15_4 БОГ И ЯКОВ

[Albena]

БОГ И ЯКОВ

 

Когато Яков бягаше, видя една голяма стълба от небето до земята. Казва: “Господи, аз бягам от брата си, отивам в странство. Ако Ти ме благословиш да забогатея, да имам дом, деца, имот, като се върна, ще Ти дам една десета от богатството си.” Какво му е отговорил Господ, нищо не е писано, но той си е помислил, че Господ е съгласен на това, и тръгнал…(46, с. 140)

 

“Да ме благословиш…” – то значи да научим начините, за да се спасим. И Господ натисна бедрото на Якова и му каза: “Само със страдания ще изкупиш греховете си.”(61, с. 58)

 

Някой казва: “Имах едно желание – не можах да го постигна; имах една мисъл – не можах да я реализирам”. Защо? Имало е нещо куцо, нещо хромо у вас. Защо окуця Яков? Понеже не можа да разбере Истината, той се бори с Господа – Бог го бутна и той окуця. Мъчно можа да се изправи нещо в характера на Якова. Той разбра отчасти само Истината, затова се хвана за Господа и каза: “Няма да Те пусна, докато не ме благословиш.” Господ го благослови, но го остави куц. Тази хромавост у него се яви вследствие неговите прегрешения към брата си и баща си, и към своята душа. Той взе първородството от брата си, излъга баща си, като се представи вместо брата си Исава, и по този начин взе благословението от баща си. И след това Бог трябваше цели 14 години да го учи да не се изкушава и да не ходи по чужди умове. След изтичането на тези 14 години той трябваше да се върне в бащиния си дом, но из пътя окуця като резултат на вътрешния недъг в характера си. Всеки човек иска, като Якова, да се справи с миналото си (както готвачът отвори сърцето си за Господа) и да каже: “Господи, искам да напусна този занаят!”(Готвачът е персонаж от притчата, разказана по-горе в беседата от Учителя – бел. Р.Ив.) (13, с. 99)

 

Дойдохме вече до човешката любов, до човешката мисъл. Мисълта на човека иска да бъде господарка на Любовта, а това е невъзможно. Човек се бори като Якова с Господа. Яков видя, че не може да победи. Господ бутна Якова по бедрото и той окуця. Тогава Яков каза: “Благослови ме, Господи, да разбера Твоето учение!” Яков имаше две жени, за които слугува 14 години при вуйчо си Лавана. Когато Яков се връщаше при брата си, Господ му се яви и каза: “Ти трябва да напуснеш стария живот. Ти взе благословението от баща си чрез насилие, затова трябва да изправиш живота си.” Най-после Яков съзна погрешката си и като се връщаше при брата си Исава, отдалеч още отдели част от имането си за него и каза: “Отсега съм твой раб!” И тъй, като дойдете до закона на Любовта, давайте на всички по равно. В Божествената Любов има равенство, в човешката любов въпросът се разрешава другояче: един има повече, друг – по-малко. Това е неестествено. В Божествената Любов хората са еднакво силни, пълни с Любов и себеотричане. (52, с. 89)

 

Кой е онзи, който, като се е борил с Господа, да е придобил нещо? Яков се бори с Господа, но окуця. Бог му каза: “Ти купи от брата си първородството за една чиния леща и после получи благословението на баща си, но това не беше Божествена постъпка. Сега, ако съвършено изправиш живота си, ще получиш Моето благословение.” После Бог бутна Якова по бедрото и той окуця. По този начин Яков получи едно морално поучение. Всеки от вас може да има опитността на Якова, който цели 14 години страда при вуйчо си Лавана. Но откак Бог му говори и му показа пътя, по който трябваше да върви, той измени живота си, измени и своето име. (117, с. 145)

 

Понякога тъкмо дойде време Бог да благослови някого, и той направи някаква погрешка, с която спира Божието благословение. Тогава идат ред страдания, чрез които той трябва да изкупи грешката си, за да може след години Божието благословение отново да дойде върху него. Такива примери имаме с Давида, с Якова и с много други. В това отношение човек не трябва да се страхува, но да бъде внимателен, разумен. (117, с. 35)