Jump to content

7.25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО


Recommended Posts

25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО

Тази история датира от времето на Школата на Учителя. Тя ми е разказана от Мария Тодорова и я има в нейните спомени. Но тук ще разкажа накратко за въвеждане на читателя в онова, което ще прочетете в следващите страници.

 

През времето на Школата на Учителя един от неговите последователи -Никола Нанков, завежда при Учителя един свой познат и гарантира за него. Обикновено този, който завежда при Учителя някого, трябва да гарантира за него и да бъде негов гарант пред Учителя. Никола Нанков се гордееше, че е гарантирал за този свой познат, защото той бил оправдал доверието му. Този негов познат е бил Петър Димков - всеизвестният природолечител, познат както в братските среди, така и в цяла България. Петър Димков веднъж отива при Учителя Дънов и Го запитва: „Учителю, мога ли да дойда на Изгрева и да си построя тук жилище?" Учителят го изгледал сериозно и още по-сериозно му отговорил: „Недей да идваш тука. Тук е Тресавище." Димков останал поразен от тези думи на Учителя. Не можал да разбере дали Учителят говори в символика, дали в преносен смисъл, или в буквален смисъл. Но Димков разбрал, че освен Изгревът има и Тресавище и тези двете неща се намират на едно и също място. Този случай Петър Димков многократно го е разправял на различни хора и съвременниците на Учителя още го помнят, лично разказан от него.

 

Така че, дали човек се намира в „Изгревът" или в „Тресавището", то зависи от самия човек, защото тези две неща се намират на едно и също място. Едното е възход НАГОРЕ, а другото е ПАДЕНИЕ надолу. Това се извършва като процес в самия човек. А сега ще ви представим нагледна картина за верността и изключителната опитност, която е имал Петър Димков с Учителя.

 

В издание „Братски живот", брой 3-5 от 1995 г. на стр. 15.е публикувано „Отворено писмо", подписано от десет човека. За това, за да не остане прикрито и потъне в забрава това „Отворено писмо" от следващите поколения, аз съм принуден да го публикувам изцяло, за да се запознаят всички, че наистина съществува на едно и също място и „Изгревът", и „Тресавището".

 

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО

 

Любезни братя и сестри,

 

Считаме за свой дълг да вземем отношение по въпроса за истинността на информацията, изложена в книгите „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", издадени от д-р Вергилий Кръстев през 1993 и 1995 г.

 

Тези трудове са плод на една значителна по обем събирателна дейност, обхващаща издирването и съхранението на лични архиви на редица братя и сестри от Братството от по-възрастното поколение, анкети и многобройни разговори с тях, снимков и музикален материал из живота на Братството с Учителя, както и оригинали на непубликуваното Слово на Учителя. Тази дейност, извършена от д-р Кръстев в продължение на дълги години, сама по себе си буди респект и уважение. Вероятно той я счита за призвание на своя живот, защото с изключителна всеотдайност и с цената на много труд и усилия е създал архив с уникална стойност - един от най-богатите лични архиви с братски материали.

 

Възниква обаче въпросът: С каква цел се прави архив на братски материали и защо ги считаме за ценни? - Естествено, защото те имат отношение към бъдещите поколения и защото съдържат информация, която представлява интерес за тях.

 

Следващият въпрос е - как тази информация трябва да бъде представена на другите? - Първото задължително условие, когато става дума за публикуване на архивни материали е - те да бъдат предадени ДОСТОВЕРНО. Само тогава можем да говорим, че дадено издание е документално - т. е. има стойността на една истинно и вярно поднесена информация, заслужаваща да стане достояние на бъдещите поколения.

 

Ако съставителят на даден сборник с архивни материали прави коментарии върху разглежданите събития и факти, те непременно трябва да бъдат разграничени от документа, за който става дума (бил той писмо, спомен, или каквато и да е друга устна или писмена информация) и трябва да бъдат подписани с неговото собствено име. В противен случай съставителят рискува неговото издание да загуби всякаква стойност и да се превърне в обикновен фалшификат.

 

Човечеството с векове е установило норми и определена етика, когато се публикуват исторически факти и събития, или архивен материал с документална стойност. Всеизвестна истина е, че историята се гради от факти, а факт е това, което действително е станало, а не това, което някому се иска да е станало.

 

За съжаление, в книгите на д-р Кръстев, които претендират със своя обем и с важността на проблематиката си - да представят в определен аспект историята на братския живот около Учителя, е трудно да бъде разграничено кое е историческо събитие, кое се описва и кое е собствено мнение на съставителя върху това събитие.

 

Не е ясно, например, в спомените на братята и сестрите, които д-р Кръстев публикува, докъде дадената мисъл е изказана от автора на спомена и откъде започва да говори д-р Кръстев (през устата на разказвача!) За отбелязване е, че повечето от разказващите мемоарите си са вече жители на отвъдния свят, така че не биха могли да се защитят.

 

Така се получават изключителни парадокси, злепостявящи и представящи в погрешна светлина братя и сестри, които имат отдавна утвърден престиж в историческата памет на нашето общество. Можем да споменем имената на Елена Андреева, Борис Николов, Катя Грива, Петър Димков и много други.

 

Нима някой от тези, които отблизо познаваха сестра Елена Андреева ще повярва, че тя е изричала заплахи и закани към събратята си като някой старозаветен пророк, обричащ на гибел „нечестивците"? (том I.)

 

Как ще повярваме в написаното за брат Петър Димков, за когото целият български народ знае, че работеше абсолютно безкористно, и че е спасил и помогнал на хиляди нещастни болни, ръководен единствено от свещения огън на Любовта, която бликаше от сърцето му? (том III.)

 

Защо брат Димитър Грива трябваше да си отиде натъжен от този свят, огорчен от нелепиците, писани за сестра му Катя Грива (том I.)

 

Азбучна истина за всеки един, който по-добре е запознат със Словото на Учителя, е изказаната от самия него мисъл, че Христос е Глава на Бялото Братство. Известни са редица мисли на Учителя за Христа, които категорично определят Неговото отношение към Христа и това отношение считаме за излишно тук да коментираме.

 

Как да си обясним тогава спомена на брат Ангел Вълков, разказан чрез д-р Кръстев, който считаме за кощунство да цитираме?

 

Едва ли е необходимо да привеждаме още примери - книгата на д-р Кръстев изобилства с такива, за да илюстрираме абсолютната безпочвеност на „редакторските" вмешателства на д-р Кръстев в публикуваните от него материали. Всъщност такава недопустима некоректност от страна на съставителя в никакъв случай не може да се нарече "редакторска намеса", защото тя, колкото и несполучливо да бъде направена, по регламент цели текстът да спечели от обработката.

 

В случая, на издадените от д-р Кръстев книги, за съжаление се натъкваме на нещо много повече от едно несполучливо редакторство - става дума за едно СКРИТО СЪАВТОРСТВО, чиято цел вероятно най-добре е известна на д-р Кръстев, но това съавторство намалява изключително много стойността на публикуваните материали, като принизява четивото до равнището на клюката и непроверения слух...

 

Вярно е, че „Истината не се нуждае от защита" (мисъл от Учителя), но не носим ли отговорност пред младото поколение, което сега идва в Братството и което никога не е чувало имена като Елена Андреева, Борис Николов и Петър Димков? Какво мнение ще си състави то за тях, като прочете написаното в тези книги и повярва в него? А какво да кажем за паметта на тези светли братя и сестри, които всички обичахме, почитахме и дълбоко уважавахме? Не е ли срамно да търпим в Братството да се разпространяват такива писания за тях? Такава ли ще бъде нашата благодарност за тях, за това че те посветиха живота си в служба на другите?

 

Не е без значение и фактът, че в очите на българската общественост и по-специално по-будната в духовно отношение интелигенция, към Братството и към идеите на Учителя има едно преобладаващо позитивно отношение. С книгите на д-р Кръстев, поради специфичния за него начин да предава иначе толкова интересна информация, Братството определено се компрометира в очите на българската общественост и ние справедливо си задаваме въпроса: Дали пък това не е една от целите на д-р Кръстев?

 

И накрая, когато пишем история на Братството, не трябва ли да си спомним съвета на Учителя - да спираме вниманието си върху положителната страна на нещата? Нали Учителят още в настоящето преобръщаше всичко в добро? Той ни учеше, дори когато се налага да изнесем публично погрешка-та на някого, това да се прави с максимална деликатност и любов! Кому е нужно едно съчинение по история на Братството, изпълнено с упреци и критика, с негативизъм?

 

Дори и да са правили своите погрешки (така както и ние днес правим своите), братята и сестрите около Учителя никога не биваха заклеймявани от Него за грешките си. Той само с безкрайно търпение им показваше как разумно да ги изправят. Той вярваше на доброто и на Божественото във всяка душа и с него работеше.

 

Сега ние се обръщаме към доброто в душата на д-р Вергилий Кръстев, благодарим му за голямата събираческа работа, която е извършил, и пожелаваме Бог да внесе в сърцето му повече топлина и Любов, а в ума му повече светлина, за да може и той да вижда доброто около себе си и да го прилага!

 

Божанка Ганева, Мария Майсторова, Атанас Янчев, Петър Ганев, Людмила Димитрова, Величка Драганова, Елена Николова, Йоанна Стратева, Иван Цветинов, Стефка Калименова

 

П. П. Като управител на издателство „Бяло Братство" съм длъжна да направя достояние на цялото братско общество, че благодарение на д-р Кръстев, който ни предостави оригинали на непубликувани текстове от Учителя, бяха подготвени и отпечатани следните издания: "Молитви и формули", "Призвание към народа ми", "Вечният завет на духа", "Запалена свещ, две годишни Утринни слова". С болка се подписвам под горното писмо, защото напълно го споделям. Д-р Кръстев извършва една наистина колосална работа в името на Учителя, но вживявайки се в ролята на прокурор и съдник на Братството, той стига до крайности, които е трудно да приемем, че са за наше и общо добро.

 

Елена Николова

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...