Jump to content

16_3 ЙОСИФ И НИЕ


Recommended Posts

ЙОСИФ И НИЕ

 

Вие трябва да имате характер – морални, хубави черти, че като влезете в противоречие, да устоите. Какви ли неща няма да ви кажат! Много лоши неща могат да кажат за тебе, но ако ти имаш характер, ще кажеш: “Всичко за Любовта е добро!” Мнението на хората не важи. Трябва да имате една смелост. После трябва да имате едно послушание, което имаше Йосиф. Вие не можете ли да имате волята на Йосифа? Зачене се една хубава идея у вас и вие искате да я пометнете и да избягате. Няма да я напущаш. Ще дойде страданието, после ще дойде и възкресението. Тогава ще се яви във вас онази Божия Любов, която вие очаквате. И сега отчасти някои от вас имат тази опитност – онези от вас, които могат да разберат и които са достигнали до известна степен на развитие. Онези, които не са достигнали, нека се радват. Този живот ще се смени с друг, по-обширен живот, после с друг живот, още по-обширен, с четвърти живот, пети живот, докато дойде последното вътрешно разяснение. (92, с. 220)

 

В 7. глава от “Деянията на апостолите” се говори за историята на еврейския народ, за живота и изпитанията на Йосифа. От цялата глава се вижда какви са били тогавашните евреи. Яков имал 12 сина, един от които бил Йосиф. Той сънувал два съня, които разказал на баща си и на братята си, с което събудил тяхната завист: те го продали на търговци, които отивали за Египет, а след това напръскали дрехата му с кръв от животно, да докажат на баща си, че Йосиф бил изяден от звяр. С това те дали добър урок на Йосифа – да разбере как може 11 братя да му се покланят, как може баща да му се кланя. Йосиф вътрешно проявил тщеславие. Не е трябвало да разказва той сънищата си нито на братята си, нито на баща си. Сънища са това, те не са нещо реално. Обаче братята му завидели – как е възможно да дойде ден, когато те да му се поклонят. От втория сън пък баща му се докачил и казал: “Нима ти ще станеш господар, че ще трябва и аз, и майка ти, и братята ти да ти се покланяме?”

 

Днес всички хора правят същата грешка като тази на Йосифа и на 12-те отци на Израиля, неговите братя. Йосиф имал известни слабости, за които трябвало да отиде в Египет, а после да лежи две години в затвор. Когато бил в дома на фараона, невидимият свят го поставил на изпит, да се опита целомъдрието му. Той избягал от изкушението, но вината му се заключавала в това, че не събудил в жената възвишени и благородни чувства, а лоши, низки чувства. Това показва, че и в него имало нещо криво. Кривото се заключавало в това, че не бил много умен. Може ли да се нарече умен човек онзи, който, като срещне своя приятел, започне да му отваря касите си, библиотеките си, да показва колко богатства, колко знания има? С богатствата, със знанията си той излага своя приятел на изкушение. Следователно не излагайте приятеля си на изкушение с вашите богатства и знания. Това, което Йосиф преживя, трябваше да стане. Така се изпитва всеки човек. Хиляди години трябваше да минат, за да се разбере защо именно Йосиф е пострадал от братята си и от фараона. Хиляди години още има да учите! Дълго време още птицата ще отива и ще се връща, ще пренася зрънце по зрънце земята, докато от старата се създаде нова. Казвате: “Не можаха ли тия неща да се избегнат?” – Всичко, което е станало, трябваше да стане. Ако не бяха станали тия неща, нямаше какво да четете и да учите. Тъй щото по-добре е, че всички тия неща са станали, макар и със своите противоречия, отколкото да не бяха станали. Това, което Йосиф не можа да довърши, други дойдоха след него и го свършиха. С това, което стана, се разкриха греховете и слабостите на Йосифа и на братята му. Като отидоха при Йосифа да купуват храна, той ги постави на изпит – задържа при себе си най-малкия си брат, Вениамин, а останалите пусна да си отидат. Те започнаха да плачат, да се разкайват и да говорят помежду си: “Каква напаст ни сполетя! Ние продадохме брата си, но, ето, днес иде възмездие за нашето престъпление.” Колко години трябваше да минат, докато те съзнаят в себе си престъплението, което са извършили по отношение на брата си! Едва тогава те се изповядаха пред баща си за стореното от тях с Йосифа. Тогава и Йосиф им разказа своите изпитания и погрешки. И най-после заключи: “Отсега нататък всички ще вървим по Божиите пътища и няма повече да грешим.” Следователно всеки човек, всеки народ, който не върши волята Божия, е осъден на големи страдания. Питам: ако днес, три хиляди години от времето на Йосифа, ви дадат задача като неговата, как ще я решите? Или ако след изминаването на две хиляди години след Христа ви дадат задача като Неговата, как ще я решите?(21, с. 27)

 

Хората са недоволни едни от други благодарение на безлюбието. Всеки иска жертва от другите, но не получава. Само Любовта прави жертви. Човек се жертва, но от страх, а това не е истинска жертва. Жертвата трябва да е разумна. Ако не е разумна, тя не дава добри резултати. И любовта трябва да бъде разумна. Ако не е разумна, вместо добро, тя произвежда зло. Какво прави Яков с любовта си към Йосиф? Той събуди ревност в синовете си, заради което продадоха Йосиф. Като ученици вие трябва да се пазите, да не изпадате в грешката на Якова да покажете слабост към Йосиф. Всеки човек има по един Йосиф в себе си, когото обича повече от другите си синове. Яков обичаше Йосиф повече от другите си синове и не го пращаше на работа. Когато синовете му отиваха на работа, Йосиф оставаше при баща си. Заради тази привилегия братята му го продадоха на богати търговци, които отиваха в Египет. Там той лежа в затвор, после беше изкушаван от жената. Йосиф мина през трудни задачи, които разреши добре. Светът, през който човек минава, не е нищо друго освен красива, префинена жена. Който я погледне, веднага се влюбва в нея и пожелава да си поживее малко. Всеки може да си поживее в света, но ще опита последствията на този живот. За човека е казано, че е възлюбил човешката слава повече от Божията. Човешката слава заробва човека, а Божествената го освобождава. (14, с. 17)

 

И тъй, Божественият Дух слиза! Някои искат да Го видят с криле. Не, когато Божественият Дух ви дойде на гости, вие ще почувствате един вътрешен мир, една вътрешна умствена стабилност, каквато никога досега не сте чувствували; при това ще се зародят във вас нови мисли, нови желания. В който ден стъпи Божественият Дух в къщата ви, сиромашията, всички несгоди ще си вземат торбичките и една след друга ще си отиват и ще ви казват: “Сбогом, сбогом!” Този Дух ги изпраща една след друга и им казва: “Вие свършихте вече своята работа, сега аз започвам Моята.” Всички ще си отидат, а ти ще започнеш да учиш новото учение. Някои казват: “Ние трябва да докажем, че сме добри и невинни хора.” – Ти не можеш да докажеш своята невинност. Йосиф можа ли да докаже своята невинност, когато жената на господаря му го обвини? Не, тя дори взе дрехата му и каза на мъжа си: “Този, младият евреин, се подигра с мене.” Какво направиха с него? – Затвориха го в тъмница и го държаха там две години, докато Бог не го извади. Прекараха го през училището. Така ще бъдете поставени и вие. Как ще докажете, че сте невинни? Човек в себе си трябва да знае дали е виновен или не. Аз не зная ли пред себе си дали съм прав или не? Следователно всеки един от вас трябва да чака, докато се събуди Божественото в него, докато Бог не го посети. Бог ще го посети по който и да е начин. То е великото! Ние трябва да се примирим с Бога. Някои от вас са се примирили вече и на тях казвам: вие трябва да учите закона на служенето. (83, с. 191)

 

… Виночерпецът сънувал лоза пред себе си. На лозата имало три пръчки, които се разцъфвали, а гроздето на тях узрявало. Чашата на фараона била в ръката му и той я подал на фараона. Йосиф му казал, че след три деня той ще бъде помилван от царя, който ще го постави на същата служба, която по-рано заемал. Тъй щото все ще дойде някой да ви извади от затвора, но важно е каква ще бъде съдбата ви – като тази на хлебаря или на виночерпеца. Аз искам, като ви извадят от затвора, да имате участта на виночерпеца, а не тази на хлебаря. Христос казва: “Аз съм Пътят, Истината и Животът.” Който има уши да слуша и да разбира, той ще върви в пътя на Христа. (85, с. 236)

 

Често в живота си задаваме въпроса: защо по някой път ни се случват нещастия? Изобщо се смята, че хората страдат и изплащат някои прегрешения от настоящето или от миналото и търсят причината за това. Виждаме, че животът се е изразил тъй върху Йосифа поради два съня, които той разправил на братята си. Разбира се, те изтълкували сънищата, че той бил с тайни замисли и задни цели, и за да не им стане глава, заражда се в тях мисълта да го премахнат. И както виждате, това не са чужди хора, а собствени братя. Така те при първия удобен случай го хващат и продават на измаилтяни, които пък го препродават на един египтянин и тогава захващат изпитанията за Йосифа – Бог изпитва неговия характер. Животът на човека не е нищо друго освен изпитания – те са пробният камък, с който се изпитва характерът на човека. Най-ценното нещо в живота на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня – изпитанията. И само когато мине през тоя огън и устои на всички изпитания, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен, устойчив, вечен – има вечен дом, в който може да живее. Характерът – това е човешкият дом. Ние виждаме, че върху Йосифа идват напасти една след друга; подир тия напасти от двата съня идват и други, за които говори гл. 39 (от “Битие” – бел. Р.Ив.), а именно: понеже той бил красив момък, жената на господаря му се влюбва в него; тя иска да се удоволства, но той й казва: “Не, господарят ми е дал всичко в моите ръце освен тебе – ти си негова собственост, негово право и аз не мога да сторя тоя грях пред Бога.” Ние виждаме, че в душата на тоя млад човек царува Господ – всяко нещо, което иска да извърши, той по-рано претегля с тази мярка – дали е право, дали е угодно на Господа, или не. Той знаеше неприятностите, които можеше да произтекат от неговия отказ да изпълни волята на една такава жена, но пак предпочете да страда, отколкото да съгреши. Подир това изпитание наистина той намери затвора. Но Господ и тук му помага. Ако прегледате цялата повест в тази глава, ще видите, че Бог не го оставя, а го извежда из затвора чрез тълкуване на други два съня на египетския цар. Когато минаваме през изпитания, ние не знаем прицелната точка, към която Бог се стреми. Вие искате да отидете на небето, но ако някой ви запита какво разбирате под думите “небе” или “рай”, не знаете да му отговорите точно. Вие имате за небето известна идея, но тя е за вас толкова неопределена, както са били неопределени и ония два съня в ума на Йосифа. И наистина, какво отношение са могли да имат снопите, слънцето, луната по отношение на него? Но те показаха стечението на известни бъдещи събития – продаването му, изкушаването му от жената, затварянето му в тъмница, избавянето му и въздигането му.

 

Сега, кое е това царство и тази жена? Египет е царството, в което ние живеем, а жената на царедвореца, която ни изкушава, е светът. Вие сте слуги, които сте продадени, като сте изпъдени от вашите братя, намирате се в Египет и жената на този царедворец ви предлага да се удоволствате с нея – светът ви предлага известни блага и ви изкушава. Не е зле човек да се удоволства, но има неща забранени. Когато Адам беше в рая, Господ му каза да яде всичко, само един плод му забрани и за непослушанието му дойдоха всички страдания. И в този свят има неща забранени и ако вие опитате от забранения плод, непременно ще дойде страданието. Колцина хора обичат да пипнат парите на други – потребни са им за къщи, за удоволствия, за разходки в странство. Йосиф обаче не е гледал така на въпроса – той можеше да има благоволението на жената на царедвореца, но си помисли: “Аз предпочитам да имам благоволението на Бога, отколкото благоволението на една чужда жена.” Светът е жена, която не принадлежи нам. Утре, като си направи удоволствието, тя може да ви захвърли. Вашата външна красота е, от която тя се привлича към вас. Съвременното заблуждение лежи в следното нещо: когато хората ни почитат повидимому, ние се заблуждаваме, като мислим, че това е за нашите достойнства… Жената, докато е красива, всички я обикалят; изчезне ли й красотата, кажат: “Нека друга дойде на нейно място.” Йосиф знаеше тази самоизмама от нещата и той реализираше само неща вътрешни, неща устойчиви, вечни, които всякога може да дадат мир на човека и той да има по този начин благоволението на Бога. Ние трябва да бъдем внимателни към малките причини, които именно докарват нещастията. Ако Йосиф не бе казал съня си на братята си, това нещастие не би го сполетяло. Задава се въпрос: не би ли дошло то при други случаи? Има изпитания, които не могат да се избегнат. Няма да ви разправям за тия вътрешни закони, а ще кажа, че има неща, абсолютно определени от Бога. Ако речем да избегнем от малките, ще дойдат големите. За да можем да неутрализираме страданията, трябва да вземем урок от поведението на Йосифа. Ни най-малко не бива да се самозаблуждаваме, че ако днес сме добре, утрешният ден няма да измени нашия живот и да ни донесе нещастия, които никак не сме очаквали. Съдбата или Провидението е определило през какви изпитания да мине човешкият живот. И тия изпитания са необходими. Защо са необходими? Ще ви дам само едно сравнение: за да минете през една дълбока река, вам е необходим параход; тъй и за да се преведете от един свят в друг, ви е необходим този параход, който се нарича вяра. И тия изпитания и нещастия са също необходими – те са горивото, това е вашият пътен билет. Всеки, който иска да измени пътя на необходимия закон, е глупав човек. Всеки, който казва: “Защо Господ ми даде тия страдания?”, който роптае – е глупав човек в пълния смисъл на думата. Всеки обаче, който каже: “Искам да науча техния смисъл”, и е благодарен на тях, той е учен човек. Забележете: когато сполетяха Йосифа нещастията, той не възропта, а ги посрещна с радост в душата си и благодари Богу, че като се издигна в двора на господаря си до положение да има всичко, не се възгордя. Като му даде господарят много по-големи блага, той не се съблазни от ония, които му предлагаше жената, понеже си каза: “Аз имам да изпълня един закон – не трябва да греша.” Значи удоволствието, в този смисъл, е грях. В що се състои грехът? Всяко нещо, което не ражда, няма плод или зародиш в себе си, е грях. Една жена, която сводничи, блудства, без да ражда, прави грях. Зачатието изкупва греха. Всяко действие, което не носи живот в себе си, е престъпно прахосване на Божествената енергия. Когато някой ви кара да направите грях, той иска да прахосате своята Божествена енергия… Всинца трябва да се ограничим само в рамките на ония удоволствия, които са позволени, законни, естествени… Неестественият живот, тъй наречената скрита, незаконна любов, която упражняват някои мъже и жени, действа разрушително и върху сърцето, и върху ума им. Вие обичате някого – запитайте се угодно ли е това Богу, принася ли полза на този, когото обичате, дали не развращавате неговата душа, неговия ум? Йосиф беше млад, неопетнен; една развратна жена поиска да го оскверни, но той не се поддаде на нейното изкушение, за да опетни името си, от което (ако се бе поддал) ни помен нямаше да остане.

 

Забележете, първо жената (Ева) бе турена на изпитание и не устоя, а след туй и нейният мъж; сега се туря мъжът на изпитание. Тази същата змия бе, която изкуси Ева в градината: “Виж, ако вкусиш от това дърво, какви знания, каква сила ще имаш, ще станеш като Бога!” Ева се поддаде и каза: “За слава аз съм готова, мога да го сторя”, защото то беше формено изневеряване. Тази същата змия се представи и на Йосифа във формата на жена и му каза: “Ела с мен!”, но той й каза: “Не.” След това дойдоха страданията, но дойде и издигането. Мъжът и жената представят два принципа, две велики разумни сили, които действат – едната сила наричаме активна, другата – пасивна; едната – действаща, другата – възприемчива; два процеса в природата, които се сменяват. Бог не всякога дава, понякога взема… Мъжът и жената са два принципа, които работят – единият принцип е творчески, наричан мъж, Бог; вторият – пасивен, наричан жена или Господ – то е все едно. Следователно трябва да бъдем и в двата момента на живота верни на тия принципи…

 

… Страх от наказание човек трябва да има преди, а не след съгрешаването. Плачът не спасява човека – спасението седи в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло. Това е нашата задача на Земята. И за това нещо ние имаме един отличен пример в Стария Завет – най-великия характер в лицето на Йосифа. И когато четем тези глави от “Битие”-то, трябва да изучим добре характера на Йосифа. Да не мислим, че той е бил глупав – той е бил много умен и затова, както виждате, баща му го е обичал – обичта всякога се дължи на мъдростта. Но Йосиф е имал същевременно и благородно сърце. Баща му е съзнавал това, но братята му са мислили, че баща му го обича заради някои външни качества. И са го продали. Но при каквито условия и да го туреха, характерът му щеше пак да го издигне, както и го издигна. Поради неговите ценни качества господарят му го поставя на високо място; друго едно изпитание го туря в затвора, но и там се издига, и най-после Господ го изважда от затвора, дето той прекарва – чели ли сте колко? – две години, определеното за изпитанието време. А кой е вашият затвор? – Вашето сегашно тяло. Трябва един ден да излезете из този затвор, мръсен, нехигиеничен. Досега вие сте се причестявали, но не знаете каква емблема представя от себе си виното. Хлебарят трябваше да бъде посечен, а виночерпецът – възстановен на своята служба: единият принцип в живота (активният) всякога трябва да се жертва. А виното трябва да влезе да разхлади живота. То има голяма сила, но понеже съвременните хора не са приготвени предварително, се възбуждат от него – те нямат такъв организъм, за да го използват. Когато виното влезе в шишето и почне да ферментира, шишето се пуква. Но да се върнем към характера на Йосифа. Виждаме, че в него е имало трезвен, разсъдлив ум, който схванал какви са основните закони на живота. Той е имал благородно сърце и не е искал по никой начин да изневери на обещанието, което е дал на Бога. “Аз съм дал честна дума на господаря си, а тъй също и на Господа да Му служа вярно, и не мога да Му изневеря.” Следователно той не е бил такъв момък, който да върви по течението на лошите наклонности и желания, във всички случаи на живота той се е водил от благородни пориви и е имал сърце и ум уравновесени. За да може Господ да живее в нас, трябва нашият ум и нашето сърце да се намират в съгласие, да са уравновесени. Породи ли се между тях разногласие, Господ не живее в нас…

 

… Някои са още при бащите си и разправят какви сънища са видели, други са във втората категория – продадени от братята си в Египет, в двора на този висок царедворец, дето са изложени на изкушенията на неговата жена, трети са в затвора. Най-доброто положение е да излезете пред фараона. Но за да излезете пред фараона, трябва да минете през три етапа – то са три училища, три курса: първият – при бащата; вторият – при тази жена, която го изпитва доколко е целомъдрен (и Йосиф й даде много добър изпит – остави дрехата си и избяга чист. Какво значи да оставиш дрехата си? То значи да оставиш наметалото на душата си – плътта). Светът ти казва като онази жена: “Ела с мене, аз съм много хубава; инак ще влезеш в затвора” – изпитва те дали ще се изкушиш, или ще следваш Божия закон. А трябва да се лишиш от всички блага, които те съблазняват, да победиш изкушенията и да следваш Божия закон. Вярвайте в Бога, имайте вяра в Него и непременно ви очаква велико бъдеще като Йосифа. Върху това не може да има две мнения. Аз ви показвам тук как един младеж, който върви по пътя, който му посочва Бог, се издига от положението на един обикновен овчар до най-високото положение в Египет – не с кражби, лъжи и убийства, а със самоотречение пред страданията и с пазене на Божия закон. Следователно мъдростта и знанието, които можете да имате във вашия ум, добротата, която можете да имате във вашето сърце – само те могат да ви помогнат. Никога не се лъжете от външни неща, които могат да примамят вашите очи, каквито и да бъдат те – черни или руси. За да бъдат вашите ръце или вашето лице такива или други, това зависи от вашето сърце – каквито ви са умът и сърцето, такава къща ще си създадете, такива прозорци ще имате на нея. Всякога може човек чрез своя ум и своето сърце да измени външното свое обществено положение – от сиромах да стане богат. Но ще го измени, само когато спазва Божествените закони.

 

Ако пристъпим да разгледаме втората част от характера на Йосифа, когато братята се явили при него, ще видим, че той не си е отмъстил, а плакал заедно с тях и изливал всичката своя любов към тях. Следователно, ако в нашия живот някой ни е направил пакост, не бива да му отмерваме със същата мяра. Да мислиш зло, да си отмъщаваш – това не е характер; характер е да прощаваш – само така можеш да се издигнеш до степен на благородство. И този пример ние виждаме в Христа – когато беше на кръста и Го подиграваха, Той рече: “Прости им, Господи!” Ще дойде време и ще ви попитат: “Простили ли сте на онези, които ви оскърбиха, които ви продадоха?”…

 

… Мнозина се съмняват дали има Бог. Някои от вас ще кажат: “Вярваме, че има.” Но ако ви поставеха на мястото на Йосифа, щяхте да кажете: “Ако имаше Бог, нямаше да ме тури в затвора. Да ме вземе от баща ми, от майка ми, братята ми да ме продадат – туй Бог ли е? Не вярвам.” Трябва да приемете всички страдания от Божията ръка и когато дойдат, трябва да се радвате – страданията са ония камъни, с които ще издигнете стъпалата на вашата къща, те ще образуват вашия характер; те са съединителната нишка между човека и Бога; само чрез тях може да се мине от един свят в друг, по-добър. И по-добро нещо от страданията за вашето издигане няма в този свят. Действително вам са противни страданията, но всъщност те са най-големите благословения. Когато една душа е страдала дълго време, страданията ще дадат своя плод и тя ще почне да се радва…

 

… Външните, чуждите неща и на Великден се вземат, характерът обаче вечно ще остане у нас – той е ценното. Днес вие се намирате в същите изпитания – вие сте разтревожени, както египтяните през времето, когато Йосиф е живял – не знаете какво може да се случи утрешния ден. Съдбата, бъдещето не е в нашите ръце. Какъв обрат ще вземат събитията, не можете да предвидите. Но съдбата би била във ваши ръце, ако имате вяра и упование в Бога така, както Йосиф ги е имал. Тогава вие непременно ще измените вашата съдба, дето и да сте, в каквото положение и да ви поставят – като маслото вие ще излезете над водата. Първото нещо за това е да не се боите и безпокоите, трябва да имате смелост и решителност, да не сте страхливи. Страхът трябва да отстъпи място на благоразумието. Трябва да се колебаете, само когато не сте решили известен въпрос (дали е прав, или не), но когато сте го решили и смятате, че е прав, непременно трябва да го обявите и да го отстоявате. Йосиф тури въпроса пред жената ребром: “С тебе това не мога да направя.” Лошите последици наистина дойдоха – хванаха го и го туриха в затвора, но Бог беше с него. При съграждане на характера е необходимо търпение. То е основа на нещата. И ние виждаме в характера на Йосифа именно голямо търпение: той никак не се е тревожил в затвора – работил, учил, готов да претърпи всичко. Търпението е една черта в характера, с която човек не се ражда, но която се придобива с усилия. Всички страдания в света имат за цел само да сформират у нас търпението, да се научим да търпим, да бъдем хладнокръвни, да гледаме с вяра в бъдещето и каквито несгоди и разочарования да имаме, никога да не се обезсърчаваме…

 

… В каквото положение и да бъдем поставени, ние трябва да търпим и да се уповаваме на Бога до последната минута. Тази вяра трябва да бъде дълбока във всичките ни работи. Някои искат да имат добро общество, да са заобиколени с добри хора. Йосиф като чужденец живееше между чужди хора, но той съумя със своето сърце и със своя ум да направи от тия хора добри приятели. Ама казват някои: “Хората са грешни.” От тия грешници именно си създайте приятели – в тях има благородни души. (123, с. 84-98)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...