17_03 МОЙСЕЙ И УБИЙСТВОТО

[Albena]

МОЙСЕЙ И УБИЙСТВОТО

 

“Животът е по-драгоценен от храната.” За тази цел всеки трябва да се заеме да култивира живота си, да вярва, че в него се крият всички възможности за реализиране на доброто. Обаче човек трябва да се домогне до тези възможности по един правилен начин. Ако избере неправилни методи, той нищо няма да постигне. За обяснение на тази мисъл ще приведа следния пример: когато беше в Египет, Мойсей се запозна с египетската мъдрост, придоби голямо знание. Той беше избран от Бога да освободи израилския народ от робството, в което се намираше по това време. Обаче при всичкото знание, с което разполагаше, Мойсей избра един неправилен метод – като видя, че един египтянин се подиграва с един израилтянин, Мойсей се хвърли върху египтянина и го уби. За да не го уловят, той го зарови в земята и избяга. На другия ден Мойсей вижда, че двама израилтяни се бият помежду си. Тогава той им каза: “Да се бият египтянин с израилтянин, разбирам; да се бият обаче двама израилтяни – това не разбирам.” Той отиде да ги примирява. Тогава един от израилтяните му каза: “Какво искаш? И мене ли искаш да убиеш като египтянина, когото вчера зарови в пясъка?” Като разбра, че са видели престъплението му, Мойсей се уплаши и избяга в пустинята, дето прекара цели 40 години да пасе овцете. Тук той видя погрешката на своя метод, а именно – насилието не изправя човека, нито го спасява. И наистина, мъчно се решава такава задача. Не е лесно да се домогне човек до метода на любовта. Казвам: докато мисли, че с убийство може да разрешава мъчнотиите и трудностите на своя живот, човек е на крив път. Мъчнотиите не трябва да се убиват, но да се превръщат в динамическа сила. Умният човек с разумността си превръща мъчнотиите си в динамическа сила, която впряга на работа. Глупавият, обаче, с глупостта си, вместо да използва силата (която се крие в мъчнотиите му) за работа, той повече ги усложнява. (129, с. 249)

 

Казано е още: “Не може да видиш лицето Ми и да останеш жив.” Защо Бог е казал така на Мойсея? Защото той си позволи да убие един египтянин и да скрие тялото му в пясъка. Дълго време Мойсей не можа да изкупи своя грях. Бог му каза: “Понеже твоите ръце са изцапани с кръв, ти няма да видиш лицето Ми, докато не се изчистиш.” Мойсей мислеше, че с убийство ще може да освободи израилския народ. Той извърши убийство, но не видя Божието лице. И всеки християнин, който мисли, че като изцапа ръцете си с кръв, ще види Бога, той се лъже. Докато хората не изчистят ръцете си от кръвта на братята си, те никога няма да видят лицето на Бога. (82, с. 94)

 

“Не убивай!” – Думата “убийство” има широк смисъл и значение. Като слушате тази заповед, ще си кажете: “Слава Богу, че досега никого не съм убил!” Аз пък казвам: няма човек в света, който да не е убивал. Да убиваш, това не значи само да отнемеш живот. Съзнателно или несъзнателно, човек всеки ден убива една своя добра мисъл, добро чувство или желание. Също така човек убива добрите мисли, желания и постъпки на ближните си. Например срещате човек, който вярва в Бога, но вие успявате да го разубедите във вярата му. Това не е ли убийство? Вие убивате едно свещено чувство в него. Отде знаете, че Бог не съществува? Който отрича Бога, той иска да вземе Неговото място. Следователно, кажете ли за някого, че не е богат, добър, красив, учен – това значи, че вие задържате тези качества за себе си. Отричането на доброто, на красивото, на великото отдалечава човека от Бога. С тези неща вие късате връзката си с Него и сами се излагате на смърт…

 

…”Не убивай!” – това значи – не разрушавай нито една добра мисъл, нито едно добро желание, които Бог е вложил в тебе или в твоя ближен. Вместо да руши и да обезсмисля живота си, човек трябва да гради. Смисълът на човешкия живот се заключава в отстраняване на лошите качества в себе си и в култивиране на добрите, които го повдигат и му създават условие за спасение и единение с Бога. (30, с. 52-54)

 

Казано е в Писанието: “Не убивай!” Това значи: не туряй препятствия на пътя на Божията Любов. Не туряй препятствия на Божията Мъдрост. Не туряй препятствия на Божията Истина и правда. Не туряй препятствия на живота си, на светлината и свободата, дадени от Бога. Не ограничавай висшето съзнание в себе си. (122, с. 63)

 

Който отнема живота на някого, той му дължи друг живот. Засега човек не е свободен. И като се жени не е свободен, и като ражда, пак не е свободен. Никой не се жени по свобода. Или майка му ще го ожени, или баща му, или приятелите му, или обществото. Мойсей, който беше велик адепт, трябваше да се ожени, за да се прероди чрез него убитият египтянин.Той отне живот и трябваше да плати пак с живот. (55, с. 103)

 

Кой народ се е спасил чрез война? Нито един! Войната е нещо случайно вътре в живота. Трябва да се воюва при известни условия, но при нормалния живот войната е анахронизъм. Казва Мойсей: “Не убий!” И аз се чудя, като казват на известни места, че държавата имала право да издава присъда за убийство. Като убиете туй същество, разбирате ли какъв е законът? – След смъртта си то може да направи много по-големи пакости, отколкото по-рано. За предпочитане е да държим лошите хора тук, на земята, отколкото да ги убиваме и да ги пратим на по-хубаво място. Ама чудни сте! Имам една запушена стъкленица с отровен газ. Докато е затворена, вие сте в безопасност. Но казваме: “Да се освободим от този газ!” Какво ще стане с вас, като се пусне този газ в стаята, в която сте вие? Някои ще се спасят, а някои ще станат жертва. Такова нещо е и когато убием един човек. Много такива газове има, от които страда съвременното човечество. С тази война се зародиха много болести, в цяла Европа настана една анархия. И сега търсят къде е причината за това. Нека всички си признаят греха, който направиха. Вие счупихте тези отровни грънци и сега цялата атмосфера е пропита от отровата на тия човешки мисли. Яви се испанската болест, отнесе шест милиона души, сега идва друга болест. И после търсят другаде причините. Никому не е позволено да убива! Такъв е законът в света. В кодекса, който ние четем, не се позволява убийство. В живота се позволява убийство, но в Божествената книга не се позволява! На никой цар не се позволява убийство. Който убие, ще го убият. Кой каквото е вършил, непременно ще му се върне. Туй всички държавници, всички професори трябва да го знаят, а не да си играят с думите, с Бога. (37, с. 221)