6.55. ТАЙНАТА НА 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАНА

[Iskri4ka]

55. ТАЙНАТА НА 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО

 

НА ЙОАНА

Външната политическа обстановка се изменяше светкавично. Червената армия прегази Румъния на 24 август 1944 г. Турция скъса дипломатическите си връзки с Германия. На 17 август Багрянов в Народното събрание направи делова декларация за промяна на политическия курс на България. Аз следях много внимателно политическите събития. Правителството поиска да изпрати делегат да преговаря в Кайро с американците. Отидох специално при Учителя, да обменя мисли по този важен въпрос.

 

Сега ще ви разкажа една много важна тайна, която има историческо значение. В международната политика има следният принцип: „Когато се образува договор и подписва договор между известни държави, особено за ненападение и охрана, то ако една от държавите бъде нападната, то другите държави се притичат в нейна помощ. Ако една държава отвори война на една от тези страни от договора, то другите автоматически отиват да я защитават". Това е един важен принцип, който принцип не се знаеше от нашите държавни мъже тогава. Понеже съществуваше тогава договор между Русия, САЩ и Англия, т. е. договор за ненападение и отбрана, когато ние обявихме война на САЩ и Америка, така наречената символична война, то Русия (СССР) автоматически имаше право да нападне България, да обяви война, без съгласието на съюзниците.

 

Но забележете сега най-интересното. Но ако България сключи мир със САЩ и Англия, то тогава СССР е невъзможно да нападне България по горният договор, понеже България, след като е подписала мир, престава да бъде воюваща страна. И по този начин СССР не може да влезне в България. Понеже това нещо го осъзнаха американците и англичаните, те на всяка цена искаха да не допущат СССР да обяви война на България и по този начин да влезне у нас. И затуй те предложиха на България да проведат преговори за примирие в Кайро. Тук има една предистория, която е много важна. На 16 януари 1944 г. Любомир Лулчев отива при Учителя в Мърчаево и Той, Учителят, му казва: „Германия няма да победи!" Посъветвал го е да се види каква е политиката на САЩ, Англия и Русия за евентуалното излизане от войната на България, както и на Германия и да не се прави нищо зад гърба на Германия, за да не се озлобят. След Техеранската конференция през ноември 1943 г. между Сталин, Чърчил и Рузвелт (СССР, Англия и САЩ) тримата големи заявяват, че ще работят заедно през войната и след нея, до разгрома на Германия. По-късно Лулчев говори с принц Кирил, един от тримата регенти и му подхвърля идеята за излизане на България от войната. По-късно принц Кирил тази идея я прехвърля на другите и тя полека -лека започва да работи и идва до Багрянов.

 

Иван Багрянов е роден на 27 ноември 1891 г. От 14 ноември 1938 г. до 4 февруари 1941г. е министър на земеделието и държавните имоти в Правителството на Кьосеиванов и Богдан Филов. От 1 юни 1944г. до 1 септември 1944 г. е министър председател. Обявява неутралитет и с това дава възможност да се изтеглят германските войски от България. Точно по негово време започват преговорите със САЩ и Англия за прекратяване състоянието на война с тях в Кайро. На преговорите трябваше да замине главният съветник на Багрянов, който беше приятел и с мен. Това беше Стоил Стефанов. За него единствен авторитет в България беше Учителят. Той беше много смел човек и е бил осъден на смърт от фашисткия режим. Бил е секретар на земеделците при Стамболийски. Бил е толкова буен човек, че е препоръчал на Стамболийски и предлагал да се избият сто хиляди българи, за да се оправи България. Бил е един човек, смел като тигър. Той играеше голяма роля около Багрянов и беше един от главните му съветници. Той е бил затворен във връзка атентат, който беше в хотел Орион. Беше осъден на смърт. Беше голям атентат и после се оказа, че друг го е организирал, а него го осъдиха на доживотен затвор. В затвора попада на беседи от Учителя, занесени от Боян Боев и когато излиза от затвора, идва при Учителя и става Негов последовател.

 

И сега тази личност, Стоил Стефанов, ме извиква и ме моли да го заведа в село Мърчаево при Учителя. Този въпрос е много важен. Защото в онази книга „Възмездието" не е описано. Защото няма кой да им го каже. Отидохме със Стоил Стефанов в Мърчаево и сядаме при „Извора на Доброто". Пристига Учителят и той казва: „САЩ и Англия ни предлагат примирие. Трябва да замине делегация в Кайро, за да преговаряме. Трябва да заминат аз и Стойчо Мошанов (известен политически деятел - масон)". Учителят замълча и нищо не каза. После ме извика да отида при Него, а него го остави при „Извора на Доброто". Аз тръгнах с Учителя и отидохме с Него в Неговата малка стаичка, в дома на Темелко. Той много спокойно извади Библията и ми чете цяла глава от Откровението. Това беше 20 глава. Каза ми: „20 глава от Откровението на Йоана съответства и съчетава всички детайли на събитията от 20 столетие, т. е. до днешни дни." И ми я чете бавно, на глас, цялата. Аз по едно време Му казвам: „Учителю, Стоил Стефанов чака." „Нека чака". След туй, за моя изненада, извади едно тефтерче продълговато, което никога не съм виждал. Показа ми, че е писано преди 45 години. Видях, че мастилото е избледняло. Още повече ме заинтересува. В началото на тефтерчето видях една картина, нарисувана кабалистическа и астрологическа. Каза ми: „Това е скицата на Втората световна война." След това започна да разлиства страниците и дойде до средата на тефтерчето. Разгърна една страница и зачете: „От север ще дойдат руските войски и в България ще се смени строя." Аз бях толкова възбуден, че Му казах: „Четете нататък". Но Той категорично ми каза: „Не, ти ще го видиш". Не ми го чете. После ми каза, че всяка глава от Откровението съответства на сто години от Християнската епоха, и че 20 глава съответства на 20 столетие. След малко стана и ми рече: „Отиди и му кажи на Стоил Стефанов, че той няма да заминава за Кайро, но само Стойчо Мошанов, но без всякакви пълномощия, а ще отиде само за сондажи". Значи, ако имаше пълномощие, може да сключи договор за мир и България да излезе от войната. А сондажите са само размяна на мисли. Като предадох думите на Учителя на Стоил Стефанов, на него това му направи много силно впечатление, не очакваше такъв ход, но се подчини на думите на Учителя. Стоил Стефанов се оттегли от преговорите, а в действителност Стойчо Мошанов заминава за Кайро. Какво става по-нататък? Крайно интересно е, че Стойчо Мошанов непрекъснато телефонираше на правителството на Багрянов от Кайро, че трябва да му се изпрати пълномощно за водене на преговори. Но Учителят не позволява. Багрянов, като министър-председател, послуша Стоил Стефанов, а пък Стоил послуша Учителя. Багрянов знаеше за този ход, че това е нареждане и решение на Учителя. Сега кое е най-интересното? Ако Учителят беше казал на двамата, на Стоил Стефанов и Стойчо Мошанов да отидат да преговарят в Кайро със САЩ и Англия, и да сключат мир за излизане от войната, то СССР - руснаците нямаха право, по силата на международните договори, да влезнат в България дори и с обявяване на война. Защо ли? Защото със сключения договор с двама от съюзниците България излиза от войната. А третата съюзничка няма право да им обяви война. По този начин СССР нямаше да влезне в България и щеше да стои на Дунава. Но понеже Стойчо Мошанов нямаше пълномощие за сключване на договор, водиха се цял месец сондажи и дойде датата 5 септември 1944 г., когато СССР обяви война на България, понеже България преди това беше обявила война на САЩ и Англия. А СССР беше съюзница с тях. Така третата съюзничка обяви война на България и СССР влезе в България. Тогава запитах Учителя: „Защо така го направихте, че руснаците влезнаха в България?" Учителят ми каза: „Направих го, защото Чърчил искаше да отвори втори фронт на Балканите. А туй щеше да бъде за България голяма катастрофа. Щеше да бъде изпепелена и унищожена от край до край." Ако беше станал и се отворил тук, на Балканите, втори фронт, както искаше Чърчил, то тук германците имаха дивизии, а българската войска бе добре обучена. Щяха да я разсипят и унищожат американските самолети. Щяха да изтрепят народа и да посегнат на Учителя. Не случайно американските самолети търсеха да бомбардират Учителя при различни случаи, но не.успяха да Го улучат.

 

Така Учителят спря англо - американците и техните опити чрез преговори да влязат в България и да спрат руснаците на река Дунав. Учителят допусна точно обратното. Той спря англо - американците и ги отклони да отворят Втория фронт на запад, а пусна руснаците да влезнат в България. Точно това пишеше и в Неговото тефтерче, където Втората световна война бе определена чрез кабалата и астрологията още през 1900 година.

 

По-късно, след години се узна, че на 30 август 1944 г. Мошанов и Киселов се срещат в Цариград с американското военно аташе и Бляк, съветник по българските въпроси. Той съобщава невероятната новина, че евентуалното примирие, което се иска от България в края на месец август 1944 г. ще доведе до раздор между съюзниците, и че ще даде повод на Чърчил да иска десант на Балканите и да осъществи онова, което му било отказано през декември 1943 г. в Техеран - десант на Балканите, вместо в Италия.

 

В Кайро Мошанов съобщава, че разполага с пълномощно за преговори, но не и да подписва примирие. Мошанов телеграфира до София и иска пълномощно, но не му се изпраща.

 

На 1 септември Мошанов съобщава на американците, че има пълномощно само за сондажи, но не и да подписва примирие.

 

На 1 септември 1944 г. Багрянов подава оставка и радио Лондон съобщава, че преговорите в Кайро са прекратени поради правителствената криза в България.

 

Така се попречи за отварянето на Балкански фронт, който искаше Чърчил, като не се сключи примирие. Това даде възможност на СССР на 5 септември 1944 г. да обяви война на България и да влезнат руските войски у нас.

 

На 2.IХ. 1944 г. те назначават правителство на Муравиев.

 

На 9.IX. 1944 г. Отечественият фронт, начело с Кимон Георгиев направиха преврат и взеха властта. Така в България влязоха от север руснаците и се смени строят. Изпълниха се думите на Учителя.

 

Събитията следваха своя път. Завоят стана. Това беше неизбежният път. Настъпи 9 септември 1944 г. - България се освободи от гнета на фашизма. Войната следваше своя край.

 

Народите и човечеството, след тази голяма и световна катастрофа, трябваше да си направят една равносметка, от която да извадят много важни заключения. Народите трябваше да разберат за лишен път, че войната не е средство за решаване на международните конфликти. Тя носи неизброими материални разрушения, спира истинския прогрес на културата и претъпява моралното съзнание на човека, на обществата и народите, като им причинява безчет страдания.

 

Още по времето на Школата Учителят беше казал: „След 1945 г. ще дойде религията на труда." Действително Учителят предсказа за тази епоха, когато Невидимият свят дава своите сили на известно съсловие, за да извърши дадена работа.

 

Така че идването на руснаците в България и идването на комунистите в България още от самото начало бе направлявано и ръководено от Учителя.