Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1918_07_14 В истия час

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 02 януари 2011 - 15:39

Аудио - чете Нели Недялкова

Въ истия часъ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата"Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.III
Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2008 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание


От книгата "Дали може". 27 неделни беседи от Учителя, (от 10.06.1917г. до 29.12.1918г.),  ИК "Жануа'98", София, 2009,
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата

От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата


В истия час


„Защото Дух Свети ще ви научи в истия час, що трябва да речете.”
От Лука 12: 12

Много от съвременните учени, мъже и жени, имат криво понятие за духовете. Като чуят думата дух, изтръпват. Страшно нещо е за тях понятието дух. Въпреки това, често се говори, че Духът на този или на онзи народ е силен, бодър. Казва се още, че даден човек има благ Дух. Значи, и учени, и прости си служат с тази дума. Тогава, на какво се дължи този страх? Казано е в Писанието: „Начало на Мъдростта е страх Господен”. Да се страхуваш от Господа, това е начало на Мъдростта, но да се страхуваш от дух, това е невежество. Ако остане в тъмнина, човек се страхува; ако попадне на кръстопът, пак се страхува. Този страх се дължи на незнание. Страхът е качество на животните. Като ви срещне някое животно, гледа право в очите ви, не знае какво ще правите с него. Животните се страхуват от хората, но и хората се страхуват от животните. Казано е, обаче: „Страхливият няма да наследи Царството Божие.”

Плодовете на Духа са: „Любов, радост, мир, дълготърпение, вяра, кротост, Мъдрост, въздържание.” Духът е най-високата проява на Бога. Той разкрива световете, Той носи Светлина, Той е създал всичко. Доброто в света се дължи пак на Духа. Под думите светъл дух разбираме същество, което е завършило развитието си още преди хиляди и милиони години. Светлите духове разбират пътя, по който съвременните хора вървят, и могат да ги упътват. Благата на физическия свят се дължат пак на Светлите духове. Светлината, от която се ползваме, не е нищо друго, освен резултат от тяхната интензивна мисъл. Тя се отправя към Слънцето и, когато се изпраща на земята, превръща се в светлина и топлина.

Какво количество светлина и топлина ще възприеме човек, това зависи от неговия мозък. Ако той държи в главата си отрицателни мисли, вместо да всмуква слънчевата енергия, както земята всмуква водните капки, става отблъскване. Такъв човек е лишен от Светлина в мозъка си, поради което няма живот в себе си и интензивност в мислите си. Що се отнася до живота на неговата мисъл, може да го уподобим на живота в пустинята. Такъв човек отрича смисъла на Живота. Много естествено. Какъв живот може да се очаква там, дето Духът не е дал нито един плод? Ако човек не яде и не пие вода няколко дена, животът губи смисъл за него. Дайте му хляб и вода, животът му веднага ще се осмисли. Докато диша, човек се радва на живота; щом започне да се задушава, животът му се обезсмисля. Значи, Духът се проявява чрез яденето, пиенето и дишането.

Мнозина се запитват, не е ли могъл Бог да създаде света така, че да не се нуждаят хората от ядене, пиене и дишане? Наистина, какво би представлявал света без ядене, пиене и дишане? Кое ще бъде красивото в такъв свят? Днес, дишането, яденето, пиенето представляват истинска красота в живота. Опитайте се да отнемете тази красота, за да видите какъв свят ще създадете. Смешно е положението на онези философи, които разсъждават по този начин. Те не могат да преобразят себе си, а говорят за създаване на един свят от нищо и без нищо. Те приличат на онази публика, която поканила Паганини да им свири. След като изпълнил програмата си, те го запитали:

– На три струни можеш ли да свириш?

– Мога. – Той извадил едната струна и свирил на три.

– На две струни можеш ли да свириш?

– Мога.

– А на една струна?

– Мога.

– Без струни можеш ли да свириш?

– Мога.

Всички се приготвили да го слушат как ще свири без струни. Дълго време го очаквали да се яви на сцената, но той не излязъл. Да изисквате от цигуларя да свири без струни, това значи, да се слеете с Бога. Само там човек не се нуждае от струни, от цигулка и свирене.

И тъй, като се говори за Духа, не го разглеждайте като нещо, което можете да пипнете, да видите или да чуете. Той не е нещо обективно. Ако искате да Го познаете в музиката, ще Го почувствате в съотношението между тоновете, а не в самите тонове. Невидимото, неуловимото в музиката, в Словото, това са проявите на Духа. Дето е Духът, там има разширение, подем, светлина, радост, сила, простор. Когато кажем Дух Свети, разбираме съвкупност от Светли духове, свързани с Бога. Те излизат от Бога по двойки. За тях, именно, е казано, че са направени по образ и подобие на Бога. Като проникне в душата, Духът изглежда светъл, но, сам по себе си, той няма Светлина. Слънцето изглежда светещо тяло, понеже лъчите му падат на Земята, отразяват се и стават светли; всъщност, Слънцето не е светещо тяло. Ако гледате Земята някъде от пространството, и тя ще ви се види светло тяло. Като се приближавате до човека, виждате го тъмен; отдалечавате ли се от него, той изглежда светъл. Поставете човека на такова разстояние от вас, на каквото Бог първоначално го е турил, и ще видите, че той е светъл и красив. На всеки човек е определено по каква орбита трябва да се движи. Измените ли орбитата на неговото движение, той ще причини неприятности и на вас, и на себе си. Например, момата, като се ожени, започва да заповядва на мъжа си как да се облича, какви отношения да има с хората и т.н. Тя иска да го подчини, като слуга, а с това изменя орбитата на неговото движение и причинява пакости и на себе си, и на него. Някъде мъжът подчинява жената и я прави слугиня.

Душата на човека е Божественото начало в него – никой няма право да я подчинява. Пазете Свободата на душата си. Бъдете готови да умрете за нея, но да не я заробвате. Който заробва душата си и който заробва душата на ближния, и двамата са крадци и разбойници. Бог гледа на тях с недоволство. Съвременното общество се нуждае от хора с велики души, които не мислят само за осигуряване. Защо ще се осигурявате, когато всичко е във ваши ръце? В Природата има изобилно хляб, изобилно енергия, човек лесно може да се прехрани.

Казано е в Писанието: „Дух Свети ще ви научи в истия час, що трябва да речете”. Понеже Духът е тясно свързан с човешката душа, Той учи ума и сърцето как да се проявяват. На български език думата дух се пише с четири букви. Буквата Д представлява триъгълник, който уравновесява противоречията. За триъгълник, в който силите се уравновесяват, няма невъзможни неща. Затова е казано, че за Бога всичко е възможно. Буквата У има отношение към човешкия ум. В тази буква има една равнодействаща сила, която уравновесява противоречията, произлизащи от ума. Буквата Х означава човешките чувства. Тя е образувана от буквата С, взета в право и обратно положение. Буквата С изразява закона на Луната, която в 28 дена се пълни и изпразва. Човек трябва да научи законите как да се пълни и изпразва. Да изпразваш сърцето си от нечистотиите на живота и да го пълниш с плодовете на Духа, това е велика наука, до която човек трябва да се домогне. Последната буква Ъ означава закон на Божествената хармония. В заключение, казвам: Духът е онази мощна сила, която регулира ума, сърцето и волята на човека.

„Дух Свети” – думата свят означава душата, с която човек е свързан. Апостол Павел казва: „Нито жена без мъж може, нито мъж без жена.” Бог не приема нито жената без мъж, нито мъжът без жена. Казано е още, че, ако жената напусне мъжа си, а мъжът – жена си, няма да бъдат приети в Царството Божие. Напуснат ли се мъж и жена, смърт ги очаква. Защо е така? Защото мъжът представлява Духът и умът, а жената – душата и сърцето. Какво ще остане от човека, ако го напусне Духът и умът, или душата и сърцето? Той непременно ще умре. Следователно, ако нямаш чувства, и мисли няма да имаш; ако нямаш мисли, и чувства нямаш. Ако имаш душа и Дух, ще имаш и чувства, и мисли, и постъпки.

„Духът ще ви научи”. Това значи, че хората са дошли на земята да се учат. Радвайте се, че има кой да ви учи. Необятна е Вселената. Тя дава условия и възможности на всички хора да се учат. Пред човека се открива велико бъдеще, с велики възможности. Трябва ли тогава жената да се пита какво да прави с мъжа си и със своя син? Трябва ли мъжът да се пита какво да прави с жена си и със своята дъщеря? И единият, и другият трябва да обичат! Плодовете на Духа са Любов, радост и мир. Люби, радвай се и носи мир. Каже ли жената, че не може да обича, тя е жена без мъж; каже ли мъжът, че не може да обича, той е мъж без жена. Каже ли някой, че не може да люби, той е мъж или жена разведена; той е паразит, с който лесно се справят – турят го на пръста си, чукват го и го хвърлят вън. В което общество и да влезе, темел няма да хване; на което дърво и да се качи, плод няма да намери. Велико е учението на Духа. То обединява членовете на семействата, на обществата, на народите. Величието на народите се крие в техния Дух. Колкото по-велик и мощен е Духът на народа, толкова по-светло бъдеще го очаква. Какъв е Духът на сегашните народи? Строг и войнствен. Обаче, Бог е решил да подложи човечеството на голямо пречистване, да не остане в света нито един лъжец и крадец. Единственото спасение за тях е покаянието. Те трябва да се обърнат към Бога и да искат повече Светлина, да видят погрешките си и да се изправят.

Какво се изисква от сегашните хора? Градеж, творчество. Те трябва да приложат Любовта и Обичта. Умрелите трябва да се съживят и възкръснат, а живите да изправят погрешките си и да се обновят. Кой ще съживи и възкреси мъртвите? Духът. Кой ще обнови живите? Духът. Той ще ги научи да живеят в чистота и святост. Той ще ги научи как да работят, за да придобият плодовете на Духа. – „Как можем да бъдем щастливи?” – На този въпрос отговарям: вода газите, жадни ходите; хляб носите, гладни стоите. Не питайте как се пие вода, но гребнете с ръцете си от извора и пийте. Не питайте как се яде хляб, но вземете едно парче от кошницата и го изяжте.

Един градинар набрал от най-хубавите си череши в една кошница, за да ги занесе на царя, в знак на високо уважение и почитание. Той сам тръгнал да ги носи. Денят бил горещ, слънчев и, за да се разхлади, от време на време хапвал по една череша. Докато стигнал при царя, останала само една череша, но той си казал: хубава е черешата, заслужава да я предложа на царя. Най-после се явил пред него и му поднесъл последната, но най-хубавата череша. Царят приел черешата, погледнал я оттук-оттам и попитал градинаря: „Как се яде този плод?” Градинарят взел черешата, турил я бързо в устата си, да покаже на царя, как се яде. Царят разбрал как се яде череша, но за него не останало нищо. Той не могъл да направи опит, да види, дали е разбрал как се ядат череши. Няма защо да питате как се ядат череши. Като ви предлагат, ще вземете черешата и ще я турите в устата си – тя сама ще ви покаже, как се яде.

Мнозина постъпват като царя, запитват как се прави едно или друго нещо, как се яде и, без да правят опити, казват, че това не могат да направят онова не могат да направят. Докато търсят път да постигнат нещо, докато мислят, ще се намери някой, който ще избърза; той сам ще направи опита и ще се ползва от резултата. Никога не казвайте, че не можете да направите това или онова. Буквата /Н е знак на противоречие. Обаче, противоречието се решава с частичката, която съединява двата противоположни бряга на буквата /Н. Щом някой ви предлага една хубава череша, вземете я, изяжте я, и противоречието, само по себе си, ще се разреши.

„Духът ще ви научи.” На какво ще ви научи? Да тъчете своите мисли и чувства, да образувате от тях платна, от които да шиете умствените и сърдечните си дрехи. Преди да ушиете дрехите си, ще избелите платната, да станат чисти, да светят отдалеч. Каква по-велика наука можете да желаете? Някои искат да видят Духа, Който ги учи. И това е възможно, но преди всичко трябва да обичате плодовете на Духа и да се стремите към тях. Ако искате Любовта на някое семейство, обичайте първо децата им. Чрез децата ще се сближите с родителите. Вие искате Бог да ви люби, да се ползвате от Неговата Любов. Как ще ви обича Бог, когато биете децата Му? Който се стреми към Духа, първо трябва да обича Неговите деца, т.е. плодовете Му. Щом обича плодовете на Духа, и Духът ще го обича и посещава. Къде е Духът? Искаме да Го видим. Чудни са хората, които търсят Духа вън от човека. Аз, който ви говоря, какво съм? Вие, които ме слушате, какво сте? Ако разбирате това, което ви говоря, ще разберете и Духа, и Той ще се прояви и чрез вас. Ако аз говоря разумно, а вие се повдигате от мисълта ми, това показва, че Духът действа чрез мене. За да се прояви Духът на земята и да бъде разбран за вас, Той е минал през няколко среди, т.е. обвивки. Това е необходимо, за да намали Той силата на Светлината и трептенията си, да станат поносими за вашата нервна система. Който възприема Светлината и трептенията на Духа, той се свързва с Него. С други думи казано: когото Духът е посетил, той коренно се изменя. Това не значи, че е заминал за другия свят, но той се намира в положението на мома, която среща възлюбения си. Години наред тя е очаквала възлюбения си и, като го срещне, напуска баща си, майка си, братята и сестрите си и тръгва с него. Преди да срещне възлюбения си, момата се е чувствала като в окови. Щом срещне възлюбения си, т.е. Духа, тя хвърля оковите и се радва на свободата си. Духът я учи и освобождава от ограниченията. Ще кажат някои, че това е заблуждение. Кой каквото ще да казва, Духът знае Истината, а душата търси Знанието и Свободата. Щом го намери, тя от нищо не се стеснява – тя се е домогнала до реалността на Живота. Нека реалистите кажат кое е реалното в техния живот. Ако изядат една вкусна ябълка, от която са доволни, това реалност ли е? Ако ядат по три пъти на ден и пият вода по няколко пъти, това реалност ли е? Ябълката изяждат, по три пъти на ден ядат, но пак са недоволни. Ако яденето и пиенето е реалност в живота, защо сте недоволни? И в яденето, и в пиенето има нещо реално, но, за да разбере смисъла на нещата, човек трябва да не яде и да не пие вода няколко дена. Докато яде много и пие много, той не може да разбере какво представлява Духът. Храната и водата са необходими елементи за човешкия организъм, но когато са в определено количество. Увеличат ли се повече, отколкото трябва, те образуват около човека тъмна атмосфера, през която лъчите на Духа не могат да проникват. Това състояние създава мрачни мисли и чувства в човека; настроението му се изменя, и той губи разположението на духа си. За да излезе от това състояние, в помощ му иде Любовта. Тя отваря сърцата на всички хора, и на богати, и на бедни. Богатите отварят складовете и хамбарите си за бедните и страдащите и казват: „Елате, братя, нека всеки вземе от това, от което има нужда. Досега бяхте в ограничения и лишения, но дойде краят на купоните.” Човешкият ред се замества с Божествен. Човешкият порядък е само външен. Дойдете ли до вътрешната му страна, там владее пълен безпорядък. Турете вътрешния Божествен порядък към външния човешки порядък, за да дойдете до истинската хармония на Живота.

„Духът ще ви научи.” На какво ще ви научи? Да хармонизирате мислите и чувствата си. Хармонията носи радост за човешката душа. Който се е хармонизирал, той не прави разлика между хората: на всички се радва, на всички се усмихва, към всички отправя мил поглед. Защо ще гледаш ближния си сърдито и с гняв? Виновен ли е той за твоето неразположение? Ако си богат, не се сърди на никого, но извикай бедния у дома си и му кажи: „Братко, извини ме, че досега не съм влизал в положението ти. Гладувал си, но аз не съм те разбирал. Сега вземи от житото и брашното ми, колкото искаш.” Ще кажете, че човек трябва да се осигури, да бъде готов за тежките времена. На земята човек не може да се осигури. Какво осигуряване е това, при което смъртта следва човека? Осигурен ли е умрелият? Гробищата са пълни с такива осигурени. Освен сухи кости и празни черепи, нищо друго няма там. Христос казва, че Дух Свети говори само на пълни глави, а не на празни.

Казано е в Писанието: „Събирайте съкровища за небето, дето нито молец ги яде, нито ръжда ги разяжда”. Къде ще се турят тези съкровища? В сърцето. Следователно, отворете сърцата си за съкровищата на Небето, т.е. за плодовете на Духа. Отворете сърцата си за плодовете на Духа, за Божията Любов и ги вложете във вашата съкровищница горе на Небето. Бъдете щедри и от нищо не се страхувайте. Трябва ли да си внушавате мисли и чувства, които да ви плашат? Толстой разправя как един човек си внушил мисълта, че е направен от стъкло и се страхувал да не падне и да не се счупи на дребни частици. Тази мисъл работила усилено в ума му, докато станала неразделна от него. Той живял с голям страх, докато, наистина, един ден паднал на земята и умрял – сърцето му се пръснало.

Много от сегашните хора живеят със страх да не се счупят, да не стане нещо особено с тях. Това е страхът от смъртта. Какво, всъщност, е смъртта? Напускане на стария мях и влизане в нов. Истинският човек е Духът, висшето съзнание в човека, което не се мени, което никога не умира. Висшето съзнание го има във всички живи същества: в човека то е слязло вече и действа отблизо, а в животните не е слязло още, то е далеч от тях и в редки моменти се проявява. Един ден, когато хората поемат Божествения път и тръгнат нагоре, тогава висшето съзнание ще слезе в животните, и те ще заживеят по-съзнателно, отколкото се проявяват днес. Защо трябва да слезе висшето съзнание? За да се прояви Бог. Ще ме запитате, отде зная това. Аз превеждам това, което чувам да се говори горе, не говоря по своя инициатива, от мене измислени неща. Много неща чувам, но не мога всичко да преведа. Езикът на съвременните хора е лишен от пластичност и музикалност, необходими качества за предаване на Божествените мисли. За да възприемете мислите на Възвишените същества, на Ангелите, трябва да живеете в абсолютна чистота и святост; с други думи, трябва да живеете в света на Любовта.

Като слушат днешната беседа, някои си мислят какво ли ще им говоря следния път, от кое вино, от кой пелин ще им дам да пият. Никакво вино не даваме, ние не искаме пияни хора, но трезви, на които даваме само чиста, кристална вода. Като пиете от водата, която ви давам, ще се освежите, ще уталожите жаждата си, а някои ще се изпотят, ще пречистят кръвта си.

Христос казва: „Дух Свети ще ви научи в истия час”. Това се иска днес от всички хора. Когато Духът ви научи какво трябва да правите, тогава светът ще се радва на добри синове и дъщери. Тогава светът ще се радва на добри проповедници и учители, на добри управници, съдии и др. Не дойде ли Духът да научи хората какво да правят, не може да се говори за никакво възпитание. За дресировка може да се говори, но не и за възпитание. Влезе ли Духът в майката, тя ще разполага с нови методи за възпитание. Чрез майката Духът ще действа и в децата. Ако момъкът и момата от детинство още слушат Духа, като се оженят, те ще се радват на плодовете на Духа. Как се женят хората днес? Вие как сте се оженили? Бих желал българите отново да се оженят, и аз да ги венчая. Време е старите, незаконни бракове да се разтурят и да се образуват нови бракове, основани на Любовта. Тогава ще видите какви синове и дъщери ще се родят от браковете на Любовта. Децата ще бъдат чисти, святи, като своя Баща – Духът. Обществата ще бъдат образувани от членове, които живеят в чистота и святост. Какво повече може да се желае в този свят? Да имате синове и дъщери, родени от Духа, това е най-великото благо, към което човек се стреми. Реалното, същественото нещо в света е Духът.

„Дух Свети ще ви научи на всичко.” Той носи Светлината в света, която открива всички пътища на човека. Как ще познаете присъствието на Духа? Когато се чувствате силни по мисъл и по чувства, това е присъствието на Духа във вас. Когато сте тъжни, скръбни, обременени, и скръбта ви се смени с радост, това е Духът, Който ви е въздействал. Когато сте в безизходно положение и излезете от него, това е помощта на Духа. Духът следва всяка стъпка на хората, но повечето от тях са слепци, не Го виждат; някои Го напипват само, а малцина Го виждат. Дето Светлината на Духа прониква, там има мисъл, разсъждение, виждане. Там е изключено всякакво съмнение и подозрение, всякакво колебание. Трябва ли сегашният човек да се блъска в стените на съмненията и да се заблуждава?

Един млад момък, на име Стоян, отивал от селото си за града. По едно време се почувствал малко уморен и решил да си почине под сянката на едно дърво. Той вързал магарето с юлара за дървото, облегнал се и задремал спокойно на сянка. През това време няколко немирни деца се приближили до дървото, развързали магарето, оставили само юлара и си отишли. Като се събудил, Стоян видял, че магарето го няма, само юларът останал вързан за дървото. Той се замислил и си казал: „Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар.” Някои философи изпадат в положението на Стоян и си казват: „Ако сме истински философи, изгубихме магарето; ако не сме философи, спечелихме един юлар.” Човек не трябва да се заблуждава, нито да се съмнява в себе си. Ако е Стоян, изгубил е магарето; ако не е Стоян, пак нищо не е спечелил. Какво ще прави само с юлара без магаре? Много хора губят своите магарета и след това се объркват, те ли са, или не са. Няма защо да се обърквате и съмнявате в себе си, но ще бъдете внимателни, да не заспивате, дето трябва и не трябва. Като отиваш да продаваш магарето си, не трябва да спиш. Ще бъдеш с отворени очи.

Христос казва: „Дух Свети ще ви научи на всичко”. Под думата всичко разбираме, че Той ще научи хората как да придобият плодовете на Духа. Знайте, че Духът е реалното, на което дължите всичко. Търсете Духа във всяка велика проява и разчитайте на Неговата помощ. Мощно нещо е Духът. Дето влезе Той, всичко преобразява. Под влиянието на Духа, и лошият човек става добър, и змията става кротка. Ако нахраните добре грешния, лошия човек, и той ще стане добър, няма да причинява пакости. Онези, които е озарил Духът, трябва да работят за повдигането на бедните, на страдащите, на грешните. Не презирай падналия, но му помогни да стане. Не презирай животните, които ходят на четири крака. Благодарение на тях вие сте сити и нахранени. Те влачат ралото по нивите заради вас. И животните, и грешниците вършат някаква работа, от която мнозина се ползват. Затова, от Божествено гледище, няма грешници. Има непробудени съзнания, недозрели плодове, но грешници няма. Влезте в положението на грешника и вижте как той се мъчи. Като сгреши, той е недоволен от себе си, страда и сам се наказва. Обикнете грешника, за да влизате в положението му и да му помагате.

„Дух Свети ще ви научи на всичко”. Като знаете какво представлява Духът, не се страхувайте от Светлите духове. От въплътени духове може да се страхувате, но не и от невъплътени, които се отличават с чистота и святост. Светият Дух носи радост на майката, която ражда. Чрез детето й, Той я въвежда в нов живот. Светият Дух създава добри връзки и отношения между хората. Светлите духове помагат на хората да разрешат мъчнотиите и противоречията в живота си. Те се наричат братя и сестри – помагачи на човечеството. Те носят новата култура в света. Достатъчно е да ги призовем в името на Божията Любов, за да ни се открият. Те са избавяли и продължават да избавят хората от беди и напасти. Те са постоянно между нас, следват ни, за да ни помагат. Те са нашите Светли братя, които страдаха и се пожертваха за Христа. Днес те се жертват и за по-малките си братя, за да ги спасят.

„Дух Свети ще ви научи на всичко”. Под думите Дух Свети разбираме всички светли, възвишени Духове, които съставят едно цяло с Христа. В този смисъл, Христос е колективно същество. Той казва: „Светлите духове и Ангелите постоянно слизат и възлизат”. Те носят мир, първо за Балканските държави, а после за по-големите, най-после за цяла Европа. Иде мирът, но не скоро, защото не иде с коне, нито с биволи; пеш иде той. Когато дойде мирът, ще настане голяма радост, малки и големи ще се радват и веселят. Дух Свети иде да ви научи на всичко. Слушайте Неговия глас. Иде Божественият мир. Той ще възкреси всички мъртви, паднали на бойните полета. Той ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри. Носете тази радостна вест навсякъде.

Казано е в Писанието: „Ще бъде едно стадо и един Пастир”. Павел казва: „Сегашните страдания могат да се сравняват с бъдещите блага, които идат в света”. Вдълбочете се в себе си, за да приемете Духа, да Го носите навсякъде по света, в семействата, между народите, в цялото човечество. Носите ли Духа със себе си, дето влезете, ще ви приемат с радост.

Господ да благослови всички присъстващи!

Неделни Беседи
14.07.1918 Неделя, София


Facebook коментари

#2 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3544 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 10 май 2013 - 06:41

От книгата "Дали може". 27 неделни беседи от Учителя, (от 10.06.1917г. до 29.12.1918г.),  ИК "Жануа'98", София, 2009,
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата

От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата

Въ истия часъ



„Защото Духъ Свети ще ви научи въ истия часъ, що трѣбва да речете.
Лука 12:12.


Много отъ съвременнитѣ учени, мѫже и жени, иматъ криво понятие за духоветѣ. Като чуятъ думата „духъ”, изтръпватъ. Страшно нѣщо е за тѣхъ понятието „духъ”. Въпрѣки това, често се говори, че духътъ на този или на онзи народъ е силенъ, бодъръ. Казва се още, че даденъ човѣкъ има благъ духъ. Значи, и учени, и прости си служатъ съ тази дума. Тогава, на какво се дължи този страхъ? Казано е въ Писанието: „Начало на мѫдростьта е страхъ Господенъ”. Да се страхувашъ отъ Господа, това е начало на мѫдростьта, но да се страхувашъ отъ духъ, това е невежество. Ако остане въ тъмнина, човѣкъ се страхува; ако попадне на кръстопѫть, пакъ се страхува. Този страхъ се дължи на незнание. Страхътъ е качество на животнитѣ. Като ви срещне нѣкое животно, гледа право въ очитѣ ви, не знае, какво ще правите съ него. Животнитѣ се страхуватъ отъ хората, но и хората се страхуватъ отъ животнитѣ. Казано е, обаче: „Страхливиятъ нѣма да наследи Царството Божие.”


Плодоветѣ на Духа сѫ: „Любовь, радость, миръ, дълготърпение, вѣра, кротость, мѫдрость, въздържание.” Духътъ е най-високата проява на Бога. Той разкрива свѣтоветѣ, Той носи свѣтлина, Той е създалъ всичко. Доброто въ свѣта се дължи пакъ на Духа. Подъ думитѣ „свѣтълъ духъ” разбираме сѫщество, което е завършило развитието си още преди хиляди и милиони години. Свѣтлитѣ духове разбиратъ пѫтя, по който съвременнитѣ хора вървятъ, и могатъ да ги упѫтватъ. Благата на физическия свѣтъ се дължатъ пакъ на свѣтлитѣ духове. Свѣтлината, отъ която се ползуваме, не е нищо друго, освенъ резултатъ отъ тѣхната интенсивна мисъль. Тя се отправя къмъ слънцето и, когато се изпраща на земята, превръща се въ свѣтлина и топлина. Какво количество свѣтлина и топлина ще възприеме човѣкъ, това зависи отъ неговия мозъкъ. Ако той държи въ главата си отрицателни мисли, вмѣсто да всмуква слънчевата енергия, както земята всмуква воднитѣ капки, става отблъскване. Такъвъ човѣкъ е лишенъ отъ свѣтлина въ мозъка си, поради което нѣма животъ въ себе си и интенсивность въ мислитѣ си. Що се отнася до живота на неговата мисъль, може да го уподобимъ на живота въ пустинята. Такъвъ човѣкъ отрича смисъла на живота. Много естествено. Какъвъ животъ може да се очаква тамъ, дето Духътъ не е далъ нито единъ плодъ? Ако човѣкъ не яде и не пие вода нѣколко деня, животътъ губи смисълъ за него. Дайте му хлѣбъ и вода, животътъ му веднага ще се осмисли. Докато диша, човѣкъ се радва на живота; щомъ започне да се задушава, животътъ му се обезсмисля. Значи, Духътъ се проявява чрезъ яденето, пиенето и дишането.

Мнозина се запитватъ, не е ли могълъ Богъ да създаде свѣта така, че да не се нуждаятъ хората отъ ядене, пиене и дишане? Наистина, какво би представялъ свѣта безъ ядене, пиене и дишане? Кое ще бѫде красивото въ такъвъ свѣтъ? Днесъ, дишането, яденето, пиенето представятъ истинска красота въ живота. Опитайте се да отнемете тази красота, да видите, какъвъ свѣтъ ще създадете. Смѣшно е положението на онѣзи философи, които разсѫждаватъ по този начинъ. Тѣ не могатъ да преобразятъ себе си, а говорятъ за създаване на единъ свѣтъ отъ нищо и безъ нищо. Тѣ приличатъ на онази публика, която поканила Паганини да имъ свири. Следъ като изпълнилъ програмата си, тѣ го запитали: На три струни можешъ ли да свиришъ? — Мога. Той извадилъ едната струна и свирилъ на три. — На две струни можешъ ли да свиришъ? — Мога. — А на една струна? — Мога. — Безъ струни можешъ ли да свиришъ? — Мога. Всички се приготвили да го слушатъ, какъ ще свири безъ струни. Дълго време го очаквали да се яви на сцената, но той не излѣзълъ. Да изисквате отъ цигуларя да свири безъ струни, това значи, да се слѣете съ Бога. Само тамъ човѣкъ не се нуждае отъ струни, отъ цигулка и свирене.

И тъй, като се говори за Духа, не го разглеждайте като нѣщо, което можете да пипнете, да видите или да чуете. Той не е нѣщо обективно. Ако искате да Го познаете въ музиката, ще Го почувствувате въ съотношението между тоноветѣ, а не въ самитѣ тонове. Невидимото, неуловимото въ музиката, въ Словото, това сѫ проявитѣ на Духа. Дето е Духътъ, тамъ има разширение, подемъ, свѣтлина, радость, сила, просторъ. Когато кажемъ „Духъ Свети”, разбираме съвокупность отъ свѣтли духове, свързани съ Бога. Тѣ излизатъ отъ Бога по двойки. За тѣхъ, именно, е казано, че сѫ направени по образъ и подобие на Бога. Като проникне въ душата, Духътъ изглежда свѣтълъ, но, самъ по себе си, той нѣма свѣтлина. Слънцето изглежда свѣтещо тѣло, понеже лѫчитѣ му падатъ на земята, отразяватъ се и ставатъ свѣтли; въ сѫщность, слънцето не е свѣтещо тѣло. Ако гледате земята нѣкѫде отъ пространството, и тя ще ви се види свѣтло тѣло. Като се приближавате до човѣка, виждате го тъменъ; отдалечавате ли се отъ него, той изглежда свѣтълъ. Поставете човѣка на такова разстояние отъ васъ, на каквото Богъ първоначално го е турилъ, ще видите, че той е свѣтьлъ и красивъ. На всѣки човѣкъ е опредѣлено по каква орбита трѣбва да се движи. Измѣните ли орбитата на неговото движение, той ще причини неприятности и на васъ, и на себе си. Напримѣръ, момата, като се ожени, започва да заповѣдва на мѫжа си, какъ да се облича, какви отношения да има съ хората и т. н. Тя иска да го подчини, като слуга, а съ това измѣня орбитата на неговото движение и причинява пакости и на себе си, и на него. Нѣкѫде мѫжътъ подчинява жената и я прави слугиня. Душата на човѣка е Божественото начало въ него — никой нѣма право да я подчинява. Пазете свободата на душата си. Бѫдете готови да умрете за нея, но да не я заробвате. Който заробва душата си и който заробва душата на ближния, и двамата сѫ крадци и разбойници. Богъ гледа на тѣхъ съ недоволство. Съвременното общество се нуждае отъ хора съ велики души, които не мислятъ само за осигуряване. Защо ще се осигурявате, когато всичко е въ ваши рѫце? Въ природата има изобилно хлѣбъ, изобилно енергия, човѣкъ лесно може да се прехрани.

Казано е въ Писанието: „Духъ Свети ще ви научи въ истия часъ, що трѣбва да речете”. Понеже Духътъ е тѣсно свързанъ съ човѣшката душа, Той учи ума и сърдцето, какъ да се проявяватъ. На български езикъ думата „Духъ” се пише съ четири букви. Буквата „Д” представя триѫгълникъ, който уравновесява противоречията. За триѫгълникъ, въ който силитѣ се уравновесяватъ, нѣма невъзможни нѣща. Затова е казано, че за Бога всичко е възможно. Буквата „У” има отношение къмъ човѣшкия умъ. Въ тази буква има една равнодействуваща сила, която уравновесява противоречията, произлизащи отъ ума. Буквата „X” означава човѣшкитѣ чувства. Тя е образувана отъ буквата „С”, взета въ право и обратно положение. Буквата „С” изразява закона на луната, която въ 28 деня се пълни и изпразва. Човѣкъ трѣбва да научи законитѣ, какъ да се пълни и изпразва. Да изпразвашъ сърдцето си отъ нечистотиитѣ на живота и да го пълнишъ съ плодоветѣ на Духа, това е велика наука, до която човѣкъ трѣбва да се домогне. Последната буква „Ъ” означава законъ на Божествената хармония. Въ заключение, казвамъ: Духътъ е онази мощна сила, която регулира ума, сърдцето и волята на човѣка.

„Духъ Свети” — думата „светъ” означава душата, съ която човѣкъ е свързанъ. Апостолъ Павелъ казва: „Нито жена безъ мѫжъ може, нито мѫжъ безъ жена.” Богъ не приема нито жената безъ мѫжъ, нито мѫжътъ безъ жена. Казано е още, че, ако жената напусне мѫжа си, а мѫжътъ — жена си, нѣма да бѫдатъ приети въ Царството Божие. Напуснатъ ли се мѫжъ и жена, смърть ги очаква. Защо е така? — Защото мѫжътъ представя духа и ума, а жената — душата и сърдцето. Какво ще остане отъ човѣка, ако го напусне духътъ и умътъ, или душата и сърдцето? Той непремѣнно ще умре. Следователно, ако нѣмашъ чувства, и мисли нѣма да имашъ; ако нѣмашъ мисли, и чувства нѣмашъ. Ако имашъ душа и духъ, ще имашъ и чувства, и мисли, и постѫпки.


„Духътъ ще ви научи”. Това значи, че хората сѫ дошли на земята да се учатъ. Радвайте се, че има кой да ви учи. Необятна е вселената. Тя дава условия и възможности на всички хора да се учатъ. Предъ човѣка се открива велико бѫдеще, съ велики възможности. Трѣбва ли тогава жената да се пита, какво да прави съ мѫжа си и съ своя синъ? Трѣбва ли мѫжътъ да се пита, какво да прави съ жена си и съ своята дъщеря? И единиятъ, и другиятъ трѣбва да обичатъ! Плодоветѣ на Духа сѫ любовь, радость и миръ. Люби, радвай се и носи миръ. Каже ли жената, че не може да обича, тя е жена безъ мѫжъ; каже ли мѫжътъ, че не може да обича, той е мѫжъ безъ жена. Каже ли нѣкой, че не може да люби, той е мѫжъ или жена разведена; той е паразитъ, съ който лесно се справятъ — турятъ го на пръста си, чукватъ го и го хвърлятъ вънъ. Въ което общество и да влѣзе, темелъ нѣма да хване; на което дърво и да се качи, плодъ нѣма да намѣри. Велико е учението на Духа. То обединява членоветѣ на семействата, на обществата, на народитѣ. Величието на народитѣ се крие въ тѣхния духъ. Колкото по-великъ и мощенъ е духътъ на народа, толкова по-свѣтло бѫдеще го очаква. — Какъвъ е духътъ на сегашнитѣ народи? — Строгъ и воинственъ. Обаче, Богъ е решилъ да подложи човѣчеството на голѣмо пречистване, да не остане въ свѣта нито единъ лъжецъ и крадецъ. Единственото спасение за тѣхъ е покаянието. Тѣ трѣбва да се обърнатъ къмъ Бога и да искатъ повече свѣтлина, да видятъ погрѣшкитѣ си и да се изправятъ.

Какво се изисква отъ сегашнитѣ хора? — Градежъ, творчество. Тѣ трѣбва да приложатъ любовьта и обичьта. Умрѣлитѣ трѣбва да се съживятъ и възкръснатъ, а живитѣ — да изправятъ погрѣшкитѣ си и да се обновятъ. Кой ще съживи и възкреси мъртвитѣ? — Духътъ. — Кой ще обнови живитѣ? — Духътъ. Той ще ги научи да живѣятъ въ чистота и светость. Той ще ги научи, какъ да работятъ, за да придобиятъ плодоветѣ на Духа. — Какъ можемъ да бѫдемъ щастливи? — На този въпросъ отговарямъ: Вода газите, жадни ходите; хлѣбъ носите, гладни стоите. Не питайте, какъ се пие вода, но гребнете съ рѫцетѣ си отъ извора и пийте. Не питайте, какъ се яде хлѣбъ, но вземете едно парче отъ кошницата и го изяжте.

Единъ градинарь набралъ отъ най-хубавитѣ си череши въ една кошница, за да ги занесе на царя, въ знакъ на високо уважение и почитание. Той самъ тръгналъ да ги носи. Деньтъ билъ горещъ, слънчевъ и, за да се разхлади, отъ време на време хапвалъ по една череша. Докато стигналъ при царя, останала само една череша, но той си казалъ: Хубава е черешата, заслужава да я предложа на царя. Най-после се явилъ предъ него и му поднесалъ последната, но най-хубавата череша. Царьтъ приелъ черешата, погледналъ я оттукъ-оттамъ и попиталъ градинаря: Какъ се яде този плодъ? Градинарьтъ взелъ черешата, турилъ я бързо въ устата си, да покаже на царя, какъ се яде. Царьтъ разбралъ, какъ се яде череша, но за него не останало нищо. Той не могълъ да направи опитъ, да види, дали е разбралъ, какъ се ядатъ череши. Нѣма защо да питате, какъ се ядатъ череши. Като ви предлагатъ, ще вземете черешата и ще я турите въ устата си — тя сама ще ви покаже, какъ се яде.

Мнозина постѫпватъ като царя, запитватъ, какъ се прави едно или друго нѣщо, какъ се яде и, безъ да правятъ опити, казватъ, че това не могатъ да направятъ онова не могатъ да направятъ. Докато търсятъ пѫть да постигнатъ нѣщо, докато мислятъ, ще се намѣри нѣкой, който ще избърза; той самъ ще направи опита и ще се ползува отъ резултата. Никога не казвайте, че не можете да направите това или онова. Буквата „Н” е знакъ на противоречие. Обаче, противоречието се решава съ частичката, която съединява двата противоположни брѣга на буквата „Н”. Щомъ нѣкой ви предлага една хубава череша, вземете я, изяжте я, и противоречието, само по себе си, ще се разреши.

„Духътъ ще ви научи.” — На какво ще ви научи? — Да тъчете своитѣ мисли и чувства, да образувате отъ тѣхъ платна, отъ които да шиете умственитѣ и сърдечнитѣ си дрехи. Преди да ушиете дрехитѣ си, ще избѣлите платната, да станатъ чисти, да свѣтятъ отдалечъ. Каква по- велика наука можете да желаете? Нѣкои искатъ да видятъ Духа, Който ги учи. И това е възможно, но преди всичко трѣбва да обичате плодоветѣ на Духа и да се стремите къмъ тѣхъ. Ако искате любовьта на нѣкое семейство, обичайте първо децата имъ. Чрезъ децата ще се сближите съ родителитѣ. Вие искате Богъ да ви люби, да, се ползувате отъ Неговата Любовь. Какъ ще ви обича Богъ, когато биете децата Му? Който се стреми къмъ Духа, първо трѣбва да обича Неговитѣ деца, т. е. плодоветѣ Му. Щомъ обича плодоветѣ на Духа, и Духътъ ще го обича и посещава. — Кѫде е Духътъ? Искаме да Го видимъ. Чудни сѫ хората, които търсятъ Духа вънъ отъ човѣка. Азъ, който ви говоря, какво съмъ? Вие, които ме слушате, какво сте? Ако разбирате това, което ви говоря, ще разберете и Духа, и Той ще се прояви и чрезъ васъ. Ако азъ говоря разумно, а вие се повдигате отъ мисъльта ми, това показва, че Духътъ действува чрезъ мене. За да се прояви Духътъ на земята и да бѫде разбранъ за васъ, Той е миналъ презъ нѣколко срѣди, т. е. обвивки. Това е необходимо, за да намали Той силата на свѣтлината и трептенията си, да станатъ поносими за вашата нервна система. Който възприема свѣтлината и трептенията на Духа, той се свързва съ Него. Съ други думи казано: Когото Духътъ е посетилъ, той коренно се измѣня. Това не значи, че е заминалъ за другия свѣтъ, но той се намира въ положението на мома, която срѣща възлюбения си. Години наредъ тя е очаквала възлюбения си и, като го срещне, напуща баща си, майка си, братята и сестритѣ си и тръгва съ него. Преди да срещне възлюбения си, момата се чувствувала като въ окови Щомъ срещне възлюбения си, т. е. Духа, тя хвърля оковитѣ и се радва на свободата си. Духътъ я учи и освобождава отъ ограниченията. Ще кажатъ нѣкои, че това е заблуждение. Кой каквото ще да казва, Духътъ знае истината, а душата търси знанието и свободата. Щомъ го намѣри, тя отъ нищо не се стѣснява — тя се е домогнала до реалностьта на живота. Нека реалиститѣ кажатъ, кое е реалното въ тѣхния животъ. Ако изядатъ една вкусна ябълка, отъ която сѫ доволни, това реалность ли е? Ако ядатъ по три пѫти на день и пиятъ вода по нѣколко пѫти, това реалность ли е? Ябълката изяждатъ, по три пѫти на день ядатъ, но пакъ сѫ недоволни. Ако яденето и пиенето е реалность въ живота, защо сте недоволни? И въ яденето, и въ пиенето има нѣщо реално, но, за да разбере смисъла на нѣщата, човѣкъ трѣбва да не яде и да не пие вода нѣколко деня. Докато яде много и пие много, той не може да разбере, какво представя Духътъ. Храната и водата сѫ необходими елементи за човѣшкия организъмъ, но когато сѫ въ опредѣлено количество. Увеличатъ ли се повече, отколкото трѣбва, тѣ образуватъ около човѣка тъмна атмосфера, презъ която лѫчитѣ на Духа не могатъ да проникватъ. Това състояние създава мрачни мисли и чувства въ човѣка; настроението му се измѣня, и той губи разположението на духа си. За да излѣзе отъ това състояние, въ помощь му иде любовьта. Тя отваря сърдцата на всички хора, и на богати, и на бедни. Богатитѣ отварятъ складоветѣ и хамбаритѣ си за беднитѣ и страдащитѣ и казватъ: Елате, братя, нека всѣки вземе отъ това, отъ което има нужда. Досега бѣхте въ ограничения и лишения, но дойде краятъ на купонитѣ. Човѣшкиятъ редъ се замѣства съ Божественъ. Човѣшкиятъ порядъкъ е само външенъ. Дойдете ли до вѫтрешната му страна, тамъ владѣе пъленъ безпорядъкъ. Турете вѫтрешния Божественъ порядъкъ къмъ външния човѣшки порядъкъ, за да дойдете до истинската хармония на живота.

„Духътъ ще ви научи.” — На какво ще ви научи? — Да хармонизирате мислитѣ и чувствата си. Хармонията носи радость за човѣшката душа. Който се е хармонизиралъ, той не прави разлика между хората: на всички се радва, на всички се усмихва, къмъ всички отправя милъ погледъ. Защо ще гледашъ ближния си сърдито и съ гнѣвъ? Виновенъ ли е той за твоето неразположение? Ако си богатъ, не се сърди на никого, но извикай бедния у дома си и му кажи: Братко, извини ме, че досега не съмъ влизалъ въ положението ти. Гладувалъ си, но азъ не съмъ те разбиралъ. Сега вземи отъ житото и брашното ми, колкото искашъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се осигури, да бѫде готовъ за тежкитѣ времена. На земята човѣкъ не може да се осигури. Какво осигуряване е това, при което смъртьта следва човѣка? Осигуренъ ли е умрѣлиятъ? Гробищата сѫ пълни съ такива осигурени. Освенъ сухи кости и празни черепи, нищо друго нѣма тамъ. Христосъ казва, че Духъ Свети говори само на пълни глави, а не на праздни.

Казано е въ Писанието: „Събирайте съкровища за небето, дето нито молецъ ги яде, нито ръжда ги разяжда”. Кѫде ще се турятъ тѣзи съкровища? — Въ сърдцето. Следователно, отворете сърдцата си за съкровищата на небето, т. е. за плодоветѣ на Духа. Отворете сърдцата си за плодоветѣ на Духа, за Божията Любовь и ги вложете въ вашата съкровищница горе на небето. Бѫдете щедри и отъ нищо не се страхувайте. Трѣбва ли да си внушавате мисли и чувства, които да ви плашатъ? Толстой разправя, какъ единъ човѣкъ си внушилъ мисъльта, че е направенъ отъ стъкло и се страхувалъ да не падне и да не се счупи на дребни частици. Тази мисъль работила усилено въ ума му, докато станала нераздѣлна отъ него. Той живѣлъ съ голѣмъ страхъ, докато, наистина, единъ день падналъ на земята и умрѣлъ — сърдцето му се пръснало.

Много отъ сегашнитѣ хора живѣятъ съ страхъ, да не се счупятъ, да не стане нѣщо особено съ тѣхъ. Това е страхътъ отъ смъртьта. Какво, въ сѫщность, е смъртьта? — Напущане на стария мѣхъ и влизане въ новъ. Истинскиятъ човѣкъ е духътъ, висшето съзнание. въ човѣка, което не се мѣни, което никога не умира. Висшето съзнание го има въ всички живи сѫщества: въ човѣка то е слѣзло вече и действува отблизо, а въ животнитѣ не е слѣзло още, то е далечъ отъ тѣхъ и въ рѣдки моменти се проявява. Единъ день, когато хората поематъ Божествения пѫть и тръгнатъ нагоре, тогава висшето съзнание ще слѣзе въ животнитѣ, и тѣ ще заживѣятъ по- съзнателно, отколкото се проявяватъ днесъ. Защо трѣбва да слѣзе висшето съзнание? — За да се прояви Богъ. Ще ме запитате, отде зная това. Азъ превеждамъ това, което чувамъ да се говори горе, не говоря по своя инициатива, отъ мене измислени нѣща. Много нѣща чувамъ, но не мога всичко да преведа. Езикътъ на съвременнитѣ хора е лишенъ отъ пластичность и музикалность, необходими качества за предаване на Божественитѣ мисли. За да възприемете мислитѣ на възвишенитѣ сѫщества, на ангелитѣ, трѣбва да живѣете въ абсолютна чистота и светость; съ други думи, трѣбва да живѣете въ свѣта на любовьта.

Като слушатъ днешната беседа, нѣкои си мислятъ, какво ли ще имъ говоря следния пѫть, отъ кое вино, отъ кой пелинъ ще имъ дамъ да пиятъ. Никакво вино не даваме, ние не искаме пияни хора, но трезви, на които даваме само чиста, кристална вода. Като пиете отъ водата, която ви давамъ, ще се освежите, ще уталожите жаждата си, а нѣкои ще се изпотятъ, ще пречистятъ кръвьта си. Христосъ казва: „Духъ Свети ще ви научи въ истия часъ”. Това се иска днесъ отъ всички хора. Когато Духътъ ви научи, какво трѣбва да правите, тогава свѣтътъ ще се радва на добри синове и дъщери. Тогава свѣтътъ ще се радва на добри проповѣдници и учители, на добри управници, сѫдии и др. Не дойде ли Духътъ да научи хората, какво да правятъ, не може да се говори за никакво възпитание. За дресировка може да се говори, но не и за възпитание. Влѣзе ли Духътъ въ майката, тя ще разполага съ нови методи за възпитание. Чрезъ майката Духътъ ще действува и въ децата. Ако момъкътъ и момата отъ детинство още слушатъ Духа, като се оженятъ, тѣ ще се радватъ на плодоветѣ на Духа. Какъ се женятъ хората днесъ? Вие какъ сте се оженили? Бихъ желалъ българитѣ отново да се оженятъ, и азъ да ги вѣнчея. Време е старитѣ, незаконни бракове да се разтурятъ и да се образуватъ нови бракове, основани на любовьта. Тогава ще видите, какви синове и дъщери ще се родятъ отъ браковетѣ на любовьта. Децата ще бѫдатъ чисти, свети, като своя Баща — Духътъ. Обществата ще бѫдатъ образувани отъ членове, които живѣятъ въ чистота и светость. Какво повече може да се желае въ този свѣтъ? Да имате синове и дъщери, родени отъ Духа, това е най- великото благо, къмъ което човѣкъ се стреми. Реалното, сѫщественото нѣщо въ свѣта е Духътъ.

„Духъ Свети ще ви научи на всичко.” Той носи свѣтлината въ свѣта, която открива всички пѫтища на човѣка. Какъ ще познаете присѫтствието на Духа? — Когато се чувствувате силни по мисъль и по чувства, това е присѫтствието на Духа въ васъ. Когато сте тѫжни, скръбни, обременени, и скръбьта ви се смѣни съ радость, това е Духътъ, Който ви е въздействувалъ. Когато сте въ безизходно положение и излѣзете отъ него, това е помощьта на Духа. Духътъ следва всѣка стѫпка на хората, но повечето отъ тѣхъ сѫ слѣпци, не Го виждатъ; нѣкои Го напипватъ само, а малцина Го виждатъ. Дето свѣтлината на Духа прониква, тамъ има мисъль, разсѫждение, виждане. Тамъ е изключено всѣкакво съмнение и подозрение, всѣкакво колебание. Трѣбва ли сегашниятъ човѣкъ да се блъска въ стенитѣ на съмненията и да се заблуждава?

Единъ младъ момъкъ, на име Стоянъ, отивалъ отъ селото си за града. По едно време се почувствувалъ малко уморенъ и решилъ да си почине подъ сѣнката на едно дърво. Той вързалъ магарето съ юлара за дървото, облегналъ се и задрѣмалъ спокойно на сѣнка. Презъ това време нѣколко немирни деца се приближили до дървото, развързали магарето, оставили само юлара и си отишли. Като се събудилъ, Стоянъ видѣлъ, че магарето го нѣма, само юларътъ останалъ вързанъ за дървото. Той се замислилъ и си казалъ: Ако съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето; ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларъ. Нѣкои философи изпадатъ въ положението на Стояна и си казватъ: Ако сме истински философи, изгубихме магарето; ако не сме философи, спечелихме единъ юларъ. Човѣкъ не трѣбва да се заблуждава, нито да се съмнява въ себе си. Ако е Стоянъ, изгубилъ е магарето; ако не е Стоянъ, пакъ нищо не е спечелилъ. Какво ще прави само съ юлара безъ магаре? Много хора губятъ своитѣ магарета и следъ това се объркватъ, тѣ ли сѫ, или не сѫ. Нѣма защо да се обърквате и съмнявате въ себе си, но ще бѫдете внимателни, да не заспивате, дето трѣбва и не трѣбва. Като отивашъ да продавашъ магарето си, не трѣбва да спишъ. Ще бѫдешъ съ отворени очи.

Христосъ казва: „Духъ Свети ще ви научи на всичко”. Подъ думата „всичко” разбираме, че Той ще научи хората, какъ да придобиятъ плодоветѣ на Духа. Знайте, че Духътъ е реалното, на което дължите всичко. Търсете Духа въ всѣка велика проява и разчитайте на Неговата помощь. Мощно нѣщо е Духътъ. Дето влѣзе Той, всичко преобразява. Подъ влиянието на Духа, и лошиятъ човѣкъ става добъръ, и змията става кротка. Ако нахраните добре грѣшния, лошия човѣкъ, и той ще стане добъръ, нѣма да причинява пакости. Онѣзи, които е озарилъ Духътъ, трѣбва да работятъ за повдигането на беднитѣ, на страдащитѣ, на грѣшнитѣ. Не презирай падналия, но му помогни да стане. Не презирай животнитѣ, които ходятъ на четири крака. Благодарение на тѣхъ вие сте сити и нахранени. Тѣ влачатъ ралото по нивитѣ заради васъ. И животнитѣ, и грѣшницитѣ вършатъ нѣкаква работа, отъ която мнозина се ползуватъ. Затова, отъ Божествено гледище, нѣма грѣшници. Има непробудени съзнания, недозрѣли плодове, но грѣшници нѣма. Влѣзте въ положението на грѣшника и вижте какъ той се мѫчи. Като сгрѣши, той е недоволенъ отъ себе си, страда и самъ се наказва. Обикнете грѣшника, за да влизате въ положението му и да му помагате.

„Духъ Свети ще ви научи на всичко”. Като знаете, какво представя Духътъ, не се страхувайте отъ свѣтлитѣ духове. Отъ въплътени духове може да се страхувате, но не и отъ невъплътени, които се отличаватъ съ чистота и светость. Светиятъ Духъ носи радость на майката, която ражда. Чрезъ детето ѝ, Той я въвежда въ новъ животъ. Светиятъ Духъ създава добри връзки и отношения между хората. Свѣтлитѣ духове помагатъ на хората да разрешатъ мѫчнотиитѣ и противоречията въ живота си. Тѣ се наричатъ братя и сестри — помагачи на човѣчеството. Тѣ носятъ новата култура въ свѣта. Достатъчно е да ги призовемъ въ името на Божията Любовь, за да ни се откриятъ. Тѣ сѫ избавяли и продължаватъ да избавятъ хората отъ беди и напасти. Тѣ сѫ постоянно между насъ, следватъ ни, за да ни помагатъ. Тѣ сѫ нашитѣ свѣтли братя, които страдаха и се пожертвуваха за Христа. Днесъ тѣ се жертвуватъ и за по- малкитѣ си братя, да ги спасятъ.

„Духъ Свети ще ви научи на всичко”. Подъ думитѣ „Духъ Свети” разбираме всички свѣтли, възвишени духове, които съставятъ едно цѣло съ Христа. Въ този смисълъ, Христосъ е колективно сѫщество. Той казва: „Свѣтлитѣ духове и ангелитѣ постоянно слизатъ и възлизатъ”. Тѣ носятъ миръ, първо за Балканскитѣ държави, а после за по-голѣмитѣ, най-после за цѣла Европа. Иде мирътъ, но не скоро, защото не иде съ коне, нито съ биволи; пѣшъ иде той. Когато дойде мирътъ, ще настане голѣма радость, малки и голѣми ще се радватъ и веселятъ. Духъ Свети иде да ви научи на всичко. Слушайте Неговия гласъ. Иде Божествениятъ миръ. Той ще възкреси всички мъртви, паднали на бойнитѣ полета. Той ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри. Носете тази радостна весть навсѣкѫде.

Казано е въ Писанието: „Ще бѫде едно стадо и единъ Пастиръ”. Павелъ казва: „Сегашнитѣ страдания не могатъ да се сравняватъ съ бѫдещитѣ блага, които идатъ въ свѣта”. Вдълбочете се въ себе си, за да приемете Духа, да Го носите навсѣкѫде по свѣта, въ семействата, между народитѣ, въ цѣлото човѣчество. Носите ли Духа съ себе си, дето влѣзете, ще ви приематъ съ радость.

Господъ да благослови всички присѫтствуващи!

4. Беседа отъ Учителя, държана на 14 юлий, 1918 г. София.





0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни