Jump to content

6.71. БЕРТОЛИ


Recommended Posts

71. БЕРТОЛИ

С него се познавах от 1922 г. Той беше честен, умен и сръчен човек. Първо той заинтересува французите от Учителя и създаде група. После Михаил я превзе и започна своята работа.

 

Когато тръгна за Париж, мечтата му бе да издаде книгата „Учителят". Ние го изпратихме, дадохме му пълномощно да издава книгата и ръкописа на френски език. От там изпратиха договор, подписахме го, но книгата не се издава. Един ден, горе на Рила, аз го принудих да ми даде адреса на издателя. Написах му писмо. „Ако имате намерение да издавате книгата, издавайте я. Ако не, да прекратим договора." Обаче един ден югославянинът Владо Лаврич ми пише: „Аз книгата ще издам, но Бертоли да не ми се мярка пред очите!" Това ме учуди. Бертоли взима, че резюмира книгата и я издава на циклостил и така я разпространява. Ние не знаем това. Даже нямаме и екземпляр. Издателят го счел, че това е насочено срещу нещо, защото ако издаде книгата, онези, които имат циклостила, едва ли ще си купят книгата. После издателят влезна във връзка с мене, уточнихме се, осигурихме пари и той я издаде.

 

Ние не знаехме, че е излязла. Най-напред я видяхме на банката на прокурора на процеса през 1958/59 г. Прокурорът ме пита: „Защо досега не излезе книгата на френски?" „Досега имаме обективни причини. Първо, жената на издателя е агентка на Ватикана и той е срещу нея. Второ, французите ревнуват, понеже смятат, че те са петелът, който пее в зората на новата култура". Прокурорът допълва: „Вярно, на техния златен Наполеон има един петел!" Това бе причината да ни я покаже. Книгата бе изпратена от Франция на някого тук и този някой от тук я бе предал на следствието тук и на прокурора. По този начин тя не достигна при нас.

 

Боян искаше да изпратим нещо до Париж чрез Бертоли. Но тогава беше започнала цензура и Боян реши да освободи Бертоли от евентуални неприятности. Имаше един приятел, който работеше в Министерството на финансите. Запознава го Боян със случая и той изпраща пакета през границата. И после Бертоли проявява наивност и вместо да изпрати договора за книгата до

 

Боян, то го изпраща до този човек до ново подписване, защото бил изтекъл срока на договора. Държавна сигурност хваща този човек и го разпитва. Той не казва нищо при разпита. Казва само една дума: „Точка". Но от голям тормоз след три дни се парализира и след три дни почина. Така тази книга взе първата жертва, която не бе още издадена. Бертоли не е издал нищо от Учителя. Издадоха я други. По онова време бригадата на Борис работеше мозайките на една казарма. Аз работех при Борис и водех сметките на работниците. През цялото време бе воден на ведомост, че работи там, а той по това време беше в Париж. Жена му Лучия получаваше всеки месец по четиридесет хиляди лева. А през това време той трябваше да издаде книгата, за която бяха осигурени средства. Онези, които бяха срещу книгата тук, му пишеха писма срещу нас. Особено му повлия съпругата на Славянски - Люба. Той Бертоли се повлия от нея и всичко спря. Добре че взех инициативата и написах писмо на Лаврич и след това той я издаде. Бертоли и дъщеря му Анина издаваха в Париж едно малко списание „Житно зърно". Тя беше шивачка там и с иглата се прехранваше. Все пак това малко списание задоволяваше един техен тесен кръг. Накрая се убедих, че когато става въпрос да се върши някаква работа за Учителя и делото Му, много по - подготвени и много по - коректни в изпълнение на своите обещания са външните хора, тези, които не са от Братството и тези, които са от света, защото те работят по дух.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...