Jump to content

3.23. Болшевиките и България


Recommended Posts

23. Болшевиките и България

Сега ще ви разкажа за един наш брат Тодор Бошков. Той е от едно село Карловско и беше военен и се пенсионира като полковник от артилерията. Разбира се преди да започне II-та Световна война, той със своя артилерийски полк е на турската граница. Тогава често пъти, когато е идвал в София, винаги е посещавал Изгрева, да види Учителя. И при едно такова посещение Учителят го пита: „Какво правите, Вие, там на границата?" „Охраняваме я, Учителю, така стоим на пост там". Учителят му казал: „Няма опасност от турска страна, няма опасност от турска страна. Няма опасност". Тодор Бошков пита Учителя: „Какво ще кажете Вие, Учителю?" А това беше късно след 1939 г. Войната не беше започнала на запад. „Тук ще дойдат болшевиките." „Как така, Учителю, ние няма да позволим!" Повторно казва: „Тука ще дойдат болшевиките!" Разбира се, сега ще кажа като послесловие, че свърши войната и болшевиките дойдоха в България, макар че България не изпрати нито един войник по времето на цар Борис срещу Съветския съюз, срещу болшевиките. Но дойдоха те тука в България. Така както каза Учителят, и така както Той бе разкроил съдбините на света.

 

Брат Бошков разказва: „Имах приятел, който беше инспектор от артилерията, генерал Илиев и понеже ми беше приятел, един ден от външен телефон му се обаждам и му казвам: „Ела да се видим някъде на открито"; уговорихме срещата при входа на Борисовата градина. И той дойде и аз му казвам: „Искам да знаеш това, което ще ти кажа, ти по свой начин вече ще си постъпиш, както ти намериш за добре. У нас в България ще дойдат болшевиките. Ще дойде съветската армия". А нямаше видими белези за тази работа. Съветският съюз беше още мирна страна, нямаше още никакви нахлувания. Германците впоследствие ги нападнаха през 1941 година, вече тогава стана конфликта. Но до тогава нямаше нищо. И така се сбогувахме.

 

Обаче по време на войната цар Борис прави реконструкция на правителството и предлага на генерал Илиев, който е инспектор на артилерията, да стане министър на войната. Генерал Илиев отказал най-категорично, макар че е било голямо настояването на цар Борис. Той казал: „Ваше Величество, най ми допада тази служба, която имам и за тази служба съм подготвен. Достатъчно е да бъда инспектор на артилерията". И така той отклонил предложението да стане министър на войната. И разбира се свършва войната и той остава като инспектор на артилерията. Но и след идването на Съветските войски в България той, понеже беше запознат със своята материя, и по време на новата власт го оставиха няколко години. Не го пенсионираха веднага, остана в министерството на войната като инспектор на артилерията. Един ден той се обажда по телефона на своя приятел полковник Тодор Бошков и пак уреждат среща при входа на Борисовата градина. И разбира се Тодор Бошков отива на срещата и генерал Илиев казва: „Тодоре, благодарение на тебе, на твоето уведомление, че у нас ще дойдат Съветските войски и болшевизма, аз останах жив. Ако не знаех това, което ми каза, аз може би щях да се съблазня от предложението на цар Борис да стана министър на войната и както видя, след като приключи войната и дойде новото правителство, всички министри бяха разстреляни". Двамата приятели се прегърнали като бойни другари.

 

Другарството е от друг порядък. Неговите измерения са вътрешни и духовни закони и го управляват, а чрез саможертвата то се изгражда.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...