Jump to content

6.39. Равносметката


Recommended Posts

39. Равносметката

Една от най-трудните задачи в човешкия живот, която се явява като резултат не само на неговия темперамент, на неговото вътрешно естество, но до голяма степен и на външната обстановка, която го обкръжава, на времето, в което живее, то е задачата да изработи един мироглед и критерий за постъпване. От наблюденията, които съм направил върху себе си, аз имах една двойствена природа. Едната - която ме тикаше повече към един духовен живот под знака на едни философски занимания, които ме ориентираха към търсене смисъла на живота; втората моя природа беше устремена към социалните проблеми, която ме тикаше към един по-голям практицизъм, който да се изрази в една резултатна обществена дейност, която да ми донесе едно вътрешно удовлетворение. В тази сложност на моя характер най-напред дадох тласък на първата моя природа - търсене и разрешение на духовните ми и философски тежнения. Този вътрешен дълбок подтик стана причина да следвам най-напред философия. Тази дисциплина ми отне няколко години и след като бях проучил цялата философска история, всички философски системи, като резултат трябваше да направя една равносметка, един баланс на всичките мои занимания в тази насока. Ето първата част на тази равносметка.

 

Ако разлистим историята на философията от древността, после преминем през първите векове на християнството, средновековието, ренесанса, и най-сетне достигнем до нашата съвременност, ще констатираме, че философската мисъл, с нейните най-различни системи, се е движела главно между два полюса, между двете противоположности - от едната - школите на позитивизма и материализма, а от друга - различните школи на идеализъм, разбира се разглеждани като философски схващания.

 

Школите на позитивизма, или на материализма имат големи заслуги, понеже те са дали тласък на естествените науки, които достигнаха в своите научни изследвания, като например физиката и химията, до крайния предел на материята. Чрез разбиване на атома и чрез геохимичната идея, идея, която още алхимиците някога издигаха - за превръщането на елементите един в друг.

 

Школите на идеализма, като философски системи, се занимават предимно с проблемите на мисловните процеси, но не и с великата идея на Духа, както много философи са писали по тези въпроси.

 

Тези две философски схващания, поставени на строга критична преценка, в своите крайни логични изводи достигат до границите на едно монистично философско схващане. И двете тези школи в крайните си заключения идват до идеята, че материята и духовната същност са безкрайни. Трябва обаче дебело да подчертаем, че понятието „безкрайност" е атрибут на Вечното Космично Начало, или както Учителят учи - Великото Космично Единство, живот за Цялото.

 

Така че монистичното разглеждане на Битието е не само най-новата, но същевременно и най-старата философска система в историята на философията.

 

Един от философите на нашата съвременност - Бергсон, се явява отчасти като изразител на монистичното философско схващане. Той взема, разбира се ограничено, интуицията като метод за обхващане действителността в нейното траене като цяло. Наистина това е една стъпка към великата идея, която Учителят ни разкри в Космичното схващане - „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО".

 

Така че, в тази наша равносметка, която трябваше да даде отговор на духовните ни тежнения е, че философията, в стремежа си да схване света като цяло, което е неделимо, материално, духовно и психическо, се приближава до Великата идея - живот за Цялото.

 

Полярността в Битието трябва да се схваща като едно важно условие за творческите процеси в живата разумна природа. Статичната идея за доброто и злото, предмет, занимаващ редица идеалистични системи и разните религиозни теологически вярвания е архаична, остаряла. Това е старата философия на бялата раса.

 

Новата раса, която ще се създаде от Шестата култура на арийската раса, ще има като основен проблем да проучи Космичната Стълба на Реалността на Битието, която за първи път Учителят ни я даде, Той я разкри на синора между две епохи - старата, която си отива и новата, която сега се ражда.

 

Стъпалата на Космичната Стълба на Реалността на Битието са следните: първото стъпало - материята е кондензирана механическа енергия; второто стъпало - енергията е кондензирана светлина. До тези две стъпала са достигнали в своето развитие позитивните науки. Третото стъпало - светлината е кондензирана мисъл - до това стъпало е достигнал източният и западният окултизъм. Четвъртото стъпало - мисълта е кондензирана любов - това е храмът на мистиката. Петото стъпало - любовта е кондензиран Дух. И най-сетне шестото стъпало - Духът е проява на Бога. Това са пътищата на Посветените.

 

Последните две стъпала - петото и шестото, са достояние само на Великите посветени. И затова Христос казва: „Отец и Аз сме едно".

 

Според Учителя под понятието "кондензиране" се разбира слизане от едно поле по-високо към друго, по-ниско, или изразено на философски език значи - слизане и пречупване на Божествената енергия в световете на отраженията.

 

Както виждаме от гореказаното логически следва, че началото на стълбата на реалността стои в позитивния, сетивния свят, където се намират корените на живота. От третото стъпало започват метапсихичните области, надсетивният свят, където се намират стъблото и корените на живота, а последните стъпала водят към световете на Космичното Единство, т. е. към цветовете и плодовете на универсалния живот.

 

Дългите години, които посветих за следването по философия, като резултат ми донесоха следната основна идея, че философията трябва да разработи идеята за Космичното Единство, като прекрачи границите на сетивното познание и да навлезе в областите на ултрасетивното, или метапсихичното изследване - в широк смисъл - физически, духовен и психичен. В тази област новото средство, с което ще работи човешката душа, ще бъде ясновидството.

 

Втората страна на моята природа, която търсеше разрешение на социалните проблеми, трябваше да бъде осветлена от новия мироглед на Учителя. Както много пъти вече казахме, човечеството, по силата на еволюцията, ни разкрива все нови и нови възможности за живота. Затова Учителят казва: „Да се развие дадена култура на земята, земята трябва да премине в пространството известни нови зони. Земята заедно със слънчевата система има вече възходящо движение. Тя по-рано е слизала, а сега се качва. Затова всеки на земята трябва да бъде в своето духовно развитие, в хармония с възходящото движение на земята и слънцето. От хиляди години слънчевата система минава през една област в пространството, която е пълна с отрови."

 

Понастоящем, според Учителя, слънчевата система е влязла от 1914 г. в една по-духовна област в зодиакалния знак Водолей. В тази област живеят по-напреднали същества и затова животът на човечеството е под знака на големи световни събития. Влизането в тази област ще разшири кръгозора на човечеството в духовно, културно и материално отношение. Ще му открие дълбоките закони на природата и ще го направи по-възприемчив към новите идеи, които сега слизат към земята. Епохата на Водолея всичко ще примири. Тя е духовната пролет на човечеството. Главното качество на Водолея е чистотата. Епохата на Водолея ще събуди Космичното съзнание на човека. И тогава той ще обича всички същества, ще им сътрудничи и той ще бъде пълен с радост и блаженство от този дух на служене.

 

След известни години ще настъпи голям духовен глад на земята, казва Учителят. И всички ще тичат да търсят Словото, което едничко може да разреши семейните, обществените, народните и международни проблеми.

 

Културата на Водолея носи Третия завет: Прославяне на Синовете Божии, учениците на Учителя. Под завета на Синовете Божии, казва Учителят, някои разбират, когато светиите ще управляват света. Светът ще се оправи, когато Първата причина се всели и почне да живее във всички хора. Тогава цялата земя ще бъде едно семейство, ще има един ум и едно сърце. Семейството няма да бъде като сега. Хората няма да работят физически много, в който град отиде човек, ще работи 2 часа и след това, като задоволи своите нужди за момента, може да продължи своя път. Храна, дрехи, изобщо всички стопански блага хората ще ги имат на разположение. И в който град да влезе човек, ще бъде член на този град. Цялата земя ще представлява едно съвършено цяло. Това са думи на Учителя за Новата епоха.

 

Великите души през епохата на Водолей, които ще дойдат, ще уредят новите форми на живота, предварително ще разрушат кумирите на хората, било от религиозен, или културен характер. Според Учителя първата група от тези напреднали същества се е вселила през 1945 г. Голяма група от светли същества ще се всели през 1975 г., защото тогава Бялото Братство ще предприеме важна акция за Делото Божие. Ще настъпят изненадващи открития в областта на стратосферата, проучвания на газовете, на различни радиации, вибрации и ритми.

 

Даже за тази година - 1975 г. мога да кажа, че е определено астрологически следното: „Планетата Юпитер, която е символ на Бялото Братство, ще бъде в областта на Овена, който дирижира във всички области на живота.

 

Забележка на редактора: Този документален магнетофонен запис бе правен през септември 1974 г. Наистина през 1975 г. - август се състоя международна конференция в Хелзинки между източния блок на СССР и западния блок - Европа и САЩ. Споразумяха се за сътрудничество, признаха се следвоенните граници за ненакърними, заговориха за човешките права и се омекоти политическата атмосфера.

 

През 1974 г. имаше един тригон между Юпитер и Сатурн. Този тригон се явява на 20 години веднъж. Сатурн представлява лявото посвещение, а Юпитер представлява дясното посвещение, според Учителя. Туй показваше, че сега няма условия да се развихрят някакви големи политически събития, които да доведат до война. Този тригон държи равновесие. През 1975 г. Юпитер ще отиде в Овен. Но когато Сатурн отиде в Овен, той там е в своето падение и тогава стават най-катастрофалните събития. На 30 години един път влиза в този знак на Овена. Както в духовното тяло на човека, така и в политическия живот на човечеството, когато се дойде до тези възли, то стават тези катастрофи.

 

Ще настъпят важни открития в химията, астрофизиката, археологията, биологията и пр. Ще се направят опити за всестранното приложение на атомната енергия, за да се проучат дълбочините на Космичното пространство. Всички тези открития ще помогнат за икономическото освобождение на човека. Стопанските блага ще станат свободни, както въздуха, водата и светлината.

 

Нашето въображение е бедно, за да обхване какви възможности очакват новото човечество в епохата на Водолей. За някои от тези възможности Учителят казва следното: „Луната, Слънцето и планетите са отлични училища. Един ден ще посетите Юпитер, или жителите на Юпитер ще дойдат тук на Земята. Непрестанни гости от Луната, Слънцето и планетите ще посещават земята. Например, когато човек се обезсърчи, ще си вземе билет и ще посети Луната и като се върне на Земята ще е весел и с големи вътрешни придобивки." Действително през 1969 г. човек стъпи на Луната.

 

Всички тези изказвания, някога на учения свят представляваха фантастични утопии. Днес, както виждаме, съвременната наука търси тяхното практично приложение.

 

За правилното и разумно използване на всички тези творчески динамични сили и широки възможности на културата на Водолей, е необходим здрав и морален устой. Това ще рече, справедливостта да бъде метод чрез разрешаване на обществените и международни въпроси. Да се притъпи грубия национализъм, напълно да се изключи шовинизма. И на тяхно място да възтържествува Братството, и всестранната материална и духовна взаимопомощ. Човекът на новата епоха трябва да бъде готов да се жертва за всички. Така Учителят отговаря на тази моя страна на духовния ми идеал. По този начин старата култура на егоизма е достигнала върха на своето развитие. Тя е вече в упадък и слиза от сцената, отстъпва мястото си на новата култура, културата на алтруизма. Не само културата е остаряла, но и континентът е остарял. За тази нова раса, както ни сочи Учителят, се приготовлява един нов континент. Този континент ще избликне от дълбочините на Великия океан. Този континент ще бъде мястото, където ще се разцъфти новата епоха. Сибир ще се съедини с новия континент и ще представлява с него едно цяло. Островите, които се намират в Тихия океан, ще бъдат върховете на планините на бъдещия континент. Водата на Великия океан ще залее някои от съвременните континенти, които са напоени с много грехове и трябва да се прочистят. Новият континент на Шестата раса, на Синовете Божии, ще съедини Америка със Сибир.

 

Така чертае бъдещия свят Великият Пратеник на Небето, Който поставя основите на една нова епоха.

 

Днес учените констатират, че дъното на Тихия океан се издига с 25 метра, и че островите в Тихия океан започват да намаляват отсечките, т.е. разстоянията между тях.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...