Jump to content

ІІІ.64. ЖУРНАЛИСТИ НА ИЗГРЕВА


Recommended Posts

64. ЖУРНАЛИСТИ НА ИЗГРЕВА

По време на Школата заварихме старите приятели, които ни разказваха за първите начални години, когато се е разраствало Братството. Слушахме през какви мъчнотии и препятствия са минали. За нас младите всичко около нас беше Братство и Любов. Изгревът съществуваше, Салонът беше построен, Учителят си беше на мястото и Паневритмията се движеше в своя кръг. Какво да искаме повече? Пеехме песни, движехме се в аурата на Учителя и всичко бе Божествено. Но възрастните приятели ни разказваха за големите борби, които са имали с църквата, свещеничеството и общественото мнение, което е било отрицателно настроено срещу Учителя. Ние заварихме почти същото отношение на обществото към Изгрева, но малко по-смекчено. От време на време в някои от столичните вестници имаше статии с нападки, лъжи и хули срещу Учителя. Най-често се явяваше някой съмишленик на Учителя, който със своите грешки и недостатъци направи беля към себе си, към семейството си, стане скандал и след това всичко се хвърля върху Учителя и Учението Му. Така че, ние бяхме първите противници на Учението на Учителя, с нашите недостатъци. През тях преминаваха онези сили, които воюваха срещу Учението и атакуваха Школата най-безпощадно. И ударите им бяха точни и безпогрешни. Ето така ние си създавахме сами нашите неприятели. Учителят бе много огорчен от всичко това. Много пъти на беседи е изказвал своите становища по тези въпроси. Това е обект за едно бъдещо проучване на Словото, защото там ще намерите методите за разрешаване на всички повдигнати въпроси.

 

Обикновено на Учителя Му занасяхме вестници, които бяхме купили от града. Целуваме ръка и Му поднасяме вестник. Това беше начин за контакт и среща с Него и да разменим някоя дума. Обикновено Учителят не взимаше вестника, а посочваше с поглед, да го поставим някъде встрани. Запита ни какво пише в него и от Неговите уста чуваме Неговото мнение. Това бяха най-ценните указания на Учителя. При други случаи Той поеме вестника, хвърли поглед върху заглавието и го остави настрана. В такъв случай спомене отново нещо. Световните новини за Учителя бяха ясни, имаха друга проекция и други причини, които ние понякога чувахме от Него. Ние това знаехме, но все пак носехме тези вестници, като Му обръщахме внимание върху някаква новина, заради което искахме Неговото становище. Това беше мой метод и аз бях много добре ориентиран по много политически събития в света.

 

Понякога на Изгрева идваха журналисти, разпитваха ни, оглеждаха Изгрева и после пишеха във вестниците. При всички случаи писанията им не бяха точни, а преразказани, преиначени съзнателно, или несъзнателно. Някои журналисти идваха при Учителя и измолваха интервюта. Задаваха Му въпроси, Той отговаряше и те записваха дословно, с български думи. Те записваха това, което можеха да запишат. Не всички владееха стенография. И предаваха впоследствие неточно разговора. Обикновено при тези срещи присъстваше и Боян Боев, който стенографираше целият разговор. После той го сравняваше с онова от отпечатания вестник и негодуваше: „Тези хора не говорят по Истината и не живеят по Истината." Веднъж беше дошъл един журналист, срещнал се с Учителя, но и Боян Боев присъствал на разговора, записал всичко и после го дешифрира и го прехвърли като текст на няколко листа бяла хартия. Излезна статията във вестника на журналиста и онова, което бе записал Боян Боев не отговаряше на статията във вестника. Боян Боев не изтърпя и слезна в редакцията на вестника, намери редактора и журналиста, показа му статията, предаде му дешифрирания текст и ги запита: „Вие кому служите? На лъжата, или на Истината? Този народ с какво го храните - с лъжи, или Истини? Ами знаете ли, че този народ, като го храните с лъжи, ще дойде време и всички ще ви изхвърли от редакцията, и ще ви изпрати патки да пасете на село." И напуснал.

 

Думите му се оказаха пророчески. След 9.IX.1944 година комунистите дойдоха на власт и покрай другите вестници ликвидираха и този вестник. А редакторът му изпратиха в затвора, заедно с онзи журналист, поради политическите му възгледи. Та онези, които писаха лъжи срещу Учителя, провериха цената на лъжата и накрая отидоха патки да пасат и ум да събират. Има една такава българска пословица: „Ум царува, ум робува, ум патки пасе!" Тя бе тук на мястото си.

 

Отивам аз веднъж при Учителя и Му казвам: „Учителю, един журналист иска да се срещне с Вас и да Ви зададе няколко въпроса." Учителят смръщи вежди и каза: „Оставете ме на мира". Но аз повторих молбата на журналиста. „Не искам да се срещам с никакви журналисти. Аз нямам време, а те ми губят времето, преиначават думите Ми и така отклоняват този народ от пътя му. Оставете ме на мира. Аз съм дошъл за вас, а не за тях." Сконфузих се, сведох глава, засрамен, аз отидох и казах на журналиста. „Но защо не желае?", пита ме той. Аз не се стърпях и казах направо: „Защото всички журналисти досега, дошли на Изгрева, преиначават думите Му, пишат неща, които не е казал и настройват българското общество срещу Бялото Братство". Журналистът замълча, наведе глава и си замина. Разбра всичко много добре. В неговият вестник в следващите дни не излезна нищо, написано от него за Братството. Той бе един от малцината журналисти, който бе принуден да постъпи почтено. А такива случаи бяха много, много малко. В бъдеще е необходимо да се извадят всички написани статии по българските вестници по времето на Учителя, пребиваващ в този народ, да се отпечатат в отделна книга и на корицата да бъде написано следното заглавие: „Възходът и падението на един народ". Възходът на този народ дойде чрез идването на Всемировия Учител при българите. Падението на този народ започна от момента, когато този народ се отклони от Словото Му и започна да воюва срещу него. Представители от този народ се явиха като Богопротивници и воюваха с всички средства срещу Бога. Но Бог поругаем не бива и ние бяхме свидетели как всичко това се изпълни, както по времето на Учителя, така и след Неговото заминаване 40 години след това. Тази българска поговорка се изпълни. Бог царува тук на Изгрева. Онези, които робуваха на чужди сили, робуваха и бяха роби. Онези, които воюваха срещу Бога, бяха изпратени патки да пасат, за да проверят окултния закон, който се намираше в тази народна поговорка. А вие ще си проверите нещата сами, като проучите всички изписани от журналистите лъжи, нападки и хули срещу Учителя. Ще ги проверите и ще се определите. Тогава ще оцените по достойнство цената на пребиваването на Великия Учител между българите.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...