Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1925_12_20 Добрата земя20 декември 1925 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3506 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 08 януари 2011 - 00:24

Аудио - чете Кирил Кирилов

Добрата земя (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Заведоха Исуса", Неделни беседи, осма серия (1925-1926),
Издание Русе 1926-1927 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата "Заведоха Исуса", Неделни беседи, Сила и Живот. Осма серия (1925–1926),
Русе, 1926, 1927, Второ издание, ИК "Жануа'98", 2008 г.,.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


От книгата"Сила и живот", том 10,  неделни беседи изнасяни от 22 март 1925 г. до 17 януари 1926 г.,
Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София 2015 г.,
Книгата на PDF за теглене
Съдържание


неделна беседа

Добрата земя



Беседа, държана от Учителя на 20 декември 1925 год. в гр. София.

“Друго падна на добрата земя,
и като израстна, стори плод стократен.”

(Лука 8:8)

Семето, което паднало на добрата почва, на добрата земя, дало плод стократно. Обикновената истина може да се разбере по няколко начина. Обикновената истина е тази, която хората са пипали по няколко пъти, затова е станала обикновена. Тази обикновена истина хората наричат факти. Това е факт, казват те - нищо повече. И този факт ходи от ръка на ръка, тъй както обикновената златна монета минава от ръка на ръка, влиза в касата на един, на втори, на трети, на четвърти банкер, навсякъде услужва. От чисто материалистично гледище, една монета, която е ходила от ръка на ръка и минала през ръцете и на най-учените и на най-простите, пострадала ли е? От гледището на материализма тази златна монета нищо не е пострадала, обаче от гледището на духовния свят, тази златна монета е пострадала много. Тогава аз ще ви запитам следния факт: защо някои малки деца, като ги целуват мъже или жени, не казват нищо, оставят се да ги целуват, а други деца, (като ги целуват), плачат, кряскат, не се подават. Защо последните не са доволни от тази целувка? Аз няма да обяснявам това нещо, то е факт, нищо повече. Аз мога ли да ви обяснявам, какво нещо представлява числото едно? Да кажем, че всинца тук сте професори, и аз почна да ви обяснявам числото едно, как ще се почувствате вие? То значи да уроня вашия престиж, вашия авторитет. Има неща, които аз не ви обяснявам, за да не уроня вашия престиж. Някои питат: защо той не ни обяснява тези неща? – За да не уроня вашия престиж, професори сте вие. Как ще ви говоря какво нещо е единицата?  Да седна да ви обяснявам, какво нещо е единицата, какво нещо е двойката, няма смисъл, вие знаете тези неща. Да седна да ви обяснявам, какво нещо е жената, пак няма смисъл. Защо? Защото много писатели, много философи обясняват, какво нещо е жената. Не бутайте този въпрос! Не бутайте двойката! Жената в аритметиката е двойката. Адам в Писанието е единицата. Не бутайте нито единицата, нито двойката! Защо? Защото хората, сами по себе си, са професори. Като ви говоря тъй вие ще ме разбирате в правия смисъл. Някоя двойка пита: ти познаваш ли мъжа ми? Не питай никого, познава ли мъжа ти. Как ще го познава? Той е единица. Не поменавай името му. Защо? Когато слънцето изгрява, за тебе ли изгрява? Ще кажеш, че изгрява за тебе. Добре, като е така, повикай го тогава на гости. Но то не идва. Значи, не изгрява за тебе. – Ама аз мисля така. Да, всеки може да мисли като тебе. Реално в света е само това, което може да дойде при нас. Реалното същество за нас е само това, с което можем да обменим две разумни думи, и което не може да дойде при нас. А всяко нещо, с което не можем да обменим две разумни думи, и което не може да дойде при нас, по отношение себе си може да е реално, но по отношение нас не е реално. Тъй съвременната наука определя кои неща са реални. Що е реалност? Реалността е отношение на живи същества, отношения на съзнанието. Аз мога да съзнавам две неща, че нещо е вътре в мене или извън мен. Например, когато болката е вътре в мене, в стомаха ми, тогава съзнавам, че нещо ме боли. Значи, тази болка е реално нещо. Защо се проявяваш – болка усещаш. Казваш: имам една реалност, пред която се покланям. Да, аз се покланям пред всяка реалност, която чувствам, или която усещам. Мен ме боли стомах, та съм се превил от болка, а някой ми казва: стой прав, де! Когато дойде тази реалност в тебе, и ти ще се превиваш. Той казва: не, аз не се покланям пред реалността. Но гледам, на другия ден тази болка дошла и в него, и той се превива и казва: превивам се пред реалността. Някой беден човек, на когото жена му умира, отива при доктора и казва: "Господин докторе, жена ми умира!" “Е”, казва докторът, “файтон можеш ли да ми пазариш?” – Не мога. “Щом не можеш, и аз не мога да дойда у вас”. – Ама нямам нито пет пари в джоба си. За бедните хора има определени доктори от държавата, иди на еди-коя си улица, там ще намериш някой от тия лекари, който ще може да прегледа жена ти. Този професор е от високопоставените, той не се занимава с дрипавите единици. Той казва: аз не се занимавам с дрипавите единици. Ами с кои? – С облечените единици се занимавам.Коя е дрипавата единица? – Която няма съдържание. А коя е облечената единица? – Която има съдържание, разбира се.

Та казвам: сега ние ще се приближим към реалността, която има отношение към нас. Тази реалност може да има чисто материални отношения, подразбирам външния живот, животът на формите. Тази реалност може да бъде и вътрешна както я наричам субективна или интроспективна, както щете я наречете, това е съдържание на самия живот. При това, тази вътрешна реалност, която съдържа и формата и съдържанието, прониква всичко, а ние я наричаме смисъл на живота. Тогава имаме форма, съдържание и смисъл. Всички ние в съвременния живот сме достигнали до първата стъпка на реалността до формите. Всичко онова, което ни радва в живота, това са формите. Външното е което ни привлича. Каквото и да казвате, каквото и да мислите, нас може да ни радва само това, което има образ. Не мислете, че в образите няма реалност. Образите са израз на разумния живот. Когато имате една хубава картина, на какво се радвате? – радвате се на разумността, която е вложена в нея. Ако тази картина най-първо е микроскопическа, и вие я увеличавате колкото цялото земно кълбо, какво ще видите? – Ще видите вече нейните черти, но тъй груби, тъй дебели, че ще изгубят своята предишна красота. Когато тази картина е малка, сбита в един малък мащаб, в това именно седи красотата. Красотата седи в разумното съчетание на тия малки, живи черти.

Аз ви говоря на един разумен език. Когато вечността се ограничава или когато вечността се проявява, или когато вечността проявява своята разумност, трябва да я вложи в една форма. Там именно е най-голямото изкуство в света. Изкуството не е в създаването на великите светове, създаването на слънцата и на планетите, но в създаването на онези дребни нищожни форми, дето не виждаме никаква интелигентност. Обаче във всяка форма, колкото и да е малка, тя има толкова интелигентност, колкото и в човешкото естество. Нека съвременните хора, които отричат всякаква интелигентност на малките същества погледнат на тия малки мидички и видят каква форма, каква култура, какви дрехи имат те, колко хубаво са полирани! Как ще си обясните всичко това? Ще кажете, че това е инстинкт, или че това е природа. Турците наричат това “бошлаф”, празни приказки. Какво нещо е инстинктът? – Е, то е, казват, нагон. Какво нещо е нагонът? – Подтик. Разумността не е нито инстинкт, нито нагон, нито подтик. Тя се изразява във всички тия неща, но не е нито едно от тях. Ако човек има нагон, това още не е разумност. Та нима онази граната, която хвърчи във въздуха с голяма бързина, е разумна? Нима онзи часовник, на който показатялът се движи, е разумен? Нима онзи автомобил, който се движи по улицата, е разумен? Нима онзи параход, който се движи по морето, е разумен? Ако е разумен, нека го оставим сам да се движи. Нека извадим всички хора, които го управляват. И да го оставят сам, да видим какво ще направи. Някои от вас ще кажат, че аеропланите станали разумни, защото могли да се движат в пространство и без авиатор. Да, но авиаторът отдолу пак мисли за аероплана, напътства го със своята мисъл. Я да го остави сам на себе си, та да види!

Всички съвременни хора искат да разрешат реалността, да разрешат смисъла на своя живот, но вървят по един крив път. Всичко в живота седи в това, че хората са се отклонили от своя прав път, и вследствие на това отклонение днес се зараждат всички нещастия. И науката им фалира, и религията им фалира, и убежденията им се развалиха, всичко пропадна. Защо? Само поради единственото обстоятелство, че са се отклонили от правия си път. Това не е защото съвременните хора нямат наука. – Имат наука. Не че нямат и идеали. – Имат идеали. Не че нямат и стремежи. – Имат стремежи. Какво им липсва тогава? Какво липсва на съвременната европейска култура? Всичко имат, но им липсва съзнанието, че се отклонили от правия път на живота си, вследствие на което те забатачиха и не могат да си изкарат кораба. Те сега седят и мислят, накъде да го изкарат. Ако вървят напред – ще потънат; назад не могат. Тогава? Ще кажете: нагоре! Съвременната култура се забатачила така, както се забатачиха рибите едно време. В миналото имало една култура, на която хората тъй се забатачили, както съвременните хора, и Господ им казал: “Само чистотата може да ви избави от тая проказа!” И тогава всички хора решили да станат риби, да минат през водата и така да се изчистят. Но като влезли във водата, изгубили своята реч и онемели. Те добили външна чистота, но изгубили словото си. Следователно, с това не се постига целта. Когато човек пожертва една истина, за да спечели друга истина, или когато човек пожертва едно благо, за да постигне друго благо, това не е правилен път. В математиката по някой път ние заместваме едно число с друго, но в истинския живот не можем да заместваме нещата тъй безразборно. Трябва да ви приведа някой по-съществен пример, за да разберете мисълта ми по-ясно. Ако те заболи окото и отидеш при някой свой съсед и му кажеш: хайде да разменим очите си! Едното ми око недоволно е нещо от мене, затова извади ми това око и го тури на себе си, пък аз ще извадя твоето и ще се разменим. Питам: вие двамата, които разсъждавате така, вашите работи ще се уредят ли? – няма да се уредят по никой начин. Единственото важно нещо за вас е това, че очите ви не трябва да се местят. Даже ако очите се движат много, изтриват се. От какво ослепяват хората. Много съвременни хора ослепяват от това, че искат да виждат всичко. Аз наблюдавам хората в театъра или в някой концерт. Уж отишли за театър или за концерта, но насочили своя бинокъл към публиката и гледат натук-натам, а като се върнат дома си, очите им се изтрили. Защо? Защото гледат много. Нали отишли за концерта? Кой е главния актьор там? – Виртуозът. Ако са отишли на театър, кой е главният актьор? Който играе. Какво ще разглеждаш другите? Публиката и ти сте едно и също нещо. Вие сте един и същ числител. Важното нещо е героят, актьорът. А колко са ти актьори? Може да са 10–15. Гледайте тях, и очите ви няма да се развалят. Защо се развалят семейните отношения? Аз ще ви кажа сега. Но вие ще кажете: кажи ни нещо за добрата земя! Чакайте малко! Понеже сега, 2 000 години след Христа сме на земята, аз обяснявам какво значи “добрата земя.” Христос е дал по-хубаво обяснение за това, и някои неща аз не искам да ги обяснявам, за да не уроня вашия престиж.

Аз ви казвам, че няма да засягам единицата и двойката, но ще засегна един въпрос, който ще подигне вашия престиж, като професори. Да не ви се види обидна думата “професор”. Професор значи човек, който изповядва нещо. Идете в Америка или в Англия и ще видите, че там всеки християнин казва за себе си: аз съм професор по християнството. Защо се нарича професор? – Понеже изповядва това нещо. Изобщо всеки американец или англичанин казва за себе си, че е професор. По какво? – По каквото и да е. Обаче в България, за професор считат само този, който чете лекции в университета. В Америка всеки е професор. Там има толкова доктори, че ябълка да хвърлиш, все доктор ще удариш. Когото срещнеш, все е доктор, все “ди”, “ди”. И тогава , за да различат, кой по какво е доктор, казват: “ди ди” – доктор по богословието; “ел-ди” – доктор на правните науки; “ем-ди” доктор по медицина и т.н. В България всеки земеделец казва: “дий-ди”. Значи всички български земеделци са произвели своите рала в богословски доктори. Туй е едно съвпадение на нещата. Защо, обаче, се развали семейния живот на хората? Някой път жената е актьор на сцената, а мъжът е публиката. Ако той гледа само своята актьорка, те ще имат ангелски живот, но понеже мъжът, като дойде в театъра, вземе си бинокъла и започва да гледа и другите. В тази актьорка се явява ревност, защо той не гледа само нея, а гледа и на другите. Подига се въпросът: как тъй публиката да гледа и на другите хора? Най-после той няма ли право да гледа и на другите актьори? Няма ли право той да си даде мнението? Той има право и да гледа, и да фотографира. Друг път законът е обратен, мъжът е актьорът, а жената е публиката. Ако жената гледа само на актьора, тогава няма да стане нищо, но ако тя поглежда и към публиката, главно към женските посетители, да не би да гледат към нейния актьор, тогава става голям спор и се явява недоволството. Как тъй те смеят да поглеждат към този актьор! Чудни са хората! Бог е дал свобода на всички хора да гледат. Турците казват: да гледаш хубавото, това е щастие, има нещо добродетелно в него. Това спасява човека, подиква го към нещо хубаво. Казвам сега: туй нещо можем да пренесем и в нашите религиозни убеждения. Дотогава, докато ние вярваме само в един Господ и се държим в Него, мисълта ни се развива много правилно, но вземем ли всеки ден да мислим, какъв е този Господ, дали има само един Господ или повече, в нас става цяла каша: И започваме: единият Бог бил Брама, другият бил Кришна и т.н.

Сега ще ви приведа на български език един митически разказ, според който астрономите обясняват образуването на света. Той е следният. Когато Брама направил света във всичката негова красота, той повикал на угощение в своя дворец всички богове във вселената. Брама се облякъл в своята старческа тога, а другите богове, млади и стари по възраст, се облекли в най-хубавите си дрехи. Явяват се те при Брама, за да получат своите подаръци, да им се даде кому какво трябва, да им се определят службите. По едно съвпадение, тъкмо този ден бил рождения ден на първата дъщеря на Брама, най-красивото същество в света, наречена “Зората”. Тя била толкова красива, толкова хубава, че нямало същество в света, което като я види, да не се влюби в нея. И самият Брама се влюбил в дъщеря си. Когато дъщеря му влязла в двореца при Брама, понеже го много обичала, приближила се при него, прегърнала го и го целунала. Когато другите богове видели това нещо, паднали на лицето си от уплаха. Това било голямо светотатство от страна на тази мома. Те имали особена представа за Брама. Да дойде при Брама една млада мома, да си позволи да го целуне и той да позволи да стане това нещо – това било голямо сътресение за тях. Питам: меродавно ли е за морала на Брама мнението на тия богове, които Той поканил на угощение в двореца си? Те са разбрали външната страна на живота. Брама пришепнал на своята дъщеря: “Дъще, ти си много красива, ти си единственото благо на света. Ти много сълзи ще изтриеш, но и много сълзи ще създадеш в света. Мнозина ще направиш щастливи, но и мнозина ще направиш нещастни. На едните ще откриеш красотата на тяхната душа, на техния ум, на техния дух, а на други ще откриеш техните недъзи и техните отвратителни черти, за което те ще те намразят и ти сама ще бъдеш нещастна в живота си, докато се върнеш при мене и ти предам втория урок.”

Питам ви сега: какво разбрахте вие? Ако ме питаш, защо днес си неспокоен, ще ти кажа: дъщерята на Брама те е посетила, открила е някоя лоша черта в тебе, и ти си недоволен от нея. Огледаш се в огледалото и виждаш, че не си красив, че си черен, а онези, които ще те ценят, ценят те по лицето. Хайде сега, какво ще кажете? Човек трябва да има достойнство! Какво достойнство имате, лесно ще го проверите. Как? Идете на някой бал и вижте, ако нямате хубаво, красиво лице, ще можете ли да играете на този бал? Може да играете, но само с посредствените хора, а онези високопоставените даже няма да ви обърнат внимание. Но ако вие, ти или той, в женски или мъжки род, сега говорим за женски род, ако имате красотата на дъщерята на Брама, на това непристъпно божество, всички ще ви обърнат внимание. Защо се уплашиха тия богове? Понеже който погледне Брама, му затреперват гащите, на български да се изразя. Външно той е толкова страшен, но тази светлина, която излиза от него, не показва, каква е външната му страна, а какво има вътре в него. Страшното в Брама е частичният живот на онези същества, които живеят неразумно. Страшното в Брама е онзи великан кораб, който като е пътувал с години по морето и се е върнал най-после на пристанището, цялата му повърхност от пояса надолу е обрасла с миди. Той е изгубил своята приятна, чиста външност и трябва да се тури на силен електрически ток, за да се очисти.

Та казвам: всеки от вас, като минава през живота, все ще се натъкне на някакви противоречия. На първо место ние говорим, че човек трябва да обича Бога, трябва да обича своята душа, трябва да обича ближния си. Така е, но вземете простия факт: ражда ти се син или дъщеря, и някой път ти си доволен, а някой път си недоволен. Защо? Някой път бащата не е доволен, че се родила дъщеря, а някой път и майката не е доволна – и двамата не са доволни, че се родила дъщеря и казват: да беше поне момченце! На тия години да имаме момиченце, как ще го опазим? То е цяло нещастие за нас. Питам ви тогава философски, според езика на съвременните хора: как овцете опазват своите милички? Как тези нежните кокошки и птици опазват своите милички? Опазват ли ги ? – Не ги опазват. Но някой път техните милички, техните дъщери стават угощения на трапезите на вълците; някой път техните милички стават угощение на трапезите на мечките; по някой път техните милички стават угощение на трапезите на тигрите; по някой път техните милички стават угощение на трапезите на лъвовете; по някой път техните милички стават угощение на трапезите на змиите и т.н., а по някой път техните милички стават угощение на трапезите и на хората. И всички казват, че това е в реда на нещата, че по-малките същества трябва да стават жертва на по-големите.

Сега, ние не се интересуваме от външните прояви на живота, нас ни интересуват вътрешните прояви, които ще дадат стабилност на нашия живот. Ние, съвременните хора, искаме да живеем. Преди нас хората на земята са имали нашите стремежи, след нас хората ще имат същите стремежи, но законите на миналото, законите на настоящето и законите на бъдещето са едни и същи. Значи, животът трябва да се разбере по форма, по съдържание и по смисъл. Разумният живот тогава ще има отношение към добрата почва, към добрата земя. Разумното слово може да расте на разумна почва. И ако ние имаме тази основа, тази почва всичко може да ни даде. На земята вие може да посадите и най-хубавите ябълки, круши и сливи. Под “почва” разбирам външните и вътрешните условия. Ако тези условия се развалят, кои са причините? Казвате, че тия причини се крият в самата природа. Да допуснем, че оста на нашата земя, вместо да е перпендикулярна спрямо своята еклиптика, е наклонена с 23 градуса. Накъде е наклонена тя? Онези, които изучават астрономията, ще видят накъде е наклонена земната ос. Пък нали казвам, че всинца сте професори, знаете това нещо. Хайде да не бутам този въпрос, но факт е това. Казвате: земята е наклонена само на 23 градуса. Да, но тия 23 градуса са създали нещастието на съвременната култура. Някои казват, че отклоняването на земната ос съвпада с грехопадението на човека. А пък аз ви казвам, че две линии са успоредни само тогава, когато перпендикулярът на тия две линии никога не се изменя. Щом той се изменя и е перпендикулярен  само към едната страна , а не е перпендикулярен и към другата страна, тия две линии не са успоредни. Щом е перпендикулярен и към двете линии, тези две линии са успоредни. Те не само че са успоредни, но са и разумни. Защото има успоредни линии без да са разумни. Разумните линии се отличават. Следователно, когато в математиката се казва, че две линии са успоредни, подразбира се, че те не се пресичат, освен във вечността. Онези професори, които се занимават с висшата математика, се справят с този въпрос в своите библиотеки. Впрочем, като професори, вие знаете, че две успоредни линии са разумни линии и като така, те ще намерят един метод да се срещнат във вечността. Казвам: ако една царска дъщеря се влюбва в сина на един овчар, привидно взел овчарска форма, а в същност той е ангел, дошъл от небето, от висшите светове за да прекара един живот на земята, и ако този царски син скрито обича царската дъщеря, те няма ли да намерят благоприятни условия да се срещнат, да се разберат, макар че тази царска дъщеря живее при най-строгия морал, при най-строгите обичаи, които владеят в двореца? – Ще намерят. Как? – И на земята, и във въздуха, и в другия свят, те ще намерят начини да се срещнат, понеже са разумни. Няма само един начин за срещане в света. Начинът за съобщението на две души не е само един – много начини има.

Някой казва: да целуна този човек. Ами как ще го целунеш? Целувката е само в твоето съзнание, тя съществува в тебе само като една идея. Някой казва: аз го целунах в устата. Не, никого не можеш да целунеш в устата. Ако целувката е нещо истинско, нещо реално, то ако целунеш един умрял човек, той трябва да се съживи. Аз виждам как роднините, приятелите на някой умрял се изреждат да го целуват, но това не е целувка, това е предателство. И Юда целуна така Христа. Онези, които целуват умрелите по тоя начин, това е предателство в моите очи, т.е. не в моите очи, но в очите на небето. И Юда предаде така Христа. Христос каза: “С целувка ли предаваш Син Человечески?” Ако тази целувка е израз на Божествената Любов, този умрял трябва да стане, да се съживи и да възкръсне. Ако целунеш някого, който е наскърбен, натъжен, тази целувка трябва да му подейства като ток, трябва да го съживи. Ние говорим това за разумните обичаи, а за обикновените обичаи то е друг въпрос. Ние не искаме да разрушаваме сегашните разбирания, сегашните обичаи, това не е метод на природата. Природният метод е еволюцията, която постоянно възобновява нещата.

Следователно, ние трябва да преобразим света, защото в него има много недъзи. Ще ми кажете: вие съдите света. Не, за да съдя света, трябва да извикам пред вас хилядите родове, произлезли от този първоначален родител Адам и от тази първоначална майка на поколенията Ева, и тогава да видим, кой какво е допринесъл за човечеството. Казвате някому: ти си виноват. Не, аз не съм виноват. Ако разгледаме моята вина, ще видите, че тя е много малка; трябва да я турите под микроскоп и така да я търсите. Въпросът не се разрешава тъй лесно. И Бог, Който разбира този закон, ще съди праведно. Ние казваме: всички хора сега колективно съдят. И наистина, колективно трябва да се съди, а не индивидуално. Ако трябва да има съдба, цял народ трябва да се съди; ако трябва да има съдба, цялото човечество трябва да се съди! При това, дажбите трябва да се разхвърлят на всеки едного, та кому по колкото се падне. На мене колко ще ми се падне? – Много малко. На втори, на трети – също.

И тъй, аз казвам: семето, което паднало на добрата земя, е разумното слово. Най-първо нека се роди в нас едно силно желание да познаем Истината. Чрез тази Истина да познаем Бога, но не тъй, както Го познаха поканените богове в двореца на Брама, които отидоха да добият нещо, но когато видяха, че дъщерята на Брама дойде и го целуна, те паднаха на очите си от страх и излязоха вън. Не сме ние които създаваме този меродавен морал за света. В новия морал трябва да има по-голяма дълбочина и по-голяма широчина. Защо, обаче, тия богове изпопадаха на лицето си и останаха недоволни? Тия богове не подозираха, че младата мома е дъщеря на Брама, а мислеха, че е чужда за него мома, а всеки в себе си беше влюбен в нея и имаше скритото желание да я вземе за жена. Като видяха, че Брама шепне нещо на тази мома, те си казаха: "Този, най-силният от нас, ще я вземе за жена, и като се научи, че ние сме влюбени в нея, всички ще ни очисти, и нито косъм няма да остане от нас.” Затова те си казаха: “Ние ще мълчим и ще излезем от тук незабелязано.” Ще кажете: какъв е дълбокият смисъл, който ги е заставил да излязат навън? – Страхът, че Брама е по-силен от тях. Но в ума на Брама ни най-малко не е имало такава идея. Боговете са мислили за едно, а Брама си мислил за друго. И тогава, Брама като видял, че тия богове скрили едно зло в себе си, от очите му паднали две сълзи. За да увековечи тия сълзи, Брама създал човешките очи. Заради греховете, които били скрити в боговете, които Брама поканил на гости в двореца си, той пролял две сълзи, от които се образували човешките очи. Ето, разбрахте ли сега произхода на вашите очи?

Та ние, които сме дошли до тази фаза на своето развитие, които сме поканени днес на това угощение, ще мислим ли като тези богове? – Не. Христос казва: Ако аз кажа, че не Го познавам и трябва да живея за себе си, ще бъда подобен на вас, няма да има помежду ни никаква разлика, но аз го познавам и изпълнявам Неговата воля.” Каква е волята на Бога? Каква е волята на Христа? – Каквато е волята на светлината. Каква е волята на дъщерята, която е целунала Брама? В нея имало доблест! Брама, който работил толкова години, като се явил в света, явил се в своята стара, окаляна дреха, и дъщеря му, като знаела, че той създал света, дошла при него, целунала го и му казала: “Татко, много ти благодаря, че създаде света заради мене. Аз ще се старая да го украся.” Той се зарадвал, че има умна дъщеря и я нарекъл “светлина – зора”, проява на живота, като й казал: “Носи всичкото това благословение навсякъде по света, дето те очакват! Носи радост и веселие на скърбящи и тъжни и разправяй, че всичко е създадено за добро на онези, които разбират. Казвам: сега и вие сте нещастни. Защо? – Влюбили сте се. Вие сте поканени на гости в двореца на Брама и сте се влюбили в неговата дъщеря. Някой казва: аз съм нещастен. Гледам го, влюбил се, но не иска да каже Истината. Аз не се подигравам, но казвам, че сте се влюбили. Влюбването е хубаво, красиво нещо.

В Писанието се казва: “Горко на богатия.” Кой е богатия в света? Аз казвам: младите, това са богатите. Старите, това са сиромасите. Горко на вас богатите. Горко на вас младите! Че кой ще се бие в света? – Все младите. Кой ще се напие? – Все младите. Старите хора могат ли да се бият? Не, те са светии. Гледам някой млад, напъчил се, напълнил кесията си с пари,върви, готов с всекиго да се разправя. Горко на вас младите! “По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели млад да влезе в Царството Божие.” Какво ще кажете сега? Ако тълкуваме тия неща така, то ако един баща ражда богат син, какво ще очаква от този син? Не богат, но разумен трябва да бъде съвременният млад човек. И когато ние казваме, че човек не трябва да бъде богат, ние подразбираме, че на младите не трябва да им се дава само сила, но силата всякога трябва да бъде придружена с разумност, защото силата в човешката душа без разумност е богатство, което може да се употреби за зло, за лоши работи. И Христос казва: “Силните физически, без разумност няма да се спасят, защото само разумността дава сила, само тя въвежда в Царството Божие.” Следователно, ако богатите хора не се отрекат… От какво да се отрекат? – Да се отрекат от своето безумие. Безумие е да се разрушава онова, което Бог е създал в света! Безумие е да се разрушават добродетелите! Някои казват: няма добродетели – кради, убивай колкото искаш! Няма Истина – лъжи колкото искаш! Как? Кражба, лъжа, това е най-големият срам за света! Лъжата е най-големият позор в света! Единственото велико, хубаво нещо в света, това е Добродетелта. Да направиш едно добро дело, колкото и да е микроскопическо, това е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог. Като направиш една добра постъпка, каквато и да е тя, не е важно, дали хората виждат или не, обаче тя е видяна от небето. Ангелите, които са толкова будни, или казано на друг език, онези Разумни същества, които са завършили своята еволюция, или онези възвишени братя, на които днес Брама дава второ угощение, за което сега няма да ви говоря, всички следят, всички виждат това нещо. Всяка добродетел, всяка добра постъпка е една целувка, дадена на Брама от неговата дъщеря светлината на живота. Каква целувка? – Такава, каквато една дъщеря може да даде на баща си - целувка на светлината. От тази целувка човек ще се издигне в очите на Брама, или в очите на Онзи, Който е вътре в него. Че ние искаме да бъдем щастливи, права е мисълта. Че ние искаме да бъдем блажени, права е мисълта. Че ние искаме да бъдем богати, права е мисълта. За какво богатство се говори? – За разумно богатство! Ние искаме да бъдем красиви, но красота, която да е израз на човешката разумност. Нека в туй красиво лице да се чете разумността на една възвишена душа, на един ангел, който е слязъл да прави добро. Не говоря за красота, в която е облечена някоя нисша сила.

Ще ви приведа един малък пример. Един адепт живял в древността между англичаните, отива един ден на разходка със своята възлюбена из някои хубави места на Индия, както това често правят англичаните. По едно време чува, че неговата възлюбена издава един плах вик на уплаха и забелязва, че една голяма боа конструкт се обвива около нея, и понеже тази мома била много хубава, змията взела да мисли, дали да й строши костите или само да я клъвне някъде и така да свърши с нея. Питам: ако сте вие на това място, какво ще направите с тази боа? Ще избягате ли? Този адепт, обаче, бил голям герой, той веднага хваща боата за врата и за да покаже, че има голяма сила, започва борба с тази боа-конструкт. Съвременните хора уподобяват страстите на тази боа конструкт, която обвива човешките души. Кой е този адепт, който се бори с човешките страсти? Не е ли човешкият дух? Съвременните хора не се ли борят да имат повече деца? Казва се за Бога, че имал само един Син. На всеки човек, който иска да има семейство, се позволява да има само една дъщеря и един син. Онзи човек, у когото едновременно има много желания, това не са ли много синове и дъщери? Някой казва: какво да правя, като имам много деца? Той трябва ли да отхрани всички тези деца? Когато един човек има много деца, децата на тия деца също се увеличават. И тогава учените хора казват: ако се увеличават много рибите в моретата, както и всички други животни, какво ще ги правим? Нали трябва да ги колим, да ги ядем, за да не се размножават много? Това не е заключение, това не е осмисляне на живота.

Казва Христос: “Доброто семе, което паднало на добрата земя, дало плод стократно.” Добрата земя, това е разумният живот. Всеки човек, още откато е дошъл на земята, трябва да е вложил в себе си идеята, че неговото съзнание трябва да бъде будно, че той трябва да води един разумен живот. Той трябва да си постави за девиз следното положение: моят живот и всички мои постъпки трябва да бъдат разумни! Като си напише този девиз в съзнанието, не трябва да се плаши от студа. Когато е студено вън, той не трябва да се пита, какво да прави. Да се предпазва от студа, да се плаши от него, това не трябва да бъде програма на живота му, защото разумният живот включва само разумни условия в себе си. Студът няма влияние върху разумния човек. Той се намира извън него. Разумният човек е извън съвременния обществен строй. Него не могат да го убият, него не могат да го окрадат, не могат да му направят нищо лошо. Той е извън всички тия условия. Той е едно с Бога или казано на друг език, той е едно с всички добри хора в света. Съвременният свят се управлява от разумни същества. Туй нещо ние още не съзнаваме. Ние мислим, че всичко можем и сами се управляваме. Не, светът се управлява от разумни същества – туй трябва да турим като верую в своя живот. Вие казвате: аз искам да видя всичко това и тогава да повярвам. Ако искаш да видиш всичко предварително и тогава да повярваш, ти не си от разумните хора. Ако искаш да знаеш, колко съм честен, ще ти кажа: утре ще ти дам 100 000 лева. Ама дай ми сега! Щом ги искаш сега, ти не си от разумните хора. Ама не мога да ти повярвам. Щом не можеш да ми повярваш, ти не си разумен. Аз те каня у дома на гости в 6 часа вечерта, но ако като дойдеш и не ме намериш, ти се усъмниш и кажеш, че втори път няма да дойдеш, ти не си от разумните. Ако ти си разумен човек, като не ме намериш дома първия път, ще дойдеш втори път. Ако и тогава не ме намериш, пак ще дойдеш. Ще дохождаш до тогава, докато най-после ме намериш. Този, който един път не ме намери и се обиди, той не е разумен човек, а този, който идва постоянно и не се обижда, той е разумен човек. Онзи, който постоянно търси Бога, той е от разумните хора. Вие още не сте намерили Бога. Ето, всички имате покана да дойдете в 6 часа. Някой казва: ама аз съм сънувал. Оставете сънищата, те не са реалност. Вие сте професори. Аз не говоря за вашите сънища, нито за вашите вярвания. Ако говоря за вашите вярвания, ще ви обидя, но аз не внасям нещо ново във вашия живот. Има ли нещо чудно в новото? – Няма. Онази река, която приижда и внася нещо ново в езерото, престъпление ли прави? Чудно ли е това? Ами защо да дойде сега? Че кога да дойде? Тя казва: “Аз не съм виновна в нищо. Мен ми дадоха отгоре много блага, затова идвам да внеса нещо от тях и в езерото.”

Та казвам: как трябва да разберем новия живот, в който сега влизаме? Вие търсите Бога, нали? Бог ви е казал да дойдете в 6 часа, но няма Го там. Не че Го няма там, но Той ви изпитва. И вие тогава казвате: това е празна работа! Учените казват, че търсили Бога в небето. Тази дума “небе” е толкова обширна. На кое небе? Съвременните астрономи казват, че търсили Бога на небето, но не Го намерили там. На кое место Го търсили? Това е безсмислица. Когато учените хора търсят някоя звезда на небето, те не я търсят на някое точно определено место, но тъй приблизително, както ние казваме за нещо, че е на разстояние една педя от друго. Това разстояние “една педя” в небето е равносилно на милиони километри. Не, нещата трябва да се търсят точно, най-много с разлика 1/10 или 1/100 от милиметъра. Туй значи геометрия! Някой казва: нас не ни трябва много математика, много геометрия. Защо? Какво ти трябва тогава? – Трябва ти да знаеш да кълцаш лук, да знаеш да вадиш масло от гърнето, да бъркаш в кесията на мъжа си, да знаеш да туряш шапката си, дрехите си и т.н. Туй ли наричате вие култура? Слушайте, това е първоначалното учение. Тази наука – кълцането на лука – жените са я започнали много отдавна. Нали вие плачете при кълцането на лука? Ами туй именно е учението на Брама. Вие не сте разбирали още защо трябва да се плаче. Когато плачете при кълцането на лука, това сте вие. Лукът ви казва: “Вие ме кълцате, защото не ме разбрахте. Туряте ме на огъня и казвате, че не заслужавам по-голяма почит.” Защо кълцаш лука? – Е, лук е, казвате, проста работа е той! Тогава кой плаче? – Лукът е, който плаче у тебе. Духът на лука, като излезе от него, дойде в себе и ти почваш да плачеш.

Казвам: всички вие сега сте получили покана да отидете на гости при Брама в 6 часа вечерта. Да кажем че не Го намерите, какво ще направите? – Ще оставите писмо и ще кажете: утре в 6 часа вечерта пак ще дойдем. На другия ден пак ще Го търсите. Ще ходите, ще хлопате, докато най-после тази Истина прозре във вашите сърца. Това е един велик закон, който действа в сърцата ни. Само хората на постоянството, на великото търпение могат да намерят Истината. За Бога се казва, че е дълготърпелив. Защо? Велика философия се крие в тия думи. Когато станем като Бога търпеливи, само тогава ще разберем тази философия. Като казвам “търпение”, не подразбирам да носим неволята на света, но всяко нещо, което носим да ни радва. Ще ви приведа един пример. Разбойници гонят една млада мома, искат да я хванат, да я опозорят и да я убият. Тя бяга от тях, но дохожда до една река, на която вместо мост има една тясна греда и тя трябва да мине. Тя се страхува. Вижда я един млад, красив момък и я хваща, за да я пренеса през реката. Щом дохожда до средата на реката, той я пита:да те хвърля ли долу? Тя се обвива с ръце около врата му, целува го и му казва: “Аз виждам, че ти си красив и добър момък, зная, че няма да ме хвърлиш.” – Да, щом знаеш да прегръщаш и целуваш, ще те спася. Какво лошо има в това? Вие казвате: дали от сърце го целуна тя, или не? Няма да ви казвам, но ще ви оставя на нейното место, та сами да разберете. Ако сте на нейното място, какво ще направите? – Ще го целунете и оттатък ще минете. Това ви се вижда малко противоречиво. Ами че кое дете не е хванало майка си и не я е целунало? Майката в този случай е момъкът и казва на детето си: да те хвърля ли? То е момата и й казва: моля ти се, недей ме хвърля, гонят ме онези разбойници там! Това е в реда на нещата. Туй наричаме ние човещина и благоразумен живот. Този млад момък представлява мъдростта свързана с разумността. Тя му казва: “Ти си разумен, ти имаш сила, няма да употребиш тази сила за зло. Красивата форма, която Бог е създал, ти няма да я хвърлиш във водата и да я обезличиш, защото ще имаш онази участ на боговете, поканени в двореца на Брама. Ти ще ме оставиш да допринеса онова благо на човечеството, което Бог ми е определил.” Тя го целува и му казва: “Аз трябва да изпълня в света онзи закон, който ми е определен от Бога.” Значи, тя целува Брама. Той й казва: “Дъще, ти си същата, аз те познах. Носи своето благословение по лицето на земята!” Туй е разрешението на въпроса. Геройство трябва: Съмнението не е геройство. Съмнението е малодушие. Хора, които се съмняват, това са страхливците в света. Без съмнение вече! Най-дребнавите хора са тия, които казват, че науката не може да съществува без съмнението. Каква наука може да има в съмнението? Съмнявам се, че едното е едно, че двете е две, че трите е три и т.н. Какво може да се работи със съмнението? Съмнявам се, че имам една уста, че имам две очи, съмнявам се, дали някой ми говори Истината, или не. Съмнението е един порок, един недъг на души, които са изостанали далеч в пътя на своето развитие. Това са паднали духове, души на непослушанието. Доблест се изисква от човека! Човекът трябва да се подигне и да каже, че Бог е Любов. Следователно, светът е създаден за мене. За кого е създаден? – За мене, но аз трябва да бъда израз на тази велика Любов, която действа в света, за да заслужа този свят. Целия свят е за мене. Но кога? – Когато живея по закона на Любовта, когато живея разумен живот. Не живея ли разумен живот, ще бъда в положението на онези богове, които били поканени от Брама и които изчезнали веднага вън от двореца. Те си казали: “Стига да се научи Брама, че сме влюбени в тази красива мома, ще ни изпотрепе” и излезли навън.

Съвременните философи казват: определено е на човек само веднъж да се роди, да живее и да умре. Затова и религиозните хора казват: веднъж човек се ражда, после умира и с това всичко се свършва. Не, приятели, това учение е за децата. Отлично учение е, педагогическо е, аз нямам нищо против него, има и прави схващания, но в живота има и друго нещо. Красив е животът на едно дърво; красив е животът на една ябълка; красив е животът на една пеперуда; красив е животът на един извор; красив е животът на един камък, но казвам: красив и още по-велик е животът на разумния човек, който ходи изправен на краката си и мисли. Неговият живот е хиляди пъти по-красив от живота на всички останали същества, защото има по-велики условия. Ако вие, които ходите с два крака, ми се оплаквате, че сте нещастни, какво остава за всички по-малки същества от вас? Аз виждам, обаче, че всички миди се радват, че са миди; аз виждам, че всички дървета се радват, че са дървета; аз виждам, че всички извори се радват, че са извори, а хората не са доволни от положението си. Какво трябва да бъдете? Ще бъда несправедлив, ако кажа, че всички хора са недоволни, но много пъти у вас прониква недоволството, лицето ви добива израза на Каина и вие казвате: аз ли трябва да бъде най-нещастния човек? Мене ли съдбата отреди за това? Не сте вие най-нещастният човек. Според вашата философия, ако има някой най-нещастен, това трябва да бъде Бог. И ако има някой най-щастлив, това пак трябва да бъде Бог, Който е създал света. Ако вие сте недоволни от света, това показва, че Бог, който е създал света, е създал нещастен свят. Това, обаче, не е ли най-голямата лъжа, която разпространявате в света? Това не е ли една квадратна лъжа, която развращава хората? Не, при всичкото си нещастие трябва ли имате онова усмихнато лице на зората и да дадете една целувка на Брама. Трябва да знаете, че и при некрасивите неща в живота, когато сте най-тъжни, все пак има нещо красиво, велико, обвито в мантията на скръбта. Какво е това нещо? – Целувката на дъщерята на Брама. В тази целувка ще видите и лицето на Брама, който осмисля живота. Ако разберем живота така, само тогава ще чуем онзи тих глас на Брама, който ще ни каже, както на зората: “Идете, носете тази светлина навред из света и направете човешките сърца радостни и весели в надеждата, че разумната Любов, която слиза от Бога и иде сега в света, почвата, върху която ще се насадят всички добри семенца.” Тогава и сълзите на Брама ще създадат по-добри условия в света и хората ще гледат с други очи на него. И всички ние ще се зарадваме, защото ще видим, че има една разумност между хората, че можем да живеем един чист и свят живот. Значи ние можем да живеем един братски живот. Само чрез разумния живот можем да се спогодим. И тогава няма да имаме онези криви схващания на неразумните богове, а ще имаме онова правилно схващане на светлината, която носи благото за целия свят.

Когато светлината изгрява, някои ме питат: кажи ми какво мислиш за светлината. По някой път аз казвам: Днес ми предстои да извърша само едно добро дело! Всеки ден ми предстои на върша само по едно добро дело. Не го ли извърша, не съм направил нищо – всичко съм изгубил. Направя ли това добро дело, всичко съм извършил. За всеки ден има определено само по едно добро дело. Направиш ли го, ти осмисляш живота си. Туй добро дело е първата целувка, която трябва да дадеш на Брама или на ваш език казано, то е първата целувка, която онази мома дава на момъка, който я пренася през моста, като му казва: ти си добър, ти си благоразумен, недей ме хвърля през моста! И ако някой път вие се намерите в това положение, не се срамувайте, бъдете доблестни! Вие като се намерите в това положение, ще се обидите и ще кажете: как, аз да се обвия около врата на някои човек и да го целуна! По-добре ме хвърли долу! Ще се обвиеш, това е разумното! Външните неща са израз на един вътрешен живот и ако ние разберем този вътрешен живот, Бог ще ни проговори на един Божествен език или с други думи казано, ние трябва да разберем добре живота, да разбираме Божествения език и да не караме Бога да учи нашия език. От 8 000 години ние искаме да научим Бога на нашия език и казваме:Бог не разбира ли нашия език? Защо не ни отговаря? Вие знаете по няколко езика, но от сега нататък ще си кажете:ние ще се заемем да изучаваме Божествения език. Ще дойдат много професори от небето, които ще ви кажат: имаме чест да ви се представим като професори, да ви научим Божествения език, чрез който да се съобщавате с ангелите. За в бъдеще ще има съобщения с небето, като с радиотелеграфа. Това са възможности.

Христос казва: “Семето, което паднало на добрата земя, дало плод стократно.” Какво се казва в 18-та глава? Онези, които разбират Словото Божие, те го държат в разумното сърце, благото сърце, и то принася плод стократно. Кое е благото сърце? – Което принася плод на търпението. Кое търпение? – Разумното търпение, на което истината е майка. В света Истината е добита чрез търпението. И всеки от нас, който иска да намери Истината трябва да намери нейното дете. Намерите ли нейното дете, търпението, ще намерите и Истината. Нямате ли нейното дете, никога не можете да започнете с Истината. Когато говоря за търпението, аз разбирам същественото в Истината. Търпеливият човек е човекът на Истината.

Днес ви пожелавам да бъдете радостни, весели, бодри, да отхраните това слово и да се зарадвате на дъщерята на Брама. Коя е тази дъщеря? Ще ви приведа тия думи малко по-близо до нас, за да ги разберете. Първата дъщеря на Бога, това е Любовта, която вие постоянно търсите. Първият син на Бога, това е Мъдростта, която също постоянно търсите. А синът на Истината, това е търпението. И когато Любовта, тази царска дъщеря ви стане приятелка и когато Мъдростта, този царски син, ви стане приятел, и когато търпението, този син на Истината, ви обикне и намери някоя стая във вас да живее, тогава вие ще бъдете най-щастливият човек в целия свят.

Беседа, държана от Учителя на 20 декември 1925 год. в гр. София.


----
*Лука 8:8

Начало: 10:00

Прикачени файлове



Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни