Jump to content

5.39. Молитва за дъжд


Recommended Posts

39. Молитва за дъжд

Учителят си беше заминал. Ние навлезнахме в друга епоха, но още не бяхме проумели това. Бях назначена за учителка в гимназията в село Криводол, на 5 км от град Враца. Баща ми беше починал и аз бях много умъчнена. Една вечер сънувам, че съм умряла. Събират се сестри около мене. Идва Савка и ме пита: „Искаш ли да работиш за Братството и за Учителя?" „Искам, но не зная как." Тя ми подаде ръка и аз седнах на постелята. „Ти си дай съгласието, а ние ще те научим." Аз се съгласих. Дотук това е насън. На другия ден отивам на училище, което се намира извън селото. А тази година беше сушава и всичко бе изгоряло. Последният, пети час, имаше час на класния ръководител и аз отидох при моите ученици, при моята паралелка, за която отговарях. Започнаха да се оплакват, че е суша, че всичко е изгоряло, и че иде глад, който дълго ще се помни. Разбира се, ако остане някой жив след глада. Питам ги: „Искате ли да завали дъжд?" „Искаме, другарко учителко. Но как ще завали? Вижте колко е ясно небето. От месеци няма облаче." „Ясно е небето, но ние ще се помолим на небето, за да се отвори и да навали дъжд!" „Но ние не знаем да се молим". „Аз ще ви науча." И започвам с "Отче Наш", псалом 91, а учениците след мене повтарят дума по дума. Накрая казвам: „Боже, дай на тези момичета дъжд. Нека чуят и видят, че Бог е този, който дава дъжд! Ето, земята изгоря." А в стаята тишина. По едно време се отваря вратата, влиза директорът и пита - каква е тази тишина. Казах, че разговаряме за сушата. Излезнахме от час. Беше ударил звънецът. Тръгнахме си за селото. Не извървяхме 100 метра и започна да вали. Изсипа се дъжд като из ведро. Пороища се стичат отвсякъде. Ученичките се стъписаха: „Сега какво искате, ученици? Да бягаме ли от дъжда! Ще обидим Бога. Нали измолихме от Него дъжд? Ние се молихме, а сега, да бягаме от дъжда, ще е срамота." А училището е на края на селото и учениците решиха да не бягат, а да вървят под дъжда. Вървим така по главната улица. Вървят и пеят. Хората излизат и викат: „Как не те е срам, ти си учителка, защо не прибереш учениците си от дъжда? Ще изстинат децата, ще се разболеят!" „Няма да изстинат, който иска - да бяга." Прибрахме се мокри. Като си отиват вкъщи, казват: „Майко, другарката учителка е светица. Помолихме се за дъжд и той заваля." А това е цял клас. Над 30 ученички. Хората започнаха да ме викат, да им ходя на гости. „Елате у нас, заповядайте у нас!" И аз тръгнах от дом на дом. Започнах да чета беседи на учениците. Казвах, че имам извънреден час, а им четях беседи. Бях писала писмо на Боян Боев и той ми бе изпратил беседи. После им раздадох беседи и портрети на Учителя. Така продължихме до края на годината. А това бе непосредствено след 9.IX.1944 г. Затова можеше тогава да се развива една такава дейност. По-късно такова нещо не можеше да се случи.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...