ІІІ.88. СЪДБАТА НА СВЕТА И КАРМАТА НА НАРОДИТЕ. 89. БОМБАРДИРОВКИТЕ

[Iskri4ka]

88. СЪДБАТА НА СВЕТА И КАРМАТА НА НАРОДИТЕ

Беше 22 март 1941 година. Няколко дни преди този ден бях мобилизиран. Предстоеше да заминем за турската граница, да заемем позиции за евентуално нахлуване в Турция. До нас, обикновените и прости войници, не бе стигнало решението на генералния щаб за плана на нашите дивизии. Не беше ни обяснено защо бяхме облечени във военни униформи, и защо щяхме да се бием срещу турската армия. Не знаехме нищо. По този начин ни бяха спестени много нерви и тревоги. А в такива дни е по-важно човек да бъде спокоен и каквото трябва да му дойде на главата, то непременно ще дойде.

Бяха ми дали еднодневна военна отпуска за 22 март 1941 година. Прекарах на Изгрева. След утринното Слово на Учителя бях поканен на закуска при стенографката Савка Керемедчиева. Много приятно бях изненадан, когато след малко на входната врата почука Учителят и влезе в стаичката на Савка, където бяхме приготвили топъл чай и варени картофи. Учителят пожела да закуси топли картофи с краве масло. Савка бе подредила масата, като добра и грижовна домакиня. Това създава настроение и дух на среща. След закуската Учителят ме изгледа, огледа военната ми униформа и каза: „На брата униформата му стои много добре. Отива му и му подхожда." След това се усмихна. Разсмяхме се всички. Аз нямах време да отивам вкъщи и да се обличам в цивилни дрехи, защото ние живеехме на 15 км. от Изгрева. За мен бе по-важна срещата с Учителя, отколкото цивилните дрехи.

Савка запита каква е ролята на тази война в живота на човечеството. Учителят ме огледа и започна да говори:

„На земята се раждат и души, които трябва да изправят онези отклонения, които са се оказали фатални в живота им при предишните прераждания. Тогава те са нарушили закона и след това чрез кармата си, която трябва да изплатят, трябва да се отчетат и пред закона. Един е законът, който управлява живота. Затова едните и другите, т. е. угнетителите и жертвите се обличат в дрехите от кръв и плът, които им предлага даден народ. Превъплътяването е наситено с белезите както на народа, така и на онези родове, които са дали път на душите. Неизбежна е кармата при дадено превъплътяване, за да слезне човешката душа на земята. Тя може да бъде индивидуална карма, родова или общонародна. Когато едни души трябва да разчистят своя път, те се вплитат с онези души, с които имат неизплатени дългове. Кармата тогава е завързваща и те трябва да я развържат по всички правила. А кармата на ученика в Школата е развързваща. Когато едни души са решили да бъдат ученици в една Школа, то Школата им дава знание как да разрешат задачите си. Знанието от Школата е Божието съдействие за разплитане на тяхната карма. Това е съдействието отгоре. Като разрешат и разплатят кармата си, те повдигат себе си и народа си. По този начин за учениците кармата е развързваща, а за останалите души кармата е завързваща. Това, което има да се случи в близките години, ще бъде потвърждение на Моите думи.“

Изминаха дни и месеци тревожни за всички ни. Войната бе започнала и се разрастваше. Тя пристигна у нас с бомбардировките. А сега ще споменем за тях, защото трябва да знаете при каква обстановка Учителят работи.

89. БОМБАРДИРОВКИТЕ

1. Въздушна тревога над София в неделя на 1 август 1943 година. Самолетите минаха над София към 3 часа след обед и заминаха да бомбардират петролните рафинерии в гр. Плоещ - Румъния.

2. На 18 октомври 1943 година, понеделник. Въздушна тревога над София. Град Скопие бе бит.

3. 20 октомври 1943 година. Въздушна тревога над София. Град Ниш бе бомбардиран.

4. Първа бомбардировка над София на 14 ноември 1943 година – 327 бомби.

5. Втора бомбардировка над София - 24 ноември 1943 година, сряда - 156 бомби.

6. Трета бомбардировка над София - 10 декември 1943 година, петък - 105 бомби.

7. Четвърта бомбардировка над София - 20 декември 1943 година, понеделник - 270 бомби. Денят бе ясен, топъл. Имаше въздушен бой над село Железница.

8. На 4 януари 1944 година над София бе паднала гъста мъгла. Затова самолетите се върнаха и бомбардираха гр. Дупница със 150 бомби.

9. На 10 януари 1944 година София преживя най-голямата дневна и нощна бомбардировка. Бяха хвърлени 1784 бомби над града. На следващият ден Учителят с приятелите замина за с. Мърчаево,

10. На 24 януари 1944 година бе бит гр. Враца с 380 бомби и Скопие с 380 бомби.

11. На 15 март 1944 година над София бяха изсипани 307 бомби.

12. Шеста бомбардировка над София - 29 март 1944 година - 70 бомби

13. Седма бомбардировка на 30 март 1944 година. София бе опожарена и разрушена. Бяха хвърлени 3000 разрушителни бомби и 30 000 запалителни.

14. Осма бомбардировка над София на 17 април 1944 година на връх Великден бяха хвърлени 2500 бомби. Градът бе в развалини.

През октомври 1943 година главнокомандващият съюзническите войски в Европа американски генерал Дуайд Айзенхауер приема предложението направено от англичаните за бомбардировки над България - с цел да й се даде урок за символичната война, която тя бе обявила на Англия и Съединените щати.

Ето защо още преди първата бомбардировка Учителят започна да излаза редовно от София и да пътува до Симеоново. А това бяха края на месец октомври, целият ноември и месец декември 1943 година.

Градът бе в развалини. Сградите бяха разрушени и опожарени. Улиците бяха издълбани от кратери на бомбите и бяха почти непроходими. Трамвайните линии бяха разкривени и отхвърлени. Телеграфните и трамвайни жици на места се бяха сплели и затрудняваха пешеходците. Осветяваха се със свещи и петролни лампи. Нямаше вода, водната канализация бе разбита. Софиянци пиеха минерална вода от централна баня. Страх и ужас. Развалини и разруха над града.

Единствено Изгревът бе останал незасегнат, макар че бяха паднали няколко бомби около него. По нареждане на властите, трябваше да бъдат изградени скривалища. И на Изгрева се изкопаха плитки траншеи-скривалища закрити с клони и малко пръст. Такова скривалище бе изкопано на около 30 - 40 м от салона, източно от него на малка и озеленена полянка. Есента на 1943 година даде възможност на противовъздушната отбрана на столицата да завърши скривалищата от този тип. Не веднъж Учителят се заглеждаше в изкопите с особена болка. А ние без опит и разбиране смятахме, през време на тежките бомбардировки, животът на изгревяни може да бъде опазен в тези окопи. Уви, по-сетне разбрахме, че подобни скривалища бяха гробници за укрилите се в тях, защото над тях се изсипа огън и жупел и от взривовете на бомбите пръста затрупа онези, които се криеха в тях. Но тук на Изгрева ние не влезнахме в тези скривалища, а се събирахме в малкия салон, четяха се молитва и там изчакваха сирените, които даваха отбой. Дълго време изкопите стояха като доказателство на военното недомислие и човешката глупост.

По време на бомбардировките в София бяха разрушени 10000 жилища 1684 магазини и складове, 369 работилници, 117 предприятия, 42 фурни за хляб, 24 болници, 14 черкви, 288 обществени учреждения и 19 училища.

Убити са общо 1828 човека, а са ранени 2372 души.

По този начин символичната война, която българското правителство обяви на Англия и Съединените щати, без да има общ фронт с тях се превърна от символична война на реална смърт и реално разрушение. Датата е 13.ХІІ.1941 г., денят на обявяването на символичната война, която донесе на България смърт и разруха. А царят на България бе Борис III.