Jump to content

5.Mигът НА ВЕЧНОСТТА 1. Kак хванахме мигът на вечността


Recommended Posts

Mигът

 

НА

 

ВЕЧНОСТТА

 

летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

 

ДРАГА МИХАЙЛОВА

 

1. Kак хванахме мигът на вечността

Именувам се Драга Михайлова Иванова. Родена съм на 27 ноември 1910 г. в гр. Кюстендил. Майка ми - Христина Трайчева, е от Кратово - Македония. Баща ми Михаил Иванов е от гр. Прилеп - Македония.

 

Баба ми от Кратово имала сестра с две дъщери. Тези две дъщери били много хубави. Едната я харесал един турчин и искал да я потурчи, и да я вземе за втора жена. Ето защо двете дъщери постоянно се криели. Жената на турчина като научила, че мъжът й ще докара втора жена в домът им, почнала да ревнува. Изпраща синът си и един друг турчин в дома на баба Иглика. По това време двете й дъщери Стояна и Сара, както и майка им, били в стаята. Турчинът стреля през прозореца с пушка, улучва я в главата и убива Стоянка, която е трябвало да бъде втората жена на турчина. Почнал да изтича мозъкът от главата й. А майка ми била 4-5 годишна, помислила, че тече сапун, хванала с ръчичка и започнала да размазва мозъка и викала: „Мамо, сапун, мамо сапун." Погребали убитата дъщеря. Тогава баба ми се уплашила, че искат да по-турчват и другата дъщеря, и тя решила да бяга. Тогава слага вуйчо ми и майка ми в два коша, мята ги върху един кон, качва се върху него и така преминава границата при Крива Паланка, и дохожда в Кюстендил. Тогава се е пътувало така. На коня му се слага самар, а от двете страни на самара се слагат два коша и в тях се слага багаж. По този начин са пристигнали в България, понеже Македония е била турска.

 

Баща ми е от град Прилеп. Като момче на десет години, заедно с други връстници, се били с турчетата от турската махала. Турците се заканили, че ще убият децата. Уплашва се и идва в Кюстендил. После отива в София, Бургас, обикаля навсякъде. Искал да учи занаят за часовникар, но не е станало. Бил е и в Гърция. Тогава идва в Кюстендил и тук се омъжва за майка ми.

 

Бяхме шест деца: Йорданка, Иван, Цвета, Надя, Люба и Драга. Бяхме се уплашили от македонците, които убиваха и затова цялото семейство дойде в София след Балканската война. Баща ми имаше хотел, който бе на ул. „Цар Симеон и Мария Луиза". Беше го купил заедно с кръстника си, но после се скараха и той освободи хотела. После имаше будка за вестници. Учихме в София, завършихме гимназия. Брат ми завърши право. Аз философия, а другите две сестри завършиха също висше образование и бяха учителки. Баща ни изучи четири деца и им даде висше образование.

 

На 1 май, който бе ден на цветята, ни заведоха на екскурзия в Борисовата градина от училище. Аз и сестра ми Люба и една нейна съученичка Мария си играехме в гората, тичахме около дърветата. Имаше една игра, според която, когато един човек стигне до някое дърво и се хване за него, значи е хванал МИГЪТ. Тук да хванем Мигът, там на друго дърво да хванем Мигът и така, тичайки от поляна на поляна, стигнахме до Изгрева. Излезнахме на една голяма поляна. Там видяхме мъже и жени, насядали и си четат нещо. Питат ни: „Деца, какво тичате, какво се смеете?" Отговаряме: „Гоним, да хванем Мигът!" Те се засмяха вкупом и казаха: „Е, вие го вече хванахте. Елате при нас тука." Огледахме се и отидохме при тях. Почнаха да четат една беседа. После ни гледаха на ръка. Изгревът още не беше построен. Беше 1926 г. Там бяха: Савка, Паша, Веса Козарева и Елена Андреева. Елена ме пита: „Гладни ли сте, деца?" „Гладни сме." Даде ни хляб и маслини. Много ми хареса там, при тях, макар че сме яли у дома маслини. Казах: „Хайде да се връщаме, защото сега учители-те ще ни се карат и може да ни бият." Тогава за наказание учителите биеха с пръчки по протегнатите длани на ученичките. Това много болеше. Отидохме при учителите и разказахме къде сме били. Извикаха вкупом: "А-у-у, при дъновистите. Това е най-опасното. Знаете ли кои са дъновистите? Знаете ли кой е Дънов? Те са опасни хора." А ние отговаряме: „Там много хубаво ни беше, четяха ни много прекрасни работи." „А, вие сте заблудени." Така се прибрахме у дома.

 

Един ден отидохме на ул. „Оборище" 14 в Салона и там, за пръв път, видях Учителя. Пристъпих към Него и Му целунах ръка. Като ученичка, аз бях много заета с уроци, но по-късно, като студентка, аз се видях отново с Него. Брат ми Иван се беше запознал с Учителя, както и двете ми рождени сестри Цвета и Надя. Също Надя и Цвета били на гости някъде, на имен ден. Там бил Кръстю Христов. Говорил им и гледал на ръка. Идват вкъщи, влизат у дома и казват: „Да знаете с кого се срещнахме и с кого се запознахме." А ние отговорихме тримата - Люба, Драга и брат ми Иван, че вече сме се запознали с Учителя.

 

Брат ми Иван завърши право и стана началник в Данъчно управление. Директорът му казал: „Ще идеш в комендантството да освободиш Никола Антов." Антов бил архивар. Бил арестуван, понеже бил анархист, а работел като архивар в Данъчното управление. Брат ми, с писмо от директора, отива в комендантството да освободи Антов, понеже завеждал архивата и нямало кой да подава документите. Казва им: „Този човек трябва да го пуснете. Без архив не може да се работи." Пуснали го. Антов му казал: „Млади момко, ти ме освободи от ареста. За благодарност ще те заведа на едно място." И го завежда в Турнферайн, немски клуб. Там се събирали дипломати. Там също и Учителят държал беседи. Антов запознава брат ми Иван с Учителя. Той ни приемаше, разрешаваше ни проблема и с това ни помагаше. Ето така аз хванах Мигът заедно със сестра ми Люба, а след това и цялото семейство се докосна до този „Миг на вечността", който се изразяваше чрез Духът на Учителя и Неговото Слово.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...