Jump to content

7.12. НИКОЛА НАНКОВ


Recommended Posts

12. НИКОЛА НАНКОВ

Историята за Никола Нанков е необикновена и много поучителна за останалите. Той е роден в с. Кръвеник, Габровско. Като ученик се запознал с комунистическите идеи и е един от тези, които създават комунистическа група не само в селото, но и в неговия край. Спомням си, той ми показва, как по случай годишнината от основаването на тази група, беше поместена статия в окръжния вестник и неговото име беше вписано там, но бащиното, а не фамилното. По-късно той минава през теософските среди и накрая идва в Школата на Учителя. Занимава се с журналистическа дейност, след това е издател на библиотека „Водолей", където се издават „Занони" и „Хирология" от Вреде, „Астрология" от Сефариал и „Четене характера по лицето" от Дюрвил. По-късно участва в различни издателства и се пенсионира там.

 

Като съвременник на Школата бе запознат с нейната история. Започнах да работя с него около 1970 г. и да му съдействам за неговите начинания. Той знаеше за моя интерес да се документира Школата и освен това, той също бе работил в тази насока. В разстояние на дълги години събираше архиви, снимки, но винаги му правеха обиски и му отнемаха това, което беше събрал. Отначало го допускаха да действува свободно и щом събере достатъчно материал оня, който знаеше за това докладваше на милицията и те идваха и му обираха всичко. Тогава започна да укрива нещата при свои познати, а понякога и на чужди места. Интересно е, че при чуждите места материалите не пропадаха, а винаги ги изчакваха да дойдат у него вкъщи, да му се направи обиск и да се отнемат. А поводите за обиските бяха още по-интересни, които нямаха нищо общо с Школата на Учителя и бяха свързани с представители на други окултни течения. Пример: Веднъж беше дал да му се извади на ксерокс, който беше забранен тогава, един материал за някакви йоги. Стана провал, хванаха онзи, който работи на ксерокса и оттам дойдоха при Никола Нанков и му направиха обиск. Повечето от половината му материали бяха прибрани по такъв начин от милицията и те никога не бяха върнати. И тези материали никога вече не могат да се възстановят, защото това бяха оригинални реликви, събирани лично от него.

 

Веднъж отивам у него непосредствено след един такъв обиск. Разказа ми как е бил извикан в Държавна сигурност и как храбро е отговарял на въпросите и обвиненията. Точно по това време някой позвъня отвън и той отиде да отвори вратата. През това време жена му Цветанка, която беше в стаята, се обърна към мен и каза: „Слушай какво, момчето ми, да не се заблудиш. Това, което казва Колю, не е вярно. Цяла нощ той плака и се моли на Учителя да му се размине, защото беше заплашен, че ще бъде изселен от София. И се върна оттам смъртно уплашен. И такова нещо не може да говори там. Прави си сам изводите."

 

Една нощ сънувам сън, при който Никола Нанков ми се явява и ми казва да отида при него, за да ми предаде едни много важни неща. На следващи-

 

я ден пристигнах в София, отивам в дома му и го търся. Излиза жена му и ми казва, че той е в провинцията и го няма в София. Аз се изненадах. Сънят за мене беше много жив и още бях под негово впечатление. Стоя и се учудвам, как може да бъде така. Отивам при чешмата в двора да се измия, понеже беше много топло. По едно време Цветанка ме извика: „Ти нали събираше разни неща от Учителя и ги преснемаше?" Отговорих, че това понякога го правя. Помоли ме да почакам. След малко носи една шоколадова кутия с бонбони и ми я поднася. Смятах, че ще ме черпи с бонбони на изпроводяк. „Да знаеш какво се случи завчера. Извикаха ме да помагам в бараката на Гради Минчев. Той се изнасяше. А в бараката му разхвърляни разни неща и много хартия, и ненужни книжа, отделени за горене. По едно време виждам една кутия с бонбони. Аз много обичам бонбони и се наведох да я взема от земята, за да си взема някоя бонбона. Отварям кутията и какво да видя. Вътре има писма от Учителя до Мария Казакова. Веднага сложих кутията в пазвата си, така я укрих и запазих от изгаряне. На никого не съм казала. Ето сега, вземи ги и ги преснеми. После ще ми я върнеш, защото, ако знае чичо ти Колю, че съм ти ги дала, ще ме пребие". Аз ги прибрах и ги занесох на един фотограф да ги преснеме и извади на фотохартия. След един месец ме среща Цветанка. „Какво стана с писмата? Всеки ден чичо ти Колю ми трие сол на главата и се кара с мене, защо съм ти ги дала. Определих й ден, когато ще бъдат донесени, защото поръчката още не бе готова.

 

А сега най-интересното. За тези писма Никола Нанков беше ми споменал и ми бе казал, че те били у Гради Минчев. Но той ги бил занесъл на Борис Николов да му ги покаже и той ги прибрал при него, за да ги прегледа. Следващия път като отишъл при Борис, Мария Тодорова отказала да ги даде. И така писмата били у Борис заради Мария. След като взех писмата, аз ги занесох при Борис и Мария Тодорова, показах ги и ги питах, дали има такава случка, която разказах. Те нищо не знаеха, дигаха рамене и дори за първи път виждаха тези писма. Мария ме пита: „Какво ще правиш с писмата?" „Ще ги върна на Никола Нанков. За тези писма, които са безценни за мене, аз няма да си развалям отношенията с Никола и освен това, аз не съм лъжец като Гради". Значи той беше задържал писмата, беше си послужил с лъжа, с цел да оклевети Мария и Борис и накрая да се отърве от Никола. И ако на Цветанка не бе й се поискало да яде бонбони, тези писма щяха да бъдат унищожени. На уречения ден аз занасям писмата на Никола и той целият трепери. Изваждам описа към тях и му ги предавам срещу описа поединично. Накрая се успокои. Питам: „Е, сега какво ще кажеш? Нали Борис и Мария бяха ги откраднали?" „Е, сега няма никакво значение." „Напротив, сега има значение. Защото отсега започва развръзката. Това са методи, които нямат нищо общо с Бялото Братство, а това са на Черната Ложа". Никола мълчи. Той обеща да ми ги предаде, но не си удържа на обещанието. Преди няколко години виждам, че ги разпространяват на ксерокс. А те не знаят, че тук има драматична развръзка, и че те са вече част от тази развръзка. И тя ще върви до края, за да се види от всички цената на лъжата. И на опорочението.

 

Никола беше опонент на Борис Николов, и то яростен. Упрекваше го за много грешки и че е провалил много неща. Говореше яростно и застрашително. Това, което казваше, беше абсолютно вярно, защото бях запознат с фак-тите и събитията. Веднъж отивам по работа при Борис Николов. Заварвам там Никола Нанков, който се изненадва от моето посещение. Заварих го седнал на стол, смирен и гледаше Борис боязливо, и беше целият като препарирана птица. Не можеше да мръдне. А Борис стоеше на своя стол с разположение и като ме видя, започнахме да разговаряме така, както той бе свикнал да разговаря с мен. Никола гледаше ту мене, ту него с пълна изненада. Той се сниши и все едно, че потъна вдън земя. Беше изобличен на място пред мен, защото зад гърба на Борис говореше срещу него, а тук, при Борис, стоеше мирно, не мърдаше и не смееше да продума. Аз взех думата и разказах за моят план на Борис за работата ми с Никола Нанков. Борис одобри и тогава бе решено, целият архив, Никола Нанков който бе събирал, да ми го предаде. Той обеща. Съжалявам, че не направихме протокол, както обикновено аз правя. Започнах да работя с Никола по-усилено и системно. През 1986 г. на мен ми предстоеше заминаване в чужбина за работа и аз няколко месеца го търсих, за да ми предаде архива. Като разбра за какво го търся, той се укри и не се обаждаше нито по телефона, нито се явяваше на определените срещи, където той живееше. Изметна се на обещанието и след няколко месеца ми съобщиха, че е загинал при катастрофа, а архивът му остана в лица, които нямат никакво отношение към неговата работа. Направих опит чрез жена му Цветанка, за да го прибера. Но тя ми цитира имената на онези, които са дошли при нея и са настоявали да не ми се предава. А тези лица изобщо не са работили с Никола Нанков, но се явиха, за да попречат. И те попречиха. А той иначе има заслуги в много отношения. На едно място се пази един негов куфар и той бе наредил да се отвори в две хилядната година. Съобщих на лицето да ми се предаде куфара, защото само аз знам какво има в него, и че нищо не може да се направи с тези материали, защото не знае за какво се отнасят. Задържаха ги. И така провалиха дългогодишната работа на Никола. Но и той носи вина, защото се отметна от поетото обещание пред мен и Борис Николов.

 

Веднъж отивам у дома му и нося магнетофон, за да записвам, за което се бяхме уговорили. Докато го чаках да се завърне, жена му Цветанка ми казва: „Слушай какво, момчето ми, да не се заблудиш отново. Чичо ти Колю никаква работа не може да свърши. Той по цяла нощ се моли на Учителя да Му даде живот и здраве, за да може да работи. Но на следващия ден се мотае насам и натам и не работи. И да иска да работи, вече не може да работи". Аз съм слисан. След пет минути той се връща и аз го подканям да започнем работа и да записваме на магнетофон много неща, които той знаеше за Школата на Учителя. Отказа. Разбрах, че Цветанка е права. Така той сам се провали.

 

Разпитах го веднъж, как стои въпросът за Михаил Иванов. Разказваше ми подробно и аз си водех бележки. Той беше привърженик на Михаил. По едно време му казах, че това не е вярно и за доказателство ще му покажа едно писмо от Учителя, в което Учителят собственоръчно бе написал кой е Михаил. Подадох му писмото, прочете го и целият се разтрепера. „На никого няма да даваш това писмо! Ако някой го прочете, да знаеш, ще ме разкъсат на парчета тук на Изгрева". Обещах му, но при условие, да си коригира отношението към Михаил. Обеща. Как изпълни обещанието си, аз не зная. Но той наистина бе разкъсан след време и загина след автомобилна катастрофа. Трагична развръзка за поука на всички.

 

Беше много добър разказвач. Познаваше лица, хора и събития. Беше огорчен от много съвременници. Около 1972 г. Никола, заедно с Галилей Величков и още други лица бяха предоставили материалите си на Георги Томалевски, да напише една книга за Учителя, понеже той имал писателско перо. Георги, в разстояние на шест месеца, успя да подготви книгата, като почти ма-териалът на Галилей не бе променен, но на останалите бе преразказан. При една среща с Томалевски той ми разказа, че няма да вписва нито своето име, нито имената на онези, които са му дали материалите, и които са сътрудници поради това, че духовните хора трябва да имат смирение и да не се самоиз-тъкват. Казах му, че това е груба грешка и че той, като писател, знае много добре какво значи авторство. Не ме послуша. Пуснаха книгата без автор и без имената на сътрудниците. Всички знаеха, че Георги Томалевски е написал тази книга и го хвалеха. Но никой не знаеше имената на сътрудниците, освен Георги. Той не ги каза на останалите, а читателите на книгата знаеха, че това е труд на Томалевски. И това предизвика бурната реакция на Галилей Величков и Никола Нанков срещу Георги. Никола крещеше пред мене: „Ограбиха ми материалите!" А Галилей беше изключително възмутен. Дори Никола написа към 11 страници, нещо като критика, срещу книгата на Георги Томалевски, като бе извадил и доказваше с фактически материал за някои неточности в биографичния очерк, направен от Георги Томалевски. Но другото, за което го обвиняваше, не посмя да го напише. Затова аз го описвам. А защо? По-късно тази книга бе преведена на френски и има днес издание в чужбина. Всички знаят, че авторът е Георги Томалевски. Дори неговата рождена дъщеря Румяна Томалевска смята, че баща й е автор на тази книга и брани авторските му права. Аз й доказах противното. Показах й материалите на Галилей Величков, с неговия подпис, които непроменени са включени от Томалевски в книгата.

 

Никола Нанков бе събрал автентичен материал по документи за историята на Константин Дъновски, който е бащата на Учителя Петър Дънов. Проследяваше няколко столетия назад придвижването на родовете, за да дойдат в България и чрез тях да се роди Петър Константинов. Той бе ми разказвал за много събития. Аз слушах прехласнат. А той обеща да ги напише. Но един ден при него отива Александър Периклиев, брат на Милка Периклиева и Никола разказва същото. Но Периклиев по това време е професор по икономика и знае много добре какво значи публикация. Запитват го откъде има тези материали и къде се намират. Никола му ги съобщава под секрет. Понеже той като професор има право на достъп до различни архиви, отива, намира ги, подрежда ги и решава да напише книга за тях. През 1972 г. аз летувах на Рила над 7-те Рилски езера в областта „Салоните", заедно с Борис Николов и Мария Тодорова. Там дойде да летува и групата на Крум Въжаров, между които беше и Марта, дъщеря на Периклиев. Периклиев също дойде и в разстояние на десет дни ние с него бяхме неотлъчни спътници по билата и върховете. През цялото време аз слушах тази история, която вече я знаех от Никола Нанков, но Александър правеше необичайни паралели. Аз му бях първия слушател и го охрабрих да напише тази книга. И той я написа на един изключителен академичен стил. Аз я прочетох и видях какво значи да дойдат учени и да дойдат интелигентни хора в Братството. Останалите, които прочетоха книгата, бяха зашеметени от начина, по който тя бе поднесена. Изключителен стил на изключителна висота. Аз не знаех кой му бе дал материалите. Беше ми споменал, че Никола му е съобщил къде и какви материали се намират. Александър Периклиев си написа сам книгата. След това Никола Нанков, като прочита книгата, побесня пред мен. „Този грък ме ограби! Казах му всичко, а той ме ограби откъм материали". Дори беше си направил един печат с името Никола Нанков и искаше да прави номерация на архивните материали. Разказваше ми, че пише, но аз вече не му вярвах на всички неща, които се случиха около него. Възможно е да е написал нещо. През годините аз му съдействах с материали и финансово, защото той беше пенсионер. Имахме много обща работа, за ко-ято не може да се говори. Само аз знам какво представлява неговия архив и с какво той се занимаваше. Днес той попадна в други хора, по вина на Никола Нанков, които изобщо не знаят как са нещата и не знаят за какво се отнасят събраните архивни материали. Никола Нанков днес е отново ограбен. Едва ли някой знае нещо за него от сегашното поколение. Ако беше удържал на обещанието си пред Борис Николов, да ми се предаде неговия архив, днес неговото име щеше да стои наред с другите имена в поредицата "Изгревът", а той заслужава това. Много повече от другите.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...