Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1918_07_28 Събличане и обличане

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 02 януари 2011 - 15:43

Аудио - чете Нели Недялкова

Събличане и обличане (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата"Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.III
Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2008 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание


От книгата "Дали може". 27 неделни беседи от Учителя, (от 10.06.1917г. до 29.12.1918г.),  ИК "Жануа'98", София, 2009,
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата

От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата


Събличане и обличане



„Да се съблечете от ветхия человек и да се облечете с новия".
Послание към Ефесяните 4: 22-24

Събличането и обличането представляват велики закони на развитие. Това са процеси, които се извършват и в самата Природа. Който не спазва тези процеси, сам се излага на страдания. Какво става през есента и през зимата с растенията? Постепенно събличат старата си дреха. Слана попарва листата, и те постепенно окапват. Ветровете оголват клоните, обрулват листата им, докато най-после дървото се освободи напълно от старата си дреха. Щом дойде пролетта, дърветата започват да се покриват с нови листа; нови клончета израстват, нови цветове се явяват. Дървото се облича с нова дреха, т.е. с нова премяна. Ще кажете, че това е обикновено нещо. Събличането и обличането не са обикновени работи. Като отидете на черква, и там виждате същите процеси.

Свещеникът иде отвън със старата си, вехта дреха, но щом влезе в олтара, съблича я и облича нова – нов човек става. Той се освобождава от старите листа и се облича с нови. Добре е, свещеникът да не съблича новите си дрехи. Щом е станал нов човек, нов да си остане. Така правят всички хора. За един-два часа през деня обличат новите си дрехи, а останалите 22–23 часа прекарват в старите си дрехи. След това се чудят защо работите им не вървят добре. Много естествено – докато сте облечени със старите си дрехи, работите ви не могат да се нареждат добре. Какво ще ви даде една стара дреха, пълна с прах, с пот и с нечистотии? Ако облечеш новата си дреха, душата ти ще се зарадва и развесели.

Какво правят момата и момъкът, когато се женят? Свалят старите си дрехи и се обличат с нови. Който ги види, радва се на новите им премени и казва: “Това са невеста и младоженец”. Те започват добре, но не издържат докрай добре. Защо? Като се върнат у дома си, събличат новите си дрехи и обличат старите. След това се чудят защо работите им не вървят добре. Сега и вие сте облечени с нови дрехи, но, като отидете по домовете си, ще облечете пак старите си дрехи. Павел казва: „Съблечете се от стария човек!" Значи, събличането на старите дрехи и обличането в нови представлява новият живот, към който човек се стреми. Следователно, облечете ли се с нови дрехи, не се връщайте повече към старите.

Какво, всъщност, е старият човек? Това са старите мисли, чувства и желания, старите навици, старите дрехи, чиито последствия носим и до днес. Всички страдания – физически, сърдечни и умствени, всички лишения не са ли резултат на стария човек, на старото? Въпреки това, чувате да казват: "Да се държим за старото!" Къде е писано това? Павел казва: „Облечете се в новия човек!" Като чуят думата ново или ново учение, мнозина казват: "Опасно е новото учение." – Опасно е старото. Всъщност, новото учение препоръчва на хората много прости, обикновени неща: да се облечете с нови дрехи, да се обуете с нови обувки – да станете нов човек. Кой не желае това? Ще кажете: "Отде ще дойде новото? За новото са нужни пари, средства. Кой ще ни ги достави?" Започнете от невидимото и постепенно вървете към видимото. Ако всяка сутрин, като ставате от сън, събличате старите дрехи на ума и на сърцето си и обличате нови, досега щяхте да се подновите, да станете нов човек. Мъжът става от сън сърдит, недоволен. Защо? Не е съблякъл старите си дрехи. Не се сърди на мъжа си, но дай му чиста вода, да измие краката си, отвори прозореца да подиша чист въздух, дай му нови дрехи да се облече и виж след това, няма ли да бъде доволен. Всяка жена, която отваря Божествения сандък и дава нови дрехи на мъжа си, е добра. Това обличане е психическо.

Който ги знае да се облича с нова психическа дреха, всякога ще бъде недоволен и всякога ще се оплаква. Колко жени се оплакват от мъжете си, и колко мъже – от жените си, само затова, че не знаели как да се обличат в нови дрехи. Ако мъжът не знае това изкуство, нека жената го облече; ако жената не притежава това изкуство, нека мъжът я облече. Обличай жена си всяка сутрин в нова дреха, и тя ще бъде добра. Обличай мъжа си всяка сутрин в нова дреха, и той ще бъде добър. Жената сготвила някакво ядене, от което мъжът е недоволен. Той се сърди, гневи, но след това и тя започва да се сърди. В края на краищата, се явява общо недоволство Защо жената да не изучи характера и вкуса на мъжа си и да наготви ядене, което той обича? Преди да се е върнал мъжът от работа, жената трябва да отвори прозорците на стаите, да влезе чист въздух, да се помоли заедно с децата. Като дойде мъжът и намери стаите чисти и проветрени, децата тихи и спокойни, той ще облече новата си дреха и ще бъде доволен. Какво прави жената днес? Като види, че мъжът се разгневи, тогава проветрява стаите, тогава укротява децата. При това положение, мъжът няма желание да се облече с нова дреха.

Един млад момък трябвало да пътува от едно село до друго. Пътят му минавал през една гъста гора. Баба му, като видяла, че внукът й тръгва на път и трябва да мине през гората, казала му:

– Синко, ела да ти бая, ако те срещне мечка, да не те изяде.

– Бабо, по-добре ми бай, да не ме среща мечка! – отговорил засмяно внукът.

Какво трябва да прави жената, за да има мир и доволство в дома си? Като се върне мъжът й от работа, тя трябва да измие краката му, да му даде нови дрехи, да се облече и след това да седнат двамата заедно да се нахранят. Така са постъпвали жените в старо време. Ако се спазва този навик и в новото време, петдесет на сто от недоразуменията в домовете щяха да се намалят. Жената счита за унижение да измие краката на мъжа си, да му даде нови дрехи да се облече. Тя казва: "Право ли е аз да се грижа за мъжа си, като за дете? Той може сам да свърши тази работа." – Право ли е жената да дава стари дрехи на мъжа си и постоянно да се карат? Ако аз съм на мястото на жената, предпочитам да съблека старите дрехи на мъжа си и да го облека с нови, да измия краката му, отколкото да се карам с него и да го оставя със стари дрехи. Съблечете старите си дрехи и облечете нови!

Ще дойде някоя жена да се оплаква от мъжа си, че обичал да гледа чужди жени, да се сърди и кара. За да не става това, съблечи старите му дрехи. Ти го оставяш със стари дрехи, и той, недоволен от положението си, търси причини да се сърди и кара. Облечи го в новата дреха – в дрехата на Любовта и не мисли лошо за него. Щом мъжът има сърце, и Любов има. Понякога само обувките му са тесни, и той се движи мъчно. Какво направиха китайците със своите деца? Осакатиха краката им. Понеже служат на своята стара култура, обуват момиченцата си с тесни, малки обувки, под предлог, че е красиво жената да има малък крак. Всъщност причината се крие другаде. Като осакатяват краката на жената, с това те искат да я задържат повече вкъщи, да не ходи по улиците. Обаче, китайката привикна и с малките крачка да се движи свободно и да излиза, когато пожелае.

Нови дрехи, нови обувки са нужни за хората, и то широки и удобни. Ако имате мъчнотии и страдания, ще знаете, че това са старите и тесни дрехи и обувки. Старите дрехи крият в себе си отрова. Като сгрешил, човек облякъл старата дреха, пропита с отрова и нечистотии. Съблечете старата дреха и облечете новата, която носи в себе си всички елементи на чистота и здраве. Новата дреха носи радост и веселие за човека. Като ставате сутрин от сън, облечете дрехата на Надеждата, на Вярата, на Любовта, на Истината, на милосърдието. Каквато дреха ви е нужна за даден случай, такава облечете. Всяка дреха, която носи известна Добродетел, е чиста, нова, здрава.

Когато ставате сутрин, мислете за всичко възвишено и благородно, за работата на великите хора – музиканти, художници, писатели и поети. Мъжът е недоволен, че жена му прегорила яденето; жената е недоволна, че мъжът й не е донесъл повече месо и зеленчуци, да сготви добро ядене. Турете настрана тенджерите с прегорялото ядене. Изхвърлете навън изгорелия лук, масло, а заедно с това и недоволството. Бъдете благодарни на малкото, което имате. За предпочитане е човек да остане три дни гладен, отколкото да носи в себе си недоволството от прегорялото ядене или недоволството, че малко е месото, хлябът и зеленчуците. Днес всички хора – учители, професори, съдии, свещеници носят недоволството от прегорялото ядене. Търговецът пък е недоволен, че работите му не вървят добре. Махнете недоволството от себе си! Махнете тенджерата и търговията от главата си! Човек не е дошъл на земята нито готвач да става, нито търговец. Това са временни занятия за прехранване. Свещеникът е недоволен, че работата му не върви добре, професорът също е недоволен от работата си. Не се безпокойте, всичко ще тръгне добре. Никой не е дошъл на земята да става поп или професор – това са временни служби. Какво означава думата поп? Баща. Един Баща има в света – Господ. Всички хора са братя помежду си. Следователно, като срещнеш един човек, ще знаеш, че той е твой брат, а Бог е Баща на всички.

Съблечете старите дрехи и облечете новите. Новата дреха подразбира Любов. Облечеш ли тази дреха, ще си кажеш, че обичаш всички хора. Кажеш ли веднъж това, ще издържаш. Да не изпаднете в положението на онзи китаец, който решил да бъде щедър, но когато една просякиня го посетила петнайсет пъти, той не могъл да я приеме повече и я изпъдил. След това казал: "Не мога повече да бъда щедър." Който казва, че не може да направи това или онова, той е ученик на старото учение. Ученикът на новото всякога казва мога. Като казваш не мога, ти обезсилваш Бога в себе си. Като кажеш мога, ти Му даваш сила да се прояви.

На времето си старите дрехи са били на мястото си, но днес са тесни и неудобни. Малките дрешки отговарят на малкото дете, но, ако го облечете със същите дрехи след десет години, ще го осакатите. Освободете се от старите форми, които днес не ви подхождат. Всяка мисъл, всяко чувство, всяко желание, които ви стесняват, трябва да се изхвърлят навън, или да се предадат на други, които идат след вас. Като се върнете в домовете си, отворете сандъците си и раздайте всичките си стари дрехи на онези, които не са ги още опитали. Ако някой ги иска доброволно, дайте му ги; ако не ги иска, хвърлете ги или ги изгорете. Извадете новите си дрехи, облечете се с тях и кажете: "От днес обличам новата дреха – дрехата на Христа." Това изисква новото учение от всички. Новата дреха наричаме дреха на Любовта. Тя постоянно се подновява. Щом я съблечете, пак нова обличате, както змията съблича една кожа и се облича в друга.

И тъй, каже ли някой, че е недоволен или неразположен, ще знае, че дрехата му е стара. Ще съблече старата си дреха и ще облече дрехата на Вярата. Ако е гневен, ще облече дрехата на мира. Може ли толкова лесно човек да съблича старата си дреха и да облича нова? Може. Както обличате и събличате ризата си, така може да се облечете в новите дрехи на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Вярата, на Надеждата, на мира и т.н. Жената облича ризата си отгоре-надолу. Значи, тя приема идеите отгоре-надолу. Мъжът облича панталоните си отдолу-нагоре. Така приема той идеите – отдолу-нагоре. Панталоните са долу тесни, горе широки. С това мъжът се пази, да не влиза лошото от долния свят в горния. Но и тук дойде нова мода. Недоволни от тесните крачоли долу, мъжете започнаха да носят панталони с широки крачоли долу.

Съблечете старите си дрехи, ушити по модата, и облечете нови, бели, чисти дрехи. Белият цвят означава Доброто. Стремете се към белия цвят, за да се свържете с Доброто. Дето видите бял цвят – на цвете, на къща, измазана бяло, свързвайте го с Доброто. Така ще минавате от видимото към невидимото. Като видите някое бяло цвете, спрете се пред него и кажете: "Искам да бъда бял, добър и чист като това цвете." Мислете често за белия цвят, за Доброто и за Чистотата, за да се облечете в нова дреха – в дрехата на новия човек. Това е прост метод, с който можете да си помогнете.

Ако си недоволен или неразположен, мисли за Доброто. Така ще съблечеш старата си дреха и ще облечеш нова. Това знаят всички майки и бащи. Ако детето им е боледувало няколко месеца, първата им работа след оздравяването му е да го окъпят и облекат в нови дрехи. Старите дрехи, с които е боледувало, хвърлят навън или изгарят. Като знаете, че старите дрехи са напоени със заразителни микроби, с лоши мисли и чувства, с отрицателни състояния, хвърляйте ги или ги изгаряйте, но никога не ги давайте на бедни. Ако искате да дадете нещо на бедния, дайте му от новите си дрехи. Някой раздава старите си дрехи и мисли, че е направил Добро. Той се освободил от товара си, но го прехвърлил на гърба на другиго. Значи, той е направил Добро на себе си, а не и на бедния. Ако искате да се освободите от старите си дрехи, питайте онзи, на когото ги давате, готов ли е да носи вашия товар. Ако доброволно поеме товара ви, благодарете му за Доброто, което ви е направил.

Помнете: старото не носи нещо полезно и добро за хората. То е ценно само за Природата. Тя го туря на корените на своите дървета за тор. Те го всмукват, извличат потребните сокове, от които след време излизат нови листа, нови пъпки и клончета, нови цветове и плодове. Само Природата владее изкуството да превръща старото в ново. Казано е в Писанието: „Всичко, което се случва на онези, които любят Господа, се превръща на добро." Ще кажете, че този стих се отнася до всички християни, защото те любят Бога. Колко време Го любят? Най-много един-два часа, докато са в черква, облечени в нови, чисти дрехи. Останалите 22–23 часа те са в старите си дрехи. Като разгледате отношението 1:23, ще разберете колко време сте били истински християни. Като говоря за черквата, за храма, имам предвид онова възвишено състояние на човешката душа, когато човек е готов да прояви Доброто, милосърдието и Любовта.
Като изучавам човешките мисли, виждам старите дрехи, с които ги обличат, и зная, че тези мисли няма да им помогнат. Жената седи и мисли за мъжа си, че е нервен, гневен, лош. И мъжът мисли същото за жена си. И на двамата казвам: престанете да се оплаквате един от друг, но си задайте въпроса, от коя жена и от кой мъж сте недоволни – от стария, или от новия. Всяка жена има двама мъже: единият е стар, а другият – нов. Всеки мъж има две жени: стара и нова. От кого се оплаквате: от стария мъж и старата жена, или от новия мъж и новата жена? Думата жена произлиза от думата зео – живот. Лошата жена произлиза от лошия, от стария, покварен живот. Когато умът се съедини с Живота, ражда се мъжът. Следователно, мъжът и жената се съединяват, за да се развиват. На същото основание, ако житното зърно не се посади в земята, нищо ново няма да придобие. Когато някой пита защо хората се женят, казвам: женитбата е необходима, за да се развиват мъжът и жената, да придобиват нови качества и да изучават Божиите закони. Може ли без женитба? В широк смисъл на думата без женитба, т.е. без развитие на земята не може. Като е дошъл на земята, човек се е оженил вече. Духът му се е свързал с плътта. Духът е женен за плътта. Който не иска да се жени, не трябва да дохожда на земята. Женитбата трябва да става правилно, за да се раждат Добродетели, възвишени и добри дела.

Светът се нуждае от Добродетели, от велики дела. Какво виждаме днес? Светът е пълен с деца на старото, на безлюбието. И след това всички се оплакват от децата си и казват: "Не трябва човек да се жени." Когато направи човека, Бог го(***без го) създаде мъжки и женски пол. Думите мъжки и женски пол подразбират Любовта и Обичта. Мъжът представлява Любовта, а жената – Обичта. Мъж, който не люби, не е истински мъж; жена, която не обича, не е истинска жена. Това е велика Истина, която засяга едновременно и мене, и вас. Мъжът трябва да бъде облечен с нова дреха – с дрехата на Любовта, а жената – с дрехата на Обичта.

Ето защо, когато дохождат при мене мъже и жени да се оплакват едни от други, понякога съм мек и добър към тях, а понякога – строг. Когато съм строг, с това искам да им кажа да съблекат старите си и нечисти дрехи и да облекат новите: мъжът да облече дрехата на Любовта, а жената – дрехата на Обичта. Когато съм добър и мек, проявявам Божието търпение и си казвам: щом Бог търпи хората, и аз трябва да ги търпя. По отношение на мене, Бог е Любов; по отношение на Бога, аз съм Обич. Следователно аз трябва да дам възможност на Божията Любов да се прояви чрез мене. Само така умът ми може да бъде светъл, а Духът ми – силен и бодър. Започнете от днес да събличате старите си дрехи, да събувате старите си обувки и да ги изхвърлите вън. Какво направи Мойсей, когато видя къпината, която гореше? Той събу обувките си, защото чу глас, който му казваше: „Събуй обувките си, защото мястото, на което стоиш, е свято". Бог му каза и други неща, които не са записани в Стария Завет.

„Събуй обувките си" – каза Господ на Мойсея. Думата обувки е взета в широк смисъл. Човек има обувки не само на краката си, но и на ръцете, на ума, на сърцето си. Затова човек трябва да събуе обувките си и от краката, и от ръцете, и от ума, и от сърцето си. Има обувки на краката, които са тесни, и човек мъчно ходи с тях. Но има обувки и на ума, които също стягат човека, не може свободно да мисли. Чувате някой да казва, че неговото верую е най-добро, най-право. Да се мисли така, това значи стегнат, ограничен ум, т.е. ум, обут в тесни обувки. Едно е истинското верую, едно е правото верую. Всички други са изопачени, окарикатурени образи на единния, истинския образ. Една е истинската и права религия – религията на Любовта, на вътрешното съдържание и смисъл на нещата. Тя определя връзките, които трябва да съществуват в семейството между мъжа и жената, между брата и сестрата. Една е истинската религия, т.е. едно е дървото на Живота, но с много разклонения. За да познаете истинската религия, трябва да облечете новите си дрехи, както свещеникът облича новите одежди и излиза да служи. Защо мъжът и жената да не бъдат като свещениците, облечени в нови одежди? Като се ожени, мъжът става поп. Жената го е опопила. Като му роди едно дете, той става папа, т.е. баща. В този смисъл, всеки човек може да бъде баща и майка, да облече новата си одежда и да служи на новото. Да опопиш мъжа си, това значи, да му родиш нещо възвишено и благородно.

Бих желал всяка жена така да опопи мъжа си, че да му роди благороден син или благородна дъщеря, облечени в нови дрехи. Като ражда, жената трябва да придобие възвишени качества, които да предаде и на мъжа си. Това значи, и двамата да се облекат в нови, чисти дрехи. Ако бременната жена е недоволна от своята временност и съжалява, че се мъчи, тя още е облечена със старите си дрехи, тя служи на старото. Бременната жена трябва да благодари на Бога, че я облича в нова дреха. Също така трябва да благодарят и мъжът, и братята, и сестрите й. Така ли постъпват сегашните хора? Повечето са недоволни от идването на новото дете. Те виждат, че това същество ще им създаде нови безпокойства, нови разходи и мъчнотии. Това са стари, търговски идеи. Долу старите идеи! Те отживяха времето си. Днес те нямат никаква цена.

„Събличане обличане". Когато се говори за събличане и обличане, това показва, че могат да се събличат и обличат и стари, и нови дрехи. В прав смисъл на думите обличане в ново, човек не може да се облече в ново, докато не влезе Христос в него. Всъщност, Христос, новото, Божественото Начало в човека се облича в ново, а не самият човек, облечен в плът. Плътта е старата дреха, Духът – новата. Плътта приготвя новата дреха, но не може да я облече, докато не дойде в нея Духът, Божественото начало – Христос. Същото прави и бременната жена: тя приготвя пелени, дрешки за детето, но не може да ги употреби, докато детето не се роди, не излезе на бял свят. Не можеш да станеш красив, докато не родиш една велика идея. Ти можеш да нарисуваш красива картина, да изваеш хубава статуя, да напишеш велико и ценно произведение само тогава, когато Духът отгоре е взел участие в твоята работа.

Колко години са минали от написването на Светото Евангелие? Близо две хиляди години. Тези, които са взели участие в написването Му, и до днес още работят отгоре. Ето защо, като четете Евангелието, вие се свързвате с тези, които са работили и работят върху Него. – “Тогава, можем ли да се свържем с Христа?” – Щом мислите за Него, можете да се свържете. Ако сте приели в дома си гладния, жадния, страдащия и сте го нахранили и утешили, ще мисли ли той за вас? Непременно ще мисли. Ако сте го пъдили, хокали и ругали, пак ще си спомня за вас. Значи, човек може да мисли и да си спомня за вас при два случая: когато сте го нахранили и напоили добре, и когато сте го изпъдили и наругали. Мнозина търсят Христа, говорят за Него, но не са доволни от живота си, от Бога. Те искат да имат повече богатства и блага от тези, които им са дадени. Щом роптаят и са недоволни, те са облечени в старите си дрехи. На такива хора не се дават нови дрехи. За да се облекат в Новото, те трябва да съблекат старите дрехи, да се окъпят добре. Това значи да приемат с радост Христовото учение и да са готови да помагат на бедни, нещастни и на страдащи. Те искат да станат богати и тогава да помагат на бедни и на страдащи. Те и днес са богати. В който ден и час дойде в ума ви една светла мисъл и в сърцето ви – добро чувство и желание да помагате на слаби и на страдащи, благословението ще потече. Отворете сърцата си, за да потече от тях жива вода, която да уталожи жаждата на страдащи и обременени пътници.

Какво значи да се облекат жената и мъжът в нови дрехи? Когато мъжът се връща неразположен и гневен от работа, жената не трябва да му се сърди, но да приложи новото учение, да смени състоянието му. Как ще приложи новото учение? Преди да дойде мъжът от работа, тя трябва да изчисти и измие стаята, да проветри въздуха и да тури на масата три саксийки: в едната да има бяло цвете, във втората – синьо, а в третата – розово. Докато мъжът не се върне от работа, децата не трябва да влизат в стаята. След това тя да се помоли на Бога, да възприеме мъжът й Добродетелите, които цветята носят в себе си. Като види, че той иде, тя трябва да го посрещне, да му предложи да измие краката му. Като мие краката му, да му напомни за неговата майка, която някога е правила същото. След това да му даде вода да измие ръцете и лицето си. Това значи обличане на дома в нова премяна.

Да облечеш някого с нова дреха, това е лесна и проста работа. Обличането с нова дреха е проста, но ефикасна формула. Днес жената се безпокои от някои мисли, мъжът – също, поради което и двамата са облечени още със стари дрехи. От какво се безпокои жената? Че мъжът гледал друга жена. Страхът не е, че той гледа чужда жена, но в лъжата. Поглежда той с едното око жена си, а с другото – някоя чужда жена. Защо да не гледа и с двете очи и да каже на жена си: "Видях една твоя сестра; има нещо хубаво в нея, което ми харесва." Днес мъжете и жените взаимно се лъжат, скриват Истината, а после се карат. Това не е християнство. Това е мелене булгур на воденица. Какво благословение могат да очакват мъжете и жените, ако се лъжат и надхитряват? Ако мъжът говори Истината, жената няма да се съмнява в него. Тя ще знае, че мъжът й гледа и чужди жени, но без лоши намерения. Трима мъже и три жени има в човека: първите са деца, нищо не разбират и не знаят; вторите знаят какво нещо е Доброто и как се прилага; третите имат Божествен произход и живеят при Бога. Така познавам аз хората, така трябва да ги познавате и вие. Това значи да се облечете в новия човек.

Старата дреха представлява земният живот, а новата – небесния. Върнете се в домовете си и облечете новата дреха на небесния живот. Колкото пъти грешите, ще знаете, че пак ще изпълните Божията воля. – "Голям грешник съм." – И като грешник, пак можеш да изпълниш Божията воля – от теб зависи, от твоето добро желание и силна воля. Някой може да е праведен, но няма желание да изпълни Волята на Бога. За предпочитане е да бъдеш грешник, но да изпълниш Божията воля, отколкото да бъдеш праведен и да нямаш готовност да изпълниш Волята на своя Баща. Някои ме слушат, но се усмихват в себе си. Защо? Изказват недоверие в думите ми, не вярват, че грешникът може да изпълни Волята на Отца си. И Сара се усмихна в знак на недоверие, когато Господ й каза, че ще роди син. Той я запита защо се смее, но тя скри Истината и каза, че не се смее. Невъзможното за човека е възможно за Бога.

Облечете новите си дрехи и не мислете за последствията. Отворете крана на чешмата, и водата ще започне да тече. Бъдете верни на процесите, с които става събличане и обличане. Ако си паднал някъде и си се окалял, върни се у дома си. Съблечи старата и нечиста дреха и облечи нова. Не е достатъчно само да съзнаеш, че си сгрешил, но трябва да облечеш нова дреха. Ако днес си направил една погрешка, кажи си: "Утре ще облека нова дреха, т.е. ще направя едно добро". Под думата утре, разбирам момента на изгряването на Слънцето. Доброто, Добродетелта расте при изгряването на Слънцето, през деня, а скръбта расте вечер, при залязване на Слънцето. Приложете в ума си мисълта за събличането и обличането, да расте Доброто у вас. Съблечете старата дреха от вашия ум и от вашето сърце и ги облечете с нови. Мислете всякога върху обличането ви с нови дрехи, докато тази мисъл се реализира и стане действителна. И художникът постепенно поставя своята идея върху платното, докато най-после я реализира. Да се облечете с нова дреха, това значи, да се домогнете до великия смисъл на Живота. Който се държи за старите си дрехи, той сам подписва смъртната си присъда. Цял живот той ял и пил и за нищо ново не мислил. Като си лягате вечер, обличайте нова, чиста риза, за да ставате сутрин от сън здрави и бодри. Това значи, събличайте вечер старата, нечиста дреха, покрита с прах и нечистотии от дневната работа. Облечете новата си дреха и така се явете пред Бога. Преди да заспи, човек трябва да е ликвидирал със старото, за да възприеме Новото и да продължи работата си на другия ден. Ако тялото ви е чисто, и сърцето, и умът ще бъдат чисти. Преди да си легнете, измийте се, облечете се с чиста, нова дреха; оградете се с Любовта, с Вярата, с Надеждата, с търпението и с красотата, и така се явете пред Господа. Сутрин, като станете, ще бъдете радостни и весели. Ако не постъпвате така, вечер ще се карате, ще спорите, и сутрин ще ставате недоволни, че нямате месо и масло, че хлябът е малко, че децата нямат дрехи и обувки и т.н.

Какво трябва да прави човек, за да вървят работите му добре? Той трябва да съблича старите си дрехи и да облича нови. В това се заключава новото учение. Като наблюдавате лицата на сегашните хора, по тях се четат несгодите, скърбите, мъчнотиите, които преживяват. За да се освободят от мъчнотиите и страданията, те трябва да приложат новата идея – да съблекат старите си дрехи и да облекат нови. В бъдеще тази идея ще се въведе и в училищата. Ако някой е болен, нека си представи, че болестта постепенно слиза надолу, докато излезе навън. Щом се освободите от нея, поддържайте мисълта, че сте здрави и бодри. Както мислите, така ще бъде.
В Америка една жена боледувала цели дванайсет години. Обиколила всички видни лекари, пръснала всичкото си богатство за лекарства, но нищо не й помогнало. Един ден чела в една книга нещо върху новата идея за събличането и обличането и решила да съблече старите си дрехи и да се облече в нови. Прегледала старите си сандъци, и всичко старо изхвърлила навън. Като се облякла с новите си дрехи, моментално се почувствала по-добре. Ден след ден положението й се подобрявало, и в скоро време тя оздравяла напълно.

Какво правят повечето религиозни хора? Те говорят за Христа, за нови идеи, вдигат шум около себе си. Отдалеч се чува, че някой религиозен снесъл яйце, т.е. държал някаква проповед. Яйцето е снесено, пиленцето измътено, но какво е това пиленце, то само ще покаже.

Добре е човек да слуша, какво му се говори, но още по-добре е да прилага Доброто, което чува. Ако опитът му днес не даде никакъв резултат, пак да го повтори. Трябва да постоянствате, докато опитът излезе сполучлив. Ще излезе някой по-силен от вас, да ви изкушава. Не се обезсърчавайте. Ще минете и през съмнения, и през изкушения, но не се отказвайте от опита. Като правите някакъв опит, бъдете сам в стаята си. Така е постъпвал и Христос. Когато искал да излекува някой болен, Той изпращал близките му навън и оставал сам с болния. Ще кажете, че за да повярвате в Бога, искате да видите някакво чудо. Сегашните хора вярват и без чудеса. Те са толкова вярващи, че Вярата им стига до суеверие. Достатъчно е да пусна тази вечер една новина, за да се разнесе като мълния по целия свят. Хората не са лишени от Вяра, а още по-малко от вярвания и суеверия.

Едно време, когато Христос дойде на земята, Той донесе една семка, която представляваше новото учение, и я нарече семка на Любовта. Той даде семката в ръцете на евреите, като им каза: "Давам ви тази семка, да я пазите добре, да не я изгубите. Тя ще ви направи силен и велик народ." В началото те повярваха в Силата, която се крие в семката, и започнаха да говорят за нея на всички хора. Така тя се предаваше от ръка на ръка, от един народ на друг, докато най-после я загубиха. Загубването на семката не е нищо друго, освен забравяне. Евреите забравиха за нейното съществуване. Те изгубиха Вяра в нейната Сила, изгубиха търпение да чакат нейното благоволение да се прояви и казваха, че тя е обикновена семка, с обикновено съдържание. Ще кажете, че светът се е обезверил. Не се е обезверил светът, но семката се е отдалечила от човека и продължава да обикаля всички народи. Днес Христос иде пак на земята, носи същата семка в ръката си, но на никого няма да я даде. Той сам ще я посее в човешките градини, за да даде сочни, вкусни плодове. Пазете грижливо плодовете й, за да можете да запазите семе от тях. Пазете новополученото семе, за да не го изгубите повторно.
Мнозина вярват в Бога, но, в края на краищата, искат да видят някакво чудо, да се усили Вярата им. – Братя, вие сте изгубили пътя, по който семката е вървяла. Върнете се назад, да я намерите и отново да я посадите, но не в земята, както по-рано, а в сърцата си. Там тя ще се развие добре, ще даде сладки плодове, които ще отворят очите ви. И Ева яде от плодовете на тази семка; очите й се отвориха, и тя прогледна, но не в посоката на истинската Любов, а в обратна посока. Ако съвременните хора ядат от плодовете на тази семка, очите им пак ще се отворят, и те ще прогледнат. Мъжът ще каже на жена си: "По-скоро дай новите, чисти дрехи, да се облечем с тях и така да се явим пред Господа." Трябва ли сега хората да се питат едни други: "Обичаш ли ме и колко ме обичаш?" Кой човек, на когото сърцето е пълно с Вяра, Надежда, Любов, с мир и кротост, няма да бъде обичан?

„Съблечете се от стария човек и облечете се с новия".

Желая сега на всички мъже, жени и деца да хвърлят старите си дрехи и да се облекат с нови.

Неделни Беседи
28.07.1918 Неделя, София


Facebook коментари

#2 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3544 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 10 май 2013 - 06:58

От книгата "Дали може". 27 неделни беседи от Учителя, (от 10.06.1917г. до 29.12.1918г.),  ИК "Жануа'98", София, 2009,
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата

От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата


Събличане и обличане



„Да се съблѣчете отъ вехтия человѣкъ и да се облѣчете съ новия”. Послание къмъ Ефесянитѣ 4:22 — 24.

Събличането и обличането представятъ велики закони на развитие. Това сѫ процеси, които се извършватъ и въ самата природа. Който не спазва тѣзи процеси, самъ се излага на страдания. Какво става презъ есеньта и презъ зимата съ растенията? — Постепенно събличатъ старата си дреха. Слана попарва листата, и тѣ постепенно окапватъ. Вѣтроветѣ оголватъ клонетѣ, обрулватъ листата имъ, докато най-после дървото се освободи напълно отъ старата си дреха. Щомъ дойде пролѣтьта, дърветата започватъ да се покриватъ съ нови листа; нови клончета израстватъ, нови цвѣтове се явяватъ. Дървото се облича съ нова дреха, т. е. съ нова премѣна. Ще кажете, че това е обикновено нѣщо. Събличането и обличането не сѫ обикновени работи. Като отидете на черква, и тамъ виждате сѫщитѣ процеси. Свещеникътъ иде отвънъ съ старата си, вехта дреха, но щомъ влѣзе въ олтаря, съблича я и облича нова — новъ човѣкъ става. Той се освобождава отъ старитѣ листа и се облича съ нови. Добре е, свещеникътъ да не съблича новитѣ си дрехи. Щомъ е станалъ новъ човѣкъ, новъ да си остане. Така правятъ всички хора. За единъ-два часа презъ деня обличатъ новитѣ си дрехи, а останалитѣ 22 — 23 часа прекарватъ въ старитѣ си дрехи. Следъ това се чудятъ, защо работитѣ имъ не вървятъ добре. Много естествено. Докато сте облѣчени съ старитѣ си дрехи, работитѣ ви не могатъ да се нареждатъ добре. Какво ще ви даде една стара дреха, пълна съ прахъ, съ поть и съ нечистотии? Ако облѣчешъ новата си дреха, душата ти ще се зарадва и развесели.

Какво правятъ момата и момъкътъ, когато се женятъ? — Свалятъ старитѣ си дрехи и се обличатъ съ нови. Който ги види, радва се на новитѣ имъ премѣни и казва: Това сѫ невѣста и младоженикъ. Тѣ започватъ добре, но не издържатъ докрай добре. — Защо? — Като се върнатъ у дома си, събличатъ новитѣ си дрехи и обличатъ старитѣ. Следъ това се чудятъ, защо работитѣ имъ не вървятъ добре. Сега и вие сте облѣчени съ нови дрехи, но, като отидете по домоветѣ си, ще облѣчете пакъ старитѣ си дрехи. Павелъ казва: „Съблѣчете се отъ стария човѣкъ!” Значи, събличането на старитѣ дрехи и обличането въ нови представя новия животъ, къмъ който човѣкъ се стреми. Следователно, облѣчете ли се съ нови дрехи, не се връщайте повече къмъ старитѣ.

Какво, въ сѫщность, е стариятъ човѣкъ? — Това сѫ старитѣ мисли, чувства и желания, старитѣ навици, старитѣ дрехи, чиито последствия носимъ и доднесъ. Всички страдания — физически, сърдечни и умствени, всички лишения не сѫ ли резултатъ на стария човѣкъ, на старото? Въпрѣки това, чувате да казватъ: Да се държимъ за старото! Кѫде е писано това? Павелъ казва: „Облѣчете се въ новия човѣкъ!” Като чуятъ думата „ново” или „ново учение”, мнозина казватъ: Опасно е новото учение. — Опасно е старото. Въ сѫщность, новото учение препорѫчва на хората много прости, обикновени нѣща: Да се облѣчете съ нови дрехи, да се обуете съ нови обуща — да станете новъ човѣкъ. Кой не желае това? Ще кажете: Отде ще дойде новото? За новото сѫ нуждни пари, срѣдства. Кой ще ни ги достави? Започнете отъ невидимото и постепенно вървете къмъ видимото. Ако всѣка сутринь, като ставате отъ сънь, събличате старитѣ дрехи на ума и на сърдцето си и обличате нови, досега щѣхте да се подновите, да станете новъ човѣкъ. Мѫжътъ става отъ сънь сърдитъ, недоволенъ. Защо? — Не е съблѣкълъ старитѣ си дрехи. Не се сърди на мѫжа си, но дай му чиста вода, да измие краката си, отвори прозореца да подиша чистъ въздухъ, дай му нови дрехи да се облѣче и вижъ следъ това, нѣма ли да бѫде доволенъ. Всѣка жена, която отваря Божествения сандъкъ и дава нови дрехи на мѫжа си, е добра. Това обличане е психическо. Който не знае да се облича съ нова психическа дреха, всѣкога ще бѫде недоволенъ и всѣкога ще се оплаква. Колко жени се оплакватъ отъ мѫжетѣ си, и колко мѫже — отъ женитѣ си, само затова, че не знаели, какъ да се обличатъ въ нови дрехи. Ако мѫжътъ не знае това изкуство, нека жената го облѣче; ако жената не притежава това изкуство, нека мѫжътъ я облѣче. Обличай жена си всѣка сутринь въ нова дреха, и тя ще бѫде добра. Обличай мѫжа си всѣка сутринь въ нова дреха, и той ще бѫде добъръ. Жената сготвила нѣкакво ядене, отъ което мѫжътъ е недоволенъ. Той се сърди, гнѣви, но следъ това и тя започва да се сърди. Въ края на краищата, се явява общо недоволство. Защо жената да не изучи характера и вкуса на мѫжа си и да наготви ядене, което той обича? Преди да се е върналъ мѫжътъ отъ работа, жената трѣбва да отвори прозорцитѣ на стаитѣ, да влѣзе чистъ въздухъ, да се помоли заедно съ децата. Като дойде мѫжътъ и намѣри стаитѣ чисти и провѣтрени, децата тихи и спокойни, той ще облѣче новата си дреха и ще бѫде доволенъ. Какво прави жената днесъ? Като види, че мѫжътъ се разгнѣви, тогава провѣтрява стаитѣ, тогава укротява децата. При това положение, мѫжътъ нѣма желание да се облѣче съ нова дреха.

Единъ младъ момъкъ трѣбвало да пѫтува отъ едно село до друго.Пѫтьтъ му минавалъ презъ една гѫста гора. Баба му, като видѣла, че внукътъ ѝ тръгва на пѫть и трѣбва да мине презъ гората, казала му: Синко, ела да ти бая, ако те срещне мечка, да не те изяде. — Бабо, по- добре ми бай, да не ме срѣща мечка! — отговорилъ засмѣно внукътъ.

Какво трѣбва да прави жената, за да има миръ и доволство въ дома си? Като се върне мѫжътъ ѝ отъ работа, тя трѣбва да измие краката му, да му даде нови дрехи, да се облѣче и следъ това да седнатъ двамата заедно да се нахранятъ. Така сѫ постѫпвали женитѣ въ старо време. Ако се спазва този навикъ и въ новото време, 50% отъ недоразуменията въ домоветѣ щѣха да се намалятъ. Жената счита за унижение да измие краката на мѫжа си, да му даде нови дрехи да се облѣче. Тя казва: Право ли е азъ да се грижа за мѫжа си, като за дете? Той може самъ да свърши тази работа. — Право ли е жената да дава стари дрехи на мѫжа си и постоянно да се каратъ? Ако азъ съмъ на мѣстото на жената, предпочитамъ да съблѣка старитѣ дрехи на мѫжа си и да го облѣка съ нови, да измия краката му, отколкото да се карамъ съ него и да го оставя съ стари дрехи. Съблѣчете старитѣ си дрехи и облѣчете нови! Ще дойде нѣкоя жена да се оплаква отъ мѫжа си, че обичалъ да гледа чужди жени, да се сърди и кара. За да не става това, съблѣчи старитѣ му дрехи. Ти го оставяшъ съ стари дрехи, и той, недоволенъ отъ положението си, търси причини да се сърди и кара. Облѣчи го въ новата дреха — въ дрехата на любовьта и не мисли лошо за него. Щомъ мѫжътъ има сърдце, и любовь има. Понѣкога само обущата му сѫ тѣсни, и той се движи мѫчно. Какво направиха китайцитѣ съ своитѣ деца? — Осакатиха краката имъ. Понеже служатъ на своята стара култура, обуватъ момиченцата си съ тѣсни, малки обувки, подъ предлогъ, че е красиво жената да има малъкъ кракъ. Въ сѫщность причината се крие другаде. Като осакатяватъ краката на жената, съ това тѣ искатъ да я задържатъ повече вкѫщи, да не ходи по улицитѣ. Обаче, китайката привикна и съ малкитѣ крачка да се движи свободно и да излиза, когато пожелае.

Нови дрехи, нови обуща сѫ нуждни за хората, и то широки и удобни. Ако имате мѫчнотии и страдания, ще знаете, че това сѫ старитѣ и тѣсни дрехи и обуща. Старитѣ дрехи криятъ въ себе си отрова. Като сгрѣшилъ, човѣкъ облѣкълъ старата дреха пропита съ отрова и нечистотии. Съблѣчете старата дреха и облѣчете новата, която носи въ себе си всички елементи на чистота и здраве. Новата дреха носи радость и веселие за човѣка. Като ставате сутринь отъ сънь, облѣчете дрехата на надеждата, на вѣрата, на любовьта, на истината, на милосърдието. Каквато дреха ви е нуждна за даденъ случай, такава облѣчете. Всѣка дреха, която носи известна добродетель, е чиста, нова, здрава. Когато ставате сутринь, мислете за всичко възвишено и благородно, за работата на великитѣ хора — музиканти, художници, писатели и поети. Мѫжътъ е недоволенъ, че жена му прегорила яденето; жената е недоволна, че мѫжътъ ѝ не е донесълъ повече месо и зеленчуци, да сготви добро ядене. Турете настрана тенджеритѣ съ прегорѣлото ядене. Изхвърлете навънъ изгорѣлия лукъ, масло, а заедно съ това и недоволството. Бѫдете благодарни на малкото, което имате. За предпочитане е човѣкъ да остане три деня гладенъ, отколкото да носи въ себе си недоволството отъ прегорѣлото ядене или недоволството, че малко е месото, хлѣбътъ и зеленчуцитѣ. Днесъ всички хора — учители, професори, сѫдии, свещеници носятъ недоволството отъ прегорѣлото ядене. Търговецътъ пъкъ е недоволенъ, че работитѣ му не вървятъ добре. Махнете недоволството отъ себе си! Махнете тенджерата и търговията отъ главата си! Човѣкъ не е дошълъ на земята нито готвачъ да става, нито търговецъ. Това сѫ временни занятия за прехранване. Свещеникътъ е недоволенъ, че работата му не върви добре, професорътъ сѫщо е недоволенъ отъ работата си. Не се безпокойте, всичко ще тръгне добре, Никой не е дошълъ на земята да става попъ или професоръ. Това сѫ временни служби. Какво означава думата „попъ”? — Баща. Единъ Баща има въ свѣта — Господъ. Всички хора сѫ братя помежду си. Следователно, като срещнешъ единъ човѣкъ, ще знаешъ, че той е твой братъ, а Богъ е Баща на всички.

Съблѣчете старитѣ дрехи и облѣчете новитѣ. Новата дреха подразбира любовь. Облѣчешъ ли тази дреха, ще си кажешъ, че обичашъ всички хора. Кажешъ ли веднъжъ това, ще издържашъ. Да не изпаднете въ положението на онзи китаецъ, който решилъ да бѫде щедъръ, но когато една просякиня го посетила 15 пѫти, той не могълъ да я приеме повече и я изпѫдилъ. Следъ това казалъ: Не мога повече да бѫда щедъръ. Който казва, че не може да направи това или онова, той е ученикъ на старото учение. Ученикътъ на новото всѣкога казва „мога”. Като казвашъ „не мога”, ти обезсилвашъ Бога въ себе си. Като кажешъ „мога”, ти Му давашъ сила да се прояви. На времето си старитѣ дрехи сѫ били на мѣстото си, но днесъ сѫ тѣсни и неудобни. Малкитѣ дрешки отговарятъ на малкото дете, но, ако го облѣчете съ сѫщитѣ дрехи следъ десеть години, ще го осакатите. Освободете се отъ старитѣ форми, които днесъ не ви подхождатъ. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣко желание, които ви стѣсняватъ, трѣбва да се изхвърлятъ навънъ, или да се предадатъ на други, които идатъ следъ васъ. Като се върнете въ домоветѣ си, отворете сандъцитѣ си и раздайте всичкитѣ си стари дрехи на онѣзи, които не сѫ ги още опитали. Ако нѣкой ги иска доброволно, дайте му ги; ако не ги иска, хвърлете ги или ги изгорете. Извадете новитѣ си дрехи, облѣчете се съ тѣхъ и кажете: Отъ днесъ обличамъ новата дреха — дрехата на Христа. Това изисква новото учение отъ всички Новата дреха наричаме дреха на любовьта. Тя постоянно се подновява. Щомъ я съблѣчете, пакъ нова обличате, както змията съблича една кожа и се облича въ друга.

И тъй, каже ли нѣкой, че е недоволенъ или неразположенъ, ще знае, че дрехата му е стара. Ще съблѣче старата си дреха и ще облѣче дрехата на вѣрата. Ако е гнѣвенъ, ще облѣче дрехата на мира. — Може ли толкова лесно човѣкъ да съблича старата си дреха и да облича нова? — Може. Както обличате и събличате ризата си, така може да се облѣчете въ новитѣ дрехи на любовьта, на мѫдростьта, па истината, на вѣрата, на надеждата, на мира и т. н. Жената облича ризата си отгоре-надолу. Значи, тя приема идеитѣ отгоре-надолу. Мѫжътъ облича панталонитѣ си отдолу-нагоре. Така приема той идеитѣ — отдолу-нагоре. Панталонитѣ сѫ долу тѣсни, горе широки. Съ това мѫжътъ се пази, да не влиза лошото отъ долния свѣтъ въ горния. Но и тукъ дойде нова мода. Недоволни отъ тѣснитѣ крачоли долу, мѫжетѣ започнаха да носятъ панталони съ широки крачоли долу.

Съблѣчете старитѣ си дрехи, ушити по модата, и облѣчете нови, бѣли, чисти дрехи. Бѣлиятъ цвѣтъ означава доброто. Стремете се къмъ бѣлия цвѣтъ, за да се свържете съ доброто. Дето видите бѣлъ цвѣтъ — на цвѣте, на кѫща, измазана бѣло, свързвайте го съ доброто. Така ще минавате отъ видимото къмъ невидимото. Като видите нѣкое бѣло цвѣте, спрете се предъ него и кажете: Искамъ да бѫда бѣлъ, добъръ и чистъ като това цвѣте. Мислете често за бѣлия цвѣтъ, за доброто и за чистотата, за да се облѣчете въ нова дреха — въ дрехата на новия човѣкъ. Това е простъ методъ, съ който можете да си помогнете. Ако си недоволенъ или неразположенъ, мисли за доброто. Така ще съблѣчешъ старата си дреха и ще облѣчешъ нова. Това знаятъ всички майки и бащи. Ако детето имъ е боледувало нѣколко месеца, първата имъ работа следъ оздравяването му е да го окѫпятъ и облѣкатъ въ нови дрехи. Старитѣ дрехи, съ които е боледувало, хвърлятъ навънъ или изгарятъ. Като знаете, че старитѣ дрехи сѫ напоени съ заразителни микроби, съ лоши мисли и чувства, съ отрицателни състояния, хвърляйте ги или ги изгаряйте, но никога не ги давайте на бедни. Ако искате да дадете нѣщо на бедния, дайте му отъ новитѣ си дрехи. Нѣкой раздава старитѣ си дрехи и мисли, че е направилъ добро. Той се освободилъ отъ товара си, но го прехвърлилъ на гърба на другиго. Значи, той е направилъ добро на себе си, а не и на бедния. Ако искате да се освободите отъ старитѣ си дрехи, питайте онзи, на когото ги давате, готовъ ли е да носи вашия товаръ. Ако доброволно поеме товара ви, благодарете му за доброто, което ви е направилъ.

Помнете: старото не носи нѣщо полезно и добро за хората. То е ценно само за природата. Тя го туря на коренитѣ на своитѣ дървета за торъ. Тѣ го всмукватъ, извличатъ потрѣбнитѣ сокове, отъ които следъ време излизатъ нови листа, нови пѫпки и клончета, нови цвѣтове и плодове. Само природата владѣе изкуството да превръща старото въ ново. Казано е въ Писанието: „Всичко, което се случва на онѣзи, които любятъ Господа, се превръща на добро”. Ще кажете, че този стихъ се отнася до всички християни, защото тѣ любятъ Бога. — Колко време Го любятъ? Най-много единъ-два часа, докато сѫ въ черква, облѣчени въ нови, чисти дрехи. Останалитѣ 22 — 23 часа тѣ сѫ въ старитѣ си дрехи. Като разгледате отношението 1:23, ще разберете, колко време сте били истински християни. Като говоря за черквата, за храма, имамъ предъ видъ онова възвишено състояние на човѣшката душа, когато човѣкъ е готовъ да прояви доброто, милосърдието и любовьта.

Като изучавамъ човѣшкитѣ мисли, виждамъ старитѣ дрехи, съ които ги обличатъ, и зная, че тѣзи мисли нѣма да имъ помогнатъ. Жената седи и мисли за мѫжа си, че е нервенъ, гнѣвенъ, лошъ. И мѫжътъ мисли сѫщото за жена си. И на двамата казвамъ: Престанете да се оплаквате единъ отъ другъ, но си задайте въпроса, отъ коя жена и отъ кой мѫжъ сте недоволни — отъ стария, или отъ новия. Всѣка жена има двама мѫже: единиятъ е старъ, а другиятъ — новъ. Всѣки мѫжъ има две жени: стара и нова. Отъ кого се оплаквате: отъ стария мѫжъ и старата жена, или отъ новия мѫжъ и новата жена? Думата „жена” произлиза отъ думата „зео” — животъ. Лошата жена произлиза отъ лошия, отъ стария, покваренъ животъ. Когато умътъ се съедини съ живота, ражда се мѫжътъ. Следователно, мѫжътъ и жената се съединяватъ, за да се развиватъ. На сѫщото основание, ако житното зърно не се посади въ земята, нищо ново нѣма да придобие. Когато нѣкой пита, защо хората се женятъ, казвамъ: Женитбата е необходима, за да се развиватъ мѫжътъ и жената, да придобиватъ нови качества и да изучаватъ Божиитѣ закони. — Може ли безъ женитба? — Въ широкъ смисълъ на думата безъ женитба, т. е. безъ развитие на земята не може. Като е дошълъ на земята, човѣкъ се оженилъ вече. Духътъ му се е свързалъ съ плътьта. Духътъ е жененъ за плътьта. Който не иска да се жени, не трѣбва да дохожда на земята. Женитбата трѣбва да става правилно, за да се раждатъ добродетели, възвишени и добри дѣла.

Свѣтътъ се нуждае отъ добродетели, отъ велики дѣла. Какво виждаме днесъ? Свѣтътъ е пъленъ съ деца на старото, на безлюбието. И следъ това всички се оплакватъ отъ децата си и казватъ: Не трѣбва човѣкъ да се жени. Когато направи човѣка, Богъ го създаде мѫжки и женски полъ. Думитѣ „мѫжки и женски полъ” подразбиратъ любовьта и обичьта. Мѫжътъ представя любовьта, а жената — обичьта. Мѫжъ, който не люби, не е истински мѫжъ; жена, която не обича, не е истинска жена. Това е велика истина, която засѣга едновременно и мене, и васъ. Мѫжътъ трѣбва да бѫде облѣченъ съ нова дреха — съ дрехата на любовьта, а жената — съ дрехата на обичьта.

Ето защо, когато дохождатъ при мене мѫже и жени да се оплакватъ едни отъ други, понѣкога съмъ мекъ и добъръ къмъ тѣхъ, а понѣкога — строгъ. Когато съмъ строгъ, съ това искамъ да имъ кажа да съблѣкатъ старитѣ си и нечисти дрехи и да облѣкатъ новитѣ: мѫжътъ да облѣче дрехата на любовьта, а жената — дрехата на обичьта. Когато съмъ добъръ и мекъ, проявявамъ Божието търпение и си казвамъ: Щомъ Богъ търпи хората, и азъ трѣбва да ги търпя . По отношение на мене, Богъ е Любовь. По отношение на Бога, азъ съмъ обичь. Следователно, азъ трѣбва да дамъ възможность на Божията Любовь да се прояви чрезъ мене. Само така умътъ ми може да бѫде свѣтълъ, а духътъ ми — силенъ и бодъръ. Започнете отъ днесъ да събличате старитѣ си дрехи, да събувате старитѣ си обуща и да ги изхвърлите вънъ. Какво направи Мойсей, когато видѣ кѫпината, която горѣше? Той събу обущата си, защото чу гласъ, който му казваше: „Събуй обущата си, защото мѣстото, на което стоишъ, е свето”. Богъ му каза и други нѣща, които не сѫ записани въ Стария Заветъ.

„Събуй обущата си” — каза Господъ на Мойсея. Думата „обуща” е взета въ широкъ смисълъ. Човѣкъ има обуща не само на краката си, но и на рѫцетѣ, на ума, на сърдцето си. Затова човѣкъ трѣбва да събуе обущата си и отъ краката, и отъ рѫцетѣ, и отъ ума, и отъ сърдцето си. Има обуща на краката, които сѫ тѣсни, и човѣкъ мѫчно ходи съ тѣхъ. Но има обуща и на ума, които сѫщо стѣгатъ човѣка, не може свободно да мисли. Чувате нѣкой да казва, че неговото вѣрую е най-добро, най-право. Да се мисли така, това значи стегнатъ, ограниченъ умъ, т. е. умъ, обутъ въ тѣсни обуща. Едно е истинското вѣрую, едно е правото вѣрую. Всички други сѫ изопачени, окарикатурени образи на единния, истинския образъ. Една е истинската и права религия — религията на любовьта, на вѫтрешното съдържание и смисълъ на нѣщата. Тя опредѣля връзкитѣ, които трѣбва да сѫществуватъ въ семейството между мѫжа и жената, между брата и сестрата. Една е истинската религия, т. е. едно е дървото на живота, но съ много разклонения. За да познаете истинската религия, трѣбва да облѣчете новитѣ си дрехи, както свещеникътъ облича новитѣ одежди и излиза да служи. Защо мѫжътъ и жената да не бѫдатъ като свещеницитѣ, облѣчени въ нови одежди? Като се ожени, мѫжътъ става попъ. Жената го опопила. Като му роди едно дете, той става „папа”, т. е. баща. Въ този смисълъ, всѣки човѣкъ може да бѫде баща и майка, да облѣче новата си одежда и да служи на новото. Да опопишъ мѫжа си, това значи, да му родишъ нѣщо възвишено и благородно. Бихъ желалъ всѣка жена така да опопи мѫжа си, че да му роди благороденъ синъ или благородна дъщеря, облѣчени въ нови дрехи. Като ражда, жената трѣбва да придобие възвишени качества, които да предаде и на мѫжа си. Това значи, и двамата да се облѣкатъ въ нови, чисти дрехи. Ако бременната жена е недоволна отъ своята бременность и съжалява, че се мѫчи, тя още е облѣчена съ старитѣ си дрехи, тя служи на старото. Бременната жена трѣбва да благодари на Бога, че я облича въ нова дреха. Сѫщо така трѣбва да благодарятъ и мѫжътъ, и братята, и сестритѣ ѝ. Така ли постѫпватъ сегашнитѣ хора? Повечето сѫ недоволни отъ идването на новото дете. Тѣ виждатъ, че това сѫщество ще имъ създаде нови безпокойства, нови разходи и мѫчнотии. Това сѫ стари, търговски идеи. Долу старитѣ идеи! Тѣ отживѣха времето си. Днесъ тѣ нѣматъ никаква цена.

„Събличане и обличане”. Когато се говори за събличане и обличане, това показва, че могатъ да се събличатъ и обличатъ и стари, и нови дрехи. Въ правъ смисълъ на думитѣ „обличане въ ново”, човѣкъ не може да се облѣче въ ново, докато не влѣзе Христосъ въ него. Въ сѫщность, Христосъ, новото, Божественото Начало въ човѣка се облича въ ново, а не самиятъ човѣкъ, облѣченъ въ плъть. Плътьта е старата дреха, духътъ — новата. Плътьта приготвя новата дреха, но не може да я облѣче, докато не дойде въ нея духътъ, Божественото Начало — Христосъ. Сѫщото прави и бременната жена. Тя приготвя пелени, дрешки за детето, но не може да ги употрѣби, докато детето не се роди, не излѣзе на бѣлъ свѣтъ. Не можешъ да станешъ красивъ, докато не родишъ една велика идея. Ти можешъ да нарисувашъ красива картина, да изваешъ хубава статуя, да напишешъ велико и ценно произведение само тогава, когато Духътъ отгоре е взелъ участие въ твоята работа.

Колко години сѫ минали отъ написването на Светото Евангелие? — Близо две хиляди години. Тѣзи, които сѫ взели участие въ написването Му, и доднесъ още работятъ отгоре. Ето защо, като четете Евангелието, вие се свързвате съ тѣзи, които сѫ работили и работятъ върху Него. — Тогава, можемъ ли да се свържемъ съ Христа? — Щомъ мислите за Него, можете да се свържете. Ако сте приели въ дома си гладния, жадния, страдащия и сте го нахранили и утешили, ще мисли ли той за васъ? — Непремѣнно ще мисли. Ако сте го пѫдили, хокали и ругали, пакъ ще си спомня за васъ. Значи, човѣкъ може да мисли и да си спомня за васъ при два случая: когато сте го нахранили и напоили добре, и когато сте го изпѫдили и наругали. Мнозина търсятъ Христа, говорятъ за Него, но не сѫ доволни отъ живота си, отъ Бога. Тѣ искатъ да иматъ повече богатства и блага отъ тѣзи, които имъ сѫ дадени. Щомъ роптаятъ и сѫ недоволни, тѣ сѫ облѣчени въ старитѣ си дрехи. На такива хора не се даватъ нови дрехи. За да се облѣкатъ въ новото, тѣ трѣбва да съблѣкатъ старитѣ дрехи, да се окѫпятъ добре. Това значи, да приематъ съ радость Христовото учение и да сѫ готови да помагатъ на бедни, нещастни и на страдащи. Тѣ искатъ да станатъ богати и тогава да помагатъ на бедни и на страдащи. Тѣ и днесъ сѫ богати. Въ който день и часъ дойде въ ума ви една свѣтла мисъль и въ сърдцето ви — добро чувство и желание да помагате на слаби и на страдащи, благословението ще потече. Отворете сърдцата си, за да потече отъ тѣхъ жива вода, която да уталожи жаждата на страдащи и обременени пѫтници.

Какво значи, да се облѣкатъ жената и мѫжътъ въ нови дрехи? Когато мѫжътъ се връща неразположенъ и гнѣвенъ отъ работа, жената не трѣбва да му се сърди, но да приложи новото учение, да смѣни състоянието му. Какъ ще приложи новото учение? Преди да дойде мѫжътъ отъ работа, тя трѣбва да изчисти и измие стаята, да провѣтри въздуха и да тури на масата три саксийки: въ едната да има бѣло цвѣте, въ втората — синьо, а въ третата — розово. Докато мѫжътъ не се върне отъ работа, децата не трѣбва да влизатъ въ стаята. Следъ това тя да се помоли на Бога, да възприеме мѫжътъ ѝ добродетелитѣ, които цвѣтята носятъ въ себе си. Като види, че той иде, тя трѣбва да го посрещне, да му предложи да измие краката му. Като мие краката му, да му напомни за неговата майка, която нѣкога е правила сѫщото. Следъ това да му даде вода да измие рѫцетѣ и лицето си. Това значи обличане на дома въ нова премѣна.

Да облѣчешъ нѣкого съ нова дреха, това е лесна и проста работа. Обличането съ нова дреха е проста, но ефикасна формула. Днесъ жената се безпокои отъ нѣкои мисли, мѫжътъ — сѫщо, поради което и двамата сѫ облѣчени още съ стари дрехи. Отъ какво се безпокои жената? — Че мѫжътъ гледалъ друга жена. Страхътъ не е, че той гледа чужда жена, но въ лъжата. Поглежда той съ едното око жена си, а съ другото — нѣкоя чужда жена. Защо да не гледа и съ дветѣ очи и да каже на жена си: Видѣхъ една твоя сестра; има нѣщо хубаво въ нея, което ми харесва. Днесъ мѫжетѣ и женитѣ взаимно се лъжатъ, скриватъ истината, а после се каратъ. Това не е християнство. Това е мелене булгуръ на воденица. Какво благословение могатъ да очакватъ мѫжетѣ и женитѣ, ако се лъжатъ и надхитряватъ? Ако мѫжътъ говори истината, жената нѣма да се съмнява въ него. Тя ще знае, че мѫжътъ ѝ гледа и чужди жени, но безъ лоши намѣрения. Трима мѫже и три жени има въ човѣка: първитѣ сѫ деца, нищо не разбиратъ и не знаятъ; вторитѣ знаятъ, какво нѣщо е доброто и какъ се прилага; третитѣ иматъ Божественъ произходъ и живѣятъ при Бога. Така познавамъ азъ хората, така трѣбва да ги познавате и вие. Това значи да се облѣчете въ новия човѣкъ.

Старата дреха представя земния животъ, а новата — небесния. Върнете се въ домоветѣ си и облѣчете новата дреха на небесния животъ. Колкото пѫти грѣшите, ще знаете, че пакъ ще изпълните Божията воля. — Голѣмъ грѣшникъ съмъ. — И като грѣшникъ, пакъ можешъ да изпълнишъ Божията воля — отъ тебъ зависи, отъ твоето добро желание и силна воля. Нѣкой може да е праведенъ, но нѣма желание да изпълни волята на Бога. За предпочитане е да бѫдешъ грѣшникъ, но да изпълнишъ Божията воля, отколкото да бѫдешъ праведенъ и да нѣмашъ готовность да изпълнишъ волята на своя Баща. Нѣкои ме слушатъ, но се усмихватъ въ себе си. Защо? — Изказватъ недовѣрие въ думитѣ ми, не вѣрватъ, че грѣшникътъ може да изпълни волята на Отца си. И Сара се усмихна въ знакъ на недовѣрие, когато Господъ ѝ каза, че ще роди синъ. Той я запита, защо се смѣе, но тя скри истината и каза, че не се смѣе. Невъзможното за човѣка е възможно за Бога.

Облѣчете новитѣ си дрехи и не мислете за последствията. Отворете крана на чешмата, и водата ще започне да тече. Бѫдете вѣрни на процеситѣ, съ които става събличане и обличане. Ако си падналъ нѣкѫде и си се окалялъ, върни се у дома си. Съблѣчи старата и нечиста дреха и облѣчи нова. Не е достатъчно само да съзнаешъ, че си сгрѣшилъ, но трѣбва да облѣчешъ нова дреха. Ако днесъ си направилъ една погрѣшка, кажи си: Утре ще облѣка нова дреха, т. е. ще направя едно добро. Подъ думата „утре”, разбирамъ момента на изгрѣването на слънцето. Доброто, добродетельта расте при изгрѣването на слънцето, презъ деня, а скръбьта расте вечерь, при залѣзване на слънцето. Приложете въ ума си мисъльта за събличането и обличането, да расте доброто у васъ. Съблѣчете старата дреха отъ вашия умъ и отъ вашето сърдце и ги облѣчете съ нови. Мислете всѣкога върху обличането ви съ нови дрехи, докато тази мисъль се реализира и стане действителна. И художникътъ постепенно поставя своята идея върху платното, докато най-после я реализира. Да се облѣчете съ нова дреха, това значи, да се домогнете до великия смисълъ на живота. Който се държи за старитѣ си дрехи, той самъ подписва смъртната си присѫда. Цѣлъ животъ той ялъ и пилъ и за нищо ново не мислилъ. Като си лѣгате вечерь, обличайте нова, чиста риза, за да ставате сутринь отъ сънь здрави и бодри. Това значи, събличайте вечерь старата, нечиста дреха, покрита съ прахъ и нечистотии отъ дневната работа. Облѣчете новата си дреха и така се явете предъ Бога. Преди да заспи, човѣкъ трѣбва да е ликвидиралъ съ старото, за да възприеме новото и да продължи работата си на другия день. Ако тѣлото ви е чисто, и сърдцето, и умътъ ще бѫдатъ чисти. Преди да си легнете, измийте се, облѣчете се съ чиста, нова дреха; оградете се съ любовьта, съ вѣрата, съ надеждата, съ търпението и съ красотата, и така се явете предъ Господа. Сутринь, като станете, ще бѫдете радостни и весели. Ако не постѫпвате така, вечерь ще се карате, ще спорите, и сутринь ще ставате недоволни, че нѣмате месо и масло; че хлѣбътъ е малко; че децата нѣматъ дрехи и обуща и т. н.

Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да вървятъ работитѣ му добре? — Той трѣбва да съблича старитѣ си дрехи и да облича нови. Въ това се заключава новото учение. Като наблюдавате лицата на сегашнитѣ хора, по тѣхъ се четатъ несгодитѣ, скърбитѣ, мѫчнотиитѣ, които преживяватъ. За да се освободятъ отъ мѫчнотиитѣ и страданията, тѣ трѣбва да приложатъ новата идея — да съблѣкатъ старитѣ си дрехи и да облѣкатъ нови. Въ бѫдеще тази идея ще се въведе и въ училищата. Ако нѣкой е боленъ, нека си представи, че болестьта постепенно слиза надолу, докато излѣзе навънъ. Щомъ се освободите отъ нея, подържайте мисъльта, че сте здрави и бодри. Както мислите, така ще бѫде.

Въ Америка една жена боледувала цѣли 12 години. Обиколила всички видни лѣкари, пръснала всичкото си богатство за лѣкарства, но нищо не ѝ помогнало. Единъ день чела въ една книга нѣщо върху новата идея за събличането и обличането и решила да съблѣче старитѣ си дрехи и да се облѣче въ нови. Прегледала старитѣ си сандъци, и всичко старо изхвърлила навънъ. Като се облѣкла съ новитѣ си дрехи, моментално се почувствувала по-добре. День следъ день положението ѝ се подобрявало, и въ скоро време тя оздравѣла напълно.

Какво правятъ повечето религиозни хора? Тѣ говорятъ за Христа, за нови идеи, вдигатъ шумъ около себе си. Отдалечъ се чува, че нѣкой религиозенъ снесълъ яйце, т. е. държалъ нѣкаква проповѣдь. Яйцето е снесено, пиленцето измѫтено, но какво е това пиленце, то само ще покаже.

Добре е човѣкъ да слуша, какво му се говори, но още по-добре е да прилага доброто, което чува. Ако опитътъ му днесъ не даде никакъвъ резултатъ, пакъ да го повтори. Трѣбва да постоянствувате, докато опитътъ излѣзе сполучливъ. Ще излѣзе нѣкой по-силенъ отъ васъ, да ви изкушава. Не се обезсърдчавайте. Ще минете и презъ съмнения, и презъ изкушения, но не се отказвайте отъ опита. Като правите нѣкакъвъ опитъ, бѫдете самъ въ стаята си. Така е постѫпвалъ и Христосъ. Когато искалъ да излѣкува нѣкой боленъ, Той изпращалъ близкитѣ му навънъ и оставалъ самъ съ болния. Ще кажете, че, за да повѣрвате въ Бога, искате да видите нѣкакво чудо. Сегашнитѣ хора вѣрватъ и безъ чудеса. Тѣ сѫ толкова вѣрващи, че вѣрата имъ стига до суевѣрие. Достатъчно е да пусна тази вечерь една новина, за да се разнесе като молния по цѣлия свѣтъ. Хората не сѫ лишени отъ вѣра, а още по-малко отъ вѣрвания и суевѣрия.

Едно време, когато Христосъ дойде на земята, Той донесе една сѣмка, която представяше новото учение, и я нарече „сѣмка на любовьта”. Той даде сѣмката въ рѫцетѣ на евреитѣ, като имъ каза: Давамъ ви тази сѣмка, да я пазите добре, да не я изгубите. Тя ще ви направи силенъ и великъ народъ. Въ началото тѣ повѣрваха въ силата, която се крие въ сѣмката, и започнаха да говорятъ за нея на всички хора. Така тя се предаваше отъ рѫка на рѫка, отъ единъ народъ на другъ, докато най- после я загубиха. Загубването на сѣмката не е нищо друго, освенъ забравяне. Евреитѣ забравиха за нейното сѫществуване. Тѣ изгубиха вѣра въ нейната сила, изгубиха търпение да чакатъ нейното благоволение да се прояви и казваха, че тя е обикновена сѣмка, съ обикновено съдържание. Ще кажете, че свѣтътъ се е обезвѣрилъ. Не се е обезвѣрилъ свѣтътъ, но сѣмката се отдалечила отъ човѣка и продължава да обикаля всички народи. Днесъ Христосъ иде пакъ на земята, носи сѫщата сѣмка въ рѫката си, но на никого нѣма да я даде. Той самъ ще я посѣе въ човѣшкитѣ градини, да даде сочни, вкусни плодове. Пазете грижливо плодоветѣ ѝ, за да можете да запазите сѣме отъ тѣхъ. Пазете новополученото сѣме, за да не го изгубите повторно.

Мнозина вѣрватъ въ Бога, но, въ края на краищата, искатъ да видятъ нѣкакво чудо, да се усили вѣрата имъ. — Братя, вие сте изгубили пѫтя, по който сѣмката е вървѣла. Върнете се назадъ, да я намѣрите и отново да я посадите, но не въ земята, както по-рано, а въ сърдцата си. Тамъ тя ще се развие добре, ще даде сладки плодове, които ще отворятъ очитѣ ви. И Ева яде отъ плодоветѣ на тази сѣмка; очитѣ ѝ се отвориха, и тя прогледа, но не въ посоката на истинската любовь, а въ обратна посока. Ако съвременнитѣ хора ядатъ отъ плодоветѣ на тази сѣмка, очитѣ имъ пакъ ще се отворятъ, и тѣ ще прогледатъ. Мѫжътъ ще каже на жена си: По- скоро дай новитѣ, чисти дрехи, да се облѣчемъ съ тѣхъ и така да се явимъ предъ Господа. Трѣбва ли сега хората да се питатъ едни-други, обичашъ ли ме и колко ме обичашъ. Кой човѣкъ, на когото сърдцето е пълно съ вѣра, надежда, любовь, съ миръ и кротость, нѣма да бѫде обичанъ?

„Съблѣчете се отъ стария човѣкъ и облѣчете се съ новия”.

Желая сега на всички мѫже, жени и деца да хвърлятъ старитѣ си дрехи и да се облѣкатъ съ нови.

7. Беседа отъ Учителя, държана на 28 юлий, 1918 г. София.






0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни