5.52. ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

[Iskri4ka]

52. ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Аз имах няколко опитности с Учителя за съдбата на Изгрева. И той, според тях, наистина изчезна. Те пророчески се сбъднаха изцяло.

 

Учителят остави пари, средства, Салон, ученици, Школа на Изгрева. Изчезна всичко. Няма и следа. Само спомени останаха, които описваме.

 

По мое време се правиха опити за регистрация на Братството пред официалните власти. Но опитът не излезна накрая сполучлив. Цареше разединението, макар че имаше регистрация чрез брат ми, чрез мен и сестра ми.

 

След събитията от 1990 г. година се правеха опити за обединение, но отново се разцепиха на две. Караха се за ръководство. Ето 45 години ги нямаше никакви. Аз бях в затвора заради идеите си, гонена, преследвана, но не се отказах. А сега изскочиха изведнъж. Всеки иска да бъде ръководител.

 

А на мен навремето ми се даде във видение какво ще стане. Когато го споделих с Учителя в Мърчаево, Той ми каза: „На някои им е дадено да видят какво ще стане." Невероятно пророчество.

 

Ето, от 1945 г. до 1990 г. аз го наблюдавах и го видях с моите очи. Стана това, което трябваше да стане. Сбъдна се до последната буква.

 

Но Учителят бе казал също: „Този път Небето няма да позволи да се опорочи Школата и Словото Ми."

 

Ето това е най-важното. А следващите 45 години други след нас ще проверяват думите на Учителя. И те ще се сбъднат до последната буква. Защото: „В Началото бе Словото. Словото бе у Бога. И Словото бе Бог". (Йоан гл.1, ст.1)

 

ДЕКЛАРАЦИЯ

 

Удостоверявам, че съм съгласна да бъдат публикувани спомените ми от Вергилий Кръстев, които лично съм диктувала на него.

 

Удостоверявам, че аз съм диктувала горните страници, прочела съм ги и съм съгласна така да се публикуват.

 

Драга Михайлова Иванова, л.п. сер. В, N 0940543. Издаден на 27.\/.1985 г. от РУ - Искър МВР - София.

 

28.IX.1995 г. Декларатор: (подпис)

 

София

 

Бележка на редактора

 

Към № 51 трябваше да публикувам двете официални писма, дадени от Кючуков. Драга Михайлова ги бе дала на Таню Танев. Аз му изпратих две писма, но той не можа да ги предаде за печат. Не били у него. След това лично Драга ги поиска, но той заяви, че ги е дал на Благовест Жеков. Драга ги поиска от него. Той отрече, че е получавал такива писва. Не ги дадоха. Един излъга. А защо?

 

Защото днес има Сили, които не разрешават да се напише как е било и какво е станало. А това е път на едно предишно поколение, който трябва да се познава. Не се ли познава, ще се направи същата грешка и всички ще бъдат отново спряни в пътя си.

 

А кой е този път? Пътят е в Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Словото Му съгражда Духовната Школа.

 

Но има и друг път. Той започва с устави, с регистрации, с официални писма, които не можахме да публикуваме, понеже ги укриха, но винаги завършват с подобна телеграма, която бе любезна Драга Михайлова да ни предаде за публикация от 24.12.1976 г. на Бъдни вечер срещу Коледа!

 

ТЕЛЕГРАМА

 

59 София Ц 1747 53 24/12 1610

 

До Бяло Братство сестри Михайлови

 

ж.к. Дружба, блок 118, вх. А, ап. 12, стая НР

 

гр. София

 

Честита Ви Новата 1977 година. Нека тя да Ви донесе повече радост, здраве и успех във Вашата църковно патриотична дейност в начинание.

 

Председател: Ст. Баръмов - Комитет по църковните въпроси при Министерство на външните работи.

 

Накрая искам да се поклоня пред живите опитности на Драга Михайлова, защото те се движиха чрез Духа и посочват пътя на ученика.