ІІІ.123. Биографични бележки

[Iskri4ka]

123. Биографични бележки

Гавраил Велев Величков (брат Галилей) е роден на 21 ноември 1909 година в гр. Пловдив, България. Заминава си на 3 декември 1985 година в гр. София.

 

Син на Велю Апостолов Величков и Иванка Гавраилова Гидикова.

 

Родът на дядо му, по бащина линия, произхожда от онези българи, които първи гръмнаха пушка през време на Априлското въстание 1976 г., което бе предтеча на освобождението на България от 500-годишното турско робство, което се извърши с Освободителната война за българите между Русия и Турция през 1877-1878 г. Дядо му Апостол се оженва за българката Василка и през 1874 г. се ражда Велю, бащата на автора на книгата. Като 20-годишен се премества в гр. Одрин, работи като обущар до прочутата Одринска българска гимназия, която събужда неговото българско национално съзнание като българин. Тук се научава да чете и пише на български език. Като жител на Турската империя, той е владеел говоримо турски език, а гръцки и български - говоримо и писмено. Тук, в гр. Одрин, в неговата обущарска работилница е бил посещаван от пътуващи евангелски мисионери и става техен последовател. Велю подпомага със скромните си средства дейците за Преображенското възстание през 1903 г., целта на което е била освобождаване от турското иго и присъединяване към България. През 1904-1905 г. той идва в България и за пръв път присъства в монументалната българска евангелска църква и слуша проповед на български език. През 1909 г. той се среща и запознава със семейство на евангелисти, като взима първородната им дъщеря Иванка за съпруга и така се ражда през 1909 г. син Гавраил Велев Величков, автора на тази книга, като му се слага и второ име - Галилей, т.е. Гавраил - Галилей. Между съвременниците си и в Школата на Учителя бе познат с името Галилей.

 

Родът по майчина линия на автора произхожда от основателите на Самоковската иконописна школа Захари Доспевски - 1834 г., като неговата дъщеря Ефтимица се оженва за Гавраил Танев Гидиков, работещ като книгоиздател в гр. Пловдив и от брака им се ражда Иванка в 1886 г., която бива изпратена в Робърт Колеж в Цариград, а по-късно издава първия англо-български разговорник през 1904/1905 г. След брака на Иванка с Велю и раждането на първият им син Гавраил/Галилей - автора на книгата, то семейството остава да живее в гр. Одрин. Балканската война и освобождението на гр. Одрин на 13 март 1913 г. ги заварва в същия град. Месец по-късно цялото семейство се прехвърля в България, в гр. Пловдив, бягайки от настъпващата турска кавалерия, която е сечела безпощадно всяка българска глава по пътя си.

 

Образованието си Гавраил /Галилей/ започва в гр. Пловдив и го завършва тук, заедно с музикалната си подготовка на школуван цигулар. Сърдечен, ученолюбив и музикален участник в цигулковия оркестър на Пловдивската гимназия „Александър I", деен участник в музикалните програми на Първа българска евангелска църква в гр. Пловдив.

 

След свършването на Пловдивската гимназия той идва в гр. София. За препитание остава неговата вярна цигулка. Вечерно време свири в театър „Одеон".

 

Записва право в Софийския университет. По-късно става служител в застрахователното дружество „България" и дотрая до пенсионна възраст; работи в застрахователния институт.

 

Тук в София се запознава с идеите на Учителя на Всемирното Бяло Братство и се осъществява първата му среща с Него. Оттук започва негово-то духовно пробуждане и влизането му в школата на Учителя, която посещава непрекъснато, като е и цигулар на Младежкия Окултен клас, където пред всяка лекция на Учителя се започва с песните на Учителя, придружаващи се с пиано или хармониум, но задължително от цигулков съпровод, изпълняващ се от брат Галилей, авторът на тази книга.

 

Галилей често казваше: „Моят живот започна с откриването на Учителя и влизането ми в школата, и от своя живот направих жертва и съдба. Жертва за Бога и съдба за себе си."

 

Още в ранните години и обиколки на Учителя по България, той посещава лично домът им, именно онзи дом, в когото ще се родят като деца Галилей - авторът на този труд и Веска - сестра му. Учителят, в своите обиколки, е следял за онези души, които е трябвало да слезнат на земята, да се облекат в плът и да се родят по-късно, да отраснат, да се изучат и да дойдат по-късно в Школата Му, като е посочвал къде и кога да се преродят, съобразно с плана на Небето. Чакайки ги цели две десетилетия, тези души, облечени в дрехите на българската плът, пристигаха последователно през годините на школата, като те бяха онези слушатели, привърженици и ученици на Учителя. Авторът на тази книга бе един от тези души, слезнали в плът и кръв да присъстват в школата и да поемат част от Словото, за да го превърнат в съдба за себе си и саможертва за Високия идеал.

 

Неговата биография започва от раждането му за школата на Учителя и идването му при Учителя. А това е годината 1929 г. Оттам започва животът му като ученик и оттук започва вписването на всяка дума и страница в тази книга до затварянето на школата през 1944 г., със заминаването на Учителя отвъд на 27 декември 1944 г. И този труд описва именно този период от живота му.

 

След заминаването на Учителя (27.12.1944 г.) той продължава да живее със Словото на Учителя, да търси житейската истина на земята. Стремежа му към съвършенство не престава. Непрекъснато търси да реализира човешката правда. Раздава себе си. Покровителства слабите. Великият християнски принцип на любов към ближния беше основата на живота му, а Словото на Учителя беше за него хляб и живот. От 1945 г. до 1985 г. живее със своите съвременници, търси съединителна връзка на Словото в техните души и е предан на това слово и на школата. За него Школата продължаваше само за онези от съвременниците му, където Словото на Учителя бе пренесло плод в техните души. Този период бе бурен, драматичен, пълен с обрати за всички последователи на Учителя, защото тук се пресяваше плявата от житото, защото самият живот преся преходното от непреходното. Като плодове от този период са неговите спомени от Школата - изживени и защитени от самия му живот, който бе станал жертва за Бога, саможертва за школата на Учителя и съдба за самия него.

 

Предстоеше да се оформи втората му част от неговия житейски път, от 1945 г. до 1985 г., в което са включени онези Истини, които той защитаваше и за които радееше. Тук ще бъдат включени спомени, които той записа в тази книга и други такива, които ще бъдат разказани от оногова, комуто ги е разказвал. Освен това ще бъдат поместени неговите бележки от различен характер, третиращи различни аспекти от Словото на Учителя и неговите съвременници. Ще бъдат включени негови наблюдения и обобщения за пътя на човешката личност на земята, срещата му с Провидението, намесата на разумния свят от невидимия свят и пътя на всяка душа. А това е път на вътрешната школа в познание за Истината на живота. А тази Истина за него бе Словото на Учителя.

 

Тези кратки бележки имат за цел да запознаят читателите, че подготовката за слизане на човешките души на земята е дълъг подготвителен процес, предхождащ няколко поколения, поради което са представени движенията на родовите сили, за да дойдат чрез плът и кръв в строго определен момент, да облекат в дрехата на физическото тяло онази душа, предопределена да се срещне с Учителя. Ето защо са представени няколко рода, търсещи най-вярното решение за бъдещия им потомък, който ще бъде техен представител в школата на Учителя. Така се ражда Гавраил Величков - т.е.. Галилей Величков - брат Галилей. Това е първият период.

 

Вторият период на оформящата се човешка личност включва детство, юношество, възмъжаване - тук не е представен, освен това, че лично Учителят е следял съзряването на тези деца, чрез своите невидими пътища и помагачи от невидимия разумен свят, като е насочвал правилното им движение, за да пристигнат в определения момент в школата и да се срещнат с Учителя.

 

Третият период е описан от самия автор в тази книга - това е срещата на ученика с Учителя, това е срещата на човешката душа с Бога в Школата на Учителя Беинса Дуно.

 

Четвъртият период е време на изпитанието на човешката душа след срещата си с Бога, изпита, който трябва да издържи и чрез плът и кръв да защити чрез живота си идеите на школата, дадени чрез Словото на Божествения Дух от Учителя. А това е периодът от 1945 г. до 1985 г., който предстои да бъде оформен и написан от негов съидейник. Защото максималното реализиране на една Божествена идея на земята е наполовина, другата половина представлява духовната матрица, която съществува в духовния свят, според знанието, дадено от Учителя. А душите са свързани във верига - един реализира едно, вторият осъществява себе си, а третият жертва себе си за общия идеал. По този принцип бе осъществена идеята за написването на този труд. Един даде идеята, друг я осъществи, трети я довърши в своята максимална изява, а останалите, от тази духовна верига ще я реализират и представят на онези, които я очакват.

 

Затова процесът на познание е вечен и непреривен за човешките души, а человеците се подвизават в Бога само чрез жертвата към идеята за Бога, в саможертва за приложението и на земята, и чрез собствената си съдба отстояват в житейските си ежедневни изпити, онова, което са усвоили и са го направили в плът и кръв, за да разрешат главната задача на живота си и на слизането си на земята, като човеци, и като ученици на окултна Школа.

 

По този начин се осъществява идеята за онази жертва, угодна Богу, саможертва, угодна на ближния, и жертва и съдба, угодна на човешкия дух, слезнал на земята, за да се срещне и съедини с човешката душа, за да опознае Истината за живота на земята, дадено в Словото на Учителя Беинса Дуно, Мировия Учител на земята и Всемировия Учител на Вселената.

 

Една жертва, една саможертва и една съдба - това бе животът на Гавраил Величков, Галилей Величков - брат Галилей. Жертва към Бога, саможертва към ближния и съдба человеческа на земята, по пътя на ученичеството в школата на Бялото Братство, отворена от Учителя в София, България, 1922 г. до 1944 г. Роди се на 21.XI.1909 г. и си замина на З.ХII.1985 г.

 

Това бе пътят на една от душите, слезнали в епохата на Школата, да се срещне с Учителя и да поеме вечния път на ученичеството до завършването на човешката еволюция на земята, и да се подготви за следващата епоха -епохата на синовете Божии, където Божият Дух ще бъде изявен и проявен в живота им.

 

Такава бе идеята на автора за този труд.

 

Настоящите биографични бележки бяха съставени по данни на рождената му сестра Веска и брат му - Апостол, а направени от негов съвременник, сподвижник и съидейник.

 

Съидейник на високия идеал д-р Вергилий Кръстев