Jump to content

12_2 ГОРДОСТТА НА ЙОВ


Recommended Posts

ГОРДОСТТА НА ЙОВ

 

И днес още говорят за страданията на Йов. Като чета живота на Йов, аз не се спирам върху неговите страдания, но разглеждам разумните линии, които се чертаят на лицето му от големите страдания и изпитания. На времето Йов минавал за един от умните и добри хора. В един от съветите на боговете Господ запитал присъстващите: “Видели ли сте моя верен и добър раб Йов?” Бог зададе този въпрос на боговете, защото сам Йов имаше такова мнение за себе си. Йов мислеше, че като него добър и умен човек на земята няма. Тогава Сатаната се обърна към Бога с думите: “Добър и умен е Йов, защото е богат и щастлив, има всичко на разположение. Опитайте се да отнемете богатството, синовете и дъщерите му, да видите какво всъщност представлява той.” Наистина, след като мина през големи страдания и изпитания, Йов научи много нови неща. Съзнанието му се пречисти, мина през огън. Докато дойде до това положение, Йов понякога роптаеше, проклинаше часа на своето раждане. Приятелите му идваха при него, изкушаваха го, даваха му различни съвети, но в края на краищата той издържа. Най-после дойде и последният му приятел, най-младият от всички, който му говореше, че трябва да издържа, да понася страданията разумно, за да придобие нещо ново в своите възгледи и убеждения. Много от съвременните хора, преди да са стигнали до страданията, казват, като Йов, че трябва да бъдат добри, да се обичат, да бъдат проводници на Божията Любов. Добро е всичко това, но има някои условия, от които човек зависи. За пример, ако си стъкло, ще зависиш от онзи, който е направил стъклото; ако си инструмент, ще зависиш от онзи, който е направил инструмента и от онзи, който свири на него. За да бъдеш разумен, това зависи от твоята права мисъл. В какво се състои правата мисъл? Права мисъл е онази, с помощта на която човек може да разрешава мъчнотиите на своя живот. (139, с. 161)

 

Ето, Бог изпрати Сатаната при Йова да го изпита. Бог каза на Сатаната: “Познаваш ли моя верен раб Йова?” – “Остави го на мое разположение да го изпитам. После ще ти отговоря. Ще видя дали знае гамите dur и moll, дали знае да пее. Ти си му дал овце, говеда, ниви, лозя, добри синове и дъщери. Вземи всичко това, за да видиш какво е научил и разбрал.” Като поставиха Йова на големи изпитания, видя се, че не се е научил да пее; има нещо, което трябвало да придобие. В него се криела гордостта. Той мислел, че знае всичко, че няма подобен на него. След като изгубил всичкото си богатство, като изгубил синовете и дъщерите си, най-после засегнали и здравето му. Тогава Йов проклел деня, в който се е родил. Като минал и през това изпитание, той се смирил, научил се да пее и казал: “Едно време мислех погрешно, но сега разбрах живота, разбрах, че съм грешил. Няма вече да повтарям същите погрешки.” Често и вие, като Йова, седите и си въобразявате, че сте нещо, че много знаете. Нещо сте, но овцете ви, говедата ви, камилите, синовете и дъщерите ви постепенно изчезват. Най-после може да ви хване някаква тежка болест и да кажете, че сте инвалид. Толстой е боледувал сериозно три пъти в живота си и при всяко боледуване придобивал известно просветление. Не е въпросът да боледуваш и да станеш инвалид, но да придобиеш някакво прозрение. И вие като боледувате няколко пъти, все ще придобиете нещо. Като боледува и издържи на болестта, човек става по-здрав, придобива нова светлина. Колкото повече боледува човек в детската си възраст, толкова по-издръжлив става. (90, с. 122)

 

Богатият трябва да е заслужил своето богатство, да го е придобил със собствен труд. Йов не заслужаваше богатството, затова му се отне. Като започна да мисли, той дойде до ново разбиране на живота. Той разбра, че богатството му беше спечелено с труда на бедните, и като придоби ново разбиране, пак забогатя. На същото основание, ако и вие използвате своите дарби само за себе си, ще ги изгубите. Ако искате да ги запазите, ще работите с тях както за своето благо, така и за благото на своите близки. (88, с. 215)

 

Писанието казва: “Всичко, каквото се случва на онези, които любят Бога, ще се превърне на тяхно добро.” Кой от вас вярва в това? Четете го, но като дойде една неприятност, казвате: “Какво ли съм сгрешил пред Господа, какво ли съм направил?” При сегашните условия мъчнотиите са изпитателно средство, да ни опитат любовта – доколко обичаме Господа… Всички положения в света, каквито и да са, са само изпитания…

 

Сега ще дойде другата слабост – ние мислим, че като се влюбим в Господа, всичко ще се оправи. Най-първо, като се влюбите в Него, Той ще ви лиши от всичкото ви богатство. Ако сте най-голям богаташ, Той ще ви направи последния сиромах. Като вземе от вас всичко, ще почне по малко да ви дава и вие непременно ще имате историята на Йова. Йов най-първо мислеше: “Не съм ли аз, който върша волята Божия?” Защо подложиха Йова на изпитание? Има едно предание, то е следното. Йов даде угощение на приятелите си и пошушна на един от тях: “Няма на земята друг, който да обича тъй Господа, както аз.” Пък дяволът го дочул. Като имало съвет при Господа, дошла тази вест до Бога, че на земята няма друг човек, който да обича Господа като Йова. Дяволът искал да обърне внимание на това. Казва му Господ: “Ти ходил ли си да видиш тази работа, че няма друг човек да ме обича като Йова?” Той казва: “Ти не си го поставил на изпит да видиш любовта му. Дай го на мене, аз да го изпитам този самохвалко!” Една хвалба на Йова “аз обичам Господа” какво му струваше? Отиде им­нето му, отиде къщата му, отидоха децата му, дойдоха болести върху него. Той се слиса, казва: “Мислех, че обичам Господа, а Неговата любов към мене къде е? Съвсем ме забрави!” Той се колебаеше, искаше да приказва с Него. Та работата е там, че и вие казвате: “Колко обичам Господа!” Щом ви чуят, веднага ще отиде имането ви, къщата ви. Страшно нещо е да се изпитва любовта на човека. Няма по-голям изпит. Той може да изгори. Затова преждевременно не се изпитвайте, не подлагайте вашата любов на изпит. Нека остане най-после. Като изпитате всичко и няма какво да изпитвате, тогава последно опитайте това. Кажете: “Обичам Господа, както никой друг.” Кажете това и ще имате една опитност.

 

Дойде времето и пак наново рече Бог да изпита Йова. На втория път като дошъл, Йов пак дал угощение на приятелите си, но казва: “Колкото за любовта си към Бога, ще си помисля малко дали да се изкажа.” Разбрал той и казва: “За любовта си към Бога ще помисля дали да говоря.” Има нещо вътре в него. Казал му Господ: “Не говорй за свещени работи, но само ти да си ги знаеш.” Когато обичаш Бога, това е акт само между твоята душа и Бога, на хората не казвай. Кажеш ли го на хората, ще патиш. Нека само между Бога и теб да съществува този акт. (24, с. 165)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...