11 НОЙ

[Albena]

Н О Й

 

Ако съвременните хора сме лоши в своите постъпки, Бог ли е виновен за това? Ако у Бога има вина, тя е, че Той ни е създал. Затова в Писанието има един стих: “Разкая се Господ, че направи човека.” Господ създал човека и като видял, че живее толкова лошо (сега не мислете, че аз го измислям, това в книгите е писано), като видял, че човекът направил всичките престъпления и не живее както трябва, разкаял се, намислил да очисти земята от всичките престъпления и допуснал потопа. Но все пак Той се смилил над хората и за да не ги унищожи всичките, решил да остави поне един човек – Ной, който направил кораб, с който се спасил. Но за да не прави погрешки, дал му света на светлината – дъгата, която е най-добрият завет. Но хората още не живеят по новия завет, те живеят както преди потопа, преди дъгата да е съществувала. Тя не е съществувала, понеже водните капки не са били диференцирани, не са могли да я образуват. Защото дъгата се явява при известни условия – светлината трябва да се пречупи. Явяването на дъгата е едно явление, когато спектърът се е проектирал на земята. Обаче сега имаме половината дъга – още не виждаме цялата Истина. Един ден, когато завършим своята еволюция, ще я виждаме цялата. (46, с. 53)

 

В осма глава на “Битие”-то се казва: “И помена Бог Ноя и всичките животни, и всичките скотове, що бяха заедно с него в ковчега.” Хората грешаха, а Ной беше поставен в ковчег, т.е. в изправителен затвор. Там Ной прекара почти цяла година да излежи наказанието си. Ной беше затворен заедно с чисти и нечисти животни. И човек има чисти и нечисти животни в себе си, т.е. своите нечисти желания. От време на време човек трябва да се затваря в ковчег със своите нечисти желания да ги възпитава. Натъкне ли се на някакво страдание, човек влиза в ковчега на Ноя. Колкото и да е тежко положението му, той трябва да благодари, че е поне вън от условията на смъртта. Остане ли вън, той е изложен на явна смърт. За да разбере дали водата се е прибрала от земята, Ной изпрати първо гарвана, а после гълъба. Във време на война хората си служат с войници, както Ной с гарвана и гълъба. За да се проучи известна местност или обстановка, началникът на дадена войскова част изпраща един от войниците да свърши тази работа. Какво представляват гарванът и гълъбът като символи? Гарванът е месояден, яде всичко; а гълъбът е вегетарианец, идеалист. Гарванът казва: “Човек трябва да си поживее, да гледа широко на живота, да не се ограничава нито в ядене, нито в пиене. Яде ли му се нещо, да си хапне свободно.” Гарванът представлява светския живот, а гълъбът – духовния. Гарванът грачи, а гълъбът гука. Гълъбът има устойчивост в убежденията си. При каквито условия да изпадне, той никога не нарушава вегетарианството. Той е твърд. Изобщо каквато е разликата между светския и духовния живот, такава е разликата между гарвана и гълъба. Влизането на Ной в ковчега представлява ограничителните условия на живота. Когато иска да предпази човека от някакво зло, Провидението го ограничава. В този смисъл затворът, ограниченията са благо за човека. Така той се запазва от лошите външни условия. Затворът, ограничителните условия са страдания, без които животът на земята е невъзможен. Без жертви нито животът на отделния човек, нито този на човечеството е поправим. Искате ли светът да се оправи, трябва да бъдете готови на жертви. Жертвата е доброволен акт, а не насилнически. (139, с. 60)

 

Хората със своята отрицателна мисъл могат да спрат облаците, могат да изменят посоката им, могат да спрат ветровете, както и изригването на вулканите, и по този начин да създадат по-голяма катастрофа за себе си от тази, която природата е определила. Човешката мисъл е затворила вулканите на земята да не димят, но като се спре тази деятелност, всичката пепел се събира и след сто или двеста години всичко събрано ще се изхвърли навън изведнъж . И тогава катастрофата е много по-голяма. По-добре е комините на вулканите да бъдат отворени, да не става неестествено подпушване. Ако ние спрем ветровете, тогава ще дойде циклон. Ако спрем дъжда, тогава ще дойде потоп. Със своята мисъл хората предизвикаха едно време потопа. Това показва, че хората искат да се месят в работите на природата.Те не знаят какво искат: те искат да няма много валежи, да няма много вулкани, земята да не се тресе, да няма влага, а само да ядат и пият, като че са дошли гости на земята. Всеки иска да бъде богат. (50, с. 54)

 

“И огорчи се в сърцето Си.” – Понеже Бог се огорчи, и хората се огорчават. Казано е в Писанието: “Изтреби Господ грешните по лицето на земята чрез потоп.” Когато и вие се огорчите в сърцето си, вземете един кораб, влезте в него, създайте потоп, чрез който да изтребите грешните в себе си. След потопа Бог обещал на хората, че втори път няма да има потоп, и поставил дъгата като завет на Своите думи. И вие втори път не трябва да правите потоп в себе си, но ще поставите дъгата като завет на Божиите думи. Когато се говори за потопа, това значи, че Бог изтребил всички лоши, отрицателни качества, всички мъчнотии в живота на човека. След потопа Бог дал разни начини на хората да живеят добре, да се изправят. Като влезете в спасителния кораб на Ной, и вие трябва да вземете със себе си животни. Чрез чувствата вие сте свързани с по-нискостоящите от вас същества – животните; чрез мислите си вие сте свързани с по-високостоящите от вас същества – ангелите. (65, с. 120)

 

“Поставям дъгата Си в облака и тя ще бъде белег на завет между Мене и Земята.” Дъгата съдържа седем ценни неща, седем цвята, дадени на човека като символи, всеки от които съдържа известна истина. Ной и синовете му не разбраха смисъла на тия символи. Те си обясняваха явяването на дъгата като белег на това, че никога вече няма да става потоп на земята. Дъгата, която се явява в облаците, не показва само това, че потоп няма да има; но тя показва на хората как трябва да живеят. Ной разбра само първото значение на дъгата, а второто не разбра, вследствие на което си насади лозе, направи вино от гроздето, от което пи и се напи. Ной направи една погрешка, а синът му – друга, заради която баща му го прокле. Като четете тази глава, виждате, че същото става всеки ден и в сегашния живот. В много домове ще намерите по един Хам, син на Ной, и по един Ной, който се напива. Няма нито един духовен човек, който да не се е напивал. И след това ще се намери един син като Хам, който да се присмее на баща си. Като се научи за това, бащата ще прокълне сина си. Какво показва това? Това показва, че историята се повтаря.

 

… Сега вие трябва да работите върху дъгата, която Бог е поставил като завет между Себе Си и човека. Ако работите съзнателно върху себе си, вие се свързвате с Великия Божий Дух, Който преглежда работата ви и я изправя. Той не наказва човека, но го изправя и съветва как да постъпва. Като не разбира това, човек мисли, че Бог го наказва и съди за погрешките му. Не, казано е в Писанието, че Бог не съизволява в греха и страданията, нито в смъртта на човека. Съвестта мъчи човека и го съди.

 

… Като четете за живота на Ной, виждате, че той си направил вино, от което се напил. С напиването Ной паднал. Няма човек на земята, който да не е падал. Падането не е страшно, но страшно е, когато човек изгуби равновесието си. Грешката на Ной не е в напиването му, но в това, че прокълна сина си, който му се присмя. Другият син, обаче, получи благословението на баща си и той остана да живее на земята. Добрият син остана да живее с благословението на бащата. При Каин и Авел имаме обратното: Каин остана да живее, а Авел беше убит. Вместо Авел се роди Сит, добрият син на Адам и на Ева. Значи в света останаха да съществуват поколенията на два добри рода и един лош. До времето на Христа хората вървяха или по пътя на сърцето, или по пътя на ума, или по пътя на волята. Христос дойде в света и донесе учението на Любовта, която включва едновременната работа и на ума, и на сърцето, и на волята. Христос внесе трите добри рода в света, по пътя на които трябва да вървят всички хора. (139, с. 69 и 76-77)

 

Кои са важните, основни мисли от лекцията? Коя дума ни се видя най-важна? – Светлината. Хубава дума е светлината, но тя разкрива погрешките. Ако искаш да влезеш в света на светлината, непременно ще се изложиш. Ще се видят погрешките ти, но ще се видят и добродетелите ти. Ако влезеш в света на тъмнината, ще скриеш погрешките си, но ще скриеш и добродетелите си. Животът се изявява така, че все трябва да пожертваш нещо. Ако пожертваш светлината, губиш; ако пожертваш тъмнината, пак губиш. При какви условия можеш да си служиш с тъмнината? При загубване на вътрешното равновесие. Такъв пример ни е даден в Библията. Ной, след като излезе от ковчега, пи вино, развесели се и се изложи пред синовете си. Един от синовете видя голотата на баща си и отиде да повика брата си, да се подиграят с него. Обаче вторият му син взе една дреха, покри голотата на баща си и се отдалечи от него. Добре е човек да носи връхна дреха, с която да покрива погрешките на хората, да не ги вижда. Погрешките на хората нищо не допринасят. (54, с. 59)

 

“И огорчи се в сърцето Си.” Когато се огорчил, същия ден Бог внесъл в живота Любовта като метод за разрешаване на всички кардинални въпроси. Който мисли, че въпросите могат да се разрешават без Любов, той е останал няколко хиляди години назад в развитието си, вследствие на което дълго време ще се огорчава в сърцето си. Докато се огорчавате, вие живеете още в своето минало. Щом престанете да се огорчавате и служите на Бога от душа, вие сте в епохата на Христа. Това е диагнозата на вашия живот. (65, с. 127)

 

Като види човек небесната дъга, той си спомня Стария Завет, където е казано, че Бог е поставил дъгата за знак на човечеството, че втори път потоп няма да става. Това значи, че когато човек живее съобразно седемте велики добродетели на дъгата, в неговия живот потоп няма да стане и мъчнотиите му лесно ще се разрешат. (128, с. 48)

 

Ще прочета десета глава от “Битие”. Тази глава представлява костелив орех. За да извади една от ядките му, човек трябва да чопли с игла. В тази глава се изреждат родословията на Ноевите синове. Евреите се отличават по това, че спазват реда на раждането, вследствие на което изреждат имената на всички поколения в хронологически ред. Тази хронология е важна за евреите, но какво се ползвате вие и всички ония, които четат “Битие”-то? То е все едно да ви заставят да изучавате звездите на небето според тяхната големина. За астронома тия звезди имат значение, но за обикновения човек те не представляват особен интерес… Синовете на Ноя, за които се говори в Битието, са Сим, Хам и Яфет. От тях са произлезли всички народи в света. От Сим са произлезли евреите, от Хам – монголците, а от Яфет – арабската раса. Европейските народи са потомци на Яфет, те са яфетовци. Като четете имената на Ноевото поколение, вие се отегчавате и намирате, че няма смисъл да си губите времето с тях. Който не се интересува, той може да не ги чете. Обаче който се интересува, ще ги прочете няколко пъти и в някои от тях ще намери известна хармония и звучност в съчетанието на буквите. Не е лесна работа да открива човек известна хармония в звуковете. Това се отнася до силните хора. Само силните хора се занимават с мъчни работи. Те се заемат да чистят костеливи орехи. Слабите хора търсят лесни работи. Добре е човек да чете Библията и да превежда нещата. Всяко име съдържа в себе си дълбок вътрешен смисъл. Същевременно трябва да се изучава характерът на всяко лице, за което се пише. За пример, всички ония, които са произлезли от Хам, минават за неблагонадеждни хора. Те се наричат хамовци. Всеки човек, на когото работите не вървят добре, е от семето на Хам. Причината за това се дължи на факта, че Ной вдигнал благословението си от Хам. За лошо поведение към баща си той получи бащиното проклятие. (139, с. 81)