Jump to content

6.27. Тесният път на ученика


Recommended Posts

27. Тесният път на ученика

Много добре си спомням: когато трябваше да напусна Изгрева и да отида да живея в града у сестра Граблашева, Учителят ми каза следната мисъл, върху която трябваше ред години да мисля: „Досега изучаваше законите на Светлината, сега ще слезеш да учиш законите на тъмнината, която ще бъде притворена от мощните сили на Мъдростта". Действително аз сгънах светлата мантия на невинността, напуснах мечтите да тръгна из света като някой апостол, който отива да проповядва Словото Божие. Цялата тази идиличност на първите християни, чиито души трептяха в зората на изгряващото слънце на Христа, остана дълбоко вътре в мене като скрито съкровище, което не трябва да се излага пред погледа на алчните тъмни сили. Аз се запретнах да завърша университета, външно добих обикновения образ на един скромен студент и с голямо усърдие започнах да работя, за да настигна моите състуденти и да завърша. Ред години преди това бях студент по философия, но след като добих едно разочарование от постиженията, до които е дошла древната и съвременната философия, след като поставих на преоценка всички схващания на философията, било от материалистичните, идеалистичните и всички други всевъзможни школи, разбрах, че те, както и науката, се движат в света на осезаемото, в света на сетивното, емпиричното знание, или до крайния предел на метафизичните спекулации. За тях светът извън сетивата, или метапсихичният свят е бил непознат. След тези дълги разсъждения напуснах тези схоластични лабиринти и се ориентирах към науки по-конкретни, по-близки до живота, които имат за задача разрешаването на социалните проблеми. Записах държавни науки, специалност - дипломация и консулства. За мен тези дисциплини бяха близки, понеже моите склонности са винаги били насочени към стопанските и политическите проблеми. С голяма настойчивост и постоянство посещавах лекциите и много леко си вземах всички изпити в университета. За мен университетът представляваше една врата, която ме въвеждаше в обществото. Аз влязох във връзка с много академични среди. Моят устрем, както към духовните проблеми, със същата сила се насочи и към социалните въпроси. В скоро време влязох във връзка с академичната младеж, започнах да посещавам различни семинари, реферати, в които взимах активно участие и винаги гледах непринудено, незабелязано да прокарвам нишките на моите идейни схващания. Всичко това вършех поради големия копнеж, новите идеали, които Учителят даваше на човечеството, новият мироглед, който изграждаше Учителят в своята школа, да може постепенно да открие един нов път и да могат индивидите, обществата, народите и човечеството да излязат от духовната безпътица и от хаоса на стопанската, политическата и културна криза. Много често, когато съм изнасял реферати, и при разискванията, моите разсъждения се тълкуваха като ексцентричност, или някаква идейна екзалтираност; това положение никак не ме смущаваше, напротив, духовният потенциал на това велико съкровище, което дълбоко беше скрито в моята душа, ми даваше все по-големи импулси и твърдо постоянство да мина по пътя на съвременното знание, да го проникна и по този начин да бъда още по-добре подготвен за тясната пътека на ученичеството.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...