ІІІ.81. ПРИЕМНАТА НА УЧИТЕЛЯ И ПОСЕТИТЕЛИТЕ

[Iskri4ka]

81. ПРИЕМНАТА НА УЧИТЕЛЯ И ПОСЕТИТЕЛИТЕ

Изгревът беше действително школа на учение и работа. Днес ние можем да нарисуваме онази картина от Изгрева през пролетта, когато ни посреща дъхът на цъфнали вишни, на ароматни ябълкови цветове, движещи се двойки на Паневритмията, или общата песен, изпълнена от голямо мнозинство със светнали лица. Но имаше и друга картина. Тази, на малката сграда, или приемната на Учителя. Ако можеше тя да разказва, тя би ви разказала за големи и малки страдания, за много пролети сълзи, и ако биха се събрали в едно, биха направили поток, който би се превърнал в река и би удавил долу града със своята сила и мощ. Но в тази приемна беше отдушник на приятелите пред лицето на Учителя. Само Той знаеше измеренията на човешката мъка и горест. Всеки един от нас е изплаквал пред Него съдбовните си мигове. Учителят всеки е изслушвал и всеки, който напускаше приемната Му, излизаше с облекчение и виждаше как е отворен Неговият прозорец в съзнанието му, където влизаше повече светлина и топлина, която трябваше да освети новият му път. Посетителят напускаше приемната, а Учителят оставаше в нея. Вратата се отваряше и влизаше следващият посетител при Него.

 

При един такъв прием на Учителя, късно след обед, аз заварвам Учителя в приемната, превит от болки в стомаха. Учителят бе превит от болки в стомаха. Беше сложил двете си ръце под диафрагмата и се беше превил. Той ме покани да седна срещу Него и направо ме заговори.

 

„Днес при Мен бе дошла една възрастна сестра с остри болки в стомашната област. Помоли Ме да й помогна. Дадох й съвет, но поех болката й. Сега поетата болка премина в Моята аура и докато премине болката, Моят стомах ще страда." Аз стоях пред Него втрещен и не разбирах нищо. В моите представи Учителят лекуваше мигновено и болестта преминаваше през невидими пътища и напускаше онзи, който търсеше помощ от Учителя. Бях свидетел на десетки такива случаи. Но ето, станах очевидец и на съвсем друг случай. Ами сега какво ще бъде моето обяснение? Колко малко знаем за живота на човека на земята. И колко нищо не знаем за живота на Учителя.

 

Ако Изгревът бе райски кът на радост и възторзи, в известни моменти той бе долина на изплакани мъки и непосилни страдания. Но пътят на ученика трябваше да продължи, защото Учителят бе на Изгрева. Днес Учителят е в Словото Си. Него търсете и с Него бъдете. Друг път няма за ученика.