5.46. КОГА ПЪТЯТ Е ЗАТВОРЕН?

[Iskri4ka]

46. КОГА ПЪТЯТ Е ЗАТВОРЕН?

До 1970 г. Салонът беше заключен с катинар, не се играеше Паневритмия в гората и беше забранено летуването на Рила. Тази година почина сестра ми Цветанка. Ние започнахме да се събираме у дома в сряда и неделя и да четем беседи. Събирахме се около 30-40 човека. Много пъти приятелите молеха моят брат Иван, който беше юрист и познаваше законите, да направи някакви постъпки за Братството, за да се събираме някъде. Тогава директор на Комитета по Вероизповеданията беше Кючуков. Обажда се д-р Кадиев по телефона и казва на брат ми, да отиде в Министерството, че там е Димитър Кочев, Георги Томалевски и Тодор Симеонов, които поднасят молба, да бъде отново назначен Борис Николов за председател на Братския съвет. А Борис бе осъден, бе лежал в затвора и му бе отнето правото да заема длъжности, както и правото да гласува. Беше обяд. Брат ми Иван отива там и им казва, че като юрист е изпратен от д-р Кадиев. Казват му: „Няма нужда от тебе. Ние тримата ще ходим." Изпъждат го и брат ни се връща вкъщи и проплаква: „Изпъдиха ме! Не ме искат!" По това време там е Таню Танев. Казват му: „Ние сме трима, а ти си четвърти, не ни трябваш. Отивай си! Нарушаваш числото три от Кабалата!" Таню се ядосал и си тръгнал. Качват се горе и Кючуков им казва: „Не мога да ви приема. Сега съм зает." И те си тръгнали омърлушени. Ето, вижте сега какъв е законът. Изгониха брат ми, който беше юрист и тях също ги изгониха.

 

Мина известно време и всички, които се събират у нас, казват на брат ми: „Иди сам при Кючуков!" И така един ден тримата братя: Иван Михайлов, Мариус и д-р Кадиев отиват при Кючуков. Приема ги. Започват да говорят. Брат ми обяснява. Кючуков му казва: "С Вас мога да се разбера, Вие сте интелигентен човек, Вие сте юрист, Вие разбирате нещата. С Вас ще се разбера. Какво искате?" А брат ми казва, какво искаме. Даде ни разрешение да се събираме редовно у дома. И ние се събирахме редовно. Даде ни разрешение да ходим да летуваме на Рила. За пръв път през 1970 г. Така от 1970 г. до 1973 г. ходехме на Рила и после отново забраниха, понеже нямаше кой да отговаря пред властите за този лагер. Горе на лагера се явиха десет ръководители и се караха помежду си, кой да бъде по-горен, но когато дойде време някой от тях да отговаря пред властите за лагеруването на Братството, съгласно тогавашните закони, тогава всички се отдръпнаха. А предварително се бяха изпокарали помежду си.

 

Брат ми Иван си замина от този свят на 29 октомври 1972 г. След като си замина, отидохме при Кучуков да питаме, какво да правим. Искахме да го замести или д-р Кадиев, или Томалевски. А той ни каза: „Вие ще бъдете!" „Но ние сме жени", извикахме Люба и аз. „Не, Вие ще бъдете!" Тогава се събрахме и направихме едно ръководство от седем човека. Влизаха: Драга Михайлова, Люба Михайлова, Възкресен Анастасов, Кирил Михайлов (Кирчо Лъвчето), Желю Танев, Георги Йорданов, Стефан Кадиев.

 

А сега ще ви разкажа нещо необичайно: когато брат ми беше още жив, отива при Кючуков и му казва, че е необходимо да се регистрира Братството като юридическа личност, за да можем да си искаме имотите и да си получим заключения Салон. Тогава още не беше разрушен Изгрева. Кючуков се съгласява и му дава бланка образец, за да се изпрати до всички Братства в цялата провинция, да ги попълнят и подпишат, и след което да ги върнат обратно. Брат ми изпрати тези образци с обратна разписка до всички Братства. Те се върнаха, но никой не отговори и не изпрати обратно попълнените образци. Тогава Борис Николов бе изпратил Нестор Илиев в провинцията, да обиколи и съобщи неговото нареждане, да не се попълват и да не се изпращат образците. И никой не отговори. Аз пазя тази документация. Ако се бяха регистрирали тогава, щяха да запазят Салона и местата. Салонът не беше разрушен, легациите също не бяха построени. Борис не се съгласи, понеже той и другите около него бяха пожизнени ръководители. Там е цялата работа. Така се дойде до забраната на лагера 1973 г. Кючуков след това бе сменен и на негово място дойде Баръмов. Той бе голям комунист. Отначало не искаше да ни приеме, но секретарката на Кючуков беше останала на същия си пост. А тя ни познаваше, говори му и той веднъж ни прие и даде съгласие да се събираме у нас. Но за Рила не позволи. Ето, това е вече история. Ние минахме през този етап. Той не може да се върне. Младите не могат да го повторят, дори и да искат. Затова трябва да знаят как са нещата. Ако не ги знаят, ще се спрат. Няма да знаят как да решат онези проблеми, които ние сме решавали. Щом сме ги решили - значи е посочен пътят. Не сме ги разрешили - значи пътят е бил до нас. От нас нататък път няма.

 

Други трябва след нас да го прокарат. А сега са минали 45 години след заминаването на Учителя. А това прави животът на две поколения. Новите поколения не знаят как стоят нещата. А трябва да ги проучат, за да си намерят сами пътя. Но това ще стане само чрез Словото на Учителя.