Jump to content

5.11. Траурът на България


Recommended Posts

11. Траурът на България

Ние сме в Мърчаево. До „Изворът на здравето" няколко сестри са заобиколили Учителя и си говорят. Аз със сестра ми Люба отиваме при тях. Приближаваме се и всички ни гледат някак по-особено и по-вторачено. Смутихме се. Защо ли ни гледат? Да не би да сме закъснели? В това време Учителят направи място, та да седна аз от едната Му страна, а Люба да седне от другата Му страна. Седим и говорим. Изведнъж Учителят погледна към Небето, скочи и си тръгна веднага. Беше ясно небе. Тръгна към дома на Темелко. А разстоянието между „Извора на здравето" до къщата на Темелко е някъде около 50 метра. И като почна и рукна един пороен дъжд - не е за вярване. От чисто небе изведнъж да се изсипе такъв пороен дъжд. Тичаме всички към къщата. Качихме се на верандата на сушина. Заобиколили сме Учителя и гледаме как се излива поройният дъжд. Учителят посочи с ръка към слънцето, което залязваше към Перник. Видяхме грамадно, червено слънце, което залязваше. А през него минаваше един черен облак - като креп. Учителят се обърна към нас и каза: „Траурът на България!" Всички се вторачихме към слънцето и това всички видяхме, че този креп приличаше на онзи траурен креп, който се поставяше по вратите на онези домове, където имаше умрял човек. А това беше няколко дни, преди да дойде 9.IX.1944 г. А с тази дата дойдоха руснаците в България и докараха комунизма в България. Този траур продължи 45 години, до 1990 г., когато Съветската империя се саморазруши. Сега България отново трябва да възкръсне. Но това може да стане само чрез Словото на Учителя. А как ще стане ли? Ще ви разкажа как ще стане.

 

След като Учителят каза тези съдбовни думи, всички които бяхме измокрени от дъжда влезнахме в стаята на Темелко, вечеряхме, приказвахме, пяхме песни. Ние със сестра ми Люба си тръгнахме и пренощувахме в една квартира, която бяхме наели. На другият ден сестрите, които бяха около Учителя ни казаха: „Знаете ли какво каза Учителят за вас двете? Една от тези две сестри е изгоряла на времето жива заради Христа. Но коя е тя, няма да ви кажа. За да не се съблазни нито тя, нито другите да се съблазнят." Не каза. Не можахме да открием коя е. Но това даде подтик и на двете да бъдем ревниви към Учението. Ако беше казал, едната щеше да се обезсърчи. Този, който е работил на времето и сега работи за Христа. Който на времето се е жертву-вал за Христа и сега се жертвува. Иначе не може. Такъв е Законът. Онези, които работиха на времето срещу Христа и сега работеха срещу Христа в Школата на Учителя. Това го видях.

 

Та възкръсването на един народ става чрез една идея дошла от Божествения Свят. Тази идея ще я намерите в Словото на Учителя. А ще я приложите чрез живота си, чрез саможертвата. Когато човек се жертвува за една идея, той възкръсва чрез Дух и Истина. Влиза във Вечния живот, който е живот на Христа. „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Исуса Христа, когото Си проводил." От тук започва възкръсването на един народ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...