Jump to content

І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ


Recommended Posts

16. ДВЕТЕ РЪЦЕ

Следващите редове не са лекция по хиромантия, нито таят откровение за линиите на ръцете. Ползвам възможността да отбележа момент от среща с УЧИТЕЛЯ - а това значи - да се надникне във взаимните отношения на учениците и приятелите, приели да бъдат рамо до рамо с Него.

 

Годината бе една от началните на четиридесетилетието. Войната бушуваше в пълна сила из Европейските страни. Ние, българите, не бяхме директно засегнати. Бомбардировки още нямаше. Нашето поколение косвено участваше в международната кървава арена чрез поредица от мобилизации. Пазехме границите, или бяхме като окупатори в завзети територии.

 

Случи се така, че двамата с д-р Илия Стратев - добри лични приятели, се завърнахме почти едновременно от запаса. Той от Беломорието, където бе мобилизиран като военен лекар и аз, от турската граница.

 

На стъпалата пред горницата на УЧИТЕЛЯ ни бе първата среща. Искахме да Му се представим така, както бяхме по време на службата - обгорели от южните слънчеви лъчи и брадясали. Идеята, наглед сериозна, но с отпечатъка на младостта. Многомесечната раздяла с УЧИТЕЛЯ и приятелите събуди много, много чувства. В духа на синовните отношения, особено към Него, бе да се срещнем. Ние старателно поддържахме тази обхода, извор на неповторими преживявания. А Той много се интересуваше от динамичния живот на нашето време и следеше внимателно стъпките ни в бурята на военните събития.

 

УЧИТЕЛЯТ като че ли ни чакаше. Посрещна ни усмихнат, преди да пристъпим последното стъпало. Докторът имаше силни и крепки ръце. С двете си длани и нескрита сърдечност пое десницата на УЧИТЕЛЯ и целуна ръката на благословението. Последвах доктора. С бащинска топлота УЧИТЕЛЯ ни попита:

 

- Имате ли малко свободно време?... Да слезем в приемната и да се видим!

 

Не скривам - ние отивахме при Него за кратко свиждане и най-малко очаквахме по-дълга среща. Искахме само да Му се обадим, преди да поемем пътеките на живота, като свободни същества. На доктора предстоеше държавен изпит и разпределение за медицинска практика, а на мен - грижите на всяко ежедневие. Свидно ни бе да отклоним УЧИТЕЛЯ от Неговите задачи. Пътеките на живота ни не бяха сплетени с трудности. Считахме, че едно свиждане пред горницата ще бъде достатъчно. Но УЧИТЕЛЯТ имаше по-съществена мисъл, озарена от Любов, която само Той можеше да изяви.

 

Разговорът в приемната премина почти на теми из нашия войнишки живот. УЧИТЕЛЯТ проявяваше интерес към най-обикновени случаи из бита на войника. Докторът имаше привилегията да споделя случаи на лекувани не само на военните чинове, но и с населението. УЧИТЕЛЯТ слушаше с внимание и с особено сърдечно нетърпение очакваше развръзката на лечебния процес -оздравяване на болните - и тогава запита:

 

- А как лекуваше бронхопневмониите? Как се справяше с високите температури? Какъв бе режимът на възстановяването?

 

Докторът споделяше своя опит като специалист, а знаеше, че УЧИТЕЛЯ бе школуван медик, независимо от богатите възможности на едно познание, което бе непостижимо и за най-добрия лечител. Приятно ми бе да присъствам на подобен разговор.

 

Ето че УЧИТЕЛЯТ пожела да включи доктора в два тежки случая - единият за заболяла гостенка на Изгрева от бронхопневмония, а другият - на заболяла изгревянка от скоротечна туберкулоза на белите дробове. Разменени бяха уговорки за проведените досега лечебни процедури, доктора се вслуша в съветите на УЧИТЕЛЯ и пое ангажимента за евентуална медицинска помощ.

 

Така делово приключи нашата неочаквана среща с УЧИТЕЛЯ. Всеки един от нас двамата тръгна по своя път.

 

Наскоро след този разговор случаят ни събра наново тримата.

 

Заварих УЧИТЕЛЯ сам, на пейката под боровете, до чешмата със зодиакалните знаци. Ранният следобеден час бе спокоен за Него. Изгревяни почиваха в топлия летен ден. Поляната бе безлюдна. УЧИТЕЛЯТ ме покани да седна до Него. Разговаряхме по текущите събития на седмицата. Между боровете, по пътеката откъм източната алея, се мярна бяла риза. Будното око на УЧИТЕЛЯ позна доктора, а той забеляза отдалеч бялата панамена шапка. УЧИТЕЛЯТ често носеше тази шапка. С пъргава походка на млад, здрав и силен човек, докторът дойде при нас. УЧИТЕЛЯТ го покани да седне от дясно и незабавно постави въпроса:

 

- Отби ли се при болните от Изгрева? Какво е състоянието им?

 

Докторът бе готов с отговорите си. Изясни болезнените състояния на

 

двата случая и потвърди диагнозите. На гостенката на Изгрева бронхопневмонията стихва и високите температури са подменени с по-ниски, и при спазване на допълнителните лечебни мероприятия, вероятността за оздравяване е повече от надеждна. Но когато започна да разказва за втория случай - с напредналата скоротечна туберкулоза, докторът не без загриженост сподели:

 

- Болната е в много тежко състояние. Туберкулозата е загнездена и в двата дроба. Остро е засегната сърдечната дейност при всеобща силно изразена слабост, при пълна отпадналост и болезнена немощ. Психиката е потисната от типичния белег на туберкулозните. Пълна апатия и грубо недоволство от живота.

 

УЧИТЕЛЯТ продължаваше да слуша с нескрита тъга обясненията на доктора, сви вежди и с повелителен тон строго поръча:

 

- Ще отидеш наново и ще й кажеш, че има още една възможност да спаси своя живот. Тя е силно демагнетизирана от болестта. Необходима й е жизнена сила на животинския свят. Тя трябва да се храни.С месна храна. Ако прояде месо, смъртта ще се отдалечи. Кажи й, че аз казвам това.

 

Последва тъжно мълчание. Още веднъж бяхме потопени в „долината на смъртната сянка". И на УЧИТЕЛЯТ не бе приятно да преживява страданията на приятелите, попаднали в неприятната прегръдка на смъртта.

 

На пейката все още бяхме тримата.

 

Пръв проговори УЧИТЕЛЯТ. Той смени гамата на мъчителния разговор и се обърна наново към доктора:

 

- Дай да погледна твоята лекарска ръка! Искам да проверя какво е писала разумната природа, какви са нейните пълномощия през този живот!

 

УЧИТЕЛЯТ пое силната, мускулеста и енергична ръка, провери мекотата на кожата, опипа добре оформените дълги пръсти, вгледа се в ноктите, спря погледа си на магнетичната длан с добре изразени линии, остана доволен от върха на пръстите - място, от което изтичат и се втичат жизнените енергии, увери се в белезите на великолепната дихателна система и силното, и добро сърце, и каза:

 

- Разумната природа те е дарила със здрава и силна ръка, която може да лекува. Всяко докосване до болен ще бъде стъпка и към здраве. От ръката ти изтича жизнен флуид, който може да постави в ред демагнетизирания, но при едно условие, че не е изразходвана безвъзвратно тази ценна за здравето енергия. Това искам да запомниш добре, за да не преживееш разочарование при неуспешно лекуване. В твоята аура има условия да се втичат енергиите на здравето и да изтичат към пациента. Изтичането и втичането у тебе е уравновесено. Ти имаш контакт с хранилището на живота в природата, където са изворите на жизнеността. Ти ще поемаш болезнените състояния, без да навреждат твоето здраве. Системата за трансформиране на енергиите у тебе е добре изградена. Ето защо ти си лечител по природа и ще бъдеш търсен като лекар. Имаш и добра интуиция. Тя ще проговори в тебе.

 

- Така диагнозата на болния ще ти бъде ясна и точна. А това значи, че ще лекуваш бързо, навреме и с добри резултати.

 

УЧИТЕЛЯТ замълча. Остави ръката на доктора и пое моята.

 

- Твоята ръка не е подходяща за лечител. Връзката ти с изворите на здравето е по-слаба. Ти ще можеш да поемаш болестта, но тя ще остане в тебе. Така ще се претовариш с болезнени състояния и ще боледуваш. Зная, че ти се интересуваш от медицина, но лекар не можеш да бъдеш. В този живот друго е призванието ти, не е в областта на медицината.

 

УЧИТЕЛЯТ наново се обърна към доктора:

 

- А ти ще бъдеш известен лекар, с много добро бъдеще!...

 

Откъм салона се зададоха група приятели.

 

- Мен търсят, ще отида да ги приема!

 

Двамата с доктора продължихме да седим на пейката, дълбоко замислени от проведения разговор...

 

Съдбата на двете пациентки на доктора бе различна.

 

Болната от бронхопневмония оздравя, а заболялата от скоротечна туберкулоза не прие съвета на УЧИТЕЛЯ и след една седмица си замина.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...