви сили действуват аз не зная“. Ее, питам, ако не беше майка ти, това извержение би ли се качило на тавана? Ние често искаме да докажем, че нещата в света стават без ничия разумна сила, по един механически начин. Не е тъй: Сега вие сте турени в окултизма. Казвате: защо съществува зло, защо съществува добро. Аз оставям този въпрос да го разискваме. Защо съществуват изверженията? Изверженията, това са едно зло. Всичките болести в света се зараждат все от изверженията. Те са гниещи вещества. Що е извержение? Извержението е един признак, че съществува живот. Някои от тия същества, понеже не са научили закона на храненето, правилно не се хранят. Следователно, изверженията им съдържат повече отровни вещества. И вземете пред вид ония същества, например кучето, което е месоядно и зло по характер, вземете и вола, е вземете техните извержения, по изверженията ще познаете характера на животните. Мечката по своите извержения показва, че не е много лоша. Вземете козата и тя не е много лоша, овцата също. И тогава по същия начин греховете на хората не са еднакви. Има грехове като извержения на кучето; има грехове като изверженията на вола, овцата и т.н. по степента. И пита някой: защо е грехът? Как ще се премахне грехът? – Не яжте, престанете да ядете и всеки грях ще се премахне, всяко зло в света ще изчезне. Но казвате вие тогава: без ядене може ли? Тогава казвам: и без зло не може. Щом без ядене не може, и без зло не може. Това е философия. Ти като искаш да ядеш, ще храниш твоята кокошка, ще я изядеш. Тази кокошка е един брат, ще вземете яйцата ѝ, ще се спорите защо? Защото искате да живеете. Ее, добре мислим ли ние, че месната храна от чисто окултно гледище е единствено най-здравословната храна? Туй науката в бъдеще ще го доказва, окултизмът по този въпрос има друго становище. Тия вещества, които се съдържат в месото на тия млекопитающи, кокошки, пуйки, тия есенции съществуват в природата в 10 пъти и 100 пъти по-чиста форма. И ако ние бихме били я почерпили тази енергия не от месото на животните, а бихме я почерпили от нейния първичен източник, и щяхме да бъдем здрави, а сега имаме нужда да пращаме животните заради нас, те да събират тази енергия. А знаете ли как я събират? Тя е ограничена, защото ние сами сме ограничени. Аз вземам туй ограничаване не като един момент, но ограничаване на една дълга култура, която е започнала първоначално много медлено, незабелязано, но същото време и се увеличи. И нашият ум сега е толкова изопачен, че мъчно може, даже и най-умният европеец да докаже, че тази храна не е здравословна. Той ще ти докаже от името на физиката, на химията, че този е истинският начин на хранене. Той ще докаже много какви са резултатите и каква е смъртността статистически. Какво показват многото раждания на хората и какво показват многото умирания? Това са две аномалии. Когато много хора се раждат, това е анормалност, и когато много хора умират, и това е анормалност. Някои поддържат: едно семейство трябва да има много деца. Аз нямам нищо против, но колко деца трябва да има едно семейство? Т.е. колко деца изисква природата да има едно семейство? Колко деца са нужни? Спорен въпрос. При сегашните условия, ако разсъждаваме философски, другояче седи въпросът, но в същност, първоначално, когато природата е създала човека, какъв е бил нейният план? И после колко момчета и колко момичета трябва да има? Сега виждам, в някои семейства преодоляват само момчета, но с женски характер. В друга фамилия преодоляват момичета, но с мъжки характер. Мислите ли, че то е едно естествено положение, то е анормално положение. Когато мъжът се облече в женска форма и жената се облече в мъжка форма, човешкият живот се е обърнал с главата на долу. Не само туй положение, но сега всичките хора искат да бъдат учители, да бъдат господари. Господар, значи, мъж. И сега вземете всички жени искат да бъдат мъже. Казват нещо повече, че всеки род се ражда по един сляп. Няма човек, който иска да бъде сляп, никой не се е родил сляп. После някои казват, не струва да си ученик, учител трябва да бъдеш. Аз зачеквам въпросът не конкретно, идейно го зачеквам. Мъжествени ли да бъдем или не, въпросът не е там. Всякога когато мислиш правилно, мъж си; когато живееш правилно, жена си. Когато мислиш правилно, по всичките закони на мисълта, от чисто окултно гледище, ти си мъж, разумен човек, наричам те разумно същество. А когато живееш правилно, съобразно с тази мисъл и преживяваш нещата и приемаш наслада, че си се облагородил, жена си, не жена, дева си, девица си. В първият случай си момък, не мъж, а във втория случай девица си. Щом станеш жена, зависи как си се оженил, с ума си или не. Има, има едно преплитане. – Някой път виждате на някои умни хора животът им не е правилен. Следователно, казвам, има едно несъчетание, една дисхармония между ума и живота им. И ние казваме, че тия хора не са умни. Нима мислите онзи човек е умен, който може да увлече своя народ в една война? Той не е умен. Нима е умен един писател, който е написал една книга и може да увлече цяло едно поколение, и след 100 години да узнаят хората, че тоя път е крив? Нима мислите, че е умен един окултист, който в името на тази наука, увлече някога в кривия път? Не, в душата на един ученик трябва да съществува една мисъл, той трябва да разбира истината. Питат сега: „защо ни е светлината?“ Определение аз не правя, но казвам: светлината е да ни покаже пътя на живота, пътя, в който трябва да вървим. Но някога вие питате: защо не ви съчувствуват, да ви дадат подтик да вървите напред. Всяко едно желание, това е един подтик. Следователно, използвайте подтика. В този подтик може да се появят разни отклонения, може да вземеш разни направления. Светлината, и тя си има свое приспособление, но целта на живота, вътрешната страна на светлината е да ни покаже пътя. А знаете ли какво нещо е пътя? Ние сега, съвременните хора, под „път“ разбираме само един път, който можем да изходим от единия край до другия. Това не е път, това е една права линия. А „Път“ Божествения път, това са всевъзможни методи и начини, по които човек може да живее разумно в този свят. Това е път: всички разумни методи и начини, включени вътре в Божествените закони на разумния живот, които може да употребим за живота си. И на вас, напредналите ученици, ще ви приведа следующето. – Другите, на някои от вас мозъка още не е развит, трябва да се учите.

Ние казваме тъй: човек трябва да мисли и после да действува. Едно положение, нали. Има и друго положение. Човек трябва да действува и после да мисли. За да можеш тия две положения математически да ги разчлениш и да разбереш съотношенията им, трябва да имаш един досетлив ум. Как може да действуваш преди да мислиш? Как може да захванеш една работа преди да я определиш? Ще кажеш: правилният път е да мислиш и после да действуваш, а да действуваш и после да мислиш, то е глупаво. Не, не, ако вършиш по човешки една работа първо трябва да мислиш, а после да действуваш. Когато вършиш една работа по Бога, първо трябва да действуваш, после да мислиш. Когато ти действуваш, Бог за тебе ще мисли. Той мисли, ти действуваш. В Божествения свят е тъй. Той ти е дал плана, няма какво да мислиш, ще извършваш работата Му, няма да разсъждаваш. Той ще мисли. А когато ние искаме Бог за нас да действува, ние трябва по-напред да сме обмислили нашия живот и тогава Бог ще я извърши, тъй както ние сме я обмислили. И както ти мислиш, тъй и Господ ще действува. Следователно, може да опитате, но Бог е много внимателен в туй отношение. Ако ти си искрен и Той спрямо теб ще действува тъй. За пример искаш да крадеш, той ще ти даде всичките условия да крадеш. Искаш да убиваш, Той ще ти даде всичките условия да убиеш. Но после ще създаде и затвори, бесилки, всичко туй ще създаде. Искаш да помагаш, Той ще създаде тия условия. Защото Господ ще каже така: „Така го ти намисли, затова така го аз направих. Ти искаш според твоя път“. А пък когато ние действуваме и всичко излиза добре, Бог мисли. Божиите мисли са другояче. Неговите планове са строго определени. В него няма два плана, има само един план. В този план влиза само абсолютното добро в света. Сега вие може да обяснявате нормата по един или друг начин, но ще знаете строго определено: каквото мислите, това и ще ви бъде, и каквото действувате, това и ще бъде. Значи, ако действувате по Бога, това и ще ви бъде. Но спрете ли се вие на едно Божествено действие да приложите вашата мисъл, вие ще почувствувате обратен резултат. Там, дето Бог мислил; вие не коригирайте Неговия план. Да кажем създаде ти една форма на жена, ти казваш: „Защо да бъде жена?“ Щом кажеш „Защо аз да бъда жена?“. Знаеш ли какво ще стане с тебе? – Ще имаш най-лошия мъж, ще имаш най-лошите деца, по възможност най-лошата обстановка при раждане, мъчения, та ще кажеш: „Бял ден не видях в живота“. Защо? Защото си казала „защо се родих жена?“. Не зависи от тебе какъв да се родиш ти. То е въпрос предрешен. Не е от нас дали да се родим мъже или жени. Този въпрос е предрешен. Не е във вашата власт и воля да избирате вашите родители. Не, не, налага се на човека според условията на неговите минали съществувания, ти че си в състояние да избираш баща си и майка си, но веднъж роден от баща си и майка си, ти си господар, ти може да изправиш живота си. След като се освободиш, като станеш на 21 год. пълновъзрастен, ти си в състояние да измениш живота си както искаш. Но се изисква воля, воля. Няма да дойде без да мислиш. Да кажем, баща ти бил пиян, и ти се отвратиш от неговото пиянство и кажеш изведнъж: „Няма да пия!“ Без никаква философия – „няма да пия!“ Свършена работа! Аз срещнах преди повече от 15 год. един български момък, млад на 21 год., баща му бил пияница, но той като виждал какви неща е правил баща му в дома, казал: „Аз от сега нататък за през целия си живот вино няма да туря в устата си“. Решава и изпълнява. Казва: „В моята душа има такова отвращение, колкото баща ми обича виното, толкова в моята душа има отвращение към виното“. Следователно, този син изправя един порок на баща си и след време той ще предаде на баща си един добър урок. В него има воля. Сега вие, учениците в окултната школа казвате: „Господ ще оправи работата“. „Добър е Господ“. Ние знаем, че Господ е добър. Аз съм уверен 101%, че Господ е добър, че Господ ще оправи света и Той го е оправил, но ние трябва да учим, да учим. И в какво седи това учение? Най-първо, може ли да движите очите си нормално, правилно? Може ли да насочите носа си така правилно? Знаете ли как да държите носа си в какво положение? И знаете ли от чисто окултно гледище как да държите брадата си по един начин. В окултизма туй е строго определено, има си начин как да държите главата си. Как да държите ръцете си? Някои говорители тургат ръцете си ту отпред после отзад, в джоба си, навсякъде. Как трябва да се държат ръцете? Вие ще кажете: „Тия неща не важат“. Важат, приятели, вземете в електричеството, тия двата полюса, когато токът е пуснат, пък има и контакт, ще приемете такъв удар, зависи какъв е токът – че ще потреперите. Но ако вие известно време сами съединявате ръцете си, тогава? – Не е безопасно всякога да съединяваш ръцете си. Има моменти, когато вие трябва да държите ръцете отворени. И когато се молиш, не трябва да бъдат ръцете ни свити. Някои се молят със свити ръце, тази молитва е лоша – Господ не приема тази молитва. Защо, аз няма да се спирам. И хората въобще така си държат отворени на горе ръцете. Защото всяко друго държане ще образува един лош контакт, и ако ти отправиш ръцете си на горе, към невидимия свят, тогава ще пуснеш друг един контакт в лявата ръка и ще произведе едно обратно действие в дясната ръка; пък да има друг един контакт, да се произведат две противни действия от невидимия свят и в тебе ще стане една промяна. Сега, за пример, вземете когато ние не обичаме някого или когато не искаме да слушаме някого, когато бащата се разгневи на сина си каже му: „Иване!“ А когато е добре, каже: „Иванчо“. Или пък синът каже „Татко“ Не казва той: „Тате“. Или може да е жена, или друго име: Петко, Петър и т.н. Защо си навежда главата? Сега това дете като си наведе главата, пуща кръвта, която нахлува в задната част и завзема мозъка и се зараждат противоречиви енергии, и понеже благородните енергии идат от симпатическата нервна система, той ги спъва и казва: Ти си баща, но аз нещо да зная за тебе. И тогава какво трябва да направите вие? Трябва да разбирате закона. Тази вода, която нахлува, трябва да бъде по-малко, трябва да турите тази запушалка, та по-малко кръв да влезе в мозъка на вашия Иванчо. Сега тук има мнозина Иванчовци, да не мислите, че за вас говоря, не, не Иванчо, Иване, тъй се казва, да не мислите, че имам пред вид някого, не, само за обяснение. Именно тази част от кръвта трябва да се превърне в друга насока. И за туй в окултизма има известни мотори и начини за отправяне на кръвта в разни направления, да я прекарва отпред, в челото, в горната част на главата, в разни центрове, там, дето има недоимък. Трябва чрез своята воля да можем да налагаме на себе си. И за туй, в това отношение вие трябва да се подготвите. Ще дойдем до науката. Една наука, която трябва да приложим в нейните граници. Тъй, най-малките опити ще направим. В сегашното общество, както тук, в България, се заражда една реакция: вестникарите искат да противодействуват, създават една реакция от една страна; от друга страна, духовенството създава разни спънки, с които искат да спрат едно движение, туй движение да го спрат или най-малко да го опорочат. Ние знаем всичко, което се върши. Тия хора аз зная защо искат това: те искат да отнемат спечелената енергия, те искат да се съсипе туй общество и те да опапат всичко и да станат наследници на тази енергия. Но няма да бъде това. Аз съм казал, нито 5 пари няма да вземат, но ще платят голяма глоба, нищо няма да им дадем. Ще има плодородие, докато съм аз в България ще има плодородие, като напусна България, пустиня ще стане като Палестина. „И вие учениците, като напуснат, тъй ще стане. Тъй е писано в един Божествен закон: когато един народ пренебрегне великите Божествени закони, които са пратени за тях, такъв народ не може да напредне. И вие като ученици на окултната школа ще кажете: „Какво трябва да правим?“. Ще бъдете положителни вътре в себе си. И ние когато дойдем да застанем за Името Божие, там за нас има само едно мнение – Великият Божествен закон и няма право ни един народ да го престъпи. И там, дето са били пращани тия велики духове, всред славянството, – аз не визирам себе си, аз визирам този велик закон – понеже Бог сега съизволява в славянството, да го тури в работа, в една мисия за човечеството. Хубаво, то е един факт, на славянството тия блага, които му се дават, но трябва да има разумни хора, които да използуват условията, а ако не използуват след славяните ще дойдат други, трети, четвърти, всеки един народ като един индивид трябва разумно да изпълни своята мисия. Сега в България искат да кажат, че това е една секта и искат да убедят и вас. Защо? Вие ще станете изменници на българския народ? Ако вие не сте ученици на тая школа, вие сте изменници. И всички ги считам за изменници, които не са ученици на тази школа. Не само изменници на българския народ, но изменници на човечеството, понеже спъват Великата Божествена енергия, която приготвя новия път на човечеството. Ние не говорим в тъмно, елате и опитайте, ние не казваме: „вярвайте“, но елате и опитайте. Ние не искаме такива заблуждения. Добре. Ще бъдете смели и решителни, ние ще завъртим колелото и като завъртим туй колело всички вестникари в България ще скачат из въздуха нагоре и ние ще научим вестникарите какво да пишат за в бъдеще. Тия вестникари ще направя да станат всички неврастеници; да не могат да спят, най-лошите болести ще дойдат отгоре им. Те знаят ли това? Няма да могат да ядат сладко. Да не мислят, че се играе шега с Бога. Те трябва да употребят своето перо за Истината. Нямам нищо против, когато някой вестник пише истината. Но един вестникар, да пише лъжа, не му се прощава. На един свещеник, учител, майка или баща да говорят лъжа, това не им е простено. Сега и вие като застанете, вашият живот, не трябва да туряте на старите основи, ние трябва да реформираме живота си. Сега мнозина казват: „Толкова години какво сме спечелили?“. Ами че онзи, който е работил в света, не е ли спечелил нещо? Който всяка сутрин е ставал рано и е работил на нивата си, не е ли спечелил нещо? Но онзи, който е пращал другиго да копае, проблематично е, дали ще спечели. Сега толкова години аз съм се старал да ви дам един метод да работите като мене. И аз започвам с малко, и съм присъствувал на екскурзии и др. опити. Вие имате, обаче, желание като дойдете да казвате: „не може ли и без да ходим?“ – Не може. „Не може ли да го направим по друг начин?“ – Няма друг начин. Няма ли друг лесен начин?“ – Лесният начин е такъв, когато ти излезеш на разходка, то е едно благо за тебе. Даже когато човек държи с най-простите хора, то е едно благо, една привилегия. Ако знаеш как да постъпваш, много велики работи, /ще работи/ ще научиш. На Витоша тук преди няколко дена идват два вола, седнаха и единият почна да лиже другия, да го очисти, и той си дава страната хубаво да го очисти. Казвам на тези, които бяха там: Какъв отличен пример. Тъй го оглади с езика си отгоре, отпред, от двете страни и онзи седи, мирува. Какъв отличен пример е това! Кой от вас би очистил лицето на брата си? Вие ще кажете: „Иди се измий там на чешмата“, но никому няма да дойде на ума да вземе вода и да кажете: „Дай аз ще ти полея, а ти се умий“. Ще кажете: „сега с тия работи“. То е велик морал. В ума си кажи: „Дай да ти полея“. То е досетливост, една отлична черта. Ее, има нужда от опитност. Сега в тия малки постъпки се развива благородството на човешкия характер. И някой път мене ми е приятно да изляза с вас на разходка. Защо? Защото в тази разходка аз уча, разбирате ли, използувам малките работи, а не големите, материали събирам. Защото има неща в живота, които ще събирам по особен начин. Когато една пчелица трябва да посети хиляди цветенца, за да събере малко медец, така един учител или ученик от много неща трябва да се учи. Хубавите работи мъчно се печелят. После от всинца ви се изисква малко търпение. В резултатите вие бързате. И после аз по опитност зная. За пример, наскоро направих един такъв опит, че всички се изпоплашиха, че аз ще си отида. Не, аз изпитвам вярата ви. Божественото не може да се събори, разбирате ли? Божественото може да умре, но ще възкръсне 10 пъти по-силно, отколкото е било първоначално. Там е Бог, в доброто. Той може да те умъртви, но и ще те възкреси, Той ще те опита; но когато човек те умъртвява, той не може да те възкреси. Когато дойде Господ, ще съсипе някоя наша работа, той не я съсипва, но Той дава нова енергия да вършим нова работа. Следователно, при каквито условия да се намери ученикът, той трябва да знае, че в Божествения план, няма изключение. Когато разпънаха Христа, всички ученици се разбягаха. „Свърши се тази работа“ си казаха, и Петровци, и всички избягаха, изпокриха се. Три дена, всички треперили: Ние мислехме, че ще стане Цар, а сега разпънаха го и „свърши се всичко“. Знаете ли какво бе положението на учениците докато Христос възкръсне?

И всеки е мислил. „Какво ще стане сега“. Туй историята не го пише, обаче Божественото вътре работи в душата, съживява се този Христос, не само в гроба, но и в техните сърца и те го видяха и се изпълниха със сили. В окултната наука вие ще видите това ново състояние в една жива истина, която ще внесе този невидимия живот във вас. Та ви казвам сега: не се обезсърчавайте. Христос е казал така на учениците си: „Трябва да си ида, за вас е по-добре, аз да си ида сега“. После казва: „Сърцата ви изпълни скръб, но аз пак ще ви видя и вие ще се възрадвате вътрешно“. „Отивам си временно, но това нищо не значи в изпълнението на Божия Закон“. Когато ние дойдем да изпълним Божия закон, в нас има само едно мнение. А ние нито по-рано, нито по-късно ще извършим известна работа, но точно на време. Сега аз желая, вас, като ученици на тази школа, да не ви е страх. Сега някой от учениците замислили: „какво ще стане с нас, когато нашият Учител си замине“. Какво ще стане? Аз да ви кажа: ако вие сте мислили, а после действували, всичко това ще стане на прах и пух; а ако вие сте действували, и после мислили, всичко ще се възрасти.

Ако вие мислите, че тази работа е моя работа, тогава напразно си хабите своята енергия, а ако мислите, че туй е едно Божествено дело, вие ще възрастните. Но трябва да се самоопределите в себе си. Тъй е въпросът: Божествено ли е или не? Ако е Божествено, идете с него, както аз съм с Него. Туй дело е Божествено и аз се застъпвам заради него, защото е Божествено, и не само аз ще кажа, но всеки ще каже: Това дело е Божествено и вие ще пожертвувате живота си, заради него, там е вашето спасение. В туй дело, с него вие ще се прославите, а без него вие ще се обезчестите. Ще кажете: „Ама как да знаем?“ Ела, братко, аз ще ти кажа, тук не се иска голяма философия. Имам един голям самун хляб. Питам те, този хляб как мислиш заради него, хранителен ли е или не е хранителен? – „Че не зная“. Заповядай. Отчупвам едно парче, давам ти един четвърт от него за четири часа, най-първо ви питам, как се усещате – краката ми са слаби, не съм разположен – давам ви 1⁄4 от хляба, давам ви 4 часа на разположение, ако този хляб в 4 часа отгоре не може да възстанови разположението ви, той не е хляб. Ако в 4 часа възстанови разположението ви, той е хляб на място. Ще повярваш ли, че той е добър? Е, хубаво след 4 часа възстанови силата ви. Може да кажете: „Аз се съмнявам“. Добре, ще направим втори опит. Пак се съмняваш. Още 1 опит. 10 опити са достатъчни. В окултизма няма нужда от повече от 10 опити. 99 опита направих, ти се съмняваш, тогава не ти давам хляб, нито трошица. От сега нататък иди си търси сам хляба.

Следователно, окултните истини вие ще ти проверявате и щом проверите една окултна истина, тя е храм, не се съмнявайте в нея, не да ви доказваме 10 пъти за едно и също нещо: дали туй е Божествено или не. Божествените неща са верни. Всяко нещо, което започва с действие и свършва с мисъл, то е Божествено; а всяко нещо което започва с мисъл и свършва с действие, то е човешко. Право ли е туй? /„Право“/. Добре. Защо е право? Защото когато започнем с действие, Бог ще мисли заради нас, а когато ние мислим, Бог действува заради нас. Следователно, и в единия и в другия случай работите ще вървят добре. Щото виждам вашите умове, казвате: „Нещо повече искаме, нещо повече“. Не, че не може да ви дам нещо повече, но ако на един болен, който има охтика, лекарите, такива болни, ги тъпчат с яйца, с 2–3 кила мляко. И какво става? Затлъстяват и болестта временно спира, но в ума си те мислят само как да спасят живота си, целият живот мисли за яйца и мляко. Като седнал ще говорят: „Аз по толкова яйца ям, по толкова млеко изпивам. И тъй, всеки ден говори за яйца и млеко. Питам какъв смисъл има такъв живот? Една мисъл на яйца и млеко. Ако вие седнете като окултист и казвате: Да имаме сили, че ще оправим България“. Нищо няма да направите. Ако на един народ му дадете най-голямо богатство, вие ще му създадете най-голямото нещастие; ако го направите силен, вие ще му създадете друго нещастие. Аз не казвам да не е силен, но силите трябва да дойдат отвътре, богатството трябва да дойде отвътре. И при това всеки трябва да работи и с честен труд и с пот на лицето да си изкарва своята прехрана. Туй е сега закон. Сега трудът не е разпределен и вследствие на това ние страдаме. Сега ще оставя, туй не е наша вина, но понеже ние туряме основите на бъдещия живот, досега било що било. Аз не се спирам върху сегашния ваш живот, както започнахте тъй ще свършите, но понеже туряте новите основи на живота си, няма да градим по старому. Аз имам всичко добро желание да дам един обрат, една нова насока; с всичките ми думи, аз внасям една нова енергия във вас, събуждам нещо ново, Божествено и ако ме слушате, тая енергия ще действува благотворно във вас, а ако не ме слушате, тази енергия ще произведе обратни резултати. Казвам: „Ако ме слушате“, но да се разберем добре. Казвам ви, давам ви известна семка и ви казвам: еди в кой месец, в коя година, в кой ден, при какви условия, когато месечината е в тази фаза, пък казвам и начина как да посеете семката. Защо вие трябва да ме слушате? Защото тази семка може да израсне само при тия условия. Вие може да кажете: „Не може ли по друг начин?“. Казвам, една педя ще изкопаете. Вие казвате: „4 пръста не може ли?“. Казвам, толкова тор, толкова пясък ще турите, после вода. – „Не може ли другояче?“ – Може другояче, но в Божествения закон за садене семките са турени известни закони, и всички ония добродетели, които трябва да се насадят в нашия ум, те си имат условия, при които растат. Може да насадите някоя мисъл, и след някоя_ ще дойдем до онези велики закони да разбираме. Аз искам от вас да се пробудят и развият окултните способности. Без туй не може да учите. Най-първо трябва да се събудят окултните способности, скритите способности, които до сега не са били в действие, те са в почиващо състояние. Тях постепенно ще ги събудим, а не изведнъж, защото ако ги събудим изведнъж – вие ще понесете големи страдания, но постепенно. Другите способности и тях постепенно ще се съграждат. Защото, ако изведнъж почнеш да градиш, у вас ще се яви друго зло, а това не е окултно, защото много окултисти, които отведнъж са се развили, са се възгордели. Ние искаме всичко туй да върви по един естествен път. Да може да използувате благата, които Бог е вложил в нас.

Сега не смесвайте вашите религиозни вярвания с окултните истини. Една окултна истина може да се употреби в каквито форми искаш, тя не се ограничава и окултната истина не може да я вържеш. Окултната истина може да употребим само, ако имаме знание, нямате ли знание, тази истина ще ти причини най-големите страдания. Искам най-първо, вие, като ученици на школата, ще се проучавате един друг. Да кажем спрямо някои нямате разположение, това не е зло, но то показва, че в двама ви действуват еднакви сили, еднакви стремежи, намерете подобни и ще намерите трета една равнодействуваща сила да внесе хармония във вас. Ако третият не може да оправи работата, четвърти, пети, шести до 10 души, но все ще намерите един, който да внесе равновесие между тия, които са загубили равновесието. Сега много пъти учениците казват: „Той е много нервен, нетърпелив“. Но то са все празни думи. „Нетърпелив“ човек, „нервен“ човек, това са само думи. В същност, гневливи хора няма, нетърпеливи хора няма. Т.е. има в даден момент, известна енергия е натрупана в мозъка, и тази енергия ни безпокои, тя е като една бомба, като излезе навън, ти си спокоен и добре разположен, много добър човек си. Всеки от вас като се разгневи, какво ли не прави в къщи, а щом изчезне енергията и той е кротък като агне. Питам де е лошавината на този човек? Ние казваме сега: „Той е един лош човек“. Но в този човек има известна енергия, която трябва да се употреби разумно на своето място. Сега да се повърнем към предмета.

Искам тази беседа, тя ви се вижда малко разхвърлена, но вие ще си я напишете всички, всичките ученици. И след туй всеки един ученик ще извлече главните черти и ще я систематизира за себе си ще има една тетрадка. Та бих желал вие да направите това, и аз ще прегледам вашите извадки. Ще извадите главните черти и ще ги наредите, тъй както вие разбирате. Сега ще видим кои са способните ученици. Обезателно това ще направите през лятото, през цялото лято. Тази работа няма да я искам сега, но най-последната част от пролетта и цялото лято, давам в достатъчно време да я напишете хубаво и тогава вие ще си извадите от нея извадките и ще я систематизирате според вашему в друга една книжка. Купете си две тетрадки, в първата ще имате оригинала, а във втората вашия превод. Искам да видя какъв превод ще направите и какви заключения и приложения може да извадите. Онези, които могат да направят. Сега разбрахте ли? В едно тефтерче ще я напишете хубаво, няма на пишуща машина. Не се позволява в класовете лекциите да се пишат на пишуща машина. Всичките ще минат през вашата ръка, ако искате да прогресирате: Мине ли през машина, не ще има резултати. Туй, което е важно, туй, което е ценно, трябва да мине през самите вас и ще я държите като светиня. А сега очаквате някой друг да го препише и да ви го даде и да ви извади извадките. Ее, какви ученици ще бъдете. Седнете, мислете всеки ден по 1⁄2 час, по един час.

Сега на вас давал ли съм друго упражнение? /„Не“/. Първите две седмици 5 минути ще употребявате за изправяне на вашите недъзи – физически, духовни и умствени. 5 минути на ден за две седмици ще ги употребявате за лекуване вашите недъзи. Ще вземете тази беседа и първата беседа за жените, тия две беседи ще ги препишете. Онази, за да имате определено за 5-те минути. Тия две беседи препишете си ги. Сега искам да зная колцина от вас ще може да приложат туй? От утре ще се започне. По сред нощ, щом се събудите от първия сън, приложете закона. Правилото – сутринта, то е най-хубавото време, което може да приложите. Първото време, което може да посветите. Тъй ще се абстрахирате в себе си, като един зрител ще се оставите, щото Божествената благодат да ви обсипе, да подигне заложеното във вас добро. И да се почувствувате в положението на едно новородено дете, без никакви грижи. Ще се оставите на тази Божествена благодат тъй да ви обсипе. 5 минути това и след туй пак ще дойдете в първото състояние. Поне ще спечелите, че ще се разшири вашето съзнание и най-малкото, което ще добиете, то е ще добиете една малко по-голяма самоувереност в душата си в тия 5 минути. А при сегашните условия потребно е на учениците да имат тази вътрешна самоувереност. Защото няма нищо по-ужасно от самоувереността. Може или не може. В нас има само един закон: може. И когато Павел е казал: „Всичко мога чрез Господа Исуса Христа, който ме укрепява“, това е същият закон. Павел го е взел от там: „ако думите ми пребъдват във вас, и вие пребъдвате в мене, аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас“. И казва още: „всичко каквото попросите в Мое Име ще бъде и Аз ще ви се изявя“. Най-първо Словото трябва да бъде и на туй Слово Истината трябва да бъде глава. Значи, тия два принципа трябва да действуват в нас. То е един малък опит – 5 минути, то въпрос не става. 5 минути за едно благородно размишление. Тогава ще кажете тъй, една формула за тия 5 минути. Желая Господи, добродетелите, които си вложил в моята душа от начало, да възраснат със силата на твоята Любов и Мъдрост. И аз ще употребя всичките сили на Твоето лозе за изпълнението на Твоята воля.

Класът ще си продължава през цялото лято. Онези, които останат, дали аз присъствувам или не, вие ще се събирате всеки четвъртък. Ще ви се дават теми, върху които да пишете, и тези теми ще се четат. Помнете едно – ние ще преодолеем всичките мъчнотии. Небето и земята, ще преминат, но нито една резка от онова, което съм казал, няма да премине. Всичко каквото Бог е казал ще се изпълни тъй, без никакво изключение. Великият Божи закон, в него няма изключение. Сега не си съставяйте илюзии, работете, работете, защото животът е в бъдеще. От сега иде този живот. Ще кажете: „То е толкова естествено, какъв ще бъде този живот?“ – То е тъй. Каква е аналогията? Когато онази гъсеница, която умира, дошла е до крайния предел и казва: „свърши се“. И животът не може да се развива в тази форма и започва да прави своята какавида. Пита ли тя, какво ще стане от нея. Ще стане нещо по-хубаво. Вторият живот ще бъде много по-приятен отколкото първия.

Следователно сегашният живот е достигнал до крайните предели. И сега какавидата на пеперуда ще стане. Този живот сам по себе си ще определи новия живот, а този нов живот ще бъде 10 пъти по-добър, отколкото сегашния. Най-малко 10 пъти ще е по-добър. И той заслужава да пожертвувате всичко за него. Там ще има такива условия, които сега не може да се разправят. А ние казваме: „няма сега да напуснем“. Ние можем да идем в горите, но кой е пътят? Пътят е през всичките мъчнотии, които сега имаме да преодолеем. И аз съм гледал, когато някой българин задръсти колата с воловете някъде и не може да мине, дойде друг селянин тури ралото, пак не може, идва трети, четвърти, 10 души и колата тръгне. Някой път нашата кола се задръсти някъде, идват втори, трети, четвърти, до 10 души и като турнем всичките сили, ще тръгне колата. Двама не може да направим, но 10 души като дойдат и потеглят, колата ще тръгне. И ние казваме: каквото един не може да направи, 10 души, съединени в една сила, могат да го направят. И може тогава една кола да върви без волове. И тъй, има нужда, абсолютно да вярваме в този окултен закон, в него няма изключение, той е жив закон, всички, които са били преди вас са работели и са опитвали това. И вие ще опитате тази самоувереност, ще видите. Та, абсолютно сега никакво обезсърчение да няма. Може да има мъчнотии много големи, недоимък, това, онова, тия неща са второ степенни. Аз ги считам за едно благо, макар, че са неприятни в живота. В окултизма може да ви дадат някои изпити. Ако вие не сте подготвени, като ви дадат един изпит, може да ви изхвръкне мозъка из главата. Ами, че там има такива изпити, ще ви опитат. Аз пак съм ви казвал, че в окултизма има такива привидни изпити, ще ви изпитат и ще видят кой има убеждение и кой не. В старо време, в тия окултни братства, често са правели опити да видят дали ученикът е смел, ще му дадат един водач, ще му привържат очите и далеч някъде ще го оставят сам, ще му отворят очите и той ще види наоколо все хора с маски и на среща му една маска със светъл нож се приближава. Ако той е страхлив, ще хукне да бяга, а ако той остане, тази маска ще дойде, ще го мушне с нож, но този нож е книжен. Но какво ще преживеете до този момент? „Отидох, отиде живота ми“ ще си кажете . Та често гледам, че вие бягате от тия привидни ножове, казвате: знаете ли какво нещастие и бягат от този книжен нож. Не, не, ще очаквате този книжен нож, да се забие с всичката своя сила. И затова Писанието казва: „всичко, каквото се случи на ония, които любят Бога, то е за добро“. Даже в окултната наука се раждат ексцентрични работи. Казва някой: „аз влезнех тук да се оправят работите ми, а те се разбъркаха“. Ама ти не знаеш, че ако сега се разбъркаха работите ти, другояче колко ли биха се объркали? Вие имате такава философия. Някой спестява 10 000 лв., имал си хубав вол, добре, умира вола, ще каже той: „Каква загуба!“ Ее, хубаво, ако ти не беше спестил тези пари и волът умре, какво щеше да правиш? Ти благодари, че си имал спестени пари. Това не е логика. Някой влезе тук и казва: „ама че кармата ми такава, онакава“. Искате да ви помогнат. Вие влизате и вашите работи не се оправят. Вие благодарете, че сте тук, на това место. Ако тук ви е така, представете си какво ще е отвънка. Ее, добре, влезеш в една къща, няма дрехи, няма нищо, вие все треперите, но ако ти излезеш на вятъра, дъжд, какво ще бъде положението ти? Тук поне сте под покрив, сухо е. Та не си правете илюзии да мислите, че като сте влезли в школата, че знаете нещо повече. Не. И при това, не пресиляйте законите на школата, не мислете, че тази школа е създадена само заради вас, да оправя вашите материални работи. Тази школа си има велико предназначение. Между това да се оправят вашите работи, но то е само мимоходом, те са посторонни работи. Съвсем друга цел има школата. И тогава турете онзи стих: „Търсете първом Царството Божие и Правдата негова, и всичко друго ще ви се приложи“. Ако окултно го разберете, въпросът е решен за вас. Та като ученици на школата, ще бъдете прилежни, защото Христос обича прилежните ученици.

„Ако ме любите, ще опазите моя закон“. Ще учите, ще го приложите, и светът да познае какво е моето учение. Като го приложите разумно, от резултатите на туй учение, като го приложите, светът да познае, че действително сте мои ученици и че учението е Божествено.

Сега забърквате и никакъв плод няма. За Любов говорим, плод няма, за Мъдрост говорим, плод няма, за Истина говорим, плод няма. Няма плод! Всички тия дървета са безплодни. Не, че не цъфнувате, цъфтите и много хубаво мирише цветът, но плод няма. Не казвам, че пчели няма. Като цъфне круша, пчелите събират мед, но важното е плодът. Та ние идваме от пчелите да взимаме мед. И сега много окултисти са събирали медец от цвета на тия дървета. Сега трябва да дадем плод на тия Божествени дървета.

Тайна молитва

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Трите живота", Общ окултен клас - година първа (1922),

Издание от 1942 г. .

Съдържание на томчето

Мисъл и действие

Т. м.

Тема за следващия път: „Влиянието на музиката в живота“. Сега в школата се приемат ученици от различни възрасти, с различна подготовка, поради което се явява известна дисхармония. Едни са по-напреднали, знаят повече; други са останали по-назад, но мислят, че знаят много. От всички се иска работа. Школата не е място за развлечение, но за работа и сериозна мисъл. За да развиете мисълта си, трябва всеки ден, поне по 5–10 минути, да размишлявате върху различни въпроси. Ако страдате от някаква болест, или имате известна мъчнотия, мислете върху тях, да намерите причината на страданията и мъчнотиите. Не е въпрос да търсите причините вън от себе си, в обществото, или в Господа, Който ви е създал. С това въпросите не се разрешават. Лесно е да хвърлите вината за своите нещастия и мъчнотии на другите. Това и животните правят. Като ги нападне някое същество, по-силно от тях, те се крият и си казват: „Лош е светът“. Защо е лош светът, защо ги нападат отвън, те не могат да си обяснят. Заякът бяга от хрътката, лалугерът – от човека и си мислят, че други са виновни за тяхното нещастие.

В нивата на един турчин се явили много лалугери, които нападнали житото. Един съсед казал на турчина, че нивата му ще бъде изядена от лалугери. Като чул това, той взел пушката си, напълнил я със сачми и тръгнал към нивата си, с намерение да убие лалугерите. Като го видели, още отдалеч те застанали на задните си крака и се изправили пред него със страхопочитание, дано не ги убие. Щом видял тази картина, турчинът веднага свалил пушката си и казал: „Понеже ме признавате за господар, подарявам живота ви“. Той си казва: „Признавам погрешката си, затова хвърлям пушката си настрана. Нямам право да убивам мирните същества“. Те пък, от своя страна, седнали на задните си крака, в положение на молитва, да разберат какво намерение има господарят им и да го помолят да им прости.

Това е изопачаване на фактите: лалугерите не са застанали на молитва, но страхът ги е стреснал. Те не са признали турчина за свой господар, защото нямат такива разбирания. Турчинът е изтълкувал нещата по своему. Сега и вие влизате в школата с намерение да станете ученици. Обаче трябва да знаете, че от ученика се иска светъл, прозорлив ум, лесно да се досеща. Не е позволено на ученика да изопачава фактите. Природата е определила цената и значението на всеки факт, затова той трябва да се претегля със собственото му тегло, нито да се преувеличава, нито да се намалява. Същото се отнася и до човека. Никой няма право нито да се надценява, нито да се подценява. Това са крайности, които произвеждат дисхармония, както в отделния човек, така и между окръжаващите. Така ученикът сам се спъва и отбива течението, което иде от Учителя. Щом отбие течението, градината му остава неполята. Една от задачите на школата е да ви запознае с елементарните прояви на природата, да обясни вътрешния им смисъл, за да застанете на такава основа, върху която да градите по-нататъшните си знания. Без основа няма растене, няма и повдигане. Много окултисти и адепти са се издигали на голяма височина, но понеже нямали основа, те са падали страшно, с главата надолу. До известно място човек може да се издигне без големи знания и опитности, но реши ли по-нататък да върви, веднага го връщат назад, като му дават добър урок. Само така ученикът научава, че без знания не се минава през свещените пътеки на Божественото училище. Знание е нужно на всеки човек. Без знание не можете да работите. Как ще решавате задачите си, ако нямате знание? Как ще докажете, че това, което правите, е вярно? Истината, до която човек се домогва чрез знанието, е една, но методите, чрез които се достига до нея, са различни. Следователно не смесвайте методите на религията с Божествените методи. Религията представя сбор от външни методи за възпитание на човека, а Божествените методи са вътрешни. Църквата е разсадник на това, което Божествената школа посажда и обработва. Църквата говори за просветеното съзнание на хората, за техните светли умове и благородни сърца, а Божествената школа буди това съзнание, просвещава умовете на хората и ги запознава с онези закони, които действат в техния организъм, в обществата и ръководят общото развитие на човечеството.

Какво се иска от ученика специално, както и от всеки човек? – Мисъл и действие. Човек не може да устрои хармонично своя дом, да бъде щастлив, докато не разбере Божествените закони и ги приложи. Той не може да обича приятелите си и да бъде обичан, докато Божествените закони не станат негова плът и кръв. Докато не постигнат това, хората ще се женят и развеждат, ще се сприятеляват и ще развалят приятелството си, ще се примиряват и ще воюват. Време е вече да се разберат великите Божествени закони, които природата е сложила в основата на съвременните семейства, общества, държави и народи. Щом ги разберат, те трябва да им се подчиняват. Не се ли подчиняват на тези закони, природата допуща крайностите: болести, страдания, земетресения, урагани, наводнения и др. Една болест може да разстрои организма така, че човек да изгуби паметта си, да помрачи разсъдъка си, да изгуби и знанието, и силата си. След всичко това хората търсят причините на природните бедствия. Те не подозират, че техните лоши мисли и чувства, лошият им живот причинява земетресения, наводнения, глад, суша. Достатъчно е в някое село да се извършат няколко престъпления, за да настане суша, да дойде град. Щом се махнат престъпленията, започва да вали дъжд и градушките престават. Който наблюдава промените в природата и живота на хората, дохожда до заключението, че човек е тясно свързан с природата, затова може да причини големи добрини и големи злини. Тази е причината, поради която Бог не е дал голяма власт на човека. Ако при сегашното си разбиране и морал имаше голяма власт, той би причинил големи нещастия за цялото човечество. При всеки гняв той би вършил такива пакости, за които всякога ще съжалява.

За да не изпада в изстъпления, от човека се иска абсолютна морална устойчивост, а не обикновена; никога да не злоупотребява със силите, които му са дадени. Който злоупотребява със силите на природата, строго се наказва. Има разумни същества, които контролират делата на всеки човек, и щом видят, че той злоупотребява със силите на природата, веднага му въздават заслуженото. – „Няма ли прошка за погрешките?“ – Бог прощава, но самите закони наказват. Всяко нарушаване на Божествените закони носи лоши последствия. Затова именно казваме, че погрешките се прощават, но не се извиняват. Ето защо, всяка погрешка трябва да се изправи на своето време. Защо е направена една погрешка, не е важно; важно е да се изправи. Като изправяте погрешките си, ще дойдете и до причините им. Докато греши, човек не може да се ползва от знанието, което му се преподава. Той трябва да бъде крайно досетлив и чувствителен, да долавя и най-финните прояви на природата. Ще кажете, че човек трябва да има воля. Каква воля: разумна, или неразумна? Ако волята ви е неразумна, вие можете да свиете юмруци, да навъсите вежди, да произведете страх, но без да причините някакъв преврат в окръжаващите. Обаче, ако приложите разумната си воля, без юмруци, без навъсване, вие ще бъдете тих и спокоен, ще изпратите мисълта си далеч, и тя ще произведе нещо добро, каквото малцина са очаквали. Затова прилагайте разумната си воля и не очаквайте нищо наготово. Религиозните казват: „Бог ще нареди всичко“. – Той е наредил всичко. Светът е нареден от Бога, но ние не трябва да го разваляме. Животът ни е даден от Бога, но ние не трябва да го разрушаваме.

Помнете: Светът е нареден добре. Човек има тяло, с което може да живее. Той разполага с добре устроен мозък, чрез който възприема и предава мислите; той разполага с дробове и сърце, като органи на дихателната и кръвоносна системи; със стомах – за смилане на храната. От вас зависи да живеете добре. Докато сте трезви и разумни, вие се радвате на добре нареден живот. Щом изгубите разумността и трезвеността си, сами нарушавате правилния ход на живота си. Като казвам, че животът на всички хора е уреден, имам предвид грижите, които Баща ви е положил за вас, да ви осигури. Но Той чака деня, когато станете пълнолетни, сами да се ползвате от капитала, който е вложил в своите банки на ваше име. Ако не сте готови за този ден, ще останете за дълго време още под опеката на по-големите си братя, които са завършили своето развитие. Не постъпва ли така и вашият земен баща? Вие сте едва петгодишно дете и той е вложил вече в банката на ваше име сумата сто хиляди лева, която ще получите на 21 годишна възраст. До това време той ще ви възпитава, ще ви учи, да развиете правилно ума и сърцето си, че като пораснете, да знаете как да се справите с капитала, който е вложен на ваше име. Като казвам, че сте осигурени, това не значи, че имате право да вършите каквото искате с този капитал. Ако не сте готови да разполагате разумно със своя капитал, вие ще го прахосате в скоро време и ще изгубите смисъла на живота. Капиталът, който ви е даден, трябва да се използва така, че да даде добри резултати. Като ученици, колцина от вас знаете програмата на днешния ден? Колко души изпълниха поне първия номер на тази програма? Според мене първият номер беше още със ставането си от сън да отправите благодарствена молитва към Онзи, Който ви е дал ума, сърцето и волята, като пособия за работа; после, да благодарите за грижите на вашите родители, братя и сестри и приятели. И след това да се помолите да изпълните добре програмата на деня.. Кой е започнал така деня? Повечето хора бързат да се измият, срешат, облекат, на бързо прочетат една молитва, закусят и отиват на работа. Ще кажете, че сте заети. Поетът е зает със своята поезия, ученият – със своята наука, философът – да доказва как е създаден светът, съществува ли Бог и т.н. Това са странични работи. Преди поезията, преди науката, преди философията има нещо по-важно за човека, а именно: да се свърже с Бога и тогава да пристъпи към ежедневната си работа. Остане ли първо да философствате, а после да работите, ще изпаднете в смешно положение. Като работите, вие ще дойдете до причините и последствията на нещата по естествен път.

Един момък, от едно българско село, много отдалечено от железопътната линия, след свършване на гимназия, по някакъв щастлив случай, му се отдало да следва университет. Той свършил по естествените науки. Като се върнал при родителите си, в своята родна колиба, измазана по тамошния обичай с говежди тор, той спокойно си отдъхнал от шумния град и умствените занятия. Един ден, като си почивал в колибата, видял на тавана лепнато говеждо извержение. Той извикал баща си и почнал да му доказва, по какъв начин и с помощта на какви сили извержението се е залепило там. Баща му слушал цял час неговите доказателства и казал: „Синко, какви сили и закони са действали, не зная, обаче зная, че майка ти донесе една тенекия, пълна с говежди извержения, и ги лепна на тавана. Ако тя не беше направила това, не зная какви сили щяха да действат и откъде щяха да дойдат“.

Сега аз казвам: Често някои учени изпадат в положението на младия момък, току-що свършил университет, и започват да доказват, че светът е създаден под влиянието на механически закони и сили без участието на някаква разумна сила. На първо място е участието на разумната сила, която прилага механическите сили в действия. – „Защо съществуват злото и доброто?“ – Върху този въпрос не може да се разисква. Да питате защо съществува злото, това е все едно да питате защо съществуват изверженията. Всичките болести се дължат на особен род извержения, т.е. гниещи вещества в човешкия организъм. Където има извержения, там има и живот. Изверженията са резултат на неправилното хранене и на нездравословната храна, която употребяват живите същества. По тях можете да познаете характера на животните. Колкото по-лош е характерът на някое животно, толкова повече отрови съдържат неговите извержения. По изверженията на човека ще познаете неговите погрешки и грехове. Следователно има грехове, подобни на кучешките извержения; други, подобни на тези на вола, на овцата, на козата и т.н. – „Не можете ли без грехове?“ – Може, но трябва да не ядете. Щом престанете да ядете, ще изчезне и злото, и грехът. – „Може ли без ядене?“ – Не може без ядене, но и без зло не може. Понеже не може без ядене, човек си позволява даже да отнема живота на същества, за които нищо не е направил. Той яде кокошки, агнета, прасета, които е хранил наистина, но не за тях, а изключително за себе си. Той ги отглежда, защото знае, че един ден ще опита месцето им.

По отношение възгледа си за храната, която употребяват, хората се делят на месоядци и вегетарианци. Първите поддържат възгледа, че месната храна е най-здравословна а вторите, че растителната храна е по-чиста, по-хигиенична. Ако обърнете погледа си към природата, ще видите, че хранителните елементи, които се съдържат в месото на млекопитаещите, се срещат в зеленчуците и в плодовете даже в по-голямо количество и в по-чисто състояние. Човек трябва да знае как да използва енергията от природата, да я приеме от нейния първичен източник, а не от животните. Днес животните възприемат първичната енергия от природата, а хората – от тях. Друго щеше да бъде здравословното състояние на човека, ако той по един разумен и съзнателен начин сам би използвал енергията на природата. Засега енергията, която хората придобиват от природата, е ограничена, понеже и те сами са ограничени. Ограничението на сегашните хора не е само за един момент, но продължителен процес, резултат на ред култури, през които те са минали. Едва сега се забелязва слабо освобождаване от ограниченията. За ограниченията много е помогнал човешкият ум, който от гледището на науката се е стремял да докаже със статистически данни, че месната храна е най-здравословна. Тогава как ще си обяснят причината на многото смъртни случаи и на многото раждания? Това са аномалии в природата, резултат на неестествения живот на хората, както и на неестествения начин на хранене. Някои учени поддържат мисълта, че колкото повече деца се раждат, толкова по-добре. Други пък поддържат обратния възглед. Значи това е един от спорните въпроси. Този въпрос може да го разреши само природата. Тя има свой план, свой възглед колко деца трябва да има едно семейство. При това колко от тях да бъдат момчета и колко – момичета. Ето защо, учените трябва да знаят какво разрешение дава природата на този въпрос.

Изучавайте характера на децата, да видите къде са ставали и стават отклонения от нормалния път на природата. Ще забележите, че в едни семейства се раждат повече момичета с мъжки характер, а в други – повече момчета с женски характер. Това е аномалия в живота. Когато мъжът се облече в женска форма и жената – в мъжка, това показва, че има нещо неестествено в човешките прояви. Тази е причината, където повечето хора се стремят към господарство. Всеки иска да бъде господар, да заповядва. И жените искат да бъдат господари, затова се стремят да подражават на мъжете – в облекло, в прояви и т.н. Малко хора ще срещнете, които са доволни от положението си. Слугата иска да бъде господар, ученикът – учител, детето – възрастен, жената – мъж. Не е важно да бъде човек мъж или жена по форма, но по съдържание. Какво всъщност е мъжът, и какво – жената? Мъж е този, който мисли право, по законите на мисълта; жена е тази, която живее правилно, по закона на разумното сърце. В по-широк смисъл казано: Всеки, който живее според законите на възвишената мисъл, е момък; всеки, който живее според законите на разумното, благородно сърце е дева. Понятията „мъж“ и „жена“ са се явили отпосле, като резултат на някои временни положения, които човек заема в живота. Природата, обаче, е създала чистите форми – момък и дева. Като резултат на неправилния човешки живот е станало известно преплитане между тези форми. Тази е причината, където днес срещаме умни хора, които не живеят добре. Значи те са запазили качествата на ума си, а са изопачили сърцето си. Широко погледнато, този човек не е умен. Може ли да бъде умен този, който увлича своя народ в безразсъдни дела? Умен ли е този писател, който написал книги, които тровят младото поколение? Умен ли е този учител, който води учениците си в кривия път?

Какво трябва да се прави, за да се запази човек от лошото влияние на своя изопачен ум, както и от влиянието на окръжаващите? Само онзи може да се запази от влиянието на изопачения ум, който има силен стремеж към истината и свободата, към светлината и знанието.

Всеки човек търси истината, за да се освободи от заблужденията си; той се стреми към светлина и знание, за да намери правия път, по който трябва да върви напред. Истината и светлината са подтици на човешката душа, които трябва да се използват. Като се стреми да върви напред, човек може да направи известни отклонения в пътя си, да вземе лява или дясна посока. Това нищо не значи, важно е да държи правата посока. Какво означава думата „път“? Обикновеното схващане на понятието „път“ подразбира движение по права линия, от единия до другия ѝ край. От Божествено гледище, понятието „път“ подразбира сбор от разумни методи, които човек прилага в живота си, за да влезе в светлия Божествен свят. Значи път съществува само в Божествения свят.

Сега, да се върнем към основното положение на лекцията: мисъл и действие. Кое трябва да предшества: мисълта, или действието? Едни твърдят, че човек трябва първо да мисли, а после да действа; други, точно обратното: първо трябва да действа, а после да мисли. Това са две положения, които трябва да се разединят и съчетаят математически. За това е нужно един досетлив ум. Ще кажете, че е невъзможно човек да действа, преди да е обмислил какво прави. Това значи да започнеш една работа, преди да си обмислил плана и методите, по които ще вървиш. Според Божествената логика и двете положения са прави, но при известни условия, а именно: когато вършиш една човешка работа, първо трябва да мислиш, а после да действаш ; когато вършиш Божествена работа, първо трябва да действаш, а после да мислиш. Ти действаш, Бог мисли. Той ти е дал план, по който да работиш, няма защо да мислиш. Когато искаш Бог да действа за тебе, тогава ти ще мислиш, ще съставиш план на работата. Бог ще действа така, както ти си обмислил работата. При това положение, за да не изпадате в противоречия, трябва да бъдете искрени, чистосърдечни и разумни. Не приложите ли своето чистосърдечие и разумност, в края на краищата ще възстанете против Бога, Него ще държите отговорен за вашите нещастия и неуспехи. Справедливи трябва да бъдете! Вие сте обмислили плана на своите действия, от Бога искате само условия да реализирате мисълта си. Защо Го държите отговорен? Някой намислил да краде, да убива, да прави зло, иска съдействие от Бога. Той го оставя свободен, да прави, каквото иска. След това, като го дадат под съд, като го затворят, като го накажат, той се сърди на Бога. Това не е право. Човек трябва да знае, че всяко дело, добро или лошо, носи последствия. Друг е въпросът, когато човек остави Бог да мисли, а той да действа. Тогава работите се нареждат добре. Божиите планове са строго определени. За всяка работа Той има само един план, който се ръководи от абсолютното добро.

Следователно, дръжте в ума си правилото: ако мислите по човешки, работите ви ще се нареждат по човешки; ако мислите по Божествените закони, работите ви ще се нареждат по Божествен начин. Каквото мисли човек, това прави; както действа, така мисли. За да не правите погрешки, оставете Бог да мисли във вас, а вие да действате. Когато Бог мисли, ти стой настрана, не давай мнението си, не коригирай Неговия план. Какво виждаме в живота? Ако жената е недоволна от положението си, тя се сърди на Бога, че я направил жена. Мъжът пък се сърди, че го направил мъж. Не зависи от човека какъв ще се роди, мъж или жена. Друг разрешава този въпрос. Дали си мъж или жена, ти трябва да бъдеш доволен от положението си. Ако не си доволен и роптаеш, ще ти се дадат такива тежки условия, че да оплакваш дните си. Най-после, трябва да се примириш със съдбата си и да използваш положението, което ти е дадено. Щом се примириш, условията ти веднага ще се подобрят. Човек няма право и да избира родителите си, или в кой дом да се роди. Миналият живот е определил сегашния, а сегашният ще определи бъдещия. Значи до раждането си човек не може да бъде господар на условията си, но след раждането си той вече може да изправи живота си. Като стане пълнолетен, човек е в състояние да нареди живота си, както иска. Затова е нужна силна воля и работа, нищо не се дава наготово. Ако синът е разумен, в един момент може да се справи с недостатъците на баща си. Бащата обича да пие, връща се у дома си пиян, създава неприятности на домашните си, разпилява имането си. Лошите прояви на бащата са в състояние да отвратят сина от пиянството и той да вземе решение никога в живота си да не пие. По този начин синът дава добър урок на баща си и му помага да се освободи от недостатъка си. Рече ли синът да се оправдава с лошо наследство, или да очаква на Бога, Той да оправи работите, неговият живот ще бъде като този на бащата.

Често слушате някои религиозни да казват, че Бог е добър, ще оправи работите. Че Бог е добър, това е вярно сто и едно на сто; че ще оправи работите и ги оправя, и това е вярно. Обаче какво се иска от човека? – Да учи. В какво се заключава ученето? Какво трябва да учи човек? Много неща има за учене и то такива, на които човек никога не е спирал вниманието си. Например, от значение е да знае човек как да движи очите си, какви неща да гледа; как и къде да насочва носа си, за да възприема само благоуханията, а не и лошите миризми; да знае как и къде да поставя ръцете си, как да ходи и т.н. Излезе ли някой оратор на сцената, говори добре, красноречиво, но се смущава, не знае къде да постави ръцете си. Ще кажете, че не е важно къде ще държите ръцете си: отпред или отзад, на корема или на кръста, съединени или пуснати надолу. За неразумния това не е важно, но за разумния е от голямо значение. Колкото е важно как става съединяването на полюсите в електричеството, за да се произведе светлина, толкова е важно дали ръцете са съединени, или пуснати надолу. Има моменти в живота, когато ръцете трябва да бъдат отворени. Това е особено важно, когато човек се моли. Във време на молитва дръжте ръцете си отворени, а не свити. Такава молитва не се приема. Тя създава лош контакт с разумния свят, а това води към лоши последствия. Как трябва да държите ръцете си във време на молитва, до това всеки сам ще се домогне. От последствията на молитвата ще вадите заключения, дали право сте държали ръцете си. Всеки сам ще прави опити и ще се учи. Всяко движение, всяка дума имат своите добри или лоши последствия. Даже тонът, с който изговаряте думите, има голямо влияние върху човека. Не е все едно дали бащата ще каже: „Иване, свърши тази работа!“ „Иди, Иванчо, свърши, моля ти се, тази работа!“ И синът може да каже на баща си: „Тате“, или: „Татко“. Когато човек даде път на гнева, в него се проявяват низшите енергии, седалище на които е задната част на мозъка. Когато проявява благородството си, човек дава предимство на енергиите, които излизат от симпатичната нервна система. За да не заливате тези енергии с енергиите на гнева, трябва да си въздействате по някакъв начин, да не се спъвате сами. Колкото по-малко кръв приижда в задната част на мозъка, толкова по-голяма възможност има човек да прояви своите висши енергии. Ученикът на Божествената школа изучава именно такива методи, чрез които отправя кръв към челото, към горната част на главата и към всички останали центрове, които страдат от недоимък на кръв. Правете опити в това отношение, да развивате еднакво мозъчните си центрове. При това ученикът трябва да знае как да се пази, за да не ограбват енергиите, които той придобива.

Забелязано е, че при отваряне на Божествената школа всякога се явяват външни и вътрешни противодействия, с цел да ограбят духовните сили, които се развиват в учениците. Тези сили са богатство, към което всеки се стреми. Обаче тук не се позволява никакъв паразитизъм. Не е позволено на низшите същества да живеят за сметка на висшите, разумни същества. Докато Божествената школа съществува, ще има плодородие, изобилие и напредък. Престане ли тя да действа, плодородието, изобилието изчезват. Блажен е онзи народ, който съдейства за развитието на школата. Всеки народ, който дава път на Божествените закони, напредва и в умствено, и в духовно отношение. Ако започне да се противопоставя на тези закони, той сам подписва присъдата си. Никой народ, никое общество, никое семейство, никой човек няма право да се противи на Божествените закони.

Днес Бог благоволи към славянството; иска да го сложи на работа, да свърши една велика мисия за човечеството. Големи блага и велики условия се предвиждат за славянството, но за това се изискват разумни, просветени хора, които да използват тези условия правилно. Ако славянството не използва благоприятните условия, вместо него ще дойдат други, но Божият план трябва да се реализира. Всеки народ, като един човек, трябва да изпълни своята мисия. Мнозина гледат на Божественото учение като на секта, която ограничава човешкия ум и спъва развитието на сърцето. Според тях, които следват това учение, са изменници на своя народ. Аз казвам тъкмо обратното: Които не приемат Божественото учение, те са изменници не само на своя народ, но на цялото човечество. – Защо? – Защото Божествената енергия открива нов път, нови условия за човечеството. Това всички трябва да знаят. Ние не казваме на хората да вярват, но им казваме да опитват нещата; ние не говорим тайно, а наяве. Ние не желаем заблуждението на хората, а тяхното освобождение. Ще бъдете смели и решителни да завъртите колелото, та който се хване на него, трябва да се съгласи, или нагоре да върви, или да падне долу. Който е решил да служи на своя народ, трябва да говори, да проповядва истината. Не е писател онзи, който не изповядва истината: и поетът, и художникът, и вестникарят – всички хора трябва да служат на истината. Не се прощава на онзи, който си служи с лъжата. Свещеникът, учителят, майката или бащата, които си служат с лъжата, сами са се осъдили. Истината трябва да бъде ръководното начало в живота на човека.

Днес от всички хора се иска да преобразят живота си. Старите основи не издържат на новите условия. Новото вино ще се налее в нови мехове. Мнозина питат, като са работили толкова години, нищо ли не са спечелили. Все сте спечелили нещо, но трябва още да работите. Който всяка сутрин става рано и отива на нивата да копае, все придобива нещо, но това не значи, че следващата година не трябва да работи. Обаче, който е възлагал работата си на другите, нищо не е спечелил. Някои работят много, малко придобиват, защото искат да имат големи резултати. И като се обезсърчат, търсят лек начин за работа. За да имате успех, трябва да започвате с микроскопически опити. Правете малки екскурзии, да се свързвате със силите на природата и да черпите направо от нея. Когато сте в общество на много хора, не избягвайте простите. И от тях можете да се учите. Ако знае как да се отнася с хората, човек ще научи велики работи. Бъдете готови да си помагате взаимно.

Един ден видях два вола: единият легнал, а другият стои до него и го лиже от всички страни. Докато не го очисти добре, той не престана да го лиже. Това е отличен пример и за хората. Кой би измил лицето на брата си? Кой би взел вода, да измие лицето на своя ближен, или поне да му помогне да се измие? Като видите, че лицето му е нечисто, ще му кажете: „Иди на чешмата, да се измиеш“. Малките услуги развиват благородството в човека. Разумният се учи от малките работи. той събира материал и от дребните неща, както пчелата събира мед и от най-малките цветенца. За да събере малко мед, тя посещава стотици и хиляди цветове. Така трябва да постъпват учителят и ученикът. От много неща ще придобият малко знания. Хубавите неща се печелят мъчно. При това трябва да приложите търпението си; не мислете, че с бързане ще постигнете нещо. Защо бързат хората? – За да не изпуснат условията. Това е криво разбиране. Каквито и да са условията, Божественият план ще се реализира. Бог може да разруши света, но пак ще го създаде, по-красив и величествен. Той може да отнеме живота на човека, но отново ще го върне към живота, ще го възкреси и ще го направи по-силен, отколкото е бил по-рано. Всъщност Бог не руши, но видоизменя нещата, дава им нов подтик, нова енергия. При каквито условия и да се намирате, Бог ще изпълни своите обещания. В Божиите обещания няма обратна реакция. Ако не мислите така, и вие ще се намерите в положението на Христовите ученици след разпъването на Христа. Те се разбягаха и си казаха: „Ние мислехме, че Христос ще стане цар, а Той е вече разпнат – всичко се свърши с Него“. Обаче Бог работи навсякъде: и в гроба, и в сърцата на хората. На третия ден Христос възкръсна от гроба, но Той възкръсна и в сърцата на учениците Си, които отново Го видяха и се изпълниха със сила. Те придобиха ново съзнание, нов дух. Те разбраха истината и тръгнаха в нов път.

Сега и на вас казвам: Следвайте пътя, който Христос ви е показал, и не се обезсърчавайте. Христос предупреди учениците си, че ще отиде при Отца си, да им приготви жилища, но те забравиха какво им беше говорил. След възкресението те си спомниха думите Му и се успокоиха. Тъй щото не се страхувайте какво ще стане с вас. Ако първо мислите, а после действате, вие вървите в човешкия път и каквото направите, ще се превърне в прах. Ако първо действате, а после мислите, вие вървите в Божествения път и каквото направите, ще възрасне. Когато мислите върху нещата, трябва да ги различавате, да знаете кои са Божествени и кои – човешки. Божествените работи растат, развиват се и дават плод. Те са вечни и неизменни. Човешките работи са временни и преходни. Учението, което сега ви се проповядва, е Божествено. Аз се застъпвам за него; заедно с мене се застъпват всички разумни и възвишени същества. Щом това учение е Божествено, заслужава човек да се пожертва за него, за да намери своето спасение. Божественото прославя човека, а човешкото отнема всичко добро и възвишено, което е вложено в него, и го подлага на изпитания. Как познавате Божествените неща? – Чрез опит. Достатъчно е да дадете на гладния, изнемощял пътник парче хляб от най-доброкачествено брашно, за да му възвърне силите и да задоволи глада му. Трябва ли след това да доказвате на този човек, че хлябът е доброкачествен? Ако и след първия опит той се съмнява в доброто качество на хляба, може да направи втори, трети, четвърти опит. Ако след десетия опит продължава да се съмнява, този човек не е готов за Божественото. Той трябва да следва още човешкия път, да се обезвери в човешките възможности и тогава да потърси Божественото. На такъв човек казвам: Върви в пътя си и сам си изкарвай прехраната.

И тъй, като дойдете до Божествените истини и се уверите в тях, не ги проверявайте повече. Божествената истина е храм, в който не можете да се съмнявате. Веднъж доказана, тази истина повече не трябва да се доказва. Остане ли да се доказва няколко пъти, да ви убеждава в своята абсолютност, тя губи своята цена. Всяко нещо, което започва с действие и свършва с мисъл, е Божествено. Всяко нещо, което започва с мисъл и свършва с действие, е човешко. Значи, когато човек действа, Бог мисли за него. Когато човек мисли, Бог действа за него. Докато сте свързани с Бога, по който начин и да започвате, работите ви ще вървят добре. Ще кажете, че разбирате тези неща, но искате да ви се даде нещо повече, по-големи знания. Големи знания се дават на здравия, който може да се храни с твърда храна и да я асимилира добре. На болния обаче се дава лека храна. Той се храни с мляко и с яйца и мисълта му е заета само с това, колко мляко и яйца употребява всеки ден и дали положението му се подобрява. Какви знания може да придобие човек при това положение? Ще кажете, че човек трябва да се храни добре, да стане силен; той трябва да бъде богат, да си пробие път в живота. Това не е право разбиране. Външната сила и външното богатство не разрешават въпросите. Вместо щастие те носят нещастие. Щастието на отделния човек, както и на всеки народ, се крие във вътрешната сила и във вътрешното богатство. Трудът и работата носят щастие на човека. Обаче те не са разпределени равномерно, поради което се явяват големи противоречия и разногласия между хората.

Какво е било досега, как сте живели в миналото, вината не е само във вас. Миналото не е важно. Днес вие искате да поставите нови основи на живота си и трябва да мислите по въпроса, какво бъдеще да си създадете. Ще градите по нов начин, с нова енергия и с подтик към нов живот. Ако не можете да изполвате разумно тази енергия, тя ще създаде обратна реакция. Много естествено. Представете си, че ви дам една семка и ви кажа как да я посадите и при какви условия. Ако не спазвате времето и условията за посаждането ѝ, няма да получите никакъв резултат. Значи определено е времето, както и условията, при които могат да се посаждат семената и растенията. Същият закон се отнася и до човешките мисли и чувства. Изгубите ли условията, не може да очаквате добри резултати. Не може да развивате добродетелите си, ако не спазвате благоприятните условия за това.

Като ученици, вие трябва да работите за развиване на своите скрити дарби и способности, но по естествен начин, да се проявяват постепенно, а не изведнъж. Всяко бързо постижение не води към добър край. Например, ако изведнъж придобиете големи знания, вие можете да се възгордеете, а гордостта води към падане. Като се развива естествено, човек се ползва от благата, които природата му дава. Същевременно той използва разумно всички условия, които благоприятстват за развитието му.

Като се говори за Божествената истина, някои я смесват със своето религиозно верую. Всъщност те коренно се различават. Щом дойде до известно верую, човек може да се ограничи и зароби, когато Божествената истина нито ограничава, нито заробва, но освобождава човека. Следователно само онзи може да приложи истината, който има знания; ако няма знания, истината ще му причини големи страдания. Човек придобива знания, когато изучава себе си и своя ближен. Тогава той си обяснява защо не може да търпи този или онзи и как може да смени своето неразположение към него. Двама души не могат да се търпят, когато станат положителни, т.е. с един и същ род енергия. Докато единият от тях смени състоянието си, те трябва да потърсят някого, с противоположна на тях енергия, който да хармонизира или уравновеси енергиите им. Ако и при това положение не успеят, да потърсят трети, четвърти, докато постигнат добър резултат. Ето защо, когато казвате, че някой човек е нервен или нетърпелив, всъщност не е така. Такива хора не съществуват, но в известен момент в някои мозъчни центрове се натрупва излишна енергия, която очаква времето си да се освободи, да излезе навън. В това отношение тя е подобна на бомба, която експлодира и причинява малки или големи пакости. Освободи ли се от тази енергия, човек се успокоява и става добър. Когато е разгневен, човек се сърди, кара се, удря, чупи, каквото намери на пътя си. Щом изразходва енергията си, той става кротък като агне. В какво се заключава лошавината на този човек? – В излишната енергия. Ако може да използва разумно тази енергия, той ще бъде активен, добър и работоспособен.

Като се приготви тази лекция, нека всеки от вас си я препише в една тетрадка. След това да извадите по-важните мисли, върху които трябва да работите. Работата ви ще се състои в размишление и приложение. Ще мислите и ще прилагате, да видите до какви резултати ще дойдете. Работете върху лекцията цялото лято и след това ще ми дадете тетрадките си да ги прегледам. Искам да видя как сте схванали лекцията и кои мисли намирате за съществени и приложими. При това всеки сам ще напише лекцията, и то ръкописно, за да извлечете по-голяма полза.

Задача: В продължение на две седмици всеки ден отделяйте по пет минути за размишление. Щом се събудите от сън, веднага станете и докато сте още бодри, с необременен ум и сърце, оставете се свободно на Божията мисъл, тя да ви обладава, да се изсипе върху вас и да се почувствате като новородено дете, което не мисли за нищо, което е свободно от всякакви грижи и безпокойства. Каквато мисъл влезе в ума ви през петте минути на размишление, това е вашата придобивка през деня. Колкото и да е малка мисълта, която сте възприели, тя ще внесе известно разширение в съзнанието и ще развие вашата самоувереност. Тежко е положението на онзи, който няма никаква самоувереност. той всякога се колебае между две състояния, може ли да свърши една работа, или не може. Ученият трябва да спряга глагола „мога“. Щом се намери пред някаква мъчнотия, той трябва да каже: „Всичко мога да направя в името на Христа и на Бога“. Така е казал някога апостол Павел: „Всичко мога да направя чрез Господа Исуса Христа“. Христос казва: „Всичко, каквото попросите в мое име, ще ми бъде, и аз ще ви се изявя“. Като размишлявате всяка сутрин по пет минути, изговаряйте в себе си формулата: „Желая, Господи, със силата на Твоята Любов и Мъдрост да възраснат в мен добродетелите, които отначало още си вложил в моята душа. И аз ще приложа всичките си сили на Твоето лозе, за изпълнение на Твоята воля“.

Изпълнявайте задачите и упражненията, които ви се дават в класа, прилагайте наученото, за да преодолеете мъчнотиите, на които ще се натъквате. Ще знаете, че небето и земята могат да преминат, но няма да се измени нито една резка от Божия закон. Всичко, което Бог е казал, ще се изпълни без никакво изключение. В Божиите закони няма изключения. За да ги приложите, трябва да работите, да се приготвите за новите условия. Бъдещето носи по-добри условия от сегашните, както пеперудата – за гъсеницата. Ако не се завие в какавида, гъсеницата никога не може да се превърне в пеперуда и да се радва на красивия живот. Заслужава човек да пожертва всичко, за да влезе в новите условия на живота.

Кой е пътят, който води към новото? – През мъчнотиите и страданията. Като ги преодолее, човек влиза вече в новия живот – в живота на Любовта. Когато казваме, че хората трябва да си помагат, имаме предвид техните мъчнотии. Какво прави селянинът, когато колата му се задръсти някъде? Той вика на помощ съседа си. Ако двамата не могат да я изтеглят, ще дойде трети, четвърти. Съберат ли се десет души, те могат да свършат и най-тежката работа. Казано е, че това, което един човек не може да направи, десет души могат лесно да го направят. Тогава виждаме, че колата върви и без волове. Всички са опитали закона на взаимната помощ и могат да разчитат на него. И тъй, каквито мъчнотии да имате, не се обезсърчавайте. Те са в реда на нещата. Те крият в себе си известни блага. Човешкият характер се изпитва чрез мъчнотиите и страданията. Който не е готов, той пропада на изпитите. Това не значи, че има право да отлага изпитите си. Готов ли е, или не, той ще бъде подложен на изпит, сам да разбере какви убеждения има и доколко може да издържа. В древността учениците на окултните школи били подлагани на специални изпити, за да проверят доколко са смели. Връзвали очите на ученика с кърпа и го завеждали между непознати хора, въоръжени с ножове, които веднага се хвърляли върху него. Сваляли кърпата от очите му и го оставяли сам, да видят как ще се справи. Голям ужас преживявал ученикът, но когато въоръжените почвали да го мушкат с ножовете, оказвало се, че ножовете били от картон. Това е изкуствен изпит, но животът поставя ученика на много изпити, по-страшни от този, и който може да издържи, се приема за ученик в школата. Христос казва: „Всичко, което се случва на онзи, който люби Бога, е за добро“. Така трябва да мисли всеки човек и да върви напред.

Мнозина мислят, че като влязат в школата, работите им ще се наредят, но излиза обратното – работите им се объркват повече. Те се обезсърчават и искат да напуснат школата. Те не знаят, че ако в школата работите им се объркват, вън ще бъде по-лошо. Благодарете, че сте тук, където възможността да научите законите на живота е по-голяма, отколкото другаде. Тук поне сте под покрив, на сухо. Не мислете, че целта на школата е да урежда вашите материални работи. Тя има велико предназначение. Дръжте в ума си стиха, който Христос казал: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи“. Ако разберете дълбокия смисъл на този стих, лесно ще се справите с мъчнотиите и противоречията. От вас се иска прилежание и работа. Учителят обича прилежните ученици. Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди“. Ще учите, ще прилагате Божиите закони, за да познаят всички, че сте ученици на Божественото учение. От делата ви ще познаят, че учението, което следвате, е Божествено. Ако говорите само и не прилагате, никакъв плод няма да имате. Мнозина говорят за Любовта, но плод нямат; говорят за Мъдростта, плод нямат; говорят за Истината, плод нямат. Думите им са безплодни. Те цъфтят, цветовете им са ароматни, но плод не дават. Много пчели има около тях, но оплодяването не става правилно. Време е вече Божествените дървета да дават плод.

Т. м.

16-та школна лекция на общия окултен клас, 15 юни 1922 г., София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...