3.32. Ангели ходят по Земята. 33. Сутеренът и общото хранене.

[Iskri4ka]

32. Ангели ходят по Земята

Този брат беше главен счетоводител на една фирма Балабанови, които имаха гори в Рила, собствени тогава. И той разказваше следния случай: „Често пъти посещавах Учителя, щом идвам в София. И при едно такова посещение питам Учителя: „Моля Ви се, Учителю, извинете, ще ви питам какъв хляб Вие препоръчвате, че е най-добър и най-полезен? Понеже много наши приятели разправят, да ядем баят хляб, типов хляб, тричав хляб. Вие какво ще кажете, Учителю?" А Учителят му отговорил на нашия брат: „Бял хляб, топъл!"

Както вече споменах пред други тука разкази от мен, Учителят вечерно време, при благоприятно атмосферно налягане, така, без да вали сняг или дъжд, слиза пред салона и наши приятели Го посещават, и така разговарят дълго. При един такъв разговор Учителят говорил за небето, за звездите, за астрологията, но споменал също, че ангели има не само на небето, но има и на земята. Нашият приятел Го пита: „Ама, Учителю, вярно?" „Да, вярно е". „Но, виждали ли сме Учителю, ангел, тука на земята?" „Разбира се сте виждали." В този момент минавал отдалече там, доста далече, минавал един наш брат - Димитър Стоянов, който по професия беше печатар. „Ето, казва, един ангел".

„Наистина и аз имам скромно впечатление за него, имаше той особени обноски, особено поведение, изключително щедър човек в нашите житейски човешки обноски. Това бе мое впечатление. Та така разбрах и аз впоследствие, че и аз съм видял един ангел на земята в нашите среди".

Да, ангели Божий ходят по земята. Те не само ходят, но служат Богу чрез делата си.

33. СУТЕРЕНЪТ И ОБЩОТО ХРАНЕНЕ.

Учителят, когато вече се установява на постоянно жителство в София отначало е бил настанен в едно приятелско семейство Бъчварови, които са имали деца, но наши приятели постоянно Потърсят и Го знаят не като Учител. а като д-р Дънов. Тъй като идват при Него болни и нуждаещите се за съвети какво да се направи, Той им препоръчва много нежни, много фини начини на лекуване, но не по-линията и по начина на официалната медицина. Нашите приятели събират се там, разговарят. Един ден заболява едното от децата на Бъчварови от инфекциозно заболяване - скарлатина и на вратата медицинските власти поставили бележка, в продължение на 40 дни да няма посещения в това семейство. Карантина се казва. И като има карантина нашите приятели се замислили къде да настанят д-р Дънов, тъй като постоянно Го търсят всеки ден, през ден разни хора. Тогава семейство Гумнерови, Петко Гумнеров и съпругата му Гина размишлявали помежду си и сестрата Гина, както обикновено ние знаем, че жената урежда работите на дома, казва на съпруга си: „Петко бе, да вземем този човек при нас да живее?" Брат Петко Гумнеров се съгласил веднага и поканил в последствие Учителя г-н Дънов у тях да живее. Тяхната къща се намираше, се намира и сега на ул. „Опълченска", но тази къща е с два номера 66 и 68. На 66 живеят Петко Гумнеров със съпругата си Гина. Къщата е едноетажна. Има и сутерен. На 68 живеят друго семейство, които са протестанти, родителите на Георги Димитров. Това е било около 1905 година. И завеждат Учителя и Му предлагат в сутерена легло, тъй като те имат две стаи горе. В едната стая те живеят, а другата е дадена под наем на гражданско лице, не наш съмишленик. Учителят приема по един естествен начина с благодарност, че се настанява при тях.

И Учителят от Неговото пристигане в София и в страната е известен с това, че Той е бил доволен, ако навсякъде има колективно хранене, И с Гумнерови заедно закусват, заедно обядват, заедно вечерят. След няколко дни сестра Гина каза на мъжа си Петко: „Петко, този човек не е обикновен човек, този човек е свят човек." Съпругът й потвърждава: „Така е Гино, и моето мнение е такова," „Знаеш ли, Петко," продължава тя" като се освободи стаята горе, ще Му я дадем Той да живее горе." Казано-свършено, Освобождава човека горе стаята и Му предлагат да отиде горе и от 1905 г, до 1928 година живее там, докато се построява салона и жилището на Учителя на Изгрева. Той живее на ул. „Опълченска" 66 при братското семейство Гина и Петко Гумнерови. Разказвал ми е брат Георги Томалевски, че те студентите често посещавали ул. „Опълченска" 66 и когато след обед възхитени от разговорите, които водят с Учителя, който им обяснява, то Учителят предлагал да останат да вечерят заедно. „Помня един случай интересен за мен за непринудеността от поведението на Учителя, като казал: „Тази вечер ще вечеряме качамак!" И поискал от сестра Гина, донесла царевично брашно, сложили котлето там да се вари и когато се сварил вече качамака, Учителят лично е бъркал качамака и така са вечеряли радостно, доволни и си отишли нали у дома. Искам да кажа колективното хранене на Учителя е нещо свещено. Колективно хранене, колективна мисъл, колективна молитва е важно нещо. Така вече Учителя и с пристигането си на Изгрева да живее нареди построяването на братски стол. Той веднага почва да работи за всички онези наши съмишленици и за всички ония хора, които желаят да дойдат да се нахранят и разбира се, който има средства, може да плати костуемата цена в една касичка, а който няма пари, никой не го задължава и не му се сърди за това. Имало е такива случаи, дори за голяма радост, с един комунист, който е работил като артист на подвижните театри из страната. Като млад момък, лятно време нямат работа театрите, хората отиват по курорти тук-онуй, той без работа, няма средства, а гладен, някой му казал: „При дъновистите тамо върви, има стол и ще се нахраниш". И той срам не срам отишъл там, седнал на масата, дали му чиния, сипали му ястие, нахранил се." „Питаха ни, има ли някой допълнително да иска и аз поискал съм и не само веднъж. А многократно пъти при тях съм бил." И този артист за голяма радост още при комунистическия режим в България беше написал статия озаглавена: „Где да ида?" И описва своето положение и своето присъствие в стола на Братството на Изгрева, Тогава не всеки смееше да пише такива неща. Чудя се как го публикуваха тогава. Един човек, който намери сили да благодари. Чрез благодарността, човек обръща ума си към Великата Любов, която е Бог.