7.Духът на Истината и Духът на Заблуждението 1. " РАЗПНИ ГО"

[Iskri4ka]

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

 

Духът на Истината

 

и

 

Духът на Заблуждението

 

Очерци и поучения за

 

слушатели, последователи, ученици в Дух, в Слово и в Дело на Всемировият Учител - Беинса Дуно.

 

"Ние сме от Бога; който познава Бога нас слуша, който не е от Бога, не ни слуша. От това познаваме Духа на Истината и Духа на Заблуждението". (I Йоаново послание, гл. 4, ст. 6)

 

" А Пилат им казваше: Че какво зло е сторил?

 

Но те по-много извикаха: Разпни го."

 

(Ев. Марка гл. 15 ст. 14)

 

1. " РАЗПНИ ГО"

През месец август 1993 г. излезе от печат книгата "Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", том I.Тя бе посрещната по различен начин, така както са различни и хората. Имаше хора, които я прочетоха за три дни. Други си я купиха, но не я прочетоха и досега. Трети изобщо не искат да я купуват и да я четат. Четвърти се обявиха против нея. Някои благодариха, други не можеха да спят от вълнение, а още по-други също не можеха да спят от озлобление, че е излязла такава книга. Кой какъвто е, така се отразява и се проявява. Целта на тази книга бе всеки да се определи кому да служи според своя Господар, комуто се е цанил за слуга. Сега ще говорим за слугите и след това ще споменем за господарите.

 

Бях се уточнил с Йоанна Стратева да поеме част от книгите в нейния дом. Тя имаше свободна барака, но кой знае защо ми каза, да се разтоварят книгите в една от стаите на приземния етаж, в същата къща, където тя обитава. Този приземен етаж бе закупен с чужди пари на една датчанка и трябваше да бъде ползван за нуждите на общество „Бяло Братство". Ето тук е първото нарушение. Учителят не разрешава да се работи с чужди пари за идейна работа. Само онзи, който в името на една идеална цел, със собствен и честен труд спечелва пари, които ги дава с любов, в името на един Висок идеал, то тези пари са вече „ЖИВИ ПАРИ" и те носят благословение, т.е. чрез тях може да се реализира някаква идея. Тези „ЖИВИ ПАРИ" отварят условия и разкриват възможности за реализация. И така, понеже в едната стая се беше подслонил да живее Петко Кралев от Бургас, то по препоръка на лелята на Йоанна Стратева - Кина Рангелова, сложихме към 300 броя книги във втората свободна стая. Йоанна Стратева по това време беше на лагер на 7-те езера на Рила. Книгата бе представена на членовете от духовно общество „Бяло братство" на онова място, където те се събират.

 

След няколко дни в дома на Йоанна Стратева пристига д-р Илиян Стра-тев, който в момента бе Председател на братския съвет на същото общество. Идва вбесен, след като научава, че във втората стая са внесени 300 броя книги. Бива придружен от племенницата на Савка Керемидчиева, която се нарича Фрося. Двамата вдигат скандал на Кина Рангелова, която е 80-годишна, че е настанила въпросната книга в свободната стая. Д-р Стратев започва да крещи срещу книгата, и че трябва да се изхвърли на боклука. Настоява да се изхвърлят книгите навън. Леля Кина едвам не припаднала. Накрая се намира един младеж, на име Илья, руснак, който преди време живееше там. Той пренася книгите в стаята на леля Кина, която е скована барака и там успяват да ги вместят. През цялото това време д-р Илия Стратев бълва ругатни срещу книгата и авторът. Свидетели са няколко човека. Накрая идва в бараката, вижда големия куп и се нахвърля върху Кина Рангелова със заплахи, че е приела книгата в нейната стая, като й крещял, че може да чете 100 години от тези книги. През това време племенницата на Савка Керемидчиева също на висок глас гърми и крещи срещу книгата, че онова, което било написано там за нейния баща - не било вярно. Накрая д-р Стратев завършва с думите, че авторът на тази книга не бил от Братството.

 

Раздуха се една кампания срещу книгата от много лица, с единствената цел - да противодействат на книгата и на нейното разпространение. И което е най-важното, всички тези лица изобщо не познаваха авторите на публикува-ните текстове от книгата, нито са работили с тях и нито познават материала. Те просто нямаха представа от онези събития и факти, изнесени в книгата. За и срещу авторите от книгата, тези нови лица, които хулеха, бяха външни лица, а за мен, съставителят на този сборник, тези лица нямаха нищо общо с Бялото Братство. Но те имат общо с Черното Братство, защото са техни служители, а се познават по делата им. В Школата на Учителя е застъпена и Бялата Ложа, и Черната Ложа. Там са двата вида слуги. А слугите се различават по това, кой е техният Господар. Така че първи том накара мнозина да се определят. Забележете, две години след излизането на книгата никой не е написал дори един ред, с което да ме уведоми, че изнесените факти не са верни.

 

А сега няколко съпоставки, които са много важни:

 

Онзи младеж, който помогна да се изнесе книгата и услужи на леля Кина да прибере книгата, се казваше Илья Виталевич, руснак от Москва. Той беше свидетел на цялата история. Две години след това неговата рождена майка - Евгения Шевельова, певица - сопран от Москва пристигна в България и през месец януари 1995 г. - на 29, неделя, от 11 часа взе участие и изпя шест песни на Учителя в организирания от мен рецитал-концерт: „Мисията на Славянството по Слово и музика на Учителя Петър Дънов". През 1995 г. майка му изнесе същия концерт в Москва. Този концерт в София бе организиран от мен и финансиран от мен. А д-р Илия Стратев изобщо го нямаше в залата. Но за сметка на това в залата беше Илья, синът на певицата, като слушател, така че онзи, който съдейства в пренасянето на книгите, то след това съставителят на книгата съдейства на майка му да излезе на сцената. А тя беше превъзходен сопран и изпълни блестящо песните на Учителя. На заминаване, певицата Евгения Шевельова бе поканена да участва в концерт и в гр. Русе, който мина отлично. Ето как работи веригата на Бялото Братство. А тази, която организира концерта в Русе, беше Росица Марашлиева, която е снаха на Марийка Марашлиева - главният сътрудник на книгата „Изгревът". Ето как се свързват нещата и как последователно се явяват онези хора, които работят за делото на Учителя. По това се познават, че тези слуги имат свой Господар и този господар е Учението на Учителя с Неговото Слово и с Неговите песни.

 

А онзи, който беше Председател на Братския съвет, изхвърли книгата на улицата и я нарече „боклук" и наговори толкова обидни думи срещу книгата, срещу съставителя и срещу леля Кина. Накрая най-демонстративно заявил: „Вергилий не е от Братството и няма нищо общо с нас". Присъстват трима души свидетели.

 

Аз отговарям така: „Да, аз признавам, г-н Стратев. Аз не съм от твоето Братство. Нарочно пиша „твое", а не „ваше", като избягвам учтивата форма, да не би да се разбере, че се отнася и за други лица. Да, г-н Стратев, аз не съм от Вашето Братство и нямам нищо общо с Вас. Вас Ви нямаше 45 години на Изгрева. От 1945-1990 г. нямаше Ви в Братските среди. Вие се криехте, защото бяхте заети с Вашата кариера. За нея никой не Ви упреква. Но след това, през 1990 г. изскочихте и с непочтени средства оглавихте онези, с които извършихте най-голямото предателство, като се зарегистрирахте в Комитета по Вероизповеданията, там където членуват всички църкви и секти. А Учителят е срещу такава регистрация и това е точно упоменато в I-ви том на „Изгревът" и Вие затова изхвърлихте книгата. А това е упоменато на стр. 102 от книгата. Освен това Вие извършихте и друго престъпление, че поместихте увод към „Свещените думи на Учителя". Вие изобщо не знаехте как е създадена тази книга. Затова Вие искахте да изхвърлите тази моя книга. Вие извършихте и трето престъпление: регистрирахте „Духовно общество Бяло Братство", за да бъде с юридическа проекция. Но това не е по Учителя, а това е по методите на Вашият Господар. Разбира се държавата отмени и анулира тази регистрация, защото Учителят натисна Невидимия Бутон и Неговите служители изпълниха Волята Му. Освен това Вие заплашвахте възрастните приятели от времето на Школата на Учителя с Вашия син, който по това време работеше в Политическата милиция. Да, заплашвахте ги, за да ги уплашите и да не Ви оспорват Вашето председателство. Те са още живи и съм ги накарал това да го напишат и да се подпишат. Така че, мога ли да попитам, кой вкара всички в оня трафопост, когато Вие бяхте Председател, а тази история е предречена от Галилей Величков на стр. 91-93.Нали Галилей Величков беше Ваш приятел? А Вие, за да докажете, че Ви е имало през тези 45 години, започнахте да четете една страница от неговите спомени, където е отбелязано Вашето име и по този начин доказахте, че Вие сте били по онова време. В този том аз съм отпечатал 100 страници от спомени на Галилей Величков, които Вие изхвърлихте на улицата. Е, имате ли Вие приятел на име Галилей Величков? Нямате такъв. Той беше бял брат.

 

Така че, г-н Стратев, аз не съм от онова Братство, в което Вие членувате. Аз съм от онова Братство, на което с моите възможности свърших работата на всички Негови ученици. Запомнете това.

 

Г-н Стратев, Вие написахте книга за Учителя, в която се мъчите да докажете, че Учителят Петър Дънов се е учил от всички философски системи и затова те са застъпени по различен начин в беседите Му. От друга страна се мъчите да докажете, че онова, което е поместено в беседите Му го има реализирано в съвременната наука, философия и идеология. По този начин Вие изпращате Учението на Учителя в Библиотеката на съвременните и старовременни философи. Аз тази книга я купих и я прочетох, но не я изхвърлих и не казвам, че е „боклук", но в тази книга го няма Учителят, понеже Вие не знаете кой е Учителят. И да искате да знаете, не можете. Така са нещата. А Вие изхвърлихте книгата „Изгревът", където е дадена за пръв път „Космогонията" и там се казва, Кой е Учителят Петър Дънов. За мен Учителят Петър Дънов е Всемировият Учител Беинса Дуно, който е Всемировият Учител на Вселената. Но това нещо за пръв път се изнася в тази книга и то от мен, която Вие изхвърлихте. Моите поздравления за това!"

 

Няколко дни, след като излезе книгата, на мястото, където се играе Паневритмията, в София идва една млада жена и съобщава, че тя е племенница на стенографката Савка Керемидчиева и е дъщеря на братът на Савка - Филип. Тя се явява за пръв път и започва да крещи срещу книгата, че онова, което било писано за баща й, не било вярно. Тя също придружава д-р Стратев при изхвърлянето на книгата. Това бе една много яростна атака срещу книгата. Нейните възражения бяха за едно изречение на стр. 608.„Савка Керемидчиева си беше заминала 1945 г. Наследи я нейният брат Филип Георгиев Керемидчиев. Но той бе откаран в концлагер от властите заради някакви прегрешения пред тях и там си замина". Скандалът, който вдигна племенницата на Савка бе за това, че нейният баща, който е бил в концлагер, не е починал в концлагер, а е починал впоследствие. Това е вярно, при направената проверка след това. Но това са спомени на Елена Андреева, които тя е разказвала през 1975 г. - 30 години след тези събития и е допусната грешка. По-късно успяхме да се свържем с нея, поканихме я в дома на Марийка Марашлиева, за да се изясни случая. Разказах всичко, което знаех за архива на Савка, който бе ограбен. Разпитах я подробно, дали има някакви материали от Савка, или от баба си Тереза Керемидчиева. Оказа се, че тя не знаеше нищо за тях. Единствено ми връчи едно писмо, преснето на фотохартия на Учителя до Тереза Ке-ремидчиева, което вече притежавах от 20 години. Бях изключително изненадан, че тя не знаеше почти нищо както за Савка, така и за баба си Тереза. Аз, който съм чужд човек за тях, бях поместил в книгата толкова много неща и за двете. Племенницата на Савка, която се казваше Фрося смяташе, че е много жестоко онова заключение, което е дадено на стр. 611, където се казва за баща й следното: „Брат й, който бе наследник на 1/3 част от Салона, се отказа от този дял. Заради политически причини той бе изпратен в концлагер и там почина. Отказа се от Салона на Братството и сам си отряза корените на „Дървото на живота". Да, жестоко е, но заключението е вярно. Не е вярно само, че е починал в концлагер. Филип е починал през 1964 година, на 64 години. В спомените на Борис Николов в „Изгревът", том III, стр. 109-110, се разказва подробно за нейния баща и по този начин се коригира една неточност. В том III на „Изгревът", на 362 стр. е публикувана декларацията на Тереза. По този начин се изчиства и поправя една грешка, че Филип Керемидчиев не е починал в концлагер, а е починал през 1964 г. в дома си. Останалото е вярно.

 

Един приятел - висок, черноок, с мустак ме спря веднъж на един концерт и ми каза, че написаното в „Изгревът", том I от спомените на Мария Тодорова на стр. 325, където е писано, че ..."Йорданка Жекова не знаела да чете и да пише" не било вярно, понеже лично той я слушал в Мърчаево как тя чете беседа на Учителя. Това бе Петър Киров от село Мърчаево. Аз се изненадах. За мен Йорданка Жекова беше неписмена. През 1972 г. аз я накарах да си напише опитностите, но тя ми каза, че не можела да пише, понеже била слабо писмена. Тогава накарах Цанка Екимова да отиде при нея и лично да запише нейните опитности, които тя направи и след това бяха ми връчени. Така че у мен е останало впечатлението, че тя е неграмотна. По времето на Школата мнозина са били с основно образование и Учителят им е наредил да завършат прогимназия, че дори да завършат и университет. Такива случаи има към десетина. Особено е интересен случаят с Иван Антонов, който до 16 години не е познавал буквите. След това Паша Теодорова го научава да чете и да пише и той с нейна помощ, като частен ученик, завършва дори гимназия, че и висше образование. Йорданка Жекова за съвременниците на Школата на Учителя е била неписмена. Това го знам от десетина човека. Вероятно по-късно се е образовала. По-късно накарах Радка Левордашка да опише много от спомените на Йорданка Жекова. Според нея Йорданка е имала завършено четвърто отделение. Ако е така, това обяснява много неща. Но за онези, които са били с висше образование по време на Школата на Учителя, един човек с четвърто отделение е неграмотен. А иначе Йорданка е имала дар слово и когато е проповядвала и говорела, могла да сложи трима професори спокойно в малкото си джобче. Случайни хора При Учителя не е имало.

 

Онова, което беше написал Галилей Величков като пророчество на стр. 92 от том I-ви на „Изгревът" се изпълни. Под нечие нареждане Общество Бяло Братство започнаха да провеждат събранията си в един трафопост и в един партиен клуб. А това няма нищо общо с Учението на Учителя. Освен това в преддверието бяха накачени портретите на партийни водачи, които бяха представители на новата власт, но те бяха всички бивши партийни комунистически величия с партийни постове, титли и баш комунисти. Поставени бяха в салона портретите на президент, вицепрезидент, а в преддверието бяха окачени табла по стените със снимки на Демократическата партия. В салона се четяха беседи, правеха се молитви, пееха се песни пред портретите на президента и вицепрезидента, бивши комунисти. А портретът на Учителя го нямаше. По-късно дойде един човек - германец, от хиляди километри, видя цялото посмешище и опорочение и закупи едно платно със собствени средства, което да служи като завеса, за да се закриват партийните водачи, когато четат Словото на Учителя и когато се молят. Вече дърпаха завесата, за да прикрият срама си. А по-късно някой се сещаше и донасяше портрета на Учителя, за да бъде сложен вместо този, на президента. Но по-късно остана само платното. Да, но този клуб е едновременно и партиен клуб и там се събира друга политическа група. Онова, което се създава и се сваля от Невидимия свят чрез Словото на Учителя и музиката Му, след това остава в Салона и идват другите представители на политическата партия, които го поемат и работят с него. Питам, кой бе този, който ги натика в този клуб? Чия Воля и чие Поръчение той изпълняваше? Защото, в онези години, ако не бяха влезнали в този клуб, то властите щяха да разрешат въпроса по друг начин, защото искаха този въпрос да се разреши по един легален начин. С влизането в този партиен клуб и в този трафопост онези, които влезнаха, си отрязаха пътя за всякакви постъпки пред властите. Този ход на Онези Сили, Които ги вкараха в този партиен клуб, беше напълно успешен и трябва да им се отдаде заслуженото. Този ход бе на Тайните служби, за да може по тозй начин да се задоволи желанието последователите на Петър Дънов да се събират някъде и да не могат след това да предявяват претенции, че Изгревът им е отнет и да отклонят възможността да искат компенсация за отнетите имоти. Точно това стана. А Председател на Братския съвет по онова време бе д-р Илия Стратев.

 

По-късно в салончето се настани бюфет, където се продава вече алкохол, седят пияници, пушат, разговарят, пеят и даже влизат някой път по време на събранията, за да смущават. Случи се същото, както по времето на Учителя, когато зад Салона беше залепена една кръчма. Онази кръчма се залепи и дойде поради непослушанието на учениците към думите на Учителя. След това всички съжаляваха. Това нещо е написано подробно в „Изгревът" и понеже председателят на Братския съвет изхвърли книгата на улицата и други около него я отрекоха, то кръчмата отново дойде, но вече тя не е залепена, а вече минават през нея. А цялата история е описана в „Изгревът". Затова е тази поредица, за да се знае и помни пътят на предишните поколения. А сега си имате трафопост, имате си кръчма в нея, имате си президент и вицепрезидент на стената и една завеса, която да прикрива падението и опорочението на Школата на Учителя. Моите поздравления!

 

В поредицата „Изгревът" вероятно ще има някои неточности. Те постепенно ще бъдат коригирани. Изминали са 50 години оттогава. Никои от съвременниците от Школата на Учителя не седнаха да запишат историята на Школата.

 

Това бе направено по моя идея, по мое настояване и почти сам реализирах тази идея. И вместо някой да благодари, изкочиха мнозина и извикаха: "Разпни го!" И отхвърлиха „Изгревът". Отхвърлиха и трите тома, но те не знаят, че съществува „Духовният Изгрев" и Той се управлява от Словото на Учителя. И тогава ще опитат Окултните закони на Духовния Изгрев. В това съм убеден. А другите ще ги проверят.