15_5 ЯКОВ И НИЕ

[Albena]

ЯКОВ И НИЕ

 

Връзката с Бога е единственият метод, който хората още не са опитали. Свържете се с Бога и ще постигнете всичко. Новият живот няма да ви покалугери; той няма да ви лиши от благата, но ще осмисли живота ви, дето и да се намирате. И най-долната служба да изпълнявате, ако сте свързани с Бога, животът ви ще бъде рай: дето и да стъпите, оттам ще потекат извори, оттам ще дойде благословението. В който дом влезете, вие ще бъдете приети като Якова, на когото Лаван каза: “Откак дойде в моя дом, благословението потече.” Да, но когато същият Яков бягаше от брата си, Бог му каза: “Ти взе първородството и благословението на своя брат, но това не е съгласно с Моята воля. Аз ще ти дам един урок. Ти ще се ожениш за две жени. От тебе ще излязат два народа. Ти ще имаш разговор с Мене и оттогава няма вече да се наричаш Яков, но Израил.” Сега и вие трябва да бъдете като Якова, да излезете от родното си място и да бягате. Накъде? В Ханаанската земя, при Лавана, да пасете стадата му, да му занесете своето благословение. И след като работи 14 години на вуйчо си Лавана, той му каза: “Досега работих за тебе, отсега вече ще работя за себе си.” Яков трябваше да работи 14 години, за да научи самоотречението. Ще кажете, че Яков бил лош брат. Отговорете си: не сте ли и вие като Исава – за една чиния леща продавате своето благословение!(64, с. 13)

 

Кое е това, което се бори във вас? Борбата всякога произтича от несъгласие между вашата мисъл и Божията мисъл. Борите ли се, значи не сте в съгласие с Бога. Когато искате да извършите нещо лошо, Божията мисъл ви казва: “Слушайте, не правете това, което сте намислили! Ако го направите, ще страдате и ще бъдете отговорни.” Всички имате такива опитности. Колцина от вас сте постъпвали разумно? Колцина от вас сте послушали този вътрешен глас? Някой казва: “Аз се борих цяла нощ, докато реша еди-кой си въпрос.” Такъв пример имаме с Якова, който цяла нощ се бори с Господа. Тази борба е представена като един физически процес, но всъщност тя представлява един жив, вътрешен процес. След този процес Яков се преобрази, защото в неговия ум дойдоха нови идеи. Най-после той каза: “Господи, отсега нататък ще ти служа добре и няма да върша неправда в този свят.” Следователно ние се борим, за да добием по-добра мисъл, да създадем у нас права мисъл. Някои питат: “Защо трябва да учим?” – За да познаем Господа. – “Защо трябва да бъдем по-добри?” – За да познаем Господа. – “Защо трябва да обичаме?” – За да познаем Господа. – “Защо трябва да търсим Истината?” – За да познаем Господа. Единственото най-съществено, най-реално нещо, към което трябва да се стремим в сегашния си живот, е да познаваме формите на Божията мисъл. И всеки човек, който познава формите на Божията мисъл, може да има помощта на Господа. Казва пророкът: “Духът на Господа е връх мен.” Аз бих ви превел този стих в следния смисъл: “Формите на Божията мисъл са с мене. Аз познавам законите на обективната Божия мисъл.” Следователно, когато човек се докосне реално до Божията мисъл, той ще усети тази връзка. (23, с. 93)

 

Като говоря тъй, разбирам – всички други могат да бъдат праведни и да издават светлина. А душа, която не иска да свети, е душа, която се бори с Бога. Такава борба е имал един от видните представители на Израил – Яков. Като се връщал при баща си, той цяла нощ се борил с Бога. Най-после Този, Неизвестният го бутнал в бедрото и той охромял. Сега всички се борите с Господа. Вие искате да Го заставите да ви даде всичко в този свят, каквото вие искате. Казвам: било ли е време, когато Господ да не е давал на хората, каквото са искали? Не е било. Ние сме най-своенравните деца. От памтивека Бог постоянно се жертва. Ние живеем в Неговия живот. Ние всички сме храненици. Разбирате ли? Храненици, ама хиляди и хиляди същества дават своя живот за нас. Житните зърна дават своя живот, черешите, орехите, кокошчици, патици, агънца, теленца и други тем подобни – всичко в света дава своя живот. За кого? За тези храненици, които имат особено мнение, че всичко за тях трябва да се жертва, а те за никого да не се жертват. И когато ние направим някой път едно добро, то е една жертва от излишък. (126, с. 43)

 

Ако се обърнеш към Бога, веднага се възстановява хармонията. Та през сегашните условия ние трябва да пазим постоянна връзка, да не се откъсваме от Бога. Говорете с него, говорете Му – Той може да мълчи, но вие говорете, говорете, говорете. Най-после вие ще Го заставите да ви отговори. Който хлопа, хлопа не един път, а няколко милиона пъти. И да кажете като Якова: “Няма да Те оставя, Господи, докато не ме благословиш.” Ако хлопаш 3-4 пъти, няма да обърнеш вниманието на Господа; но ако хлопаш милиони пъти, Той ще обърне внимание, ще каже: “У него душата се е събудила!”(67, с. 90)

 

За да бъдете силни като Дан Колов, когато се борите с Регуло, дишайте чрез Любовта. И когато дойдат мъчнотии, ще дишаш, ще се бориш с мъчнотията в себе си… Яков нали цяла нощ се борил с някого, когото не познавал. Борил се с Господа. Господ му казвал: “Слушай, ти излъга брата си.” Яков казвал: “Господи, ще поправя всичко, ще дам десятък, ще се помиря с брата си.” И Господ, като му показал добрите и лошите страни, бутнал го по хълбока и той окуцял малко. И Яков казал: “Няма да Те пусна, докато не ме благословиш.” И Бог тогава му казал: “Отсега нататък няма да се казваш Яков.” Като се борите, вие вътре в себе си решете да поправите вашите минали погрешки и да внесете доброто. Това е начинът, методът за усилване на дишането. (92, с. 241)

 

Няма по-голямо благословение за човека да диша бавно и да задържа въздуха в дробовете си, докато приеме жизнената сила, т.е. праната, която носи в себе си. Докато не усетите тази сила в себе си, не изпущайте въздуха навън. Докато дробовете не се надуят като мех и не разширят гръдния кош, не трябва да изпущате въздуха навън. Когато Яков срещна Господа, какво Му каза? – “Господи, няма да Те пусна, докато не ме благословиш!” Господ му отговори: “От този ден ти няма вече да се казваш Яков, но Израил.” Правете и вие същото с въздуха. Поемете въздух, напълнете дробовете си и не го пущайте, докато не ви даде благото, което носи в себе си. (31, с. 76)

 

Когато Христос написа Своята книга, колко души я четоха? Тогава имаше ли толкова готови душй, колкото има днес? Готовите душй ще дойдат отгоре, но трябва да има приготвени жилища на Земята за тях. Вие приготвили ли сте за тия душй жилища? Ако сте приготвили за тях жилища, вие сте разрешили вече важния въпрос. Когато във вашия дом дойде един от учениците, животът ви ще върви по мед и масло. След като отиде Яков при Лавана, какво стана с последния? – Той се благослови. Всяко място, на което стъпи крак на един добър човек, се благославя. Щом в душата на човека се роди една велика мисъл, тя непременно ще донесе своето благословение. Същото може да се каже и за един дом или за един народ. Всяка велика мисъл е жива. Тя не е нищо друго освен живот. Тази велика мисъл се е облякла в една жива форма и ти нашепва: “Това правй, онова не правй.” Тя е един твой добър приятел, тя е светлина в живота ти, която ти казва: “Слушай думите ми и не бой се! Върви напред!” Понякога тя може да ти говори отвън, понякога – отвътре. (23, с. 369)

 

Вие трябва да минете през всички форми на живота, за да не се плашите от нищо. Казвате: “Аз съм много страхлив.” – Това е черта, която носите от времето, когато сте били заек. Друг казва: “Аз обичам да ритам.” – Това е черта, която носите от времето, когато сте били кон. Ако обичате да бодете, тази черта носите от вола. За в бъдеще ще минете през ред още форми, от които ще се учите. Всяка форма е особен род училище. Няма нищо обидно в това! Забележете, Якова наричат в Писанието червей. Следователно първата ви задача е да се научите да пеете, да говорите хубаво и да трансформирате състоянията си. След това ще изучите всички форми, всички близки и далечни от вас планети, слънца и влиянието, което те оказват върху вас. Така ще се домогнете и до алхимията, ще се научите да превръщате неблагородните метали в благородни. По този начин ще се освободите и от сиромашията: ще превръщате медта и желязото в злато, а пясъка и глината – в диамант. Постигнете ли всички тия знания, развиете ли в себе си сила и мощ, вие сте разбрали вече смисъла и задачата на великата окултна школа. (63, с. 185)

 

Яков е наречен “червей”. Това показва, че съзнанието на човека постепенно се пробужда. Докато е в положението на червей, човек прави ред пакости: корени гризе, листа яде. Стане ли какавида, влезе ли в пашкул, той престава да прави пакости. Той работи известно време в пашкула, приготвя материя за своята мисъл, докато един ден изхвръкне навън като пеперуда. В това положение той става безвреден. Като мислещо същество човек каца от цвят на цвят, събира сладкия нектар, а същевременно помага за разпространение на Божествените мисли. Затова казваме, че истински човек е онзи, който е проводник на Божествените мисли. Този човек е изменил условията на живота си. Да измени човек условията на живота си, това значи да мине от червей в пашкул. Влезе ли в пашкула, той трябва да забрави всичко старо и да се заеме с приготовления за нов живот – да изработи своите крилца, своята нова премяна. Това е ставало с човека, но и днес още става. Ако проследите живота на великите хора, на великите учители, вие виждате, че и те са минали през ред фази, докато стигнат до космическото съзнание. (105, с. 135)