ІІІ.48. ХИРОМАНТИЯ И ЧОВЕШКАТА СЪДБА

[Iskri4ka]

48. ХИРОМАНТИЯ И ЧОВЕШКАТА СЪДБА

Нашата военна част пътуваше и трябваше да преспи някъде. Валеше дъжд. Отседнахме в края на селото. Намерихме изостанала плевня, без да има вътре някакво сено. Налягахме вътре, а навън валеше дъжд. Едни спяха, други дремеха. Дъждът продължаваше - продължаваше вече доста време. По едно време войниците се разшаваха и започнаха приказки. Войнишки приказки, какво ли нямаше в тях. Всичко беше събрано в един кюп. Аз реших да използвам моите окултни познания по хиромантия и започнах да им гледам на ръце. Един след друг те ми подаваха ръцете си. Аз говорех, те слушаха, клатеха с глави. Онези, на които гледах, казаха: „Позна ми, това е така. Има нещо вярно." От смях и закачки разговорът започна да става сериозен. Пред мене един войник ми подаде дясната си ръка. Загледах се в нея и изтръпнах. Линията му на живота беше много къса и прекъсваше на дланта му. Нещо ме задави от вълнение. Тази къса линия на живота на дланта му свършваше точно там, където бе обозначена неговата възраст в момента. Казах му някои общи работи, а за нея замълчах. След една седмица той бе убит при една засада от сръбските партизани. Бях потресен от случилото се. Бях уплашен от това, което видях на ръката му. Бях разкъсан вътрешно от съмненията за ползата на окултното знание. Ето, аз знаех, но не го предупредих, че линията на живота му е къса, за да вземе мерки, или да напише поне едно писмо на родителите си. Не знаех дали съм постъпил правилно като съм замълчал. Като споделих всичко това с Учителя, Той ми каза така: „На никого не му е позволено да си играе със съдбата на другиго. Има управители на човешката съдба. Те са съдници от най-висша категория. Те знаят неговата карма от векове и знаят най-добре, кое е най-подходящо в този момент за него. Само Бог е този, който управлява съдбата и разрешава кармата на човека. На никого не му е позволено - на човек, или ученик на една Окултна Школа, да се бърка в чужди съдби, да ги определя, разрешава и насочва, защото за това е необходимо голямо знание. Има същества, началства и сили, които се занимават в духовния свят с тези неща. Това са свещени неща за пътя на човешката душа на земята. Никой няма право да се разпорежда със съдбините на едно същество, освен Бога."

 

Учителят говори строго и категорично. Аз се радвах, че съм постъпил, без да искам, разумно. Друг път също съм оглеждал човешки ръце, но никога не смеех да отреждам съдби и да изричам пророчество. Бях запомнил много добре този урок.