5.27. Лечение за Славата Божия

[Iskri4ka]

27. Лечение за Славата Божия

Като учителка бях назначена на едно село, отдалечено много от София. Исках да ме назначат в едно близко село. Казваше се Мещица и бе на пет километра от Перник. Но сестрата на кмета я бяха назначили там, а мен ме назначаваха учителка в едно село Конска, далече, на 18 км от Брезник. Бе много далече за мене. Не исках да отида там. Но сестра ми Люба отиде при Учителя и Му разказа всичко. Учителят каза: „Нека да отиде. Нека заеме мястото." Аз се съгласих. Какво да правя. Отидох там и всеки ден по телефона говорих от училището с домашните си в София, където също имахме телефон. Бях подала молба до Министерството и се жалвах, че аз, която съм с висше образование, съм изпратена в това село, а сестрата на кмета е назначена в централно място с обикновено педагогическо образование. Затова, всеки ден разпитвах по телефона, дали има някакви новини. Един ден привечер идва при мене една ученичка. „Учителко, имате ли кислородна вода?" „Има, чакай да потърся." Потърсих в аптечката на училището, но нямаше нищо. „Защо ти е?" „Татко го боли ръката." Казах й, че у дома имам спирт, взех го и отидох у тях, за да видя какво става. Там виждам човек, дълъг два метра, грамаден, легнал и е в безсъзнание. Ръката му е подута от горе до долу. От рамото, та до пръстите. Жените в черни забрадки плачат около него. Разбрах, че си набол ръката и станала инфекция. Ходил в Брезник в болницата и искали да му отрежат ръката. Не се съгласил. Казали му, че така той ще умре.

 

Близките го взели, докарали го с кола и сега го чакаха да умре.

 

Аз си казах, че ще приложа онова, което Учителят направи с моя инфектиран пръст. Поисках да донесат квас. От две - три къщи събраха много квас. Имах зехтин, намазах ръката му, сложихме отгоре до долу на ръката му кваса и увихме ръката му с повой. Ни жив, ни умрял. Казах, че така ще стои. „Ама той до сутринта ще умре!" „Няма да умре, а ще оживее." Сутринта рано, в 5 часа, ми чукат на вратата. „Учителко, ела." Отивам и виждам, че е пробило вече. Потекло е гной. Свалих кваса. Взех един леген и започнах да изстисквам гнойта от ръката в него. „Олеле, учителко, колко си малка, а колко боли като ме стискаш. Пусни ме, пусни ме." И пищи, и врещи, и се дере. „Нищо, мирувай". Хем стискам ръката, хем изстисквам гнойта, от нея напълних един леген с гной. Изстисках го хубаво. Чувала съм от баба, как се прави благ мехлем. Взима се восък, зехтин, бял сакъз, чам сакъз и кора от бъз. Реших, че ще го направя този мехлем на печката. Сложих му мехлема и отидох на училището. На обед пак се връщам. Влизам в къщата и що да видя - той седи вече. Вечерта и следващата сутрин отново го превързах. Таман отивам в училището и по телефона ме викат от София. Съобщават, че ме преместват в село Мещица. Министерството е удовлетворило моята молба. Аз се зарадвах. Отивам при болния и го превързвам. Съобщих, че утре си заминавам. Като научи, цялото село седна да плаче. Това бе чудо за тях. „Леле, леле, не ни оставяй! Такъв Божи помощник си намерихме!" Казвам: „Помолете се за мене! Аз имам братя, сестри, майка, баща. Тук е далече за мене. А от Мещица е близко до Перник и оттам ще си пътувам често до София."

 

Сутринта натоварвам багажа на каруца. Селяните ми сложиха един сандък и в него сложиха орехи, ябълки и круши. Волската кола тръгна, а селянките и учениците вървят от двете страни на колата, чак до Брезник. Вървят и плачат. А това са цели 18 километра. Това оздравяване бе за тях чудо. И за самата мен беше чудо. Те разбраха, че тук има нещо друго, което излекува болния. Но го оцениха навреме, а сега ме придружаваха, за да покажат, че не са неблагодарни и много добре знаят какво нещо е Доброто, когато се направи навреме. Когато слагах кваса, тогава аз казах: „За Славата Божия, за Славата на Учителя ще направя този опит. Но Бог да ми помогне!" Бог ми помогна. И един човек бе спасен. После този селянин ме намери в Мещица. Донесе ми в ръкатка масло. То е нещо като глинено гърне, но отгоре има напреко глинена дръжка, която служи да се носи гърнето. Затова се казва ръкатка. Селянинът остави маслото на хазайката и беше им разказал целия случай.

 

Чува кръчмарят, който е съсед и казал: „Моето малко конче си е наболо крака, надуло се е, бере и може да умре. Скоро викайте учителката." Видях кончето и реших да направя опита. Вързахме квас на крака му, на глезена. На другия ден бе пробило. Сложих му благ мехлем. Кончето оздравя. На другия ден идва ветеринарният фелдшер и крещи: „Ти лекар ли ще се пишеш? Ще ми взимаш хляба. Ще те дам под съд." Защо, бре, че аз добро съм направила. Не е грехота това. Пари не съм взела." Всички селяни ме защитиха.

 

Доброто е винаги добро. А когато се прави за Славата Божия, тогава идва чудото и стават чудеса Божии, за да говорят за Силата Божия.