6.53. ГОЛЯМАТА БОМБАРДИРОВКА

[Iskri4ka]

53. ГОЛЯМАТА БОМБАРДИРОВКА

По това време аз бях началник на административния персонал на Държавната печатница, бях поискал да бъда преместен там. Моят братовчед Славчев беше полковник и той отговаряше и завеждаше противовъздушната отбрана на цяла България. Да бъдеш полковник, тогава беше голям офицерски чин. Неговият кабинет беше близо до двореца. Винаги ми изпращаше един работник, да ми съобщи кога ще има бомбардировка, защото техните предни постове, разположени в България, съобщаваха по телефона накъде се насочват самолетите. Един ден, на 30 март 1944 г. идва един работник и ми казва уплашено: „Твоят братовчед казва, че нещо страшно идва насам". И аз, движейки се под интуицията, взех началника на противовъздушната охрана на печатницата и наредих всички работници да бъдат изпъдени вън от печатницата. Още нямаше сигнал за тревога. Казах им: „Всеки от вас ще бъде уволнен, ако не напуснете печатницата." Там имаше петстотин човека и те щяха да станат поредната жертва. Имаше някакво подземие и при тревога там се криеха. Но то не можеше да ги спаси от бомбите. То беше само да пази страх. Всички напуснаха, само онези седем човека, които бяха от противопожарната охрана останаха. След като ги изпъдих, отидох до къщата на Гръблашева, за да ги предупредя да бягат. Върнах се в печатницата и започна тревогата, но работниците бяха я напуснали вече. Ако беше ги заварила тревогата, те тутакси щяха да се напъхат в скривалищата, както всеки път и след това всички щяха да загинат от бомбите. И в този момент, в суматохата, аз трябваше да отида в скривалището на Народната банка както всеки път. Но отидох в скривалището на Д-р Лонг, където можеха да се скрият 200 човека. Успяхме да се скрием преди бомбардировката. Какви чудеса! Аз стоя пред една врата и тихичко интуицията ми нашепва: „Махни се оттук!" Аз се махам оттам и след три секунди падат три бомби и затриват вдън земя всичко. Ако бях останал, нямаше да остане нищо от мене. От експлозията на бомбите се вдигна прах, пръст и се затвори входът. Имаше една стомна вода, с която да си мокрят кърпите и да си ги слагат на устата, и да дишат през нея против праха. Имаше един пиян, който псуваше американците и ни даваше кураж. После дойде пожарната команда, разби входа и ни освободи. Иначе щяхме да се задушим всички в подземието. Излизам навън и бурята разнася листа, паветата около Александър Невски са извадени. Гледам цялата печатница в пламъци, моят кабинет също гори. Ако не беше моят братовчед, петстотин човека щяха да загинат. Само онези седем души, от противовъздушната охрана, станаха жертва. В него момент идват и казват: „Какво правите? Сирените са повредени и отново ще има нападение". Влезнахме в скривалището, стояхме един час. Не издържа нервната ми система и реших, без да казвам на някого, да излезна и да отида на Изгрева. Излизам пеша и бавно отивам към Изгрева. Там нямаше поразии и тръгнах пеш, 20 км до Мърчаево. Срещнах се с Учителя и Му разказах целия този ужас. А радостта ми, че спасих петстотин човека, бе голяма. Легнах в плевнята и не мога да се успокоя. Учителят беше много строг, много вглъбен и не приказваше. Спомням си, на една от предишните бомбардировки. Аз съм на Изгрева и се разхождам с Учителя по поляната. Наоколо хвърчеха парчета, но не се страхувах. Тогава Той каза на Митко Грива следното: „Остани в малкия салон на Изгрева и работи! Нищо няма да му стане на Изгрева." Митко Грива трябваше тогава да работи върху хармонизацията на Паневритмията.

 

На 30 март 1944 г. са хвърлени над София 3000 разрушителни бомби по 250,500 и 1500 кг. Пуснати са над 3000 запалителни бомби. Първата вълна от самолети бомбардират и си заминават. Но идва втора вълна от тридесет броя, които предварително са минали над София и след това се връщат, за да изненадат всички, които смятат, че бомбардировката е свършила. На този ден загиват 139 души и са разрушени 3575 сгради, като изгарят хотел България, Държавната печатница, Народният театър, Министерският съвет, Министерството на финансите и правосъдието. И, като капак на всичко, отгоре експлодират 12 000 снаряда в погребите, близо до София.

 

Учителят действаше по вътрешен път и ни ръководеше всеки поотделно в тия тежки времена. Един път с Неделчо Попов отиваме на Изгрева и на 200 м от Изгрева видяхме една голяма бомба, която не беше експлодирала. Отидохме да спим на Изгрева, но цяла нощ не заспахме. Ако беше със закъснител и се възпламени, нямаше да остане нищо от салона и от Изгрева. Но си остана цяла целеничка. Почти всяка вечер отивахме в Мърчаево и говорехме с Учителя. Споделях новините от бомбардировките в София. Той беше повече мълчалив. Понякога даваше своите оценки за събитията, които аз запаметявах.