Jump to content

Recommended Posts

Л О Т

 

Отношенията между двама души са нормални само тогава, когато почиват на взаимно доверие. Каквото и да се случи в техния живот, вярата им един в друг не само че няма да се намали, но повече ще се усили. Ако се яви съмнение, единият от тях взема мерки. Следователно, дето има разбирателство, там отношенията са правилни и хармонични. Когато ангел Господен се яви при Авраама, той му каза от името на Господа: “Няма да скрия от тебе това, което съм намислил да правя.” Какъв беше Авраам на Господа? – Негов приятел. Ангелът каза на Авраама, че отива в Содом и Гомор да погуби тия градове заради лошия живот на жителите им. Авраам започна да се застъпва за тях и каза: “Господи, ако има 100 души праведни, ще пожалиш ли градовете?” – “Ще ги пожаля”. – “Ако са 80?” – “Ще ги пожаля”. – “Ако са 50?” – “Пак ще ги пожаля”. Така слизаше Авраам до 10 души, но повече не посмя. Всъщност само Лот, братът на Авраама, беше праведен. Даже дъщерите му не бяха праведни. Жената на Лота не послуша ангела да не се обръща назад да гледа какво става с градовете. Тя прояви любопитство, обърна се назад и за непослушанието си се превърна на солен стълб. Понякога и вие се обръщате назад да видите своето минало. Казвам: не се обръщайте назад, ще се превърнете на сол като Лотовата жена. За лошия живот на хората Содом и Гомор бяха превърнати на пепел. Само Лот се спаси като единствен праведен човек. Тия градове не могат да съществуват само за един човек. Какво представляват Содом и Гомор? – Дебелото и тънките черва на човека. И днес съществуват тия градове. Ако там няма 10 души праведни, тях огън ги очаква. Огънят подразбира болестите, страданията и нещастията. Праведни хора трябва да има в света!(134, с. 197)

 

Христос казва на слушателите Си: “Помнете Лотовата жена!” Защо се превърна тя на солен стълб? Защото се обърна да гледа към Содом и Гомор, искаше да види какво ще стане с тях. На друго място Христос казва: “Който е хванал ралото и се обръща назад, не е достоен за Мене.” Често младите казват: “Духовният живот не е за нас.” Казвам: който мисли така, той е като хилавата мома. Той не е за новата култура. Като дойде новата култура, ще подеме само ония, които са готови за нея. Хилавите ще останат за бъдещето. (91, с. 241)

 

Когато говореше на учениците Си, Христос им казваше: “Пазете се от живота на Лотовата жена!” Кой е тоя живот? – Старият. Някои от вас казват: “Да се върнем към старото, не сме готови още за нов живот.” В какво се заключава старото? Историята го е описала, но аз бих желал и вие да го опишете. Посетете скотобойните, бойните полета, химическите лаборатории – ще видите за какво се готвят хората. Навсякъде ще видите разрушения, изтребления и насилия. Това е старият живот. Религиозни хора изтребват религиозни, учени изтребват учени, жени изтребват жени, мъже изтребват мъже. Защо става това? – Мъжете се бият за жени, жените – за мъже. Богати се бият с богати, бедни – с бедни. Целият свят е във военно положение. След това казват: “Така е писано, така е казал Господ.” Това било Христовото учение, това били християни! Не, това са утайки от старата култура, която е пред своя край. Това, което преживяваме днес и усещаме, че тежи над главите ни, е карма на цялото човечество. Това е дълг, който трябва да изплатим. Всички ще бъдем засегнати от общата карма на човечеството. Всеки ще понесе нещо от нея. Оная жена, която се взима, ликвидира вече с тая карма – тя е свободна от задължения. Другата жена, която остава, не е ликвидирала още с кармата. (Казаното е по повод притчата от Лука 17:35 – бел. Р.Ив.)(91, с. 250)

 

На ученика не се позволява да се обръща назад. Знаете ли какво стана с Лотовата жена? Когато бягаха, беше им казано да не се обръщат назад, а тя се обърна и стана на сол. Така някой от учениците се спира, въздъхва и казва: “Оставих баща си и майка си, горките, погинаха.” Но щом се обърне този ученик, на сол ще стане. Баща ти, майка ти, братята ти, щом се запали градът, щом се опарят, и те ще дойдат след тебе, ако имат съзнание. Никакво обръщане назад! Абсолютно никакво обръщане назад! Право към целта! Тогава пък може да дойде друг, за да ви говори друго някое изкушение: “Ти такъв егоист не трябва да бъдеш, толкова хора са изостанали, помогни им малко!” На Пътя никому не се помага! Ето къде е мъчнотията: ще бъде смешно в един оркестър, където са се събрали най-добрите музиканти, да започнат да си поправят погрешките един на друг. При най-малкото спиране ще се развали цялото свирене. При тези музиканти не се допускат никакви погрешки. Щом като си в Пътя, няма какво да помагаш. Започне ли да се помага, свиренето спира. Щом се спреш да помагаш в грешките на другите, ти си извън Пътя. Неизбежно у вас ще се роди въпросът как така не трябва да помагате. Ще ви дам едно пояснение на тази мисъл, защото е малко противоречива: вие сте на Пътя, дадено ви е едно въже; вие го държите, намотано на колелце, и от движението на това колелце зависи животът на хиляди хора. Тогава идва някой ученик, на когото ремъкът на обущата му е скъсан, и ви казва: “Моля ти се, помогни ми, направи ми една услуга да ми закопчееш ремъка.” Вие оставяте въжето и всички онези хора загиват заради ремъка на този ученик. Не, ще му кажете: “Закопчей си ремъка сам, аз не мога, защото държа въжето!” И сега често ме питат: “Учителю, трябва ли да закопчая ремъка?” Щом държиш въжето, никакъв ремък няма да закопчаваш. Даже ако и твоите обуща са развързани, ще предпочетеш бос да ходиш, отколкото да пуснеш въжето. Следователно, когато човек тръгне по Пътя, той има важна работа, има свое предназначение, програма, която трябва да изпълни. Нито вляво, нито вдясно трябва да се спира. Някой ще му каже: “Чакай малко!” – “Бързам, нямам време да се спирам!” Тогава друг някой ще ти каже да чакаш. Не, ти ще вървиш, няма дори да поздравяваш никого. Напред! Ще ти кажат: “Ти не си учтив!” – Напред! – “У тебе човещина няма ли?” – Напред! – “Защо не ни разправиш нещо?” – Напред! – “Какво мислиш?” – Напред! “Ама и ние ще тръгнем!” – Напред! Не се спирай, нищо повече! Тези хора, които те спират на Пътя, са все духове, които приемат благовидна форма и ти казват: “Чакай и ние да дойдем!” Те само си играят, те никога няма да тръгнат. Те са хора, които ви забавляват, за да ви спънат и спрат. Вие трябва да вървите, като че ли те не съществуват. Това се извършва вътре във вашето съзнание. Това е Пътят на ученика. (3, с. 51)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...