ІІІ.72. ЕКСКУРЗИЯ СЪС САЛДО НУЛА

[Iskri4ka]

72. ЕКСКУРЗИЯ СЪС САЛДО НУЛА

С Учителя съм присъствал на почти всички екскурзии, откакто дойдох на Изгрева в Школата Му. Бяха незабравими дни. Но винаги така се случваше, че все ще има някой недоволен от нещо. Така една сестра се оплака, че много скъпо излизат тези екскурзии и парите събрани остават и не се знае къде отиват. Преди всяка екскурзия се съобщаваше, желаещите се записваха, внасяха се необходимите пари и с тях се откупваше или камион, или рейс за път.

 

Учителят я изслуша и нищо не каза. Но на следващия ден дойде друга сестра и повтори същото. Тогава Учителят промълви: „Ще вземем мерки".

 

Дойде ред за следващата екскурзия за Рила. Той ме извика и каза: „Искам да се направи екскурзията така, че парите, които ще събереш и сметката, която ще ми предадеш да бъде плюс, минус = нула, т.е. да бъде със салдо нула. Аз бях финансист и знаех какво означава това. Намерих Славчо Печеников - Славянски, уговорихме и пазарихме един рейс да ни откара до село Говедарци. Предплатихме му и започнахме да организираме групата. Беше направена точна сметка, до стотинка, предварително. Всеки даде своята вноска. Аз събирах парите и ги отбелязвах в тетрадка, като бях направил няколко графи за отчет. Групата бе готова, рейса дойде и на всекиму се подаваше картонче, на което бе отбелязано кой на кое място да седне, за да няма сръдня. Аз бях си оставил моето място да бъде до Учителя. Но дойде Цанка Екимова, взе картончето и вместо да отиде на обозначеното място, взе че отиде и седна до Учителя. Показах й картончето с нейното място, а тя каза: „Духът ми каза, че моето място днес е до Учителя." Нямаше как, преглътнах този горчив хап. Тогава всеки, за да даде тежест на някоя своя постъпка, казваше: „Духът ми говори сега, че това е точно така." Имаше много смешни и трагични неща с този дух, който говореше на всички и по всякое време. Лошото бе това, че учениците слушаха този дух, който им шепне за щяло и нещяло, а не слушаха Учителят и Духът на Истината, Който бе в Него и Който даваше Словото.

 

Тръгнахме и пристигнахме. Прекарахме няколко дни на седемте езера и се върнахме. Автобусът ни чакаше в уречения ден и час. Качихме се. Учителят се качи последен и седна на своето място. Цанка Екимова беше Му приготвила място до себе си и аз смятах, че Учителят ще седне на същата седалка. Но Той седна до моето място, което бе свободно. Учителят ме погледна и се усмихна. Тутакси аз се обърнах към Цанка и казах: „Духът ми каза днес, че мястото на Учителя е до мен." Нямаше как и тя трябваше да преглътне този хап. Но тя се усмири, понеже видя, че Учителят сам разреши този въпрос, а аз само направих коментар пред нея. Рейсът тръгна. Аз седя до Учителя, изваждам и Му подавам един лист. „Учителю, ето сметката за екскурзията със салдо нула." „Така трябва да се работи!" Аз кимнах с глава, че съм разбрал. След малко ние всички запяхме и с песни преминахме пътя до София.