5.16. Кошница, пълна с кайсии

[Iskri4ka]

16. Кошница, пълна с кайсии

Бях учителка в Македония. Трябваше да пътувам за София. Ганчо Ганчев, който бе комендант на гарата в Скопие, беше приготвил една кошница, пълна с кайсии. Там имаше много дръвчета и се раждаха много кайсии. Ганчо ми предаде тази кошница, да я занеса от Скопие за Мърчаево и да я предам на Учителя. Той беше ми издействал място във влака, който беше претъпкан от народ. На перона видях едно момче - войник, което беше босо, по налъми. Войниците нямаха ботуши, а бяха обути с налъми. Представяте ли си -войник с налъми. Тогава се ходеше, но лятно време, и обикновено с налъми ходехме в банята. А сега гледам - войник с кепе, с куртка и с брич, но по налъми. Смешно и тъжно. Стои войничето замислено. Ганчо минава покрай войничето, но то не го забелязва, понеже е замислено и не му отдава чест. Той мина покрай него, върна се и му удари един шамар. „Що не отдаваш чест?" „Не ви видях, господин капитан. Съобщиха ми, че майка ми е починала и съм се затъжил и замислил за нея. Прощавайте, господин капитан!" И като чух това, и като видях това, избягах от него. Всички се възмутиха, на гарата, от Ганчо. Не го е срам, да удари момчето. Майка му умряла, а той удари момчето. Аз се качих на влака последна с кошницата в претъпкания влак. Отказах се от мястото, което той ми беше запазил. Бях възмутена от него. Какъв брат е той? Бие момчето, моли се на Господа и после изпраща кошници с кайсии на Учителя. Пристигнах в София, отидох в Мърчаево и занасям кошницата на Учителя. Беше точно на Петровден, рождения ден на Учителя. Имаше много братя от София и провинцията. Подадох кошницата на Учителя: „Учителю, това е за Вас от Ганчо от Скопие." На масата по средата беше Учителят. От едната Му страна бяхме седнали аз, Люба и третата ми сестра Цвета. А от другата страна на Учителя беше седнала Йорданка Жекова. Учителят се обърна към Йорданка: „Вземи кошницата и давай по две кайсии на всички!" Йорданка започна да дава по две кайсии на всеки човек. Тръгна и започна да дава от човек на човек по две кайсии. А бяха много хора. Масите бяха препълнени. Като дойде до нас, до трите рождени сестри, кайсиите свършиха. И аз прошепнах: „Да ги нося аз тези кайсии от Скопие и да не стигнат до нас! Чудна работа!" Аз не смеех да се докосна до тях, нали бяха за Учителя. Чудя се, защо кайсии няма да има за мене, която ги носих. Освен за мене, няма за сестра ми Люба и за Цветанка. И за Учителя няма. Аз се оглеждам виновно и ядосано. Учителят ме погледна и само се усмихна така, особено. Свърши обеда и аз и другите ми две сестри се упътихме към „Извора на Доброто". Там имаше джанка, която беше узряла и решихме да ядем джанки, щом за нас кайсиите свършиха. Ето ти, задава се Учителят. Идва при нас. „Сладки ли са джанките?" „О, Учителю, много са сладки!" и си подавам ръката. Той си взе три джанки от ръката ми. А двете ми сестри възкликват: „Учителю, дайте да ги измием на извора." „Това не е Ваша работа!" След това отива при Люба. „Сладки ли са тези джанки?" „Сладки са." И тя си протяга ръката. И от нейната ръка Учителят взема три джанки. И от третата ми сестра Цвета взе от ръката й три джанки. От трите сестри взе по три джанки, общо девет джанки. Стои пред нас и една след друга ги изяде. Накрая добави: „Сладки са, много са сладки. Не само дървото се познава по плода, който дава, но е важно също ръката, която го откъсва, как го поднася и как го дава." Учителят се отдалечи. Ние се оглеждаме. Значи от кошницата с кайсии Учителят не взе, защото онзи, който подаде кошницата, за да я занеса на Учителя, със същата тази ръка удари войничето, обуто с голи налъми. Той, офицер, целият излъскан, с ботуши, с шпори, със сабя, издокаран като на парад, със същата ръка, която подаде кошницата с кайсии, със същата ръка удари войничето. Ето затова Учителят не пожела да вкуси от неговите кайсии. Но взе от нас, от трите рождени сестри по три джанки, които всяка една от нас откъсна от джанката, която бе узряла в двора на брат Темелко. Благословението не се дава току така. Благословението може да се изсипе само в чист съд, сътворен от светъл ум, чисто сърце и праведна постъпка. Ето, това е Законът на благословението.