Jump to content

6.40. Външният кръг на света. равносметка на личности и съдби


Recommended Posts

40. Външният кръг на света. равносметка на личности и съдби

През 1925 г. Тодор Павлов минаваше през много страшни изпитания. Имаше ревматизъм, изобщо здравословното му състояние беше зле и бе отречен и отхвърлен от обществото. И в тази голяма криза, понеже се познаваше с мен, общуваше с мен, пожела да го заведа при Учителя. Аз се съгласих да му съдействам и още на другия ден отидох при Учителя. Той знаеше каква роля играеше Тодор Павлов в моя живот и каква роля ще играе в бъдеще. Но интересното бе, че много строго Учителят ми каза: „Не го води тук, той трябва да стои отвън." Туй просто ме потресе. За пръв път виждах Учителя да не иска някого да приеме, когато Неговите врати бяха отворени за всички. И като се размислих, си помислих, че този човек, ако беше направил връзка с Учителя, може би ще се измени неговият мироглед, защото тогава той беше млад учител и не беше се пряко насочил към марксизма и комунизма. Отначало клонеше ту към толстоизъм, ту към комунизъм, като ги проучваше. Беше в едно хаотично състояние, докато най-сетне се избистри мирогледът му и той стана марксист - комунист.

 

Само така си обяснявам защо Учителят не пожела да го приеме. А това ми направи много силно впечатление. Значи той трябваше да върви по своя път, определен му от съдбата. Трябваше да бъде марксист - комунист и идеолог на това учение в България. Той е бил подготвян в Невидимия свят за този пост. Ако беше се срещнал с Учителя, можеше да тръгне по друг път и неговото място щеше да се заеме от човек, който не е бил подготвен за тази мисия. Ето Кой ръкополагаше съдби и личности в техния път.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...