Jump to content

3.27. Пътницата


Recommended Posts

27. Пътницата

Друг случай ми разказваше Георги Томалевски. Майка му, като била вече в доста напреднала възраст, живее при него и разбира се един ден тя заболяла и Георги бил на Изгрева, на поляната, където ние играехме паневритмия. Минава Учителят покрай него, покрай Георги и го поглежда, и понеже му е заета мисълта за майка си, му казва: „Ще мине, ще оздравее!" и си заминава. Без да пита той Учителя туй. След няколко години, вече в по-дълбока старост, майка му е отново болна, пак той е на Изгрева и пак не задава въпрос, макар че го вълнува здравословното състояние на майка му, но не пита Учителя. Учителят минава покрай него и му казва: „Пътница е!" и си заминава. И наистина, след известно време, тя почина. Пътницата си замина.

 

„От Божието Око нищо не може да избегне. То следва и най-малката мисъл, най-малкото чувство и най-малката постъпка. Затова бъди чист пред Бога". (Учителят)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...