6.32. Синът на Учителя

[Iskri4ka]

32. Синът на Учителя

Третата идейна група, която започна да функционира около Учителя, създаде едно друго силово поле - изпъкна третият духовен образ на Учителя, образът на Великия реформатор, който ще раздвижи не само колелото на българската история, но и колелото на световната история. В тази атмосфера в мен се развиха нови центрове, които разкриха непознати за мен светове. Въпреки че съм чел в окултната литература за тълкуванието на тези центрове, както този, при веждите, наречен „третото око", който събужда ясновиждането и центърът, който се намира при върха на човешката глава, наречен „хилядолистник", нямах някакви ясни представи за всичко това, което се говореше за тях в тази специална литература.

 

Приятелят ми Кузман, още като ученици в нашия роден град Казанлък, четеше усилено тази окултна литература, която третираше именно тези въпроси. Но за развитието на тези центрове, по-долу ще спомена известни факти, които ще хвърлят светлина върху тези мощни, окултни сили, скрити дълбоко в човешкото естество. Именно в тази малка идейна среда Учителят разкри своя мощен гигантски образ на онова висше благородство, на онова велико откровение, на онази голяма красота, която единствено може да излъчи само великият принцип на Истината. Светът на Истината действително може да се прояви чрез тези два Центъра - центърът на ясновиждането и центърът на хилядолистника, който представлява вратата на невидимите светове. Ще си позволя да разкажа в това направление само една моя опитност, след като разбира се, Учителят беше събудил тези два центъра в мен.

 

Един ден, слизайки от Изгрева с един от моите съученици - Асен Арнаудов, с един стар автобус, чиито врати бяха направени от плътно желязо, когато се качвах последен, едно дете на около 10 години така силно блъсна вратата, че пръстът ми на дясната ръка - най-малкият - остана между рамката на вратата и самата врата. Тази част на ръката е най-чувствителна и в този миг аз веднага си представих образа на Исуса, който беше разпнат на кръста с гвоздеи върху ръцете, спомних си за онзи момък през средните векове, който пред съда на инквизицията спокойно поставил своя пръст върху горящата свещ, за да им докаже силата на своя дух, и че няма да се уплаши от горящата клада, която му готвят. Тези два случая ми дадоха сила да взема твърдото решение да изпитам мощта на човешката воля, дали е в състояние да обуздае болките на плътта. В този момент помолих да отворят вратата и като си извадих пръста, той беше разбит до костта и облян цял в кръв. Запазвайки самообладание, моят приятел ме заведе да ме превържат в една от близките аптеки. Докато ме превързваха, аз пазех пълно спокойствие, без да издам нито звук. Излизайки обаче от аптеката, аз паднах на улицата, изглежда че моето тяло, въпреки силата на моя дух, не можа да издържи вибрациите на това силно нервно напрежение. Кое е характерното в този епизод, който може да се случи с всеки човек. Това може би беше една лекция от капитално значение.

 

Всичките томове, прочетени от мен по тези въпроси за невидимите светове, за окултните центрове - нямаха това съдържание, както съдържанието на преживяния момент. Теорията, която знаех, трябваше да премине на практиката, за да бъде напълно изгонен от мен духът на атеизма. Падайки, аз почувствах как моят астрален двойник, като някаква риза, от края на моите нозе започна да се нагъва по моето тяло и постепенно, вървейки от всички окултни центрове, достигна най-после до центъра на хилядолистника, за да напусне моето физическо тяло. В този момент аз изпитах един екстаз, какъвто не може да се изпита от никакви земни удоволствия, от никакви молитвени настроения, от никакви духовни преживявания и откровения. Това беше едно такова велико освобождение, че човешкото перо не е способно да го изрази. Съзнанието ми беше толкова будно, че даже в този миг си спомних и думите на Учителя, които много пъти е казвал в своите беседи: „Ако ви кажа методите, чрез които да излизате от своето тяло, след като излезете, нито един няма да се върне назад." Какво видях в този момент? Видях най-напред моето физическо тяло, простряно на земята и след това, излизайки от атмосферата на земята, видях земята като някакъв гигантски аквариум, в който бяха потопени всички материци, планини, реки, дървета, цветя, зверове и хора. Отдалечавайки се още по-нататък, земята изчезна от моя поглед и навлязох в едни вълшебни приказни светове, където се кръстосваше светлината на много разнобагрени слънца. Такъв велик полет имаше духът ми, такава неизказана красота ме заобикаляше, че и четката на най-гениалния художник не можеше да изрази една милионна част от нея. Това състояние не продължи дълго време. Аз отново трябваше да се върна, откъдето бях излязъл. Приближавайки се към моето тяло, се извърши обратния процес. От центърът на моя хилядолистник, отново постепенно наместих моят етерен двойник в моето физическо тяло. Всичките представи, които имах за моята личност, отново се възстановиха. Като калейдоскоп се занизаха представите и преживяванията на моята малка ограничена личност.

 

Това преживяване може да се сравни, както когато съдът произнася смъртната присъда на даден човек. Такава пустота, такъв вътрешен студ, такава немощ почувствах в този момент, след като се върнах в тялото си. Тази моя опитност ми хвърли такава обилна светлина, че да бяха се събрали всички професори, заедно със своите теории и всички философи, нито за секунда не биха ме разколебали в това, което почувствах и видях. Моята крайна критичност, моят неоправдан скептицизъм и логиката на моя ум действително бяха победени.

 

Това излизане от човешкото тяло и възвръщане към неговата индивидуалност, когато човешкото естество се слива с тези светове, то тогава човек не се вижда като нещо отделено. То тогава той е част от космоса.

 

През цялото това време, до простряното ми тяло на земята, стоеше Асен Арнаудов и го пазеше.

 

Асен Арнаудов по-късно стана професор в консерваторията на инструмента арфа. Той изигра една голяма роля за записване музиката на Учителя. Имаше туй качество, че когато чуе една мелодия, веднага можеше да я запише, т. е. да я нотира. Никой един от нашите музиканти на Изгрева нямаше тази способност. И да се запишат тези песни, да се нотират, до голяма степен се дължеше на Асен Арнаудов. Включително и за записване на Паневритмията. Учителят обръщаше специално внимание на неговата подготовка. Дори стана причина той да отиде и да завърши в Мюнхен обучението си на арфа.

 

И след това му се отвориха пътищата в целия свят, след 1945 г., когато комунистите бяха сложили възбрана за напускане на страната.