Jump to content

ІІІ.50. НЯМАШ КАРМА - СВОБОДЕН СИ


Recommended Posts

50. НЯМАШ КАРМА - СВОБОДЕН СИ

В Младежкия Окултен Клас бяхме само младежи и девойки. Онези, които се ожениха, трябваше да напуснат Младежкия Окултен Клас и да отидат в Общия Окултен Клас. Такова бе правилото. Ученици от Младежкия Клас можеше да посещават Общия Клас. Но ученици от Общия Клас, където бяха семейните, не бе им позволено да посещават Младежкия Клас. Бяхме млади, хубави и момите, и момците. Сега, когато това разказвам, сме побелели старци, но тогава бяхме хубавици и красавци. Бяхме влюбени един в друг явно, или тайно. Особено, в тази аура на Учителя - смятахме, че се намираме в безкрайността на Вселената, защото тук се чувствахме като души и правехме общение като души. Но това бе само на Изгрева и в присъствие на Учителя. Това бе усещане и преживяване, което не може да се опише.

 

Имаше една девойка, която ми харесваше много. Опитвах се да се доближа до нея. Когато се доближавах до нея, с разговор или с някоя разменена дума, то тя бавно се отдалечаваше от мен. Когато решавах, че повече няма смисъл от такава дружба, или любовна история, то аз се отдалечавах. Но точно тогава тя започваше да се доближава до мен. Отново се връщах към нея, а тя също така безшумно се отдалечаваше. Като че ли някаква невидима стена заставаше между мене и нея. Тази стена запазваше едно точно разстояние. Когато се приближавах към нея, тя се отдалечаваше. Когато се спирах и се отказвах, тя се приближаваше към мене. Разстоянието оставаше винаги едно и също между нас двамата. Разстоянието бе точно отмерено и изчислено с някаква вътрешна мярка и аршин, който аз не познавах, но в който се убедих. Така преминаха цели три години. Накрая не издържах, отидох при Учителя и Му разказах всичко най-подробно. Срам не срам, разказах Му всичко. А Той много внимателно ме погледна и каза: „Аз съм причината. Аз съм тази преграда, която застава между теб и нея. Аз съм този, който е определил какво да бъде разстоянието между теб и нея. Това разстояние е за обсега на душите,които са на земята, когато искат да правят контакт помежду си."

 

Аз го гледам учудено, с широко отворени очи. Устата ми е отворена в почуда и захлас. Захласнат съм от всичко, чуто от Учителя и прехласнат съм от всичко, видяно през тези три години. Учителят се усмихва, навежда се към мене и казва: „Разбери, ти нямаш карма с нея. Ти си свободен и тя е свободна. Защо ще създавате карма в Школата? Ще загубите и двамата условията си за работа. Ако имаше карма с нея, отдавна, преди три години, щеше да почне да се разплита. Първо щеше да ви оплете, а после щеше да ви накара сами да си я разплитате. А сега нямаш карма с нея. Благодари на Бога за това."

 

Аз целунах ръката Му и си тръгнах. Към това същество в женска форма запазих искрени чувства. По-късно тя срещна онзи, с когото имаше карма. Отначало всичко се заплете, че се оплете и като започна да се разплита, какво ли не се чуваше - караница, чуваше се вой, плач и ридание. Проверих думите на Учителя на живо с очите си, като виждах страданията на другите, престъпили закона, който създава общение на душите в Школата на Учителя. А това беше най-важният урок за мен в онези години. Оставам ви го на вас за поука и размишление. А това не е малко. Подарявам го на вас - младите, хубавите и красивите. Защото, когато си млад, всичко е красиво в теб и около теб.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...